За печатните грешки, като заплаха за социалното осигуряване

Автор
ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА

За печатните грешки, като заплаха за социалното осигуряване

Изявлението на Васил Велев и Димитър Манолов беше, че те са съгласни, че за осигуряващите се върху голям осигурителен доход и за осигуряващите се на минимален осигурителен доход, НЕ е изгодно да си прехвърлят партидите от втория стълб на осигурителната система в първия стълб, тоест в НОИ. Нещо, което е точно обратното на появилото се след пресконференцията по сайтове и вестници.

Снимка: вестник „Дума“

Тези дни, в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) беше внесен прокт за именение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Без съмнение, КСО е най-много изменяният и допълван закон в страната за целия демократичен период след 10 ноември 1989 година. Аз самата съм сред критиците на практиката КСО да се променя за щяло и за нещяло, както и на редица законодателни упражнения върху него, които отговарят на поговорката: „учи се да стриже на чуждата глава”.

Този случай обаче е съвсем различен. Става дума за дълго и добре подготвен законодателен текст, който години на ред е обсъждан и „оглеждан от всички страни”. Със законопроекта се решават много сериозни проблеми и закономерно интересът към заседанието на НСТС беше огромен. Още по-голям беше интересът към изявленията на лидерите на организациите на социалните партньори след заседанието, още повече, че за първи път от много време насам, те постигнаха съгласие по разглежданите въпроси.

Така изявленията на председателя на УС на АИКБ – г-н Васил Велев и на президента на КТ „Подкрепа” – г-н Димитър Манолов се превърнаха в медиен хит. Който имаше представител на изявленията след заседанието на НСТС ги отрази от първа ръка. Които не бяха изпратили репортери в сградата на Министерския съвет, щедро заимстваха интелектуалния продукт на колегите си.

И точно тук се намеси Нечистата сила. От медиите потече странната информация, че лидерите на АИКБ и КТ „Подкрепа” едва ли не са заявили, че всички, които се осигуряват около максимума и около минимума, трябва да си прехвърлят парите от втория стълб на осигурителната система в първия стълб.

Подобна информация е безспорно важна, но за нещастие на четящата публика, изобщо не отговаря на истината.

Изявлението на Васил Велев и Димитър Манолов беше, че те са съгласни, че за осигуряващите се върху голям осигурителен доход и за осигуряващите се на минимален осигурителен доход, НЕ е изгодно да си прехвърлят партидите от втория стълб на осигурителната система в първия стълб, тоест в НОИ. Нещо, което е точно обратното на появилото се след пресконференцията по сайтове и вестници.

Ако човек се замисли малко, би достигнал до цитирания по-горе извод и със собствени сили, без да му го казват лидерите на организациите на социалните партньори.

Би било налудничаво, цял живот да събираш пари по лична сметка в капиталопокривна осигурителна схема, осигурявайки се на максималната възможна стойност и на края, просто ей тъй, защото има и такава възможност, да ги прехвърлиш за така наречената „държавна пенсия”.

Не по-малко непрактично е, да си се осигурявал на минимума цял живот, пенсията ти да е толкова голяма, че да ти трябва лупа за да я видиш и да хвърлиш в първия стълб на осигурителната система и малкото парици, които са ти се събрали във втория стълб. Прехвърлените средства ще донесат нищожно увеличаване на пенсията ти, но ти ще си останеш БЕЗ едни пари, които може да са били малко, но са си били лично твои.

Всеки човек със средна интелигентност би могъл да си направи такива сметки (разбира се, когато се разглеждат тези два крайни, гранични случая), но дяволът е същество с много свободно време и богата фантазия.

Нетипичното за нашата действителност съгласие между работодателска организация като АИКБ и профсъюз като КТ „Подкрепа” беше старателно отразено от медиите, но някъде по пътя неочаквано се промъкна като зъл демон печатна грешка.

В устата на двамата лидери беше сложена репликата, че прехвърлянето на партидите от втория в първия стълб е със сигурност полезно точно за осигуряващите се около максимума и около минимума. Драгият читател беше пратен за зелен хайвер.

Очевидно е, че става дума точно за печатна и за абсолютно техническа грешка. Няма икономически репортер, който да не може да осмисли горните съображения. За съжаление, в играта на развален телефон между сайтовете, които имат своя журналистическа продукция и тези, които безстрашно преписват от тях, глупавата печатна грешка се умножи или както е било модерно да се говори някъде около годината на раждането ми – мултиплицира се. (В икономическата история на тоталитарна България има цяла кампания за „мултипликационния ефект”, но тя не се отнася пряко до пенсионните проблеми – просто взимам термина на заем).

Така се надигна информационна вълна, предизвикана от една – единствена фалшива новина, която никой не е пуснал злонамерено, но която би могла да нанесе големи щети. Хората четат, клатят глави и си викат – щом лидерите и на работодателите и на синдикатите говорят едно и също, сигурно е така. И се натрупва абсолютно погрешното впечатление, че хората, намиращи се в положението на двата полярни случая в осигуряването, трябва едва ли не на всяка цена, да си джиросат парите в бездънната яма на първия стълб.

Тази неволна, но крайно вредна дезинформация, вероятно радва някои убоги души в Министерството на финансите, където отдавна точат зъби за парите от втория стълб на осигурителната система, но дори и тях не можем да обвиним за станалото. Просто имаме пример как една печатна грешка може да направи куп бели.

По тази причина, би трябвало медиите с двойно по-голямо старание от това, с което разпространиха печатната грешка, да я опровергаят. Няма абсолютно никакво значение къде се е промъкнала тя за първи път – важното е ясно да се каже на хората, че нещата стоят точно наопъки.

Тук е мястото да се повтори, а ако трябва и да се потрети, че когато човек решава съдбата на собствената си пенсия, той не трябва да разчита на интуицията си или на изявления, направени пред медиите, без значение чии са. Както виждаме – най-лесното е човек да бъде заблуден.

Затова, задължително е при пенсиониране да се направи съответната консултация със специалист, да се направят няколко точни сметки и да се вземе информирано решение. Информирано решение в полза на джоба на бъдещия пенсионер, а не в полза на идеологемите на разни бивши министри на финансите и на високопоставени чиновници, на които им се присънва, че взимат парите ту на втория стълб, ту на Сребърния фонд.

Не съществува друг начин, да бъде защитен интересът на бъдещите пенсионери, освен да се изчисли, дали е изгодно или не е, прехвърлянето на парите от личните партиди на човека от частния пенсионен фонд в НОИ. (Всъщност, парите се прехвърлят в Сребърния фонд, но предназначението им е ясно – в един момент те трябва да бъдат похарчени в подкрепа на първия стълб на осигурителната система).

Това изчисление, трябва да се направи от компетентно лице, а не от съседката, която била на ясно с проблема, защото при нейна братовчедка имало подобен случай.

В по-голямата част от случаите, прехвърлянето НЕ е изгодно. По-голяма е вероятността да си струва подобно упражнение при хората с ранно пенсиониране. Но дори и тогава е най-добре да се направят добросъвестни и точни изчисления.

Разбира се, много хора ще кажат, че подобни услуги не се оказват безплатно. Моят отговор е, че българинът твърде често е евтин на брашното и скъп на триците. Решението за прехвърляне (или срещу прехвърляне) на парите от втория в първия стълб е за цял живот. Или поне за целия ни оставащ живот след пенсионирането.

Да са живи и здрави всички, на които предстои пенсиониране, но точно в този момент не трябва да се правят грешки. Не трябва да се взимат решения под влиянието на казано и речено тук и там. Трябва да се смята и сметките трябва да се правят от компетентни хора. Разходите са всъщност съвсем скромни, особено като се има пред вид размерът на залога – бъдещата Ви пенсия. Всичко друго е от Лукаваго.

Тук е мястото да кажем няколко думи и за предстоящите промени в Кодекса за социално осигуряване. Това, което беше обсъдено в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), наистина е едно много добро решение на фона на досегашното положение.

Най-важното достижение на законопроекта е вкарването на така наречената „редукция” в нормални граници. Става дума за намаляването на пенсията, получавана от първия стълб с аргумента, че бъдещият пенсионер има осигуряване по втория стълб. Към днешна дата редукцията е 20 процента. Това положение, може да има само едно име – грабеж.

С новия проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), ограбването на бъдещите пенсионери, осигурявали се и по първия и по втория стълб рязко се ограничава. „Редукцията” се свива някъде до към девет процента, което е истинско щастие на фона на досегашните двадесет. Един ден сигурно ще доживеем, редукцията да стигне до 6-7 процента, колкото всъщност и трябва да бъде.

Друг изключително важен въпрос, който трябва да се приветства е даването на разширени права на наследниците на починалите пенсионери, осигурявани по втория стълб. Добрата новина е, че се предвижда, средствата вече да НЕ се губят при отказ от наследство, а получаването им да НЕ се смята за приемане на наследството. Това би било един много важен акт на справедливост и той трябва да бъде подкрепен от законодателите.

Всъщност, измененията и допълненията в КСО, предмет на този законопроект са, както е модерно да се казва „критично важни”. Не е тайна, че те се обсъждаха в продължение на повече от три години в междуведомствена работна група, в която участваха представители на редица държавни институции, на работодателските организации и на синдикатите.

Не случайно, законопроектът се подкрепя много силно от социалните партньори. Е, идеални законодателни проекти няма, препоръки има от различни страни, но не може да има съмнение, че от приемането на промените в КСО в предложената и обсъдена в НСТС редакция, изцяло ще  зависи плавният и най-вече успешен старт на изплащането на допълнителните  пенсии от капиталовите стълбове от месец септември 2021 г.

Ако приемането на законопроекта се забави, не дай Боже, ще осъмнем без адекватна нормативна уредба на фазата на изплащане на пенсиите от втория капиталов стълб на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Излишно е да обяснявам, че това ще се усети сериозно на капиталовите пазари и последствията ще са крайно негативни. Отрицателен ще е ефектът и върху цените на акциите на Българската фондова борса (БФБ), и върху доверието към капиталопокривния елемент на българския пенсионен модел.

За негативното отражение върху икономика на държавата като цяло не си струва да говорим.

За това, може би за първи път в живота си, ще призова народните представители да подкрепят законопроекта, без да влагат никакви творчески усилия в хода на цялата процедура в Парламента. Мога да уверя народните представители, че законопроектът е достатъно добър и най-вече балансиран. Всеки порив на законодателен ентусиазъм в случая може само да навреди. Това е един от редките случаи, когато ще трябва да поздравим депутатите, ако гласуват „под строй” и „по команда”.


Бележка на редакцията:

Емилия Милчева е пенсионен консултант с дългогодишен опит, ръководител на екипа на Кантора „Три уши 3“.

Коментар

Restricted HTML

  • Разрешени HTML tag-ове: <a href hreflang> <em> <strong> <cite> <blockquote cite> <code> <ul type> <ol start type> <li> <dl> <dt> <dd> <h2 id> <h3 id> <h4 id> <h5 id> <h6 id>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.