България води по броя на постоянно загубените работни места в хода на пандемията

Автор
BLACKSEA-CASPIA

България води по броя на постоянно загубените работни места в хода на пандемията

На 14 септември 2020 година, Институтът за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР), изпрати на заместник министър-председателката на Р. България, министър на туризма и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) – г-жа Марияна Николова своите коментари  върху „Анализ на изпълнението на Постановление № 55 на Министерския съвет от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение“ и сравнителен анализ за ефекта на пандемията COVID-19 и предприетите мерки в защита на заетостта и бизнесите за страните от EU27 и Обединеното кралство.

В писмото се посочва, че Институтът за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР) се е запознал изключително внимателно с предоставените документи и особено с  Анализа на изпълнението на Постановление № 55 на Министерския съвет от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г., или обявената с решение № 325 на министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България (ПМС № 55 от 2020 г. / Постановлението).

От ИнУИР благодарят и за предоставените допълнително данните за дневния брой регистрирани безработни за 2019 и 2020 година, както и допълнителната информация по точка 4 от дневния ред на НСТС:

Средната стойност за компенсации (без осигурителните вноски за сметка на работодателя), която се изплаща на едно лице;

Сравнение на средната стойност за компенсации спрямо средния осигурителен доход за страната; среднодневен размер на компенсацията (без осигурителните вноски за сметка на работодателя);

Заключението на МС и МТСП, че средният осигурителен доход на лицата, на които са изплатени компенсации (ако бъде превърнат към пълно работно време), е малко по-нисък от средния за страната.

От ИнУИР високо оценяват стойността на представения документ като източник на информация, както в същинския му текст, така и в представените приложения. Според ИнУИР обаче проблемът е в аналитичната част на документа. Без да подценяват по какъвто и да е начин усилията на експертите, които са работили над него, от ИнУИР отбелязват, че точка 5 - Ефект от изпълнението на ПМС № 55 от 2020 г. върху динамиката на регистрираната безработица в страната и точка 6 – Изводи и обобщения, изискват много сериозно допълване.

Според ИнУИР, аналитичната част на доклада страда от голям дефицит в сравнителен план. Доколкото са правени някакви сравнения, те са правени (епизодично) само за територията на Р. България и между отделните отрасли и икономически дейности.

Представените в края „Възможности за подобряване процеса на планиране преди и по време на прилагане на подобни мерки за преодоляване на кризи“ са изключително лаконични и с възможно най-общ характер (не бихме ги нарекли дори „рамкови“). От ИнУИР не отхвърлят, изложеното, но смятат, че е необходимо над този въпрос да се работи много повече, и препоръката е това да стане задължително с участието и на трите страни в трипартитното сътрудничество.

По тези причини, ИнУИР смята, че анализът се нуждае от сериозно допълнение точно при оценката на постигнатите резултати, като това може да стане най-вече на база на сравнения с останалите страни от ЕС, като се сравняват процентните данни за ефекта от пандемията COVID-19  върху динамиката на заетостта и някои други показатели, за които ще стане дума по-долу.

Воден от желанието си да допринесе за общата ни работа по оценката на ефективността на предприетите мерки в подкрепа на заетостта и бизнесите у нас, ИнУИР представя своя принос към липсващите сравнителни анализи в представения ни документ, както и някои изводи и заключения.

По-долу са представени изцяло коментарите и анализа на ИнУИР, както и значителна част от графичните приложения, предоставени на заместник министър-председателката г-жа Марияна Николова на 14 септември 2020 г., по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

1.    Произход на използваните за сравнителен анализ емпирични данни.

Ще започнем с благоприятния факт, че разполагаме с данни, с емпиричен материал, отразяващ въздействието на пандемията върху заетостта и труда точно през месец април 2020 година, който беше съдбоносен за по-нататъшния ход на нещата. Наличните емпирични данни, чийто произход ще бъде подробно описан по-долу, са достоверни и не са натоварени с никакви политически или отраслови пристрастия.

На 9 април 2020 година, Eurofound (европейска агенция, трипартитен орган за изследване на качеството на живота, индустриалните отношения и мониторинг на промяната в страните от ЕС, известна още и като „Дъблинската фондация“) стартира електронно социологическо проучване „Живот, работа и COVID-19“ (“Living, working and COVID-19”), което цели да улови най-непосредствените промени по време на пандемията и нейното въздействие. Целта на изследването естествено е била да спомогне за формирането на отговора на кризата в Европейския съюз.

Вече наличните първи резултати от изследването, свързани с работата по време на пандемията са на наше разположение. Данните покриват широка гама от въпроси, включително статус на заетост, работно време, балансът „семеен живот – служебна кариера“, разпространяването на работата от разстояние (telework) и сигурността на работните места. Изследването е направено, като варират страните, пола и възрастта на респондентите.

Параметрите на изследването и метаданните са както следва: Работа на терен: от 9 април 2020 г. до 30 април 2020 г. Размер на представителната извадка: 86457 анкетирани, като 62755 души са отговорили изцяло на въпросниците. Целевата група е населението на възраст 18 и над 18 години. Пространственото покритие на изследването е върху страните от EU27 и Обединеното кралство. Начинът на събиране на отговорите на въпросниците е онлайн, като за достигане до респондентите са използвани методите на разрастване на обхвата в геометрична прогресия (като снежна топка – snowballing) и масова реклама в социалните медии. Работният документ, в който са публикувани резултатите е “Living, working and COVID-19: Methodological note of Wave 1”. Данните са на разположение под формата на интерактивна карта на адрес: https://www.eurofound.europa.eu/data/covid-19/working-teleworking

Работата по обработката и анализа на емпиричните данни, предоставени от Eurofound, беше извършена от Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР) по поръчка н Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Поради начина на провеждане на изследването, достоверността на данните за различните страни е все пак различна. Поради високите стандарти на Eurofound, данните за някои страни в отделни случаи са изключени като недостатъчни, което ще се види ясно при изложението по-нататък.

2.    Описание на направения сравнителен анализ на база на наличните емпирични данни.

Специално за нуждите на анализа на ефективността на мерките в подкрепа на бизнеса и на заетостта в България, тези емпирични данни дават много сериозни възможности. За осъществяването на този анализ бяха обособени четиринадесет (14) различни варианта на „разрези“ за разглеждане на получените данни по пол, възраст и начин на загубване на работното място – постоянно или временно. Данните са дадени в числен и графичен вид в петнадесет приложения към този анализ, както следва:

Приложение № 1

Таблично представяне на данните за загубените работни места в страните от EU27 и Обединеното кралство, с варирани „разрези“ по пол, възраст и начин на загубване на работното място – постоянно или временно

  Държава Държава Мъже и жени; 18-50+; общо Мъже и жени; 18-50+; постоянно Мъже и жени; 18-50+; временно Мъже; 18-50+; общо Жени; 18-50+; общо Мъже и жени; 18-34;общо Мъже и жени; 35-49; общо Мъже и жени; 50+; общо Мъже и жени; 18-34; пост. Мъже и жени; 35-49; пост. Мъже и жени; 50+; пост. Мъже и жени; 18-34; врем. Мъже и жени; 35-49; врем. Мъже и жени; 50+; врем.
1 Austria Австрия 17,9 % 4,2 % 13,7 % 16,7 % 18,3 % 17,2 % 22,2 % - 4,0 % 6,3 % - 13,2 % 15,9 % -
2 Belgium Белгия 18,8 % 2,6 % 16,2 % 17,6 % 20,2 % 16,2 % 16,7 % 24,0 % 4,0 % 1,4 % 2,7 % 12,2 % 15,3 % 21,2 %
3 Bulgaria България 37,4 % 10,6 % 26,8 % 39,9 % 35,1 % 39,1 % 40,1 % 33,8 % 14,8 % 12,3 % 6,6 % 24,3 % 27,8 % 27,3 %
4 Croatia Хърватско 27,8 % 5,4 % 22,5 % 31,4 % 23,7 % 23,3 % 26,9 % 32,6 % 7,4 % 5,4 % 3,6 % 15,8 % 21,5 % 29,1 %
5 Cyprus Кипър 44,1 % 7,7 % 36,4 % - - - - - - - - - - -
6 Czechia Чехия 28,0 % 3,2 % 24,9 % 29,7 % 26,5 % 32,7 % 26,8 % 26,2 % 3,4 % 1,4 % 4,9 % 29,3 % 25,2 % 21,2 %
7 Denmark Дания 9,5 % 1,4 % 8,1 % 10,4 % 8,7 % - - 12,6 % - - 0,9 % - - 11,6 %
8 Estonia Естония 18,6 % 3,0 % 15,6 % - 19,7 % - 24,2 % 12,3 % - 0,9 % 2,5 % - 23,3 % 9,8 %
9 Finland Финландия 23,9 % 2,4 % 21,5 % 21,2 % 26,8 % - 17,6 % 15,5 % - 2,0 % 1,9 % - 15,5 % 13,6 %
10 France Франция 29,8 % 4,4 % 25,4 % 27,7 % 31,2 % - 22,8 % 37,2 % - 3,1 % 6,3 % - 19,7 % 30,9 %
11 Germany Германия 25,4 % 5,1 % 20,4 % 26,5 % 23,9 % 25,7 % 25,2 % 25,5 % 4,7 % 5,4 % 5,1 % 21,0 % 19,7 % 20,5 %
12 Greece Гърция 46,5 % 4,7 % 41,8 % 50,2 % 41,8 % 47,8 % 41,9 % 50,6 % 4,1 % 2,7 % 7,0 % 43,7 % 39,1 % 43,6 %
13 Hungary Унгария 24,7 % 8,3 % 16,4 % 22,7 % 26,5 % 25,2 % 27,2 % 21,2 % 11,9 % 7,5 % 5,9 % 13,3 % 19,6 % 15,3 %
14 Ireland Ирландия 31,6 % 2,9 % 28,7 % 31,9 % 31,0 % 28,9 % 29,8 % 35,9 % 4,9 % 2,2 % 2,0 % 24,0 % 27,6 % 33,9 %
15 Italy Италия 34,3 % 4,7 % 29,7 % 34,2 % 34,6 % 35,5 % 31,2 % 36,8 % 5,5 % 4,7 % 4,2 % 30,0 % 26,6 % 32,6 %
16 Latvia Латвия 22,5 % 3,4 % 19,1 % - 19,9 % - - - - - - - - -
17 Lithuania Литва 24,3 % 6,1 % 18,2 % 22,4 % 25,7 % 24,7 % 21,3 % 26,9 % 8,4 % 4,7 % 5,7 % 16,3 % 16,6 % 21,2 %
18 Luxembourg Люксембург 14,5 % 3,4 % 11,2 % - 16,0 % - 12,1 % - - 1,0 % - - 11,1 % -
19 Malta Малта 28,0 % 8,9 % 19,1 % - - - - - - - - - - -
20 Netherlands Нидерландия 15,4 % 4,2 % 11,2 % - 18,0 % - - - - - - - - -
21 Poland Полша 30,3 % 8,8 % 21,5 % 28,3 % 32,3 % 27,8 % 28,8 % 34,5 % 9,8 % 7,6 % 9,1 % 18,0 % 21,1 % 25,4 %
22 Portugal Португалия 29,2 % 7,3 % 21,9 % 30,1 % 28,5 % 34,9 % 23,6 % 31,0 % 10,4 % 5,5 % 7,0 % 24,4 % 18,1 % 24,0 %
23 Roumania Румъния 38,7 % 5,1 % 33,6 % 37,9 % 39,4 % 43,7 % 41,2 % 32,8 % 7,6 % 4,1 % 4,2 % 36,1 % 37,1 % 28,6 %
24 Slovakia Словакия 22,2 % 4,9 % 17,3 % 22,9 % 21,8 % 25,6 % 19,2 % 22,6 % 7,0 % 4,6 % 3,5 % 18,6 % 14,6 % 19,1 %
25 Slovemia Словения 42,3 % 5,5 % 36,8 % 46,5 % 37,7 % - 48,7 % 35,0 % - 6,2 % 1,4 % - 42,6 % 33,6 %
26 Spain Испания 30,7 % 6,3 % 24,4 % 32,3 % 29,0 % 35,4 % 33,2 % 24,8 % 7,5 % 8,2 % 3,5 % 27,9 % 25,0 % 21,3 %
27 Sweeden Швеция 10,9 % 2,1 % 8,8 % - 13,4 % - - - - - - - - -
28 United Kingdom Великобри-тания 23,9 % 4,0 % 19,9 % - - - - - - - - - - -
    ЕС средно 28,5 % 5,3 % 23,2 % - - - - - - - - - - -

Източник: Eurofound, “Living, working and COVID-19: Methodological note of Wave 1”. https://www.eurofound.europa.eu/data/covid-19/working-teleworking; Обработка и анализ на данните: Институт за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР).

 

Приложение № 2 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на пето (5) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 2 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на пето (5) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 3 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

България е на първо (1) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 3 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

България е на първо (1) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 4 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

България е на седмо (7) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 4 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

България е на седмо (7) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.
 

Приложение № 5 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на трето (3) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 5 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от мъжки пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на трето (3) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 6 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на четвърто (4) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 6 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до над 50 годишна възраст от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на четвърто (4) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 7 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на трето (3) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 7 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на трето (3) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 8 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на четвърто (4) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 8 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Карта на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на четвърто (4) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 9 а

Диаграма на лицата в ЕС на над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Диаграма на лицата в ЕС на над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на седмо (7) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 9 б

Карта на лицата в ЕС на над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно – общо

Карта на лицата в ЕС на над 50 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно или временно - общо

България е на седмо (7) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 10 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

България е на първо (1) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 10 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

България е на първо (1) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 11 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

България е на първо (1) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 11 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Карта на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

България е на първо (1) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 12 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст над 50 години от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Диаграма на лицата в ЕС на възраст над 50 години от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

България е на четвърто (4) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 12 б

Карта на лицата в ЕС на възраст над 50 години от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

Карта на лицата в ЕС на възраст над 50 години от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си постоянно

България е на четвърто (4) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 13 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

България е на седмо (7) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 13 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

Карта на лицата в ЕС на възраст от 18 до 34 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

България е на седмо (7) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 14 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

Диаграма на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

България е на четвърто (4) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 14 б

Карта на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

Карта на лицата в ЕС на възраст от 35 до 49 годишна възраст от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

България е на четвърто (4) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 15 а

Диаграма на лицата в ЕС на възраст над 50 години от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

Диаграма на лицата в ЕС на възраст над 50 години от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

България е на осмо (8) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

Приложение № 15 б

Карта на лицата в ЕС на възраст над 50 години от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

Карта на лицата в ЕС на възраст над 50 години от мъжки и от женски пол, които са загубили работата си временно

България е на осмо (8) място от най-неблагоприятния към най-благоприятния случай.

3.    Някои заключения, произтичащи от сравнителния анализ.

От представените сравнителни данни за EU27  и Обединеното кралство, може да се даде оценката, че България седи зле в общата картина.

Най-тревожният факт е, че България седи изключително зле по отношение на ПОСТОЯННО работни места. В тази категория, България е абсолютен лидер в две от възрастовите групи. Тя е на първо място по постоянно загубени работни места във възрастовите групи от 18 до 34 години, сумарно за двата пола (Приложения № 10 а и 10 б) и от 35 до 50 години, сумарно за двата пола (Приложения № 11 а и 11 б).

Малко по-благоприятно е положението при възрастовата група на хората над 50 годишна възраст, сумарно за двата пола, където България е на „по-благоприятното“ четвърто място.

В крайна сметка, когато се говори за цялата съвкупност на мъжете и жените от 18 до над 50 годишна възраст, загубили работата си постоянно, България отново е на първо място.

Тези данни би трябвало да ни обезпокоят много, защото подобно убедително „лидиране“ говори за травматичния характер на станалото. Докато в много други европейски страни се достигат максимуми на мъже и жени, загубили работата си временно и там България е на малко по-заден план, то точно при постоянно загубените работни места ние водим.

Още по-неприятно е, че ударът е понесен в най-голяма степен от младите и от хората от средната възраст. България по принцип има проблеми с младежката безработица и е един от европейските лидери по така наречените NEETs – младежи, които не учат, не работят и не са обхванати от професионална квалификация. Преди, ние имахме известни извинения за това, че сме лидери по NEETs, поради самата тяхна структура, включително и значителния дял на младежи от етническите малцинства, влизащи там. Но сега става дума единствено за изгубени работни места и България е лидер по постоянно загубени работни места в разгара на пандемията, с особен акцент върху младите хора и заетите, които са на средна възраст.

Това положение може дори да стане причина за допълнителна радикализация на обществените настроения с наближаването на края на срока на изплащане на обезщетенията срещу безработица (там, където има такива).

Вижда се също така, че в сравнителен европейски план, ударът който сме понесли и който видимо не е бил особено смекчен от иначе многобройните мерки в подкрепа на бизнеса и на заетостта е бил толкова силен, че ни изпраща на челна позиция и при генералната съвкупност. При разглеждане на мъже и жени заедно, на възраст от 18 до над 50 години, загубили работата си и постоянно и временно, България е на пето (5) място от общо 28 държави. При това става дума за процент, който е много обезпокоителен – 37,4 %. Също така, трябва да се има пред вид, че България се е оказала на пето, а не да речем на трето място, главно поради огромния брой загубили работата си ВРЕМЕННО в Гърция и Кипър, поради колапса на туризма в тези страни.

Пак в сравнителен план, можем да се досещаме, че отрасли, в които в други държави хората губят работните си места временно, у нас работните места са загубени за постоянно. Това също трябва да ни накара още един път да обсъдим и анализираме предприетите мерки в подкрепа на бизнеса и на заетостта. Те в никакъв случай не са малко, нито пък бихме обвинили правителството в липса на желание да реагира на възникналата ситуация, но за съжаление емпиричните данни за загубата на работни места, които пък отразяват степента в която редица икономически дейности са изпаднали в беда, „закъсали“ са, показват, че положителният ефект от мерките не е този, който всички бихме искали.

Тук е мястото, да се подчертае още веднъж, какво точно са измерили и включили в своята интерактивна карта, която е използувана за горните коментари и анализ на ИнУИР, изследователите от Eurofound.

Както беше изрично посочено, работата на терен на това изследване е осъществена в периода от 9 април 2020 г. до 30 април 2020 г. Анкетираните по интернет граждани на страните от ЕС и от Обединеното кралство на възраст 18 и над 18 години са питани дали са загубили работните си места – постоянно или временно. Тоест, отговорът на респондентите отразява тяхното убеждение някъде към 30 април 2020 година – дали са запазили работното си място или са го загубили – временно или постоянно.

В този смисъл, изследването измерва картината през очите на гражданите на ЕС и Обединеното кралство в кулминацията на шока от пандемията COVID-19. Това подчертаваме изрично, заради многобройните читатели, които ще попитат, защо данните на Евростат за нарастването на безработицата, не показват такива драстични данни, както проучването на Eurofound.

Проучването на Eurofound е извадково социологическо проучване, а не набор от установени статистически данни. То представя „снимка“ на усещането и разбирането на публиката, в кулминационния момент на шока от пандемията. То разбира се е натоварено и с съответни отклонения, дължащи се на използуваната онлайн методика. (Тук някои „експерти“ сбърчват нос и започват да заявяват стандартните си съмнения към онлайн проучванията. По принцип те са прави, но в случая подобно отношение не е допустимо, защото едва ли е имало друг достъпен инструмент за общоевропейско изследване през месеца на пълната социална изолация – април 2020 година).

Нещо повече – ако се прегледат внимателно данните, ще се види, че в редица случаи, изследователите от Eurofound са елиминирали и изключили от изследването резултатите по разни показатели за цели държави, защото са преценили, че събраните емпирични данни са били недостатъчни. Това се вижда ясно и от приложените тук таблични числови данни.

То е натоварено и със силни психологически ефекти сред анкетираните – със сигурност, в очите на много от анкетираните, дяволът е изглеждал много по-черен и те са надценили тежестта на ситуацията.

Но ценността на данните на Eurofound, с които работи ИнУИР е точно във възможността нещата да бъдат разгледани в сравнителен план. Оценката за неблагоприятното положение на България в общата картина е дадена не въз основа на размера на абсолютната стойност на измерения процент на загубените работни места, а на базата на сравнението с всички в европейски план.

В този смисъл, вместо да се водят догматични спорове за точността на изследването е много по-добре, да се осмислят поуките от него. Точно числата от това проучване най-вероятно биха навели социалните психолози на заключения за травматичния характер на преживяното от всички европейци през месец април 2020 година и за възможните ефекти от това.

Желанието на ИнУИР в никакъв случай не е да сеем песимистични настроения или паника, но сме длъжни да предупредим, че има ясни количествени индикатори, че предприетите мерки не са сработили в достатъчна степен. Ние оценяваме това, че в няколко случая правителството се вслуша в бележките и предложенията на социалните партньори и на различни компетентни експерти, но очевидно е, че това не е било достатъчно, а най-вероятно не е станало и навреме.

Вижда се, че България е изправена пред необходимостта да положи по-големи усилия от по-голямата част от страните от ЕС, за да възстанови щетите, нанесени от пандемията. Тук трябва да се имат пред вид и рисковете от повторение на пандемията, от „втора вълна“ с всички трудно прогнозируеми последици от нея. Трябва да се има пред вид и видимата заплаха за политическата стабилност, пред която е изправено обществото.

Всичко това, изисква много съгласувани действия на държавата (и на изпълнителната и на законодателната власт), на работодателите и на работниците и служителите, както в лицето на техните организации, така и в личен план, подкрепяни от експертизата на всички добронамерени експерти, които биха искали да допринесат за преодоляването на изключително неблагоприятните последици от пандемията COVID-19.

Забележка: ИнУИР е готов да предостави на всеки, който го поиска, пълния текст на писмото си до г-жа Марияна Николова – заместник министър-председател, министър на туризма и председател на НСТС.

Институт за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР)

Коментар

Restricted HTML

  • Разрешени HTML tag-ове: <a href hreflang> <em> <strong> <cite> <blockquote cite> <code> <ul type> <ol start type> <li> <dl> <dt> <dd> <h2 id> <h3 id> <h4 id> <h5 id> <h6 id>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.