Ще има толкова срещи в „Рамщайн формат”, колкото месеца трае войната

Автор
ТЕОДОР ДЕЧЕВ

Ще има толкова срещи в „Рамщайн формат”, колкото месеца трае войната

Ще има толкова срещи в „Рамщайн формат”, колкото месеци трае войната. Вятърът отвява листата на календара, часовникът тиктака, но времето не работи в полза на Путин. Със сигурност руснаците се надяват Украйна просто да омръзне на Запада, но тук те правят капитална грешка. С времето, украинската армия ще става все по-добре въоръжена, въпреки че и тя търпи загуби, в това число и в жива сила. Единственото обстоятелство, което спира по-бързото разгращане на материалната и техническа помощ за Украйна е убеждението на западните лидери, че „Русия е Горна Волта с ракети”, но ракетите могат да бъдат и с ядрени бойни глави.

Снимка: СКАТ TV – скрийншот

Този разговор беше качен от екипа на предаването „Дискусионно студио” на телевизия СКАТ със заглавието:

„НАТО умишлено забавя доставките на оръжие за Украйна. Дали? Защо Шолц и Макрон говорят с Путин?”

Какво съм казал по въпроса е най-лесно да се види като се изгледа предаването, но тук бих искал да подчертая няколко неща:

Поводът за предеването беше втората среща в „Рамщайн формат”, която беше наречена „Рамщайн 2”. Още на 23 май 2022 година, blacksea-caspia.eu разпространи доста изчерпателна и определено проверена информация (https://blacksea-caspia.eu/bg/ramschayn-2-dvadeset-strani-podgotvikha-n… ).

Най-важното в тази среща е, че тя вече е част от договорена редовна, ежемесечна поредица от срещи. След „Рамщайн 2” ще има „Рамщайн 3, 4, 5...” и така нататък, в зависимост от това, колко дълго ще продължи войната. След тази среща стана ясно, че при участвали над 40 държави (някои сочат числото 47), този месец 20 от тях ще осъществят напълно реални доставки на напълно реално оръжие. Ще има и американски системи за залпов огън, ще има и противокорабни ракети „Харпун”, този път благодарение на решението на превителството на Дания.

Действително, във въздуха постоянно виси съмнението, че Западът нещо бави, Западът нещо не прави както трябва и така нататък. На мен всеки Божи ден ми се налага да коментирам всевъзможни фейкове в този контекст.

Ясно е, че на всички ни се иска нещата да стават още по-бързо и още по-ефективно, но едва ли някой се съмнява, че към епичния героизъм на украинските войници отдавна се е прибавила една постоянна, много сериозна и съвсем навременна помощ – и в оръжие и в пари и в други ресурси. Това е огромната помощ не само от страна на НАТО, а на Запада въобще, защото и неутрална Швеция и неутрална Финландия и дори неутрална Швейцария си позволяват лукса да оказват много сериозна и навременна помощ на Украйна.

Сочената едва ли не за руски съюзник Чехия (най-вече заради поведението на президента Милош Земан), държава която беше уличена, че е продвала западно оръжие на Русия, след анексията на Крим и началото на войната в Източна Украйна през 2014 година, сега доставя на Украйна, бронирана техника и боеприпаси, а президентът Земан оцени поведението на руснаците с думите: „те са луди”.

Разбира се, начинът на мислене на западните лидери се различава от този на Путин и с-ие. На Запад главният приоритет е да се ограничат човешките жертви, а защо не и материалните щети. Затова си струва да се проведе не само 80, а и 180 минутен разговор с Путин. Проблемът е, че в момента няма никаква основа за преговори.

Унизен от досегашните неуспехи при Киев, Харков, Николаев, а отделно от „войната с отделно взет завод” в Мариупол, Путин няма да седне на маста на преговорите, нито пък да спре бойните действия, докато няма някакъв резултат, който да бъде обявен за победа.

Украинската страна пък много трудно може да спре и да допусне части от територията й да останат окупирани. Украинците знаят, че няма никакъв законен международно правен механизъм, по който Русия да придобие окупираните територии, но това не значи, че окупацията не може да продължи неприемливо дълго.

Армения задържа седемте азербайджански района около Нагорни Карабах кажи – речи 30 години. Азербайджан си ги взе обратно напълно законно и в съответствие с Устава на ООН, но за целта трябваше да подготвя армията си три десетилетия. В Украйна едва ли биха се съгласили да чакат толкова дълго.

Затова в момента миротворческите усилия са по-скоро за успокояване на съвестта на миротворците, отколкото защото има реален шанс страните да бъдат събрани около масата на преговорите.

Но въпреки, че някои хора обясняват, че Русия се е отказала от маневрената война и се е върнала към „сирийския модел”, нещата сега са принципно различни. В Сирия, опозицията на диктатора Башар Асад във всичките й разцветки, беше оставена до голяма степен да се оправя сама. Помощта за Асад от страна на Иран и на Русия растеше, докато помощта за опозицията прогресивно намаляваше. Резултатът се видя.

В Украйна  нещата са точно обратните. Казахме в началото, че ще има толкова срещи в „Рамщайн формат”, колкото месеца трае войната. Вятърът отвява листата на календара, часовникът тиктака, но времето не работи в полза на Путин. Със сигурност руснаците се надяват Украйна просто да омръзне на Запада, но тук те правят капитална грешка.

С времето, украинската армия ще става все по-добре въоръжена, въпреки че и тя търпи загуби, в това число и в жива сила. Единственото обстоятелство, което спира по-бързото разгръщане на материалната и техническа помощ за Украйна е убеждението на западните лидери, че „Русия е Горна Волта с ракети”, но ракетите могат да бъдат и с ядрени бойни глави.

За сега и президентът Байдън и европейските лидери успяват да се движат по ръба на бръснача и да дават на Украйна максимално възможното, което няма да предизвика неконтролирана реакция от руска страна, придружена с образуване на изригващи от земята гъбоподобни облаци.

Целия разговор можете да гледате във видеото:

https://www.youtube.com/watch?v=gKHjqvUqfY4https://www.youtube.com/watc…