Авторът не е цитирал до край точка 6 от изявлението, където във втория абзац е посочена задачата на руския миротворчески контингент след предислоцирането му на новия маршрут: предислокация на „руския миротворчески контингент за охрана на този маршрут“. Иначе казано, РМК взима маршрута под контрол с цел да го охранява. Обаче „безопасното движение по Лачинския път на граждани, транспортни средства и товари в двете посоки“ се гарантира от Азербайджан.
Очевидна е разликата между осигуряването на „охрана“ и „гаранциите за безопасността“. Така че, Въоръжените сили на Азербайджан не просто могат, а са длъжни да присъстват там, където те гарантиран сигурността.
Фондация „Фридрих Еберт“, многократно отличила се с тенденциозни, ангажирани, азербайджаномразки материали в „IPJ–jurnal“, продължава да се занимава с провокации. Независимо от отрицателната реакция на азербайджанската страна, можеше да се очаква, че тази структура ще позабави малко темповете на антиазербайджанската си пропаганда, но надеждите се оказаха напразни.
Очевидно, корумпираността на фондацията до такава степен остава встрани от европейското обществено внимание, че сътрудниците й са почувствали своята пълна безнаказаност. Предоставяйки платформа на арменските автори за статии с пълно изопачаване на фактите и международните документи, те не се замислят над тяхната обективност и над отрицателното им влияние върху преговорния процес за сключване на мирен договор.
На 5 май 2023 година, ipg-journal.io, принадлежащ на фондация „Фридрих Еберт“, публикува статията „Безучастния наблюдател. Бездействието на Русия в Нагорни Карабах и възможните последици за Южен Кавказ“ на някой си Тигран Григорян, работил през 2020 – 2021 година в Съвета за сигурност на Република Армения и явяващ се несъмнено заинтересувано и необективно лице по дадения въпрос, което само по себе си се вижда от поместената статия.
Но да преминем към статията.
В своя отговор на тази статия, въз основа на текста на Тристранното изявление на президента на Азербайджан, министър-председателя на Република Армения и президента на Русия от 9/10 ноември 2020 година, ще отбележа всички изопачавания на текста на този международен документ, допуснати в горепосочената статия.
1. Авторът започва статията си с думите: „На 23 април представители на азербайджанската гранична служба заеха моста на река Хакари, койтосе намира в началото на новия маршрут на Лачинския коридор, съединяващ Армения с Нагорни Карабах, поставяйки по този начин под съмнение цялата крехка архитектура на сигурността, създадена след приключването на Втората Карабахска война“.
По какъв начин, взимането под контрол от страна на Азербайджан на собствената си държавна граница и откриването на гранично-пропускателен пункт от своята страна на азербайджанско-арменската граница, може да разруши „крехката архитектура на сигурността“? При това, от арменска страна подобен граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП), макар и недостатъчно оборудван, вече беше създаден. Също така, трябва да се има пред вид, че авторът пише за това, което става на общопризнатата (в това число вече и от Република Армения) територия на Азербайджан. Тези територии си остават суверенни, независимо то това, че на тях временно се намира Руският миротворчески контингент (РМК), а сепаратистите го смятат за свои. Иска ми се да знам, има ли на границите на Германия или на [външните граници] на Европейския съюз неохранявани участъци от границата? А също така, възразявал ли е някой срещу това суверенно право на държавата?
Сега за „крехката архитектура на сигурността“, за която толкова се притеснява страна, която повече от 30 години извършваше въоръжена агресия срещу Азербайджан, държеше под окупация 20 % от територията му и не я е освободила напълно и до ден днешен, като не е извела от тези територии своите въоръжени сили. Удивително, но не е смешно! Тя действително е „крехка“, тъй като е подложена на постоянни провокации от Република Армения; незаконна доставка [и въвеждане] при пълното нехайство на руския миротворчески контингент в Карабахския район на Азербайджан (такова е правилното и легитимно название на тази територия) на въоръжение, в това число на мини, произведени след 44 дневната война (!), на бойци-доброволци и на наборни войници от Република Армения за ротация на арменския военен контингент в Карабахския район на Азербайджан; на проникване на нежелателни лиза, а също така и на други незаконни действия на територията на Азербайджан!
И на края, в Тристранното изявление няма нито една дума, която да забранява на Азербайджан да разположи ГКПП на своята държавна граница. Азербайджан не е предавал на никого своето суверенно право да охранява държавната си граница, а също така и митническата функция на държавата.
2. Второто изречение на статията гласи: „Важно е да се отбележи, че до дадения инцидент, мостът се намираше под пълния контрол на руския миротворчески контингент, който има дислоциран укрепен пункт на този участък“. По-нататък авторът пише, че „в 6-та точка на документа е посочено, че Лачинският коридор трябва да се намира под контрола на руския миротворчески контингент, а Азербайджан се задължава да гарантира „безопасното движение по Лачинския път на граждани, транспортни средства и товари в двете посоки“.
Всичко сякаш е правилно и красиво написано, на хайде да си изясним нещата. Преди всичко трябва да се каже, че авторът не е цитирал до край точка 6 от изявлението, където във втория абзац е посочена задачата на руския миротворчески контингент след предислоцирането му на новия маршрут: предислокация на „руския миротворчески контингент за охрана на този маршрут“. Иначе казано, РМК взима маршрута под контрол с цел да го охранява. Обаче „безопасното движение по Лачинския път на граждани, транспортни средства и товари в двете посоки“ се гарантира от Азербайджан.
Очевидна е разликата между осигуряването на „охрана“ и „гаранциите за безопасността“. Така че, Въоръжените сили на Азербайджан не просто могат, а са длъжни да присъстват там, където те гарантиран сигурността.
Как може да се гарантира сигурността, без да се присъства на този път? Някой може ли да се ангажира с подобна гаранция и едновременно с това да си тръгне от този път?
Чудя се как още трябва да се обясни това на арменската страна, на онези, които се противопоставят на това и се опитват да установят свои правила на чужда суверенна територия? Иска ми се да питам тези, които влизат в ролята на посредници и техните защитници, коя от тези държави ще позволи да се остави отворен някой участък на държавната им граница, за да се превозват безпрепятствено на тяхна територия забранени товари и да проникват чуждестранни граждани, преследващи неблаговидни цели?
При това, границата е с държава, с която Азербайджан се е намирал повече от 30 години в състояние на война. Искам да видя този, който ще успее да ми отговори на тези въпроси разумно и обосновано.
3. Наративите по повод „блокадата на Нагорни Карабах“ вече предизвикват усмивка даже в Европа. След като отначало се хванаха на създадената истерия от арменската страна около поредния мит, тези които следят събитията бързо се ориентираха, че за никаква „блокада“ и „хуманитарна катастрофа“ не може да става дума.
Достатъчно е да се прегледат ежедневните сводки на руския миротворчески контингент, да се обърнат за необходимата информация към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) относно това в какъв обем и как се осъществява доставянето на всичко необходимо за арменското население на Карабахския регион на Азербайджан и как това население пътува до Република Армения и обратно.
Проблеми са възниквали само за тези, които са се опитвали да прекарат оръжие, боеприпаси, да изнесат от Азербайджан незаконно добити природни ресурси или са извършили други незаконни действия. Днес, даже и най-яростните защитници на арменската агресия престанаха да говорят за Лачинският път е отворен за движение. Но за това електронното издание на Фондация „Фридрих Еберт“ даже и не споменава.
Редакцията на ipg-journal.io просто е била длъжна да провери всички тези факти.
4. Сега за интеграцията на арменското малцинство, живеещо в Карабахския регион на Азербайджан. Това е нормален, естествен процес, път който трябва да се извърви след освобождаването на териториите от окупация.
Въпросът за интегрирането на карабахските арменци в азербайджанското общество е може би един от най-трудните. Агресивният национализъм, ксенофобията, подхранвани в арменската среда в продължение на век, оказаха разрушителен ефект върху манталитета на арменския народ. Толкова разрушителен, че дори след като са живели дълги години в международното и мултикултурно семейство на народите на Азербайджан, арменските граждани лесно се поддават на националистическата пропаганда.
Днес, когато на окупацията е сложен край, арменците от Карабах имат възможността да станат част от единна, нормална, стабилна и просперираща държава. Необходимо е арменците от Карабах да осъзнаят този факт. На това пречи масираната пропаганда на реваншистки настроения, идваща от Република Армения. В някаква степен реалността се скрива от арменците в Карабах и от присъствието на руските миротворци, спрямо които жителите на бившата сепаратистка област имат известни илюзии. Например илюзии за възможността да останат извън юрисдикцията на Азербайджан, по-специално да не вземат азербайджанско гражданство, а да запазят гражданството на Република Армения, което карабахските арменци масово приеха по време на окупацията, или дори да приемат Руско гражданство.
В съответствие с конституцията и другите закони на страната ни, арменците, които са живели преди конфликта в района на Карабах в Азербайджан и признават законите на Азербайджан, могат да живеят сигурно и свободно при равни условия с всички други национални малцинства в Азербайджан. Азербайджан гарантира тези права на всички национални малцинства, включително и на арменците.
В съответствие със Закона на Република Азербайджан от 30 септември 1998 г. № 527-IQ „За гражданството на Република Азербайджан“ и направените в него изменения и допълнения, всички лица, включително арменците, живеещи в района на Карабах и други региони на Азербайджан, които са напуснали пределите на страната за живеят постоянно извън нея и са придобили чуждо гражданство, се смятат за загубили азербайджанското си гражданството. Освен това, по време на окупацията на азербайджанските територии от Република Армения, арменската част от населението на района на Карабах се отказа от азербайджанската юрисдикция, което на практика означаваше доброволен отказ от азербайджанско гражданство.
Трябва да се отбележи, че нормите на азербайджанското законодателство в областта на гражданството са в съответствие с международните стандарти и международната практика в областта на изключенията на случаи на лица без гражданство и двойно гражданство. По този начин всички карабахски арменци, които имат право на възстановяване на азербайджанското им гражданство, трябва официално да се откажат от своето арменско и всякакво друго гражданство, което притежават в момента, и едва след това могат да придобият азербайджанско гражданство и правото да пребивават на азербайджанска територия. В Азербайджан, както и във всяка друга страна по света, периодът на престой в страната на чужденци и лица без гражданство е ограничен.
За това е и необходима интеграцията на арменското малцинство в азербайджанското общество.
5. За изпълнението на Тристранното изявление. Европейският парламент, който прие цял пакет антиазербайджански резолюции, не забелязва наличието на незаконни арменски въоръжени формирования на суверенната територия на Азербайджан, в зоната на временна отговорност на руския миротворчески контингент (РМК). В съответствие с точка 4 от Тристранното изявление от 9/10 ноември 2020 г. „Мироопазващият контингент на Руската федерация се разполага успоредно с изтеглянето на арменските въоръжени сили“. РМК беше въведен, без да се осигури изтеглянето на арменските въоръжени сили.
Неспазването на тази разпоредба на изявлението прави престоя на мироопазващия контингент в Карабахския регион на Азербайджан нелегитимен. Това е по вина на самия РМК, който не осигури изпълнението на изискванията на точка 4 от Изявлението. Във връзка с това, част от териториите на Азербайджан все още се намират под контрола на незаконни въоръжени паравоенни арменски групировки.
В същото време в точка 2 от резолюцията си, Европейският парламент „призовава Азербайджан да зачита и прилага Тристранното изявление от 9 ноември 2020 г.“ ... Интересно е, че той призовава само Азербайджан, който, между другото, не нарушава твърдението. И не се сеща за Република Армения, която не изтегли въоръжените си сили от територията на Азербайджан, не спазва точка 9 от споразумението за осигуряване на транспортни връзки между обсадения Нахичеван и Източен Зангезур и други точки. За да споменава и да се позовава на Тристранното изявление, човек трябва първо да го прочете, а не да повтаря арменски наративи. Точно това препоръчвам и на служителите на фондация Фридрих Еберт.
Текстът на Тристранното изявление нито словом, нито духом ограничава суверенитета на азербайджанската държава над региона на Карабах. Всяко фактическо ограничаване е нелегитимно и съответно премахването му е законосъобразно.
Предоставянето на читателя на лъжлива информация относно този документ служи за оправдаване на агресията на Република Армения срещу Азербайджан, както и на окупацията на азербайджански територии от нейна страна, и съответно още веднъж нанася непоправими щети на имиджа на Фондацията. Фридрих Еберт.
Професор Намък Алиев е ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика на Академията за държавно управление към Президента на Република Азербайджан, доктор на юридическите науки, извънреден и пълномощен посланик.