АНАЛИЗИ

От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати 4

Автор
Доц. д-р Теодор Дечев

На 20 февруари 2020 година, министър-председателят на Армения – Никол Пашинян, решава да вземе рекламата на политическите си действия в собствените си ръце и дава интервю, излъчвано на живо по Обществената телевизия на Армения (H1). Ключовата фраза в изявлението на Пашинян е, че смята неотдавнашната си среща в Мюнхен с президента на Азербайджан – Илхам Алиев за „преломна”.

От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати 3

Автор
Доц. д-р Теодор Дечев

В същия ден, в който се провежда срещата в Сочи – на 25 януари 2010 година, руският сайта ИНОСМИ.ру, разпространява превод на коментар на арменското издание „Айкакан жаманак”, в което се лансира тезата, че се водят интензивни задкулисни преговори за изтегляне на арменските въоръжени сили от някои от окупираните райони, по-специално от три района на Азербайджан, граничещи с Иран. Очевидно, оригиналната публикация в арменското издание е излязла непосредствено преди срещата в Сочи. Авторката Лусине Барсегян пише дословно:

От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати 2

Автор
Доц. д-р Теодор Дечев

Според някои източници, основната идея, обсъждана в хода на „Пражкия процес” е бил така нареченият „отложен референдум”. Това е предполагало: извеждане на арменските въоръжени сили от пет от седемте окупирани азербайджански района, граничещи с Нагорни Карабах, а връщането на Карвачар се обвързва със сроковете за провеждане на плебисцита в Нагорни Карабах. Докато плебисцитът не е проведен, Карвачар остава под съвместен контрол на арменските и международните сили. Висящ  остава и въпросът за Лачинския коридор.

От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати 1

Автор
Доц. д-р Теодор Дечев
На 15 февруари 2020 година, в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността се проведе среща между президента на Азербайджан и министър-председателя на Армения – Илхам Алиев и Никол Пашинян. Двамата лидери влязоха в стаята, ръкуваха се, след което седнаха един срещу друг и позираха пред фотографите. След това, журналистите напуснаха залата за преговори.

Националната комисия за корпоративно управление иска оттегляне на поредния опит да се посегне на така наречените "спящи акции"

Автор
ДАНИЕЛА ПЕЕВА – АДВИБ

Националната комисия за корпоративно управление е изпратила писмо до Министъра на финансите на Р. България – г-н Владислав Горанов, относно така наречения „Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени от Централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар”АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13 май 2020 година”. Поради изкючителната значимост на темата, публикуваме писмото изцяло и без каквито и да е редакционна намеса.

Влошаването на публичните финанси на редица страни от ЕС увеличава уязвимостта при кризи

Автор
Д-р Мартин Димитров

Стратегията на България е да запази валутния борд до приемането на еврото. Поради различни причини, приемането на България в ERM 2 се отложи. Това е подходящо време за провеждането на дискусия за ползите и рисковете от планираната евроизация. Първите анализи по темата започват още в началото на новия век. (Виж например – Йонкова. А, Богданов .Л, Станчев. К, Стоев. Г и Димитров. М, Сборник – „Размисли за валутния режим: поуки от историята и перспективи”, 2002, стр. 6-27).

Линда Ауанис и България като втори дом

Автор
КАТЯ ДИМИТРОВА

Линда Ауанис е председател на Съвета на жените бежанки в България. Родена е в Ирак, там завършва и своето образование. През 1994 година идва в България. През 2002 година, след много трудности в живота си на бежанка, тя основава Съвета на жените бежанки в България и започва активно да подкрепя хора, принудени да търсят нов, по-добър живот в чужда страна. Линда е вдъхновяващ пример на сила на духа, упоритост и успех.В България е изградила дом, за какъвто е мечтала от години, а наред с това работи и по жизнено важни за обществото каузи.

Азербайджан е модел на мултикултурализъм и толерантност

Автор
ФИКРЕТ АХУНДОВ

В един свят, където етническата и религиозна дискрминация са станали обичайно явление, Азербайджан остава като модел на междукултурна и религиозна толерантност. Факт е, че мултикултурализмът и толерантността са стил на живот за многонационалния и мултиконфесионалния азербайджански народ, както и неделима част от държавната политика, запазена през вековете.

Какво се случи на 31 март 1918 г. в Азербайджан? Събитията и техните последици..

Автор
ЕЛНУР КАЛБИЗАДА

В резултат на Първата световна война започва да се оформя нова геополитическа карта на света. Към края на Великата война много нации се издигат, за да придобият своята независимост и да създадат свои независими държави. Борбата за национални права на двата най-големи и коренни народа на Кавказ, азербайджанците и грузинците, среща съпротива от рушащата се Царска Русия и болшевиките, които се стремят да възстановят тази империя под различна форма под лозунга "правителство на работници и селяни".