КАРАБАХ

Армения не признава никакво „правителство на Карабах в изгнание“. Това е казал арменският премиер Никол Пашинян на днешното правителствено заседание.

Той е отбелязал, че някои кръгове, прехвърлили се в Армения от Карабах, предприемат действия, които представляват заплаха за националната сигурност на страната, като говорят за „правителства в изгнание“ и т.н.

„Подобни изявления са заплаха за националната сигурност“, е казал той.

Азербайджан и Армения може да подпишат мирен договор през първата половина на 2024 г., съобщи „Trend“ в петък с позоваване на „Fitch Solutions“, която е част от групата на „Fitch“.

„Ние смятаме, че мирно споразумение между Азербайджан и Армения може да бъде сключено още през първата половина на 2024 г.“, са казали от „Fitch Solutions“.

Ереван е готов да сътрудничи с Азербайджан за изясняване на съдбата на лица, смятани за безследно изчезнали.

Това се посочва в изявлението на Междуведомствената комисия на Армения по въпросите на пленниците, заложниците и безследно изчезналите лица.

„Армения многократно, включително на високо и най-високо ниво, е заявявала, че е готова да сътрудничи с Азербайджан за изясняване на съдбата на лицата, които се водят като изчезнали“, се казва в изявлението.

Вече няма нужда от каквото и да е посредничество между Азербайджан и Армения, каза пред Trend в петък бившият посланик на САЩ в Азербайджан Матю Брайза.

Говорейки за постигнатото между двете страни споразумение за взаимно освобождаване на задържани военнослужещи, той подчерта, че това е знаково споразумение с историческо значение.

Комисията по държавно строителство и по правните въпроси на арменския парламент отхвърли законопроект, който криминализира изоставянето на Карабах от Армения.

Както съобщават арменски медии, предложеният от опозицията законопроект предвиждаше промени в Наказателния кодекс във връзка с отказа да се признае „правото на Карабах на самоопределение“.

Три години след последната война между Армения и сепаратистите в азербайджанския регион Нагорни Карабах, населен с мнозинство от арменци, Азербайджан нанесе нови военни удари. Баку заявява, че намерението му е било да атакува военна инфраструктура, като част от „антитерористична операция“ и да щади цивилното население, но наблюдатели на място съобщават за големи човешки жертви: най-малко 32 цивилни смъртни случая в рамките на 24 часа. (Бел. ред.

Задържането на ГКПП "Лачин" на арменския гражданин, живеещ в Ханкенди, бившият боец ​​Вагиф Хачатрян, който е ръководил акцията за унищожаване на цивилното население на азербайджанското село Мешали през декември 1991 година, предизвика буря от емоции сред арменците и техните привърженици. Законното задържане на лице, обвинено в престъпление срещу човечеството, се нарича „отвличане“. Освен това арменски адвокати се заеха със случая, опитвайки се да докажат, че Хачатрян не е военен престъпник и невинните му дела вече са с изтекъл давностен срок.

В своята реч на церемонията по откриването на Глобалния медиен форум в Шуша, на тема „Новите медии в ерата на 4-та индустриална революция“ на 21 юли 2023 г., президентът на Азербайджан, Илхам Алиев, се спря и на ситуацията в азербайджанските територии, намиращи се под временния надзор на руския мироопазващ контингент. Той заяви, че Азербайджан е готов да реинтегрира своите граждани от арменски произход живеещи в азербайджанския регион Карабах, докато Армения възпрепятства мирния процес с всички възможни средства, с които разполага.

Преди почти три години, приключи Втората Карабахска война, известна още като „44 дневната война“, която в Азербайджан съвсем не без основание наричат „Отечествена“. Войната завърши с победа за Азербайджан, с поражение за Армения и с … придобивки за Русия.

Фондация „Фридрих Еберт“, многократно отличила се с тенденциозни, ангажирани, азербайджаномразки материали в „IPJ–jurnal“, продължава да се занимава с провокации. Независимо от отрицателната реакция на азербайджанската страна, можеше да се очаква, че тази структура ще позабави малко темповете на антиазербайджанската си пропаганда, но надеждите се оказаха напразни.