КАРАБАХ

Три години след последната война между Армения и сепаратистите в азербайджанския регион Нагорни Карабах, населен с мнозинство от арменци, Азербайджан нанесе нови военни удари. Баку заявява, че намерението му е било да атакува военна инфраструктура, като част от „антитерористична операция“ и да щади цивилното население, но наблюдатели на място съобщават за големи човешки жертви: най-малко 32 цивилни смъртни случая в рамките на 24 часа. (Бел. ред.

Задържането на ГКПП "Лачин" на арменския гражданин, живеещ в Ханкенди, бившият боец ​​Вагиф Хачатрян, който е ръководил акцията за унищожаване на цивилното население на азербайджанското село Мешали през декември 1991 година, предизвика буря от емоции сред арменците и техните привърженици. Законното задържане на лице, обвинено в престъпление срещу човечеството, се нарича „отвличане“. Освен това арменски адвокати се заеха със случая, опитвайки се да докажат, че Хачатрян не е военен престъпник и невинните му дела вече са с изтекъл давностен срок.

В своята реч на церемонията по откриването на Глобалния медиен форум в Шуша, на тема „Новите медии в ерата на 4-та индустриална революция“ на 21 юли 2023 г., президентът на Азербайджан, Илхам Алиев, се спря и на ситуацията в азербайджанските територии, намиращи се под временния надзор на руския мироопазващ контингент. Той заяви, че Азербайджан е готов да реинтегрира своите граждани от арменски произход живеещи в азербайджанския регион Карабах, докато Армения възпрепятства мирния процес с всички възможни средства, с които разполага.

Преди почти три години, приключи Втората Карабахска война, известна още като „44 дневната война“, която в Азербайджан съвсем не без основание наричат „Отечествена“. Войната завърши с победа за Азербайджан, с поражение за Армения и с … придобивки за Русия.

Фондация „Фридрих Еберт“, многократно отличила се с тенденциозни, ангажирани, азербайджаномразки материали в „IPJ–jurnal“, продължава да се занимава с провокации. Независимо от отрицателната реакция на азербайджанската страна, можеше да се очаква, че тази структура ще позабави малко темповете на антиазербайджанската си пропаганда, но надеждите се оказаха напразни.

Продължава осъществяването на проекта, предвиждащ пренос на „зелена енергия“ от Азербайджан в Румъния и Унгария през Грузия и Черно море.

Това е заявил министър Парвиз Шахбазов по време на кръгла маса, посветена на перспективите на бъдещото енергийно партньорство в рамките на конференцията „Берлински диалог за енергийния преход“, съобщават от министерството на енергетиката на Азербайджан.

В средствата за масова информация и в социалните мрежи от името на „Руската общност на Нагорни Карабах“ се разпространяват съобщения за митичните пет хиляди руснаци и граждани на Русия, страдащи от ужким наложената блокада на Лачинския път. Така нареченият „секретар на Събранието на руските съотечественици“ на марионетната „НКР“ Андрей Сергеев прави изявления за „най-тежкото изпитание“, на което са подложени „повече от 5000 руски съотечественици“, живеещи в Карабахския регион на Азербайджан.

Точно преди една година, след посещението на Президента Илхам Алиев в Брюксел, на страниците на сайта news.day.az писах, че арменско-азербайджанските отношения и пълното изпълнение на изявленията от 09/10 ноември 2020 година, представляват най-важния елемент на мирното устройство на Кавказ и на установяването на дългосрочен, устойчив мир в южнокавказкия регион. Необходимо е създаване на атмосфера на сътрудничество и доверие с цел да се осигури устойчив мир в региона, подкрепен от всеобхватно мирно споразумение.

Продължава незаконната експлоатация и разграбване на азербайджанските природните ресурси в региона Карабах в Азербайджан, където понастоящем са разположени миротворците на Руската федерация.  

Фактите за незаконната експлоатация на минерали, метали, дървесина, питейна вода и други водни ресурси са отразени в докладите и резолюциите, приети от ОССЕ, Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Програмата за околна среда (ПОСООН) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

След провокационните статии на проектния координатор на Представителството на Фондация „Фридрих Еберт“ в Република Армения Нарек Сукиасян и на ръководителя на представителството на фондация „Фридрих Еберт“ Феликс Хетт (Felix Hett), публикувани в списанието на Фондацията “IPJ-jurnal”, (съответно – „Удари по ахилесовата пета“ от 18 ноември 2021 година и „Разцепеният Кавказ.