Николай Василев: Втората пенсия не е провал и НОИ не е никакво решение
Тези дни, бившия заместник-министър председател Николай Василев поиска думата, за да изложи мнението си за поредната кампания срещу втория стълб на социалното осигуряване и срещу частните пенсионни фондове. Това той е направил от страниците на вестник, който при други обстоятелства не бих отворила, но от гледна точка на адресатите на посланията му е напълно подходящ. (https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9074154 ).
Николай Василев в никакъв случай не е любимият ми политик, още по-малко правителствата, в които е участвувал са ми на сърцето, но не можем да му отречем две неща. В собствената си сфера той е професионалист. В момента той рискува на пазара със своите пари, а не се разпорежда с държавни средства. Така че, мнението му определено заслужава да бъде внимателно чуто.
Статията на Николай Василев е много методична и подредена, като той е положил неистови усилия да бъде разбираем за читателите без специални познания в сферата на осигуряването и финансовите инвестиции, тоест – за преобладаващата част от широката публика. На някои места, упражнението му се е удало и това е чудесно, защото опитите на частните пенсионни фондове да обяснят, колко долни са инсинуациите на разни деятели на Министерството на финансите срещу тях, към този момент се радват на пълен НЕуспех. Хората просто не разбират езика им, а това може да има фатални последици.
На първо място, бившият вицепремиер хвърля ръкавица в лицето на критиците на втория стълб и частните пенсионни фондове, като изоставя дипломатическия тон и казва това, което трябваше да се заяви на висок глас отдавна:
„Или са некомпетентни или са пристрастни и четат евангелието, както им е изгодно. Според мен – категорично и двете”.
Намери се човек, който да нарече нещата със собствените им имена. В публичното пространство се разхождат хора, които не са отпуснали макар и една пенсия, нито пък са управлявали фонд от капиталопокривната система, но раздават съвети на ляво и на дясно и почти със сила тласкат хората да си прехвърлят парите от втория стълб в първия стълб на социалното осигуряване. Трябваше ножът да дойде до кокала, да се разрази невъобразимата вакханалия на лъжата, за да извиси някой глас и да каже нещата такива, каквито са.
Николай Василев обяснява по начин, който е разбираем и за хванат от гората човек, че „методиката” на критиците на втория стълб, при която „се взимат 100 лева, инвестирани през 2002 година и се сравняват след две десетилетия е некоректна”. Тя би имала смисъл ако след 2002 година не се добавяха нови суми, а се гледаше само доходността на първоначално инвестираните 100 лева. Само че, нещата стоят по съвсем друг начин – всеки месец се добавят нови вноски, колкото и да са осакатени от властимащите, които изобщо не доведоха дела на вноските във втория стълб до първоначалното ниво, заложено в пенсионната реформа от края на 20-ия век.
По принцип, ние сме свикнали да повтаряме постоянно, че сме най-бедната страна в Европа. Всъщност, изобщо не сме най-бедните, пък и не става дума за бедност – България може да се определи като най-малко богатата държава в ЕС, а не в Европа и толкова. Всичко друго е белетристика.
Та докато се вайкаме, някак си не забелязваме, че доходите в страната продължават да растат, а с тях и вноските по сметките в частните пенсионни фондове нарастват. При това нарастват сериозно. Това са спестени с честен и най-често тежък труд пари, към които отдавна са насочени алчните погледи на съответните текущо управляващи властимащи. Управляващите не могат да понесат факта, че над 12 милиарда лева се „разхождат” из държавата и не са под тяхното мъдро разпореждане. В статията си, Николай Василев изказва убеждението си, че ако можеше, правителството незабавно би похарчило парите от сметките на хората в Частните пенсионни фондове, за да вдигне няколко язовирни стени. Някой би го обвинил, че преувеличава и хиперболизира.
Лошата новина е, че не става дума за никакво преувеличение. За мнозина управляващи, въпросът за частните пенсионните фондове стои както дилемата на принц Хамлет във варианта й от известната пиеса на Имо Брешан - „Представянето на Хамлет в Долно Туткаво”. Там актьорът изпълняващ ролята на Хамлет констатира, че на Балканите радвоението на датския принц „Да бъдеш или не” се трансформира в местното „Или аз него или той мене”.
С такова интерпретиране на отношенията „изпълнителна власт – частни пенсионни фондове”, особено се отличи доскорошният министър на финансите – г-н Владислав Горанов, който загуби вече това си качество, но нищо не ни гарантира, че следващото завъртане на изборната рулетка няма да ни го върне обратно. Да ни го достави франко Министерството на финансите, с цялата му ненавист към частните пенсионни фондове и с огромния му апетит да налее в пробития казан на първия стълб личните средства на колкото се може повече осигуряващи се във втория стълб. Ако може – най-добре на всичките.
Тук е добре да се върнем към статията на Николай Василев и да установим, че и той, както мнозина други (в това число и аз самата) предупреждава, че на хората, които имат неблагоразумието безкритично да си прехвърлят парите от втория в първия стълб (тоест от частните пенсионни фонодове в НОИ), им се обещават по-високи пенсии за време, когато сегашните управници по чисто биологични причини, няма да имат възможността да са отново на власт. Много уместно той напомня:
„Вашите пенсии от НОИ ще зависят от политическата конюнктура и от бъдещите вноски на Вашите деца. Много от децата обаче ще избягат на Запад и ще хранят с осигуровките си тамошните многобройни и също толкова недоволни пенсионери”.
Всъщност, лично аз така и не мога да си обясня как едни и същи хора (деятелите на изпълнителната и законодателната власт), от една страна постоянно пъшкат и въздишат за щетите, нанесени от демографската криза и едновременно с това продължават да ни лъжат в очите за важността и пригодността на разходопокривната пенсия от първия стълб. Как става така, че хем имаме демографска криза, хем управлавщите продължават да настояват, че пенсията от първия стълб е свещена. Как при постоянното намаляване и остаряване на населението ще работи схема, при която децата финансират пенсиите на родителити и на прародителите си? Няма ли в един момент това да им стане непосилно?
Всъщност, този момент отдавна е настъпил. Пенсиите отдавна се финансират не само от вноските на работещите, а и от мощен трансфер на средства от бюджета. Ако НОИ беше частна фирма (слава Богу, той не е и няма как да бъде) той отдавна щеше да бъде обявен в несъстоятелност. Тук разбира се, веднага ще чуем воплите на някои „добронамерени” специалисти по социално осигуряване, които отдавна скандират, че трябва да се увеличат осигурителните вноски и на работници и работодатели да им се отнемат повече средства в полза на пробития казан, за който стана дума по-горе. Бих посъветвала тези достойни хора да не изпитват търпението ни ...
В България най-голямото бюджетно перо е бюджетът на Общественото осигуряване. Не е нито военният бюджет с неговите самолети и други хвърчила, не е бюджетът на полицията с впечатляващия брой блюстители на реда у нас. Най-много пари отиват за пенсии. Това е медицински факт, както би казал Остап Бендер.
В края на 20-ти век, беше предприета пенсионна реформа, която трябваше да помогне на хората, родени след 01 януари 1960 година да имат и допълнителна пенсия на от новосъздадения втори стълб на база на пенсионни вноски, събирани в лични сметки на хората от частните пенсионно-осигурителни дружества. Замисълът беше много добър, но изпълнението – далече не толкова интелигентно.
Делът на осигуровките по втория стълб, така и не стигна предвиденото с пенсионната реформа. Нещо повече – пенсията на хората, които имат осигуряване по втория стълб се редуцират, намаляват се служебно по безжалостен начин. Министър Сачева признава за редукция от 20 на сто! Само по себе си, това е достатъчно шокиращо, но не е вярно. Редукцията реално е по-висока, като разбира се всяка година числата са различни. Изчисленията на специалистите показват, че пряко сила има основания за редукция до към 7 процента, но НОИ не си поплюва – там работят „на едро”.
В статията на Николай Василев, въпросът за редукцията не е на дневен ред - той използува мястото във вестник „24 часа”, за да обясни обстоятелствено и напоително за невежеството на участниците в организираната (познайте от кого) агитка на критиците на частните пенсионни фондове. В това отношение той дава сериозен принос за популяризирането на азбучни истини, които са неудобни за враговете на втория стълб и частните пенсионни фондове и трябва да бъде изцяло подкрепен.
Но това не прави въпроса за редукцията по-малко важен. С встъпването си в длъжност, министър Сачева отправи доста ясен сигнал, че разбира проблема с редукцията и че ще предприеме действия за нейното намаляване. Не минаха и два дни, откакто тя седна на стола си и тези рационални и правилни намерения сублимираха като йодни пари. Министър Сачева се загрижи за това, да отвори нов „прозорец” за прехвърляне на пари от втория в първия стълб и напълно забрави за грабежа, извършван с редукцията.
Това никога няма да спре, защото в условията на разходопокривна система и на доминиращ първи стълб, усилията на правителството винаги ще бъдат насочени към плащането на пенсиите днес, а не към осигуряването на възможности хората да натрупат средства за времето, когато те ще трябва да се оттеглят от пазара на труда. Затова и министър Сачева, която изобщо не подозираме в липса на знания за вредоносното действие на редукцията, ни занимава с всичко друго, но не и с прекратяване на грабежа над осигуряващите се във втория стълб.
Само че, това, че министър Сачева е „в час” не е смекчаващо, а е утежняващо вината обстоятелство. Когато човек знае, че има проблем и го замита под килима, той носи отговорност. Това че познава проблема не го оневинява – напротив.
Затова е от изключително значение да се алармира обществото за надвисналия огромен проблем. И не може да не се съгласим с Николай Василев, който пледира, че правителството трябва да спре да мисли денононощно, как да национализира (да открадне) парите от втория стълб, и да направи точно обратното – да увеличи дела на вноските във втория стълб.
Не само трябва да се съгласим, а на висок глас да заявим, че трябва час по-скоро да се стигне до предвидения с пенсионната реформа дял на вноските във втория стълб, като се намали редукцията на пенсията от първия стълб поне на половина. Проблемът е по-важен от всякакви „апартаментгейтове” и „къщи в Барселона”, но народът „кълве” на неща, които може да си представи и които са разбираеми за него. Но в това време, някой се опитва да открадне допълнителните пенсии на хората по оригинален начин – да ги накара сами да се молят, да им бъдат взети.
Емилия Милчева е пенсионен консултант с дългогодишен опит в общественото осигуряване и пенсионното производство. В момента тя е в основата на екипа на Кантора "Три уши 3" за извършване на пенсионни консултации и услуги.