Държавният преврат в Нигер, където генерал Абдурахман Тиани завзе властта на 26 юли, се проведе на фона на подновена политическа нестабилност на африканския континент – особено в региона на Сахел. След период на относително спокойствие между 2013 г. и 2020 г. в Африка бяха извършени 13 опита за преврат, включително в Судан, Чад, Буркина Фасо и Мали.
Двудневната „микросага“ с метежа на Пригожин вече досади на публиката и тя прехвърли вниманието си върху други „злоби на деня“. Въпреки това, станалото в Русия заслужава малко по-внимателно и прецизно отношение, още повече, че „Вагнер“ е инструмент за осъществяване на глобалната политика на Руската федерация, а не само „пушечно месо“ за постигане на съмнителни тактически резултати в Бахмут.
В събитие, което беше толкова шокиращо със скоростта на ескалацията си, колкото и с внезапния си край, бунтът на „Вагнер“ или „маршът за справедливост“, както беше описан от основателя на групата Евгений Пригожин, хвърли правителството на Владимир Путин и военните усилия [на руснаците] в Украйна в кризисен режим.
