Ролята на азербайджанските жертви в последните протести в Иран

Това изявление е представено от ArcDH във връзка с влошаващата се ситуация с правата на човека в Ислямска република Иран, особено по отношение на жените и децата. Той отразява произволните действия на паравоенни и служители на службите за сигурност на иранските власти в азербайджанските провинции в Иран и идентифицира въздействието и начина на мислене на иранските власти при скриването на азербайджанското измерение.

Похвалната инициатива на независимата международна мисия за установяване на факти (Fact Finding Mission - FFM) от Съвета по правата на човека (HRC) на ООН (ООН) е фокусирана върху скорошните протести от септември 2022 г. до началото на 2023 г., но процедурата в иранските „кенгурови съдилища“ все още продължава. („Кенгуров съд“ - неофициален съд, организиран от група хора, за да съди някого, смятан, особено без достатъчно доказателства, за виновен в престъпление или простъпка).

Както жените, така и децата са уязвими в Ислямска република Иран, но уязвимите групи включват също младежите, бедните и малцинствените народности в Иран. Протестите обединиха всички тези уязвими групи и се надяваме, че FFM ще събере пълната информация, като вземе предвид обстоятелствата около предполагаемите нарушения и ще се ангажира с всички съответни заинтересувани страни, включително активистите в и извън Иран, които са били заплашвани от Ислямската република Иран.

Въздействие на произволните действия на иранските власти в азербайджанските провинции

Въпреки че протестите бяха в цялата страна, белуджи, азербайджанци, араби, кюрди, лури, кашкайци, туркмени и други нации показаха свои тенденции, характерни черти и „червени линии“. По-долу са представени основните характеристики на азербайджанските протести. Веднага след като избухнаха протести в Карадж, иранската репресивна машина влезе в действие в азербайджанските провинции, както е обобщено по-долу:

- Властите наложиха необявен комендантски час в азербайджанските градове (Тебриз, Урмия, Ардабил и Зенджан) през нощта след протестите на Карадж; и управлявани от страха си, използваха специални части, паравоенни формации и цивилни агенти.

- Избухването на протести беше почти невъзможно в азербайджанските градове, но агенти по сигурността арестуваха 1700 души през първите дни [на протестите] по домовете им само в Тебриз.

- Нашите отчетени приблизителни данни показват, че около 3000 азербайджанци са били арестувани на първоначалните дати [на протестите].

Събрахме 761 имена [на репресирани от властите] до началото на май 2023 година, на база на което отбелязваме следното:

-- Близо 45 души са осъдени сумарно на близо 114 години затвор.

-- Около 16 лица са идентифицирани като изложени на риск от смъртно наказание.

-- Най-малко 40 азербайджанци са убити без да бъдат съдени.

-- Седмина азербайджански адвокати са преследвани; 

-- Тези хора, които бяха осакатени от преки огнестрелни попадения, избягваха болнично лечение от страх да не бъдат арестувани в болниците; [за тях] няма конкретна информация, освен анекдотични отделни случаи.

-- Нямахме свободата да разкриваме лицата, претърпели непристойни действия и изнасилвания. 

-- Присъдите на значителен брой от тези лица също така включват отвратителни действия на [на властите] от типа на обозначаване като неблагонадеждни, забрана за пътуване в чужбина и прогонване в отдалечени части на страната извън азербайджанските провинции [на Иран], които по правило са с тежки климатични условия.

-- На някои им се забранява обичайната им [професионална] практика или университетските им курсове или публикуването в социалните медии.

-- Властите внимателно фалшифицират досиетата на задържаните и на смъртни случаи без присъда.

-- Семействата на жертвите са принудени да дават неверни показания; телата на убитите се връщат на семействата им само чрез плащане на откуп на властите или при съобразяване с [исканията на] иранските власти за отричане на ролята им в убийството на техните близки.

Има много цинични действия от страна на иранските власти в азербайджанските провинции, но тяхното използване на „дилемата на затворника“ е най-ужасното от тях, целящо всяване на страх, подозрение и недоверие между азербайджанските активисти. Иранските власти също така сключват сделки с по-малко информирани активисти да бъдат освободени, ако се задължат писмено да не бъдат активни и да не участват в протести в бъдеще. По този начин властите се подиграват с Всеобщата декларация за правата на човека, като нарушават най-основните човешки права на азербайджанците [живеещи в Иран].

Към края на протестите, станахме свидетели на нов феномен: отравяне на ученички в техните училища, за да ги откажат от образование, като мярка за запазване на хиджаба и налагане на идеологическата им догма, че мястото на жените е техният дом, а не училищата или офисите.

Първият акт на отравяне стана в Кум на 30 ноември 2022 година и до началото на март 2023 година [това явление] беше широко разпространено до такава степен, че Министерството на здравеопазването заяви, че до въпросния момент са били лекувани 13 000 ученички. Иранските власти наложиха ограничения върху новините, но социалните медии действаха като [последен] останал източник на информация. Такива разкрития в азербайджанските провинции са съобщавани широко в социалните медии и включват примерно градовете Ардабил, Занджан, Марага, Урмия, Хой, Ушнов и Тебриз. Важно е да се отбележи, че иранските власти не отричат станалото, но обвиняват други в извършването на тези деяния. Това обвинение е абсурдно, иранските власти не са направили нищо ефективно, за да открият виновните.

Характеристики на азербайджанските протести и нагласи (начин на мислене) на иранските власти в азербайджанските провинции

Типичната реакция на иранските власти на всякакви протести в Иран е, че щом стане такова нещо, те незабавно изпращат специалните си части в азербайджанските провинции. В този случай силата на протестите в цялата страна беше ясна от самото начало, когато те избухнаха в Карадж през септември 2022 година и изглеждаха с революционни размери. Иранските власти незабавно изпратиха своите сили в Тебриз, Урмия, Зенджан и Ардабил.

Малцинствените народности показаха своя характер в неотдавнашните протести, така че някои прибягнаха до въоръжена борба, но азербайджанците бяха на мнение да оказват натиск със собствената си „марка“: борбата без човешки жертви. Техните протести отново потвърдиха, че се основават на човешките права на личността на и националните права на азербайджанската народност в Иран. Иранските власти наложиха необявен комендантски час в азербайджанските градове, особено през нощта, създавайки атмосфера на страх. Азербайджанските градове бяха залети от военни още от най-ранните етапи [на протестите] в средата на септември 2022 година от присъствието на специални части, паравоенни формирования и агенти в цивилни дрехи, които се навъртаха из градските центрове. Тези сили обкръжаваха културни и екологични активисти [по време на протестите].

Агенти от службите за сигурност в цивилни дрехи бяха забелязани да подпалват сгради в централните квартали на азербайджанските градове, за да подготвят почвата за арестуване на активисти и протестиращи и да ги обвинят в тези палежи. Иранските власти също така прибягнаха до извършване на убийства без съд и присъда и до задържане на лица и азербайджански активисти и положиха всички възможни усилия да фалшифицират досиетата на задържаните и на убитите без съд и присъда. Както бе споменато по-горе, иранските власти оказват натиск върху семействата [на убитите без съд и присъда] за фалшиви самопризнания и ги поставят като условие за получаване на телата на убитите жертви, когато членовете на семейството са поели ангажименти [към службите за сигурност]. Тази цинична практика съществува отдавна и не е ново изобретение, но този път се прилага с по-голяма сила.

Иранските власти бързо прекъснаха интернет и преследваха активистите от социалните медии. Арестите по улиците обикновено бяха брутални и свързани с насилие с цел всяване на страх и сеене на хаос чрез стрелба по най-уязвимите и по цивилните. Арестът на азербайджанските активисти обикновено се извършваше в къщите им, където претърсванията бяха свързани с разрушаване на къщата, побои и сплашване на членове на семейството, особено на децата и възрастните хора, и конфискуване на лични вещи. Тези набези обикновено бяха без съдебна заповед и влизането в къщите беше принудително през стените и рядко през вратите, за да се увеличи страхът. Арестуваните лица обикновено не са имали право на достъп до адвокат, да не говорим за адвокат по техен избор.

Жертвите с огнестрелни рани обикновено избягваха болниците, тъй като агентите на службите за сигурност ги залавяха там и ги арестуваха. Когато задържаните в азербайджанските провинции бяха освободени, почти всички те бяха освободени под гаранция и това означава, че това разкрива обичайната устата на активистите да се запушват със специално стъкмени присъди.

Имаше ужасяващи подробности, идващи от жени, арестувани в училищата, които бяха отведени на отдалечени места и подложени на непристойни действия и групови изнасилвания, като някои от тях бяха убити по този начин. Голяма част от семействата на такива жертви запазиха мълчание, за да защитят семейната чест или се страхуваха от отмъщението на агентите от службите за сигурност.

Заключителни бележки

Бихме искали да привлечем вниманието Ви за следното:

1. Машината за дезинформация и заблуди [насочена] срещу азербайджанската народност в Иран, действа по всички възможни начини.

2. Иранските власти избраха за мишена в особена степен защитниците на човешките права на азербайджанците и се стремят да ги накарат да млъкнат, поставяки ги пред „дилемата на затворника“ или заплашвайки пряко активисти в или извън Ислямска република Иран.

3. Можем да организираме срещи между членовете на FFM и някои от азербайджанските жертви на последните протести.

The above is an official document circulated in the United Nations (UN) with the following details:

Организация на обединените нации

Общо събрание (Генерална асамблея)

Разпространение: общо

20 май 2023 г.

Текстът е само на английски език

Съвет по човешките права

Петдесет и трета сесия

19 юни – 14 юли 2023 година

Точка от дневния ред 4

Ситуации около човешките права, които изискват вниманието на Съвета

Писмено изявление внесено от Association pour la defense des droits de l'homme et des revendications democratiques/culturelles du peuple Azerbaidjanais-Iran – „ARC“ (Асоциация за защита на правата на човека и демократичните/културни искания на азербайджанско-иранския народ - “ARC”), неправителствена организация със специален консултативен статут.

Генералният секретар получи това писмено заявление, което е разпространено в съответствие с резолюция на Икономическия и социален съвет 1996/31

[30 май 2023]