Книгата е посветена на сходствата в политическия живот и обществените отношения на Украйна и България. Работата над книгата е започната през 2019 година, когато избирането на Владимир Зеленский за президент на Украйна с убедителна победа над най-ефективния реформатор на страната до онзи момент – дотогавашния президент Петро Порошенкоq се оказва удивително подобно на победата на Симеон Сакскобургготски с неговата партия НДСВ над реформатора Иван Костов и Обединените демократични сили.

В книгата ясно са показани както сходствата в политическия живот в двете страни, така и разминаването на практика идентичните събития във времето – политическите процеси в Украйна и България дълго време са сходни но „дефазирани“ – разместени във времето.

В книгата се показва и доказва, че политиците – реформатори не могат да разчитат на достатъчно дълъг период за осъществяване на идеите си. Максимално те могат да разчитат на един парламентарен мандат, като в днешно време един много чест и възможен сценарий е изместването им от властта от популистки организации, водени от личности с нестандартни качества и определена лична харизма.

Едновременно с това, често реформаторските управления създават с действията си определена политическа инерция, която популистите дошли на власт след тях са принудени да следват в някаква степен.

Показано е особено нагледно, най-вече на базата на украинския пример, че новите популистки мнозинства едновременно със следването на инерцията от реформаторското управление, започват война срещу неговото наследство и най-вече срещу неговите лидери. Тази война се води безогледно, настървено и най-често стига до абсурди. Ако в България е валидна формулата „Костов е виновен за всичко“, в Украйна абсурдният характер на гоненията срещу реформаторите се вижда особено ясно при преследванията срещу Президента Порошенко (броят на делата срещу него достига трицифрено число), в които нереформираната и корумпирана съдебна власт се включва изключително енергично.

Разгледано е наличието на така наречените „цивилизационни разломи“ в България и в Украйна в контекста на теорията на Самюел Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите. Констатира се, че драматичните събития в Украйна е възможно да доведат до значително затваряне на цивилизационния разлом там (нещо което не е предвидено от теорията на Хънтингтън), докато в България цивилизационният разлом няма географска граница и минава напряко през цялото общество. Твърдението на автора е, че какъвто и да бъде изходът от войната в Украйна, той няма да доведе до премахване на разделението в българското общество, а цивилизационният разлом е вероятно да се задълбочи.

Разгледани са няколко сценария на развитие на събитията в Украйна и вероятното им отражение върху българската действителност. Една от най-важните констатации в книгата е, че конфликтът между привържениците на Украйна (които се разглеждат по подразбиране и като привърженици на ориентацията на България към „организирания Запад“ и към „евро-атлантическите ценности“) и привържениците на Владимир Путин и на следвания в момента от Русия политически курс е в крайна сметка и конфликт между привържениците на рационализма, които вярват в науката и нейните възможности и хората, които са се отдали на някакво съвременно мракобесие, на някакво (за съжаление фалшиво) търсене на „духовното“ и са готови да приемат на вяра всякакви трансцедентални и ирационални твърдения, които варират в границите между твърденията, че Земята е плоска и отричането на ваксините и „прегръщането“ на всяка конспиративна теория, която уличава Запада, либералите, демократите и учените в някакъв сатанински заговор.

Подробно са коментирани възможните измерения на един евентуален бъдещ мирен договор между Украйна и Русия, като са коментирани и възможните начини по които Русия би могла да изплаща контрибуциите за нанесените огромни щети на територията на Украйна. Едно от заключенията е, че най-вероятно „организираният Запад“ ще създаде своя програма за възстановяване на Украйна от типа на „плана Маршал“ и на Русия няма да бъде наложен „картагенски мир“, тъй като последното би отслабило Руската федерация до крайност и тя би се превърнала в безгласна периферия на Китай.

От съществено значение са разгледаните въпроси, „какво трябва да разбираме под пълно поражение на Русия“ и „какви биха били възпиращите фактори за руския реваншизъм“ след евентуалното поражение на Въоръжените сили на Руската федерация.

Пак в подобен контекст са коментирани и въпросите на енергийната диверсификация и на ролята на доставките на природен газ и на „зелена“ енергия за Югоизточна и Средна Европа от Азербайджан и страните от басейна на Каспийско море.