Повод за написването на този текст е приемането на „Анализ на актуалното състояние на работните заплати в България – изводи и препоръки“ от страна на Икономическия и социален съвет на Република България. Анализът е показателен не само за състоянието на заплатите и доходите, но и за незавидното състояние на социалния диалог в Р. България. Един от най-големите му дефекти е фиксацията върху въпроса за минималната работна заплата в страната. На базата на наличните статистически данни, авторът твърди че минималната работна заплата (МРЗ) не нараства адекватно и устойчиво спрямо производителността на труда и средната работна заплата, тъй като нарастването на МРЗ изпреварва нарастването на Производителността на труда. Ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) изпреварва ръста на нарастването на средните заплати, както общо за страната, така и спрямо възнагражденията в частния сектор.

Показано е, че България има много добри показатели по отношение на динамиката на компенсацията на заетите, в частност на съотношението на компенсацията на заетите спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП). Разгледано за европейския континент в два исторически периода – от 2005 до 2016 и от 2005 до 2021 година, България има най-големия ръст на дела на компенсацията на заетите спрямо БВП. България има изключителнво устойчива тенденция на нарастване на дела на компенсацията на заетите спрямо БВП, докато за много от държавите в Европа, през периода 2005 – 2021 се наблюдават сериозни колебания, включително и общо намаляване. Ясно се вижда конвергенцията между случая в България и тези при ЕС27, ЕС28 и Еврозоната, което потвърждава тезата, че що се отнася до преразпределителните механизми и до дела на компенсацията на заетите от БВП, България се е представила отлично през последните 17 години. Всичко това показва още веднъж, че в България проблемът е в размера на БВП, а не в дела на компенсацията от БВП.

България се отличава с висока стойност на съотношението минимална работна заплата към брутен вътрешен продукт на глава от населението (МРЗ/БВП) в сравнение с останалите страни от ЕС за 2020 година, където има регламентирана минимална месечна работна заплата. Ако отчетем съществуването на допълнително заплащане за прослужено време и професионална квалификация, България излиза на първо място в ЕС по този показател. Като типология, съотношението МРЗ/БВП за България се отнася за „Стара Европа“, а не за „Нова Европа“, колкото и парадоксално да звучи това.

Ако сравним средната работна заплата (СРЗ) в България с МРЗ и респективно СРЗ за страните от Европейския съюз, които имат регламентирана средна месечна работна заплата, ще се види, че за България това съотношение е напълно задоволително. Ако работим в сравнителен европейски план, България съвсем не е „на опашката“ по показателя МРЗ / СРЗ. Ако не се отчитат допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионална квалификация, България е на 13-то място от 22 държави, заедно с Обединеното кралство. Ако се отчетат допълнителните възнаграждения, България се изкачва на 12-то място, като преди нея има още четири държави с много близки стойности на парметъра МРЗ / СРЗ. Данните за съотношението СРЗ / МРЗ също подкрепят заключението, че проблемът в политиката по доходите в България не е в преразпределителните механизми.

Изводът е, че първостепенната задача през българската икономика и пред политиката по доходите е увеличаването на БВП, което може да бъде следствие на първо място от повишаването на производителността на труда. Последното, разбира се трябва да бъде дело и на работници и на работодатели, като бъде подпомагано от адекватна държавна политика на подкрепа на конкурентоспособността на българската икономика.