На космическия кораб „Chandrayaan-3“ му отне много повече време, за да достигне Луната, отколкото на пилотираните мисии „Apollo“ от 60-те и 70-те години на миналия век, които пристигнаха за няколко дни.
Последната космическа мисия на Индия – „Chandrayaan-3“, влезе в орбита около Луната, повече от три седмици след изстрелването си, съобщи космическата агенция на страната в събота.
Индийската организация за космически изследвания (Indian Space Research Organisation - ISRO) потвърди, че Chandrayaan-3, което означава „лунно возило“ на санскрит, е било „успешно вкарано в лунната орбита“.
Ако останалата част от текущата мисия върви по план, спускателният модул безопасно ще кацне близо до малко проучения южен полюс на Луната между 23 и 24 август.
Последният опит на Индия да направи това завърши с неуспех преди четири години, когато наземният контрол загуби контакт минути преди кацане.
Разработен от ISRO, „Chandrayaan-3“ включва спускателен модул, наречен „Vikram“, което означава „доблест“ на санскрит, и луноход, наречен „Pragyan“, санскритската дума за мъдрост.
Това е важен крайъгълен камък за страната, която управлява амбициозната си аерокосмическа програма със сравнително нисък бюджет. Само Русия, САЩ и Китай досега са постигали контролирано кацане на лунната повърхност.
Цената на мисията е 74,6 милиона долара – много по-ниска от тази на други страни и свидетелство за пестеливото космическо инженерство на Индия.
Експерти казват, че Индия може да поддържа ниски разходи чрез копиране и адаптиране на съществуваща космическа технология и благодарение на изобилието от висококвалифицирани инженери, които получават само част от заплащането на чуждестранните си колеги.
На космическия кораб „Chandrayaan-3“ му отне много повече време, за да достигне Луната, отколкото на пилотираните мисии „Apollo“ от 60-те и 70-те години на миналия век, които пристигнаха за няколко дни.
Използваната индийска ракета е много по-малко мощна от американската „Saturn V“ и вместо това сондата обиколи около Земята пет или шест пъти елиптично, за да набере скорост, преди да бъде изпратена на едномесечно пътешествие по лунна траектория.
Ако кацането е успешно, луноходът ще се изтърколи от „Викрам“ и ще изследва близката лунна зона, събирайки изображения, които да бъдат изпратени обратно на Земята за анализ.
Луноходът има експлоатационен живот от един лунен ден или 14 земни дни.
Шефът на ISRO – S. Somanath каза, че неговите инженери внимателно са проучили данните от последната неуспешна мисия и са се опитали да поправят всички проблеми.
Космическата програма на Индия нарасна значително по размер и набра инерция, откакто за първи път изпрати сонда в орбита около Луната през 2008 г.
През 2014 г. тя стана първата азиатска нация, която пусна изкуствен спътник в орбита около Марс, а три години по-късно ISRO изстреля 104 сателита в една мисия.
Програмата на ISRO „Gaganyaan“ (санскритската дума за „небесен кораб“) е планирана да стартира тридневна пилотирана мисия в орбита около Земята до следващата година.
Индия също работи за увеличаване на своя 2-процентов дял от глобалния търговски космически пазар чрез изпращане на частни полезни товари в орбита само за част от цената на конкурентите.
Източник: https://www.aljazeera.com