В текста се разглежда Руската империя в качеството й на колониална държава. Анализът е направен с основен акцент върху владенията на Русия в Южен Кавказ и Средна Азия, а също така и в Сибир и в Далечния Изток. Разгледани са различните колониални практики, както колониални институции като Кавказкото наместничество и генерал-губернаторствата в Средна Азия и Сибир.

На критичен анализ е подложена тезата за „цивилизаторската мисия“ на Руската империя в нейните „покрайнини“ – колонии. Разгледан е преходът в статута на колониите на Руската империя след Февруарската революция от 1917 г. и Октомврийския преврат, по време на съществуването на СССР и в наши дни.

Констатира се, че от геополитическа и геоикономическа гледна точка, оста Азербайджан – Казахстан придобива голямо значение. Всъщност, синергията между Азербайджан и Казахстан може да бъде наречена „локомотив на деколонизацията“ в Средна Азия и Южен Кавказ в момента.

Summary:

The text examines the Russian Empire as a colonial state. The analysis is made with the main emphasis on Russia's possessions in the South Caucasus and Central Asia, as well as in Siberia and the Far East. Various colonial practices are examined, as are colonial institutions such as the Caucasian Viceroyalty and the governorates-general in Central Asia and Siberia.

The thesis about the "civilizing mission" of the Russian Empire in its "outskirts" - colonies is subjected to critical analysis. The transition in the status of the colonies of the Russian Empire after the February Revolution of 1917 and the October Coup, during the existence of the USSR and today is examined.

It is noted that from a geopolitical and geoeconomic point of view, the Azerbaijan-Kazakhstan axis is gaining great importance. In fact, the synergy between Azerbaijan and Kazakhstan can be called the "locomotive of decolonization" in Central Asia and the South Caucasus at the moment.

Key words: South Caucasus, Central Asia, Russian Empire, colonies, decolonization, Azerbaijan, Kazakhstan