Да спрем връщането към икономически и политически зими, които вече сме преживявали


2020_03_22_Narodnoto_sabranie-palno_s_deputati.jpg

Народните представители имат възможността да направят нещо, което да оправдае присъствието им в Парламента поне за последния им мандат. Те трябва да подкрепят ветото върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и да пресекат заплахата от връщане към Лукановата зима, Виденовата зима и други подобни икономически и политически зими, независимо, че идва пролетта.

Снимка: Прес служба на Народното събрание

Днес, 22 март 2020 година, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) отправи  предложение за упражняване на правото на Президента за налагане на частично вето върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на Република България на 20 март 2020 г.

За нормалните хора, горното изречение звучи по-неразбираемо и от санскритския език. Пиша „по-неразбираемо”, защото когато преди повече от век, Рабиндранат Тагор посетил София, той е успял да разговаря на санскритски с представители на някои ромски кланове ...

Естествено, става дума за някои недообмислени и би могло с чиста съвест да се каже – опасни текстове в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, свързани с мерките в областта на икономиката, които станаха факт с гласуването му на 20 март 2020 година.

Тук трябва да се подчертае, че негативната реакция на АИКБ не се дължи на желанието да руши националното единство, за което се твърди, че се било появило през последните дни. Нито пък някой иска да конфронтира Президента на Републиката и Министър-председателя. Всеки си дава сметка, че точно в този момент и на двамата никак не им е лесно и приятно.

Не става дума за частни икономически интереси

По принцип АИКБ подкрепи взетия комплекс от мерки и денонощно информира членовете си за всичко, което би могло да бъде дори и от най-мъничка полза в сегашната ситуация. Естествено, като национално представителна работодателска организация, АИКБ апелира и за пропорционални мерки за подкрепа на бизнеса.

За да спестя тежкия физически труд на щатните тролове и хейтъри в Интернет още от сега пояснявам и даже натъртвам, че не става дума за „глезотии и капризи” на „алчните капиталисти”, а за съвсем резонно и основателно безпокойство, за това, че нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствени процеси и на оказване на услуги, дори и за кратък период от време, застрашава повече от сериозно икономиката на страната ни. То може да доведе (и ако не внимаваме – ще доведе) до трайна загуба на пазарни дялове, което пък автоматически ще се отрази под възможно най-неприятна форма в дългосрочна загуба на икономически растеж.

Тук се налага да повикам на помощ и мнението на Европейската комисия. Едва ли има институция на света, която да е по-враждебна към неразрешените държавни помощи, но точно Комисията разреши в настоящата ситуация да НЕ се спазват правилата за държавни помощи, когато се формулират и приемат мерки в подкрепа на икономиката.

Текстове, които не просто плашат, а заплашват

Точно за това, не може да не предизвикват огромно безпокойство конкретни текстове от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Можем да започнем със записа в § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона:

„всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца" преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на "виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота" за предходната година, а на представляващите ги физически лица - глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.“.

На практика, такова решение представлява връщане от пазарна към централизирана икономика. Фиксирането на ценови равнища е  грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула. Той за съжаление ще доведе не до по-ниски цени, а до дефицити на стоки и услуги и черна борса. Естествено, това е прекрасна хранителна среда за избуяване на корупцията и за развихряне на спекулата. Изобщо, създават се предпоставки за неща, пред които увеличаването на сивия сектор и спадът на приходите в държавния бюджет ще ни се видят песен.

Но за сметка на това, точно сега приходите в държавния бюджет са крайно нужни и в никакъв случай не трябва сами да вкарваме вълка в кошарата. Нека не звучи като някаква идеологическа мантра, но само свободната конкуренция може да гарантира приемливи цени. Друг начин не е открит.

Има и по-разумни начини за борба със спекулата

Никой не отрича необходимостта от борба със спекулата с определени продукти и стоки от първа необходимост, най-малко пък АИКБ. В този списък безспорно на първо място са предпазните средства и дезинфектантите. Работата обаче е там, че вместо да се взимат волунтаристки мерки, трябва да станем свидетели на премерени и умни интервенции от страна на държавата.

Такива мерки могат да бъдат: осигуряването на определени количества дефицитни стоки от държавния резерв (кога да го използуваме, ако не точно сега?), възлагане на целеви производства (такава мярка вече беше предприета със защитните облекла), а също и проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение. Несъмнено могат да бъдат предложени и други разумни мерки.

Въвеждането на фиксирани цени е изключително опасно. То със сигурност ще доведе до огромни пазарни диспропорции и злоупотреби. От медиите разбираме, че и Министърът на финансите бил против тези мерки. Ами прав е министърът, ужасно е прав в конкретния случай.

Как можем да провалим свършена работа и да пуснем духа на инфлацията от бутилката

Големи неприятности ни очакват и в сферата на енергетиката, ако визирания текст стане действуващ закон. Той просто ще ... забрани  намаляването на цените. Първият удар ще получим с природният газ, който няма да може да поевтинее от 1 април с 41%. Съответно ще се сбогуваме и с лелеяното от всички намаление на цената на парното с 25% , така както е планирано в момента. Новият закон просто забранява тези действия и ... задържа цените същите, каквито са били последните три месеца.

Цените на горивата спаднаха през последните седмици от 2.20 лева за литър бензин до около 2 лева и ще продължат да спадат, поради по-ниските цени на нефта, но те ще трябва да се върнат на старите по-високи нива от 2.20 лева ако се следва законът във вида в който е приет.

Странно, смешно, невероятно, но същото ще стане и със зеленчуците от новата реколта. Зеленчуците са пролетни, те трябва сезонно да поевтинеят – но срещу това стои законова забрана и по парадоксален начин те ще трябва да запазят високите си цени.

Заплахите, които създава този текст са чутовни, при това с гарантирано изпълнение на всички очаквани неблагополучия. Това е естествено следствие от нормалните сезонни вариации, от флуктуациите и колебанията в цените на различни стоки и продукти. Замразяването на цените няма да помогне на потребителите.  Напротив, то ще им навреди, защото просто няма да има доставки на редица търсени от тях стоки. 

Добре е всеки законотворец внимателно да прочете следното ясно съждение от възраженията на АИКБ:

„По същия начин сезонно са поскъпнали и други вносни продукти, които са по-скъпи не само в България, но и на световните пазари. Ако в България се сложи пределна цена под световната, просто никой няма да внася тези продукти в България. Резултатът ще е дефицит и празни рафтове по магазините”.

На кого е необходимо всичко това?

Наблюдавайки ситуацията, човек започва да мисли, че на някой му се иска да отвърже инфлацията в България. В момента инфлацията е ниска. Очаква се, при това с основание, инфлацията да намалее през следващите седмици с влизането в сила на по-евтиния природен газ, с поевтиняването на електро енергията на борсата, със спада на цените на петрола, което, макар и бавно, води до спадане на цената на горивата на пазара на дребно.

Не трябва да се подминава обстоятелството, че спадът на потреблението предизвикан от ограничителните мерки също води към рязко забавяне на инфлацията. За повечето стоки и услуги така или иначе цените не поскъпват или дори ще спадат. Съответно като цяло няма инфлационен натиск и никаква причина да се налага контрол върху всички цени в икономиката. И тук вече възниква въпросът, кой има интерес от изпускане на инфлацията и от възникване на стокови дефицити. Едва ли това са управляващото мнозинство и правителството ...

Подкрепете ветото над опасните текстове !

Изложените до тук аргументи бяха достатъчно основание за АИКБ, за да поиска от Президента на Републикта да наложи частично вето върху текста на § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който да отпадне от приетия на 20 март 2020 г. от Народното събрание текст.

Доколкото става ясно в динамично променящата се ситуация (събитията настъпват в рамкита на часове и минути), това искане е срещнало разбиране. Сега е важно, народните представители да подкрепят ветото върху текста, който със или без да иска ще създаде стокови дефицити, черна борса и ще даде „божествено ускорение” на инфлацията.

Народните представители имат възможността да направят нещо, което да оправдае присъствието им в Парламента поне за последния им мандат. Те трябва да подкрепят ветото върху § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и да пресекат заплахата от връщане към Лукановата зима, Виденовата зима и други подобни икономически и политически зими, независимо, че идва пролетта.

Забележка:
Авторът на текста поема изцяло отговорността за него, както и за всички оценки и предложения направени в анализа, независимо от формалната му принадлежност към Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).