Мотивационно възнаграждение на лекарския персонал

Здравният сектор винаги е бил компонент от критическа важност за националната икономика. Той отговаря за здравното състояние на бъдещите и на настоящите поколения и в частност – за благосъстоянието на човешкия производствен фактор в икономиката. Нещо повече, здравният сектор е натоварен със социалната отговорност за превенцията на заболявания и за профилактиката на цялото население на дадена държава.

Един детайлен анализ на системата на здравеопазването и на съответните разходи, свързани с нея, за периода след Втората световна война (ВСВ), ясно демонстрира, че здравните разходи, представляват сериозен икономически проблем, поради своя висок относителен темп на растеж, в сравнение с други публични или частни разходи.

Безкрайните икономически и политически търсения за „перфектната” и социално „справедливата” здравна система, поставят отговорните лица за политиките в здравеопазването под сериозно напрежение да намалят, както социалния товар на растящите разходи в здравния сектор, така и в същото време да съблюдават стриктно за едно високо ниво на качество на здравните услуги, които да бъдат с равен достъп до всички социални групи.

Едно обещаващо решение в тази област, се счита да бъдат системите за мотивационно възнаграждение на лекарите. Уеднаквяването на стимулите на всички заинтересовани страни, води до значителни и осезаеми резултати, като по този начин се постига оптимален компромис между качество и количество на здравните услуги. От друга страна, възникват някои нови въпроси и усложнения, свързани с гореизложената система, като огромния брой извършвани медицински услуги, регулаторната рамка и контрола върху работните заплати, от страна на правителството и на болничните заведения. При все това, точната дефиниция на изходния продукт и на резултатите от здравните услуги, изглежда да е твърде сложна и практически неформулируема, поради включването на обективни фактори (дължина на болничния престой, напр.) и субективни оценки (напр. въпросници, които се попълват от пациенти). Тези и някои други постановки (като напр. асиметричната информация) изискват един внимателен анализ на всички възможни видове системи за мотивационно заплащане в болничния сектор, както и обследване на тяхното практическо и ефективно приложение.

Нещо повече, в процеса на установяване на системи за мотивационно заплащане е нужно да се постигне една ефективна „амалгама” със системите за оценяване, като по този начин се осигури известно намаляване на ефектите на асиметричната информация, а в същото време се въведат стимули, които да индуцират максимални усилия, от страна на лекарите. Следователно, мултиоперационността като проблем при проектирането на системи за възнаграждение, трябва да се вземе предвид, като в същото време се представят някои алтернативни решения. В процеса на анализ в монографичния труд, ще се наблегне на ролята на мониторинга като управленски инструмент, който подчертава нуждата от по-добър и по-авангарден анализ на болничните данни и от тяхната приложна значимост за болничните и за здравните мениджъри. Не на последно място, етичните норми на медицинската професия определят една отделна дискусия за приложимостта на изцяло пазарно-ориентирани мотивационни системи за възнаграждение, както и за тяхната съвместимост с общоприетите морални ценности на обществото, а и с етичните принципи на лекарите като цяло.

Основна цел на монографичния труд е анализ на настоящето състояние на мотивационните системи за заплащане на труда в болничния сектор България и в останалия свят към момента на изследването, като се предложи модел, който да е приложим в български условия. Обект на настоящето изследване са структурата, управлението, проектирането и финансирането на системите за мотивационно заплащане в болничния сектор. Той се обуславя от практическата реализация, постоянно осъществяващите се промени и специфичните особености за всяка една от тези системи.

Конкретният предмет на това изследване е свързан с разкриването на положителните и на отрицателните страни, характерни за всяка една система (според автора). Те могат да бъдат използвани като непосредствено предложение или ограничение за действия от специалистите, непосредствено ангажирани в здравните системи, а също и от заинтересованите в дадената тематика лица и организации.

Специфичните задачи, които този труд си поставя могат да се систематизират по следния начин:

• да се обследва проблемът на възлагането, частен случай, на който са отношенията лекар-пациент

• да се анализира перфектното изпълнение и проблемите с неговото приложение

• да се очертаят основните постановки по проблема за провокираното търсене на здравни услуги и да се коментира връзката му със системите на заплащане

• да се включи математически модел за изследване на провокираното търсене на здравни услуги

• да се въведе моралния риск като понятие и да се обясни чрез математически модели неговото теоретично и практическо значение

• да се проследят и анализират стандартните мотивиращи схеми на възнаграждение, чрез нагледното включване на математически модели

• да се посочат най-новите системи за възнаграждение за изпълнение

• да се представи актуалното състояние на колективното договаряне в страни от ЕС, като метод на структуриране на мотивиращо заплащане

• да се направят предложения и препоръки за по-нататъшното развитие на горепосочената система в български условия