„По различни изчисления, тези цели ще поискат големи инвестиции – от 400 до 700 милиарда долара. От тях, повече от половината ще са необходими за обновяване на мощностите в енергийния сектор. Освен това, за постигане на поставените цели ще трябва да се съкрати въглеродният бюджет с 40 милиона тона за всяка година от 2026 нататък, а също така да се въведе въглероден данък. Очевидно е, че преходът към „зелена” икономика ще изиска промени в цялата индустриална политика”, смята Лаззат Рамазанова.
За трансформирането на казахстанската икономика при декарбонизацията са необходими систематични мерки за подкрепа, а също така – широкото участие на обществеността, е заявила председателката на Съвета на Асоциацията „ECOJER”, Лаззат Рамазанова, съобщава Международната информационна агенция „Казинформ”.
В работата на онлайн конференцията „Ролята на гражданското общество в енергийния преход: опитът на Германия и Казахстан”, организиран от Немската енергийна агенция (Dena), са взели участие членове на Бундестага на Федерална Република Германия, на посолството на Казахстан в Германия, международни експерти, представители на гражданския сектор на двете страни.
Ръководителката на „ECOJER” е отбелазала, че Казахстан се придържа към поетите задължения за намаляване на вредните емисии и е станал първата страна в постсъветското пространство, където се осъществява идеята за „зелена икономика”.
Днес, бизнес общността поддържа необходимостта от декарбонизация и преход към ниско въглеродно развитие.
„Днес, това е безалтернативен и единствено правилен път към повишаване на качеството на живот на населението. Заедно с това е крайно важно да се ангажира подкрепата на гражданското общество, да се защитят интересите на работниците, чиято дейност може да бъде прекратена поради ограниченията за добив и изгаряне на твърдо гориво. В тази посока трябва да се провежда целенасочена държавна политика от страна на всички заинтересувани държавни органи”, е подчертала Лаззат Рамазанова.
Нисковъглеродното развитие вече е способно да увеличи разходите за енергоносители в краткосрочна перспектива, което е свързано с амбициозните цели за намаляване на вредните емисии да 2030 година с 15 процента в сравнение с нивото от 1990 година.
„По различни изчисления, тези цели ще поискат големи инвестиции – от 400 до 700 милиарда долара. От тях, повече от половината ще са необходими за обновяване на мощностите в енергийния сектор. Освен това, за постигане на поставените цели ще трябва да се съкрати въглеродният бюджет с 40 милиона тона за всяка година от 2026 нататък, а също така да се въведе въглероден данък. Очевидно е, че преходът към „зелена” икономика ще изиска промени в цялата индустриална политика”, смята Лаззат Рамазанова.
За ефективното и безболезнено достигане на целите за въглеродна неутралност до 200 година, на Правителството на Казахстан му предстои да определи приоритетните отрасли на икономиката и на им окаже подкрепа по време на декарбонизацията, като разработи пакет от хоризонтални мерки.
„Тези въпроси искат обсъждане не само с бизнеса, но и с обществеността. Насеението, като основен потребител на чистата енергия не бива да остава на страна. Важна е постоянната ангажираност на неправителствените организации и на нашето общество в екологично – икономическите процеси. При това е необходимо постоянно взаимодействие с колегите от страните – членки на ЕС, където успешно се осъществява преход към ниско въглеродна икономика” е резюмирала Лаззат Рамазанова.
По време на конференцията, своето мнение относно енергийния преход са споделили още Йохан Заатоф – член на Бундестага на ФРГ, Холгар Коллей – постоянен представител на Посланика в Посолството на ФРГ в град Нур Султан и други.
Източник: https://www.inform.kz/ru/skol-ko-sredstv-potrebuetsya-dlya-perehoda-k-n…