Денис Урманов: В Китай има сериозни планове, до 2030 година да се прехвърли на водородно гориво, по-голямата част от транспорта. В Германия през миналата година беше приета специална програма за развитието на водородната енергетика и немците възнамеряват до 2050 година да декарбонизират икономиката си. В Корея до 2040 година ще има повече от един милион транспортни единици, задвижвани с водород. В САЩ през 2020 година беше започнато съвременно производство на камиони с водородно задвижване.
Отдалечените територии могат да бъдат снабдявани с електроенергия за сметка на автономни водородни енергийни станции. Опитът на компанията “SovTest” (Русия) в тази насока е бил представен в Ташкент на изложбата „ИННОПРОМ 2021” от заместник генералния й директор – Денис Урманов.
Неговото изказване на 6 април 2021 година на сесията „Иновации в енергетиката” е започнало с разговор за климатичните промени, които се проявяват в нетипичната зима, която преживя през тази година Европа, в аномалните студове в централната част на Русия – мраз, който е съсипал разцъфналите кайсиеви дървета в Узбекистан, както и в много други признаци на нетипични метеорологични явления, с които се сблъскват различни страни по света.
„Мнението на мнозинството от учените се свежда до това, че това е свързано преди всичко с натрупването на парниковия ефект, очевидно е влиянието на CO2 върху атмосферата на нашата планета, от това сладва рязко повишение на температурата, разтопяване на ледовете, изменение на баланса на прясната и солената вода в океана.
В крайна сметка, арктическият студ, който преди беше типичен за Арктика, се прехвърля в други региони. Мнозинството от учените смятат, че могат да се борят с това само с помощта на ограничаване на парниковия ефект и на емисиите на въглероден диоксид. Отговорът е очевиден – с това можем да се борим с помощта на водородната енергетика, до сега не е измислено нищо по-добро”, е отбелязал Денис Урманов.
Не случайно, неговата презентация е имала заглавие „Водородна енергетика за борба с CO2”. По думите на лектора, бъдещето в много голяма степен е на водородната енергетика и неслучайно в тази посока работят повечето страни.
„Така например, в Китай има сериозни планове, до 2030 година да се прехвърли на водородно гориво, по-голямата част от транспорта. В Германия през миналата година беше приета специална програма за развитието на водородната енергетика и немците възнамеряват до 2050 година да декарбонизират икономиката си, тоест те изцяло се отказват от мазута, дизеловите горива – навсякъде ще има водород, вятър и слънце.
В Корея до 2040 година ще има повече от един милион транспортни единици, задвижвани с водород. В САЩ през 2020 година беше започнато съвременно производство на камиони с водородно задвижване” е коментирал Денис Урманов.
Той е привел и пример със сингапурски разработчици, които са създали водородна установка с мощност 200 киловата, в която се използва водород, който от своя страна се произвежда в процеса на работата на нефтопреработвателен завод и до този момент просто е бил изпускан в атмосферата.
По време на презентацията са били дадени примери на разработки на руската компания “SovTest”, по специално – проект за създаване на хибридна енергийна установка, която да включва вятърен генератор, слънчеви батерии и водородна утановка. Въпросният проект се предлага за разглеждане на пратньорите на компанията, в това число и в Узбекистан.
В самата Русия, според думите на лектора, също се отделя сериозно внимание на тази тема. „През миналата година беше прието специално постановление на правителството за развитието на водородната енергетика на Русия до 2024 година”.
По време на сесията „Иновации в енергетиката” от деловата програма на изложбата „ИННОПРОМ”, специалисти от Узбекистан и Русия са обсъдили въпроса за трансформацията на енергийния отрасъл под влияние на изменението на климата, на повишените изисквания на потребителите, на развитието на разпределената енергетика (вероятно се имат пред вид така наречените „умни електроразпределителни мрежи”, бел. ред.) и високите технологии.
Било е отбелязано, че днес е времето, когато се усъвършенствуват традиционните технологии на енергийното производство и едновременно с това се въвеждат в експлоатация алтернативни методи за производство на електроенергия.
Източник: https://www.uzdaily.uz/ru/post/60097