„Евростат” за истината на министър Асен Василев

Автор
ДОЦ. Д-Р ТЕОДОР ДЕЧЕВ

„Евростат” за истината на министър Асен Василев

В ЕС 27 средното заплащане e в догонващо положение спрямо производителността на труда, което се вижда от тази съвсем нова и актуална диаграма на Международната организация по труда (ILO), от която се вижда динамиката на средните реални доходи (“average real wages”) и производителността на труда в ЕС 27 за периода 2009 – 2019

Диаграма: ILO, Factsheet for the European Union, Global Wage Report 2020-21

Тези дни, Вицепремиерът, Министър на финансите и Председател на НСТС – г-н Асен Василев, беше така любезен да обясни за необходимостта от оплевяване на буренясалата нива на българския пазар на труда от некадърни работодатели. Работодателите реагираха и поискаха извинение.
(https://www.ised.bg/%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d… ). Г-н Министърът демонстрира хладнокръвие и заяви, че няма да се извинява за нещо, което е истина. Журналистите не закъсняха да попитат г-н Министъра, дали е започнал война с работодателите. Той отрече, но не изостави това, което любителите на сложните чужди думи биха нарекли „настъпателен дискурс“.

В словесното си настъпление, министър Асен Василев излезе с тезата, че съотношението между производителността на труда в България и в ЕС 27 е едно към две, докато съотношението между доходите в България и средните за ЕС 27 било едно към четири. Иначе казано, работниците са ощетени – производителността на труда расте с много по-сериозни темпове в сравнение със заплащането.

Тази теза не е нова, нито пък е на Министъра на финансите. Тя е старо профсъюзно твърдение, което цитираният водещ представител на изпълнителната власт, прегърна като свое собствено. Проблемът с това твърдение е само един – то не е вярно. За това свидетелства „Евростат”.

Всъщност, както и да сравняваме производителността на труда и брутните средни доходи между ЕС 27 и България, ще получим едни и същи съотношения. Те са съответно две към едно, ако се работи с призчисляване през паритет на покупателната способност (PPS) или четири към едно, ако се работи без преизчисляване. Но и в двата сучая, съотношенията са едни и същи. Просто и логично – каквато ти е производителността, такива са ти и доходите. В момента ситуацията е точно такава, според официалните статистически данни.

Горното съобщение е предназначено за тези наши читатели, които не обичат дългите текстове. Тези, които са любопитни да научат нещата в по-големи подробности могат спокойно да продължат нататък.

Наистина, време е да се изясни на широката публика, кой какво твърди, от къде черпи информация, кое е истина и кое - манипулация. На това посвещавам следващите редове.

И така, министър Асен Василев заяви през БНР:

„Истината е, че в момента, ако погледнем продуктивността на труда, България е около малко на(д) 50% от средната продуктивност на труда в ЕС. Ако погледнем нивото на заплащане, нашето заплащане е около 26 % от средното в ЕС. Т.е. производителността на труда значително изпреварва заплащането. Има много причини за това. Но истината е, че ако наистина има работодатели, които не могат да осигурят достатъчно добра организация и достатъчно добър продукт, така че един работник да защити 350 евро на месец, не мисля, че тези работодатели биха останали на пазара“. (https://www.mediapool.bg/asen-vasilev-za-istinata-ne-tryabva-da-se-izvi… ).

КНСБ също се втурнаха да обясняват, в своето верноподанническо „Отворено писмо до вицепремиера, министър на финансите и председател на НСТС Асен Василев“:

„На този фон производителността на труда на един зает вече е 50,8% от средното европейско ниво, или разлика от едва 1,9 пъти“.
(https://knsb-bg.org/index.php/2022/01/30/otvoreno-pismo-do-viczepremier… ).

Какво излиза от изявленията на влезлите в синхрон изпълнителна власт и профсъюзи. Излиза, че производителността на труда в България е на половината от средната производителност за ЕС, а „нивото на заплащане“ било малко над четвъртината.

Тук веднага възникват няколко въпроса. На първо място, какво разбира под „ниво на заплащане“ г-н Министърът на финансите? Надяваме се, че не визира минималната работна заплата. Можем да приемем логичното предположение, че става дума за средната работна заплата за страната.

Възниква и въпросът, с коя точно производителност на труда „работи“ ковчежникът на държавата? Дали с производителността на труда, изчислена за един зает или с производителността на труда изчислена за един час изработен труд? Тук ние няма да питаме министъра, пък и той едва ли ще ни отговори, а ще се съобразим с изричната препоръка на Евростат, да се работи с производителността на труда, изчислена за един изработен час. Защо?

Ами защото статистиката третира еднакво всички заети – и тези на пълен работен ден, и тези които работят на половин ден и тези, които работят почасово. В страните, където има голям дял на работещи почасово, това води до сериозни деформации на получените резултати и няма как да бъде другояче, когато приравняващ човек който работи осем часа на ден с човек който работи примерно два часа на ден, каквато практика има даже и в България. Затова, опитвайки се да изясним прави ли са министърът и „поддакващите“ му дейци на КНСБ, ще работим с производителността на труда изчислена за един изработен час.

Следващото нещо, което поборниците за прочистване на пазара от „некадърни работодатели“ са забравили да уточняват, правейки гръмките си изявления е дали са преизчислявали двата сравнявани параметъра по паритет на покупателната способност. Бяха времена, когато любимият похват на Института за социални и синдикални изследвания при КНСБ беше да преизчисляват производителността на труда по паритет на покупателната способност и така да „смекчават“ дразнещата ги разлика между средната производителност на труда в България и средната за ЕС. (Говорим и за двата показателя – и за производителност на един работещ и за производителност на един изработен час труд).

Отделен въпрос е, че ако ще се преизчислява производителността на труда през паритет на покупателната способност, то тогава трябва да се преизчислява и средната работна заплата. Иначе, ще сравняваме „ябълки с тикви“, както обича да казва един български работодател, който няма как да обявят за „некадърен“.

Сравнение между производителността на труда за България и ЕС 27

И така, да преминем към сравняване на числата, като ги взимаме от статистическите данни на „Евростат“. Последните актуални данни, с които можем да боравим от Евростат са от 2020 година, за 2021 година, данните все още не са изнесени. Ето ги данните за производителността на труда в ЕС 27 и в България, преизчислени през паритет на покупателната способност:

Година – 2020 г.
Производителност на труда за един изработен час труд, преизчислена през паритет на покупателната способност. Измерителна единица – проценти от ЕС 27.

За ЕС 27 = 100
За България = 48,8

Производителността на труда за един час изработен труд, преизчислена през паритет на покупателната способност. Измерителна единица – евро.
За ЕС 27 = 41,8 евро
За България = 20,4 евро

(PORDATA, Base de Datos Portugal Contemporãneo, Labour Productivity per hour (PPS), Eurostat Data, https://www.pordata.pt/en/Europe/Labour+productivity+per+hour+(PPS)-2485 )

Производителност на труда за един зает, преизчислена през паритет на покупателната способност. Измерителна единица – проценти от ЕС 27.
За ЕС 27 = 100
За България = 50,8

(Eurostat, Labour productivity per person employed and hour worked, TESEM160, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tesem160/default/table?l… )

Тук е задължително да се отбележи, че преизчисляването през паритет на покупателната способност води и до сближаване на резултатите, изчислявани за един час изработен труд и за един зает.

Но важното е, че виждаме ясно, че г-н Министърът и уважаемите синдикалисти, работят с данните за производителността на труда, преизчислени през паритет на покупателната способност.

Да видим сега, какво казват числата, когато данните не са преизчислени пред паритет на покупателната способност, а се разглеждат „чисти“.

Година - 2020 г.
Производителност на труда за един изработен час труд, без преизчисляване. Измерителна единица – евро.
За ЕС 27 = 42,1 евро
За България = 11,1 евро

(PORDATA, Base de Datos Portugal Contemporãneo, Labour Productivity per hour (Euro), Eurostat Data, https://www.pordata.pt/en/Subtheme/Europe/Product+and+Productivity-156).

Стоп, какво стана? Ами стана това, че когато данните за производителността не се преизчисляват през паритет на покупателната способност, лъсва една доста по-гола истина. Съотношението между ЕС 27 и България става почти 4 пъти. Това е нещо доста по-различно от твърдението на министър и синдикалисти, че производителността в ЕС 27 е само два пъти по-висока. От тези данни се вижда, че е четири пъти. С кое сравнение да работим?

Може да се спори до прегракване, с кои данни трябва да правим сравненията си – с „преизчислените“ или с „голата истина“. В КНСБ много държат на преизчислените, но не могат да обяснят защо трябва да се работи през паритет на покупателната способност, след като в днешно време България е една силно експортно ориентирана страна. Голяма част от БВП се формира от износа и не е ясно как приносът на изнесените в Австралия помпи, на изнесените в Италия и Канада хидравлични цилиндри и прочее се отчита точно чрез преизчисляване през паритет на покупателната способност, която се изчислява на база на цените в милото ни Отечество.

Това е спор, който се води между експертите на социалните партньори още от 2013 година. Единствената разлика е, че тогава имаше друг ръководител на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, който беше значително по-умерен в изказа си.

Отделен въпрос е, че в научните и академични среди има много уговорки, забележки и направо резерви към самото изчисляване през паритет на покупателната способност, най-малкото защото индексите за това преизчисляване стават достояние на колектива на няколко години веднъж. (Така например, данните за референтната 2017 година са обнародвани от Международната сравнителна програма на Световната банка през месец май 2020 година. https://www.worldbank.org/en/programs/icp#1 ). Такива дискусии са водени и под егидата на разни образователни институции и на МВФ и на Световната банка, но естествено няма как да се постигне единодушие, защото въпросът има както научна, така и пропагандна страна, с извинение…

Но нека бъдем по-широко скроени и да не се надвикваме с опонентите още от началото. Просто нека направим сравнението и по двата начина, само че с уговорката, че щом ще сравняваме производителността на труда „преизчислена“ ще направим същото и за средната работна заплата – за ЕС 27 и за България. Нещо, което ще видим че тандемът между Министъра и „Македония № 1“ са забравили да направят. Но да не избързваме.

Сравнение между средните доходи -за България и ЕС 27

В „Евростат“ все още не са представени данните за 2021 година, поне що се отнася до средните доходи. Ако поради недостатъчна научна подготовка не съм ги открил – кая се и си посипвам главата с пепел. Но дотолкова, доколкото данните ни по-горе са категорично за 2020 година, ще трябва да работим с данните за средните доходи пак за 2020 година. Иначе пак попадаме в казуса със сравняването на ябълки с тикви.

Нека видим, какво ни съобщава „Евростат“ за годишните нетни заработки (доходи) на работник на пълен работен ден без деца, който е на средна работна заплата, като данните са преизчислени през паритет на покупателната способност:

Година – 2020 г.
Измерителна единица: Purchasing Power Standard PPS
ЕС 27 = 22979,22
България = 11136,65

(Eurostat, Annual net earnings of a full-time single worker without children earning an average wage – online data code EARN_NT_NETFT),
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/earn_nt_netft/default/ta… ).

Както виждаме, тук уважаемият Министър и дваж по-уважаемите социални партньори от КНСБ са дочакали изненада, при това не съвсем малка. Оказва се, че когато са преизчислена през паритет на покупателната способност, годишните нетни доходи на българския работник на пълен работен ден без деца, който е на средна работна заплата са само два пъти по-ниски от тези на европейския работник.

Всъщност, изненадата не е толкова неочаквана. Посоченото съотношение е същият този факт, който преди известно време, предизвика лека миграционна вълна от ЕС към България, предимно на българи – мениджъри и по-високо платени специалисти. За тях това положение на нещата беше дори изгодно. Въпросната лека миграционна вълна беше дори забелязана от медиите, както и от някои политици, които не пропуснаха да поспекулират с този факт.

Не можем да не подчертаем, при това с много дебел цветен молив, че за разлика от минималната работна заплата, която поради начина си на определяне в България, няма абсолютно никакъв икономически смисъл, средните доходи са възможно най-показателните. Не е случаен фактът, че когато трябва да се демонизират работодателите, а опонентите им да се причисляват към Светия Лик на християнските светци, винаги се размахва минималната работна заплата, а за средните доходи се мълчи геройски. Но да се върнем на темата.

Възниква въпросът, още ли искат от КНСБ да смятаме през паритет на покупателната способност или вече не им изнася? Съотношението България към ЕС 27 е на практика едно към две, а не едно към четири, както ни убеждават хорово, заедно с г-н Министъра. Е, нека не се заяждаме и да продължим да смятаме и по двата начина, пък каквото сабя покаже. (Честта юнашка отдавна няма отношение към тези спорове и слава Богу).

Да оставим за момент на спокойствие работника на пълен работен ден без деца, който е на средна работна заплата и да разгледаме друга таблица с данни от „Евростат“. Да видим, какви са данните за цената на труда за час, които се определят, като общите разходи за труд са разделени на съответния брой изработени часове от средния годишен брой заети. Разходите за труд обхващат надниците и заплатите, както и разходите, които не са за заплати – така нареченият социален принос на работодателите, плюс данъците без субсидиите.

Година – 2020 г.
Измерителна единица – евро.
ЕС 27 = 21,5
България = 5,4

(Eurostat, Labour costs annual data – NACE Rev. 2, online data code: TPS00173, last update 15/06/2021. 00:00, Labour cost structure, Wage and salaries (total),
https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tps00173/default/table?l… ).

Тук вече уважаемите опоненти могат да въздъхнат с облекчение и да кажат – ето, съотношението България към ЕС 27 по този показател вече е едно към четири. Да, така е, само че трябва изрично да отбележим, че тези данни не са преизчислени през паритет на покупателната способност. Така че на нас ни предстои да направим сравнение и за случая на „преизчисляване“ и за случая на така наречената „гола истина“.

В крайна сметка, всичко си отива по местата. Когато сравняваме ябълки с ябълки и тикви с тикви, възникващите корелации са съвсем резонни и логични.

Когато сравняваме производителността на труда, без преизчисляване, получаваме съотношение между ЕС 27 и България, равно на 4 към 1. Същата стойност получаваме и при доходите от труд.

Когато правим сравнението след преизчисляване през паритет на покупателната способност, съотношенията ЕС 27 към България стават 2 към 1. Иначе казано, съотношението на производителността на труда между ЕС 27 и България и съотношението на средните доходи от труд е на практика едно и също. Последното е абсолютно логично и трудно може да бъде оспорвано. Можем да смятаме, както искаме – с преизчисляване или без, но съотношението е едно и също. С преизчисляване – четири към едно. Без преизчисляване – две към едно. Но и в двата случая е едно и също. Както и би трябвало да е, общо взето.

Тук обаче трябва да кажем на уважаемите опоненти, че за разлика от честно представените изчисления по-горе, те усърдно сравняват ябълките с тикви до момента. Какво ни каза г-н Министърът на финансите, докато плевеше пазара на труда от некадърни работодатели? Каза:

„Истината е, че в момента, ако погледнем продуктивността на труда, България е около малко на(д) 50% от средната продуктивност на труда в ЕС. Ако погледнем нивото на заплащане, нашето заплащане е около 26 % от средното в ЕС“.
(https://www.mediapool.bg/asen-vasilev-za-istinata-ne-tryabva-da-se-izvi… ). Под същото твърдение, поддакнаха и нашите синдикални социални партньори от КНСБ
(https://knsb-bg.org/index.php/2022/01/30/otvoreno-pismo-do-viczepremier… ).

Само че, преведено на български това твърдение означава, че уважаемите опоненти работят с преизчислени данни за производителността на труда, но категорично БЕЗ преизчисляване в сферата на доходите. Е, така може да се докаже почти всичко, каквото поискаме. Единственият недостатък на тези твърдения е, че изобщо НЕ са верни. Не е никак хубаво да се хвърля прах в очите на публиката – може на някой да му се повреди роговицата. А в случая се хвърля не просто прах, а истински кварцов пясък, с много остри ръбове на отделните зърна. Лоша работа, опасно е и за здравето на публиката и за рейтинга на твърдящите го.

Някой би попитал, да не би да твърдя, че г-н Министърът е излъгал, а пък профсъюзът го е подкрепил. Пазил ме Господ. Не твърдя, че г-н Министърът лъже, пък и смея ли? (Специализираният съд още не е разтурен и даже предявява претенции да „модерира“ съдебната реформа). Освен това, не изпитвам никакво лично лошо отношение към г-н Министъра, още по-малко към КНСБ, за да ги наричам „лъжци“.

Запазвам си обаче правото, да им кажа, че изкушението да жонглират с данните и да манипулират публиката с числови еквилибристики е от Сатана. Преди време бяха питали един от православните ни йерарси, защо е подписал писмо срещу покойния Патриарх Максим и той с пълна сериозност беше отговорил, че демон е замъглил очите му. Мога да уверя уважаемите опоненти, че и в дадения случай, някой зъл демон от низшия Астрал е вилнял около тях, докато са уйдурдисвали „истината“, за която г-н Министърът няма намерение да се извинява. Съвсем чистосърдечно апелирам да стоим по-далече от нечистата сила, докато боравим с официални статистически данни.

Като казах „официални статистически данни“, ще си позволя да направя един бърз набег сред източници на информация, които не бих препоръчал като официални, но все пак могат да бъдат споменати. Споменах, че все още няма официални сравними данни за 2021 година за ЕС 27 и аз България в „Евростат“, но някои хора си правят труда да правят някои изчисления. Не че и аз не мога да направя някоя и друга сметка, но мога да бъда обвинен, че съм заинтересувана страна в спора. Затова, предлагам да надникнем на долния адрес, в блога с колоритното название “Nomad not Mad”. Блогърът е виден „съвременен номад“ и затова непрекъснато му се налага да прави сравнителни изчисления, които споделя с публиката. Тук той е изчислил средната нетна заплата за ЕС за 2021 година:

This is the Average Salary in the European Union (All Countries in 2021), January 19, 2021, https://nomadnotmad.com/this-is-the-average-salary-in-all-european-unio…;

Авторът на публикацията изрично е подчертал, че е изчислил средната нетна заплата за ЕС 27 (“we’re talking about the monthly take-home or net salary”). Той е представил и таблица със средните нетни работни заплати за 2021 година, до които твърди че има достъп. В резултат на изчисленията му се стига до следния резултат:

Средна нетна месечна работна заплата за 2021 година
За ЕС 27 = 1695 евро
За България = 550 евро

Съотношение ЕС 27 към България 3,08 към 1. Иначе казано, при нетната заплата съотношението вече е три към едно, а не четири към едно.

Аз съм готов да хвърлим тези най-последни данни под миндера и да си останем на предишните заключения, че двете съотношения (за производителността на труда и за средните доходи) са еднакви. Само че, тук привеждам този не чак толкова официален източник, НЕ за да натривам на някого носа, а за да се замислим над нещо интересно.

При сравненията по-горе, боравехме с данни за брутни заплати. Тук изчисленията са за НЕТНИ заплати. Едва ли можем да очакваме да има революционни разлики между, 2020-та и 2021-ва година. Не, разликата се дължи точно на това, че в единия случай се работи с брутната, а в другия случай с нетната заплата. Излиза, че при съотношение на производителността 4 към 1, съотношението на нетните доходи става 3 към 1.

Излиза, че НЕТО в България се плаща средно повече в сравнение с ЕС в сравнение с производителността. Дали това е добро или лошо, аз си имам мнение, но с удоволствие бих оставил отсрещната страна да вземе отношение. Всъщност, в ЕС 27 средното заплащане e в догонващо положение спрямо производителността на труда, което се вижда от тази съвсем нова и актуална диаграма на Международната организация по труда (ILO), от която се вижда динамиката на средните реални доходи (“average real wages”) и производителността на труда в ЕС 27 за периода 2009 – 2019:

Figure 3, Trends in average real w3ages and labour productivity in EU-27, 2009-19, (ILO, Factsheet for the European Union, Global Wage Report 2020-21, May 28-th, 2021, page 2,
https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_protect/---protrav/---tr…

Изпреварващият характер на ръста на производителността е „очеваден“, а и икономическата логика казва, че не можеш да изядеш повече от това, което произведеш, най-общо казано.

Тук е мястото да спра и да оставя драгия читател да осмисли изложеното по-горе. Пак тук е мястото да отбележа, че „продължението следва“, защото изявленията на г-н Вицепремиера, Министър на финансите и Председател на НСТС заслужават още малко внимание, а отвореното писмо на КНСБ в негова подкрепа заслужава още по-голямо допълнително внимание.

Предстои да си изясним, каква част от БВП се връща по джобовете на заетите в България – така наречената „компенсация на заетите” и как изглежда това на фона на Европа и балканския полуостров.

Също така, предстои да си изясним, по какъв опустошителен начин ще се отрази новата минимална работна заплата от 710 лева на месец на редица отрасли, където средният осигурителен доход е съпоставим с въпросната МРЗ. Мисля, че г-н Министърът на финансите ще се съгласи, че когато средният осигурителен доход на цели икономически дейности е догонен от минималната работна заплата, едва ли всички работодатели в тях са некадърници.

Тук бих дал „жокер“ на г-н Министъра. Не вярвайте на тези разбирачи, които ще Ви кажат, че във въпросните икономически дейности, минималната работна заплата е догонила средния осигурителен доход, защото минималните осигурителни доходи или „прагове“ не са предоговаряни години на ред, поради обструкцията на работодателите. Това далече не е така. Средният осигурителен доход си расте във въпросните икономически дейности, поради ръста на икономиката и съответно – на доходите. Само дето минималната работна заплата галопира. Но за това – следващият път.