Ръководителят на координационната служба на Арменския национален конгрес – Левон Зурабян заявява на 25 януари 2010 година: „Ние не разполагаме с текста, тъй като документът се пази конфиденциално. Не мога да предскажа, какво представлява сам по себе си обновеният вариант, но мога да кажа, че това което вече публикуваха за Мадридските принципи, също не е пълна информация, макар че у мнозина се създаде такова впечатление, че Мадридските принципи са обнародвани. В действителност, Мадридските принципи не бяха публикувани нито тогава, нито сега – в обновения им вариант”.
(Продължение от предишния брой)
В същия ден, в който се провежда срещата в Сочи – на 25 януари 2010 година, руският сайта ИНОСМИ.ру, разпространява превод на коментар на арменското издание „Айкакан жаманак”, в което се лансира тезата, че се водят интензивни задкулисни преговори за изтегляне на арменските въоръжени сили от някои от окупираните райони, по-специално от три района на Азербайджан, граничещи с Иран. Очевидно, оригиналната публикация в арменското издание е излязла непосредствено преди срещата в Сочи. Авторката Лусине Барсегян пише дословно:
„Както съобщават много достоверни дипломатически източници, по време на своето неочаквано посещение в Нагорни Карабах (17 януари 2010 година), американският съпредседател на Минската група на ОССЕ по урегулирането на конфликта в Нагорни Карабах – Робърт Брадтке в тесен кръг е казал, че САЩ са винаги готови да съдействат на народа на Нагорни Карабах по въпроса за самоопредлението, но арменската страна трябва да направи някои отстъпки и на първо място да изведе войските си от граничещите с Иран три района”. [35]
Лусине Барсегян коментира, че на фона на тази информация, посещението на втория президент на Армения – Роберт Кочарян в Иран на 20 януари 2010 година става особено забележително. Според Барсегян, „заявлението от петък на съпредседателите подсказва, че на 25 януари 2010 година, в рамките на тристранната среща в Сочи ще се уточняват последните щрихи в документа за урегулирането на въпроса за Нагорни Карабах.
В изявлението също така се отбелязва, че на 20 януари в рамките на посещението им в Армения, съпредседателите на Минската група на ОССЕ са предали на Серж Саргсян (действащият по това време президент на Армения) обновения вариант на Мадридските принципи, където са формулирани последните подходи, възприети от съпредседателите, относно основните принципи на урегулирането. Същото беше предадено и на президента на Азербайджан през декември 2009 година, по време на посещението на съпредседателите в Баку (напомняме, че те тогава не пристигнаха в Ереван)”. [35]
Според Барсегян в навечерието на срещата в Сочи, насрочена за 25 януари 2010 година, в Ереван не е имало яснота по въпроса за точното съдържание на обновените Мадридски принципи. Лусине Барсегян цитира представители на няколко политически сили, които уверяват, че не са запознати с пълния текст на обновените Мадридски принципи:
„Когато се опитахме да уточним от членове на управляващата партийна коалиция, както и на партията Арменска революционна федерация „Дашнакцутюн” (АРФД), дали са осведомени, какво представлява обновеният вариант на Мадридските принципи, членовете на коалицията и на АРФД отговориха, че нямат никаква представа за това”. [35]
Според Лусине Барсегян, ръководителят на координационната служба на АНК (Арменски национален конгрес – опозиционно движение, възглавявано от първия президент на Армения Левон Тер-Петросян) Левон Зурабян е заявил в разговор с журналистите от „Айкакан жаманак”:
„Ние не разполагаме с текста, тъй като документът се пази конфиденциално. Не мога да предскажа, какво представлява сам по себе си обновеният вариант, но мога да кажа, че това което вече публикуваха за Мадридските принципи, също не е пълна информация, макар че у мнозина се създаде такова впечатление, че Мадридските принципи са обнародвани. В действителност, Мадридските принципи не бяха публикувани нито тогава, нито сега – в обновения им вариант”. [35]
На въпроса, възможно ли е да бъде подписан някакъв документ в рамките на тристранната среща, Левон Зурабян отговаря:
„А защо не? Едно е очевидно – дипломатическите маневри около Карабах взеха безпрецедентен обрат. За това свидетелстват и посещенията на представителите на страните – съпредседателки на Минската група на ОССЕ в нашия регион и тяхната визита в Казахстан, за която заявиха днес, а също и заплануваното посещение на министъра на външните работи на Казахстан в региона и тази тристранна среща в Сочи.
Очевидна е сериозната дипломатическа активност, което свидетелства за това, че е възможна окончателна развръзка по въпроса за Нагорни и Карабах. За това свидетелства и фактът, че Серж Саргсян изпрати Роберт Кочарян с послание в Иран. Иран не е просто сериозна държава, но и съседна държава на Армения и Азербайджан и макар че Иран не е участник в преговорния процес, той може да има голямо влияние и да използува това влияние и върху Азербайджан и върху Армения”. [35]
Тристранната среща в Сочи и посещението на Роберт Кочарян, както и конспиративната теория, че Мадридските принципи се пазят в тайна и пълният им текст не се публикува, пораждат всевъзможни спекулации, особено в Армения. (Всъщност, когато говорим за „конспиративна теория”, може би трябва да нарушим политическата коректност и да кажем, че подобни „теории”, като тази за „секретността” на Мадридските принципи не са конспиративни, а просто провинциални и отразяващи комплексите за малоценност на определени категории политици в относително по-малките държави. Българската политическа практика също познава подобни примери). В разглеждания от нас случай, Лусине Барсегян отразява тази тенденция в мисленето на арменските политици със следните размишления:
„Ние вече съобщихме за това, че по време на своето последно посещение в Москва, Серж Саргсян е поискал от Кремъл гаранции и застраховка за своя подпис под документа за урегулирането на въпроса за Нагорни Карабах, за това, че след подписването той ще остане на поста си поне до изтичането на мандата му. Както съобщават наши достоверни източници, Серж Саргсян така и не е получил никакви гаранции.
Нещо повече, тези дни – още преди тристранната среща в Сочи, руският „Газпром” обяви, че ще удвои обема на природния газ, който ще купува от Азербайджан. Според съобщението на „Газпром”, вместо заплануваните 500 милиона кубически метра, те ще купуват 1 милиард кубически метра природен газ, а през 2011 година, обемът ще нарасне почти до 2 милиарда кубически метра. Този факт, както констатират експертите, съществено ще съкрати вероятността за осъществяването на проекта „НАБУКО”, на който помагат западните страни, което за Русия е не само икономически но и политически успех на международната арена. Така че, Серж Саргсян се оказа в твърде тъжно положение.
И именно сега, Роберт Кочарян направи неочакваното си посещение в Иран, където той говори за разни неща от името на Република Армения. Както съобщава иранският сайт islamidavet.com , в рамките на срещата с министъра на външните работи на Иран – Манучехр Моттаки, Роберт Кочарян, констатирайки важната роля на взаимоотношенията между Армения и Иран е казал:
„Ние ще положим всякакви усилия за разширяването на тези отношения”.
Фактът на присъствието на войски на чужди държави в Кавказ, Кочарян е оценил като явление, което пречи на стабилността и на безопасността на страните от региона. Бившият президент на Армения, според иранските средства за масова информация е казал, че регионалните принципи са най-добрият вариант за установяване на стабилност и за развитието на страните от региона.
Разбира се, след това, ръководителят на офиса на Кочарян – Виктор Согомонян е заявил, че посещението на Кочарян в Иран е имало неофициален характер, а статиите в иранските средства за масова информация, очевидно са резултат от неправилен превод. Но в навечерието на посещението на Кочарян, същият Согомонян казваше, че визитата му в Иран е с официален характер.
Излиза, че Саргсян, разбирайки, че не може да се надява дори и на стратегическия си партньор [Русия] и че вече е много трудно да се протакат преговорите, както казва и Левон Зурабян, изпраща Кочарян в командировка в Иран. На 26 януари [2010] е запланувано посещение на министъра на външните работи на Иран в Армения. Така че, единствената надежда, която е останала на Серж Саргсян е Иран. Но положението изглежда е такова, че Серж Саргсян няма възможност да протака въпроса за подписването на документа за урегулирането на конфликта в Нагорни Карабах”. [35]
На 5 март 2010 година министърът на външните работи на Азербайджан – Елмар Мамедъяров е информирал посредниците в Париж, че ако не се смятат някои изключения, Азербайджан приема като цяло документа, предложен въз основа на обновените Мадридски предложения. От своя страна, съпредседателите обещали да продължат обсъждането на този въпрос с арменската страна и да интензифицират работата по него. [36]
Същият ден, по време на среща на министър Елмар Мамедъяров със съветника на президента на Франция по външно политическите въпроси – Жан-Давид Левит, въпросът за обновените Мадридски принципи е бил обсъден отново. Съветникът на президента на Франция също обещава френската страна да приложи повече усилия за разрешавана на конфликта в Нагорни Карабах.
Малко по-късно, президентът на Азербайджан – Илхам Алиев потвърждава думите на външния си министър и потвърждава азербайджанската позиция на принципно приемане на Мадридските принципи в обновения им вариант:
„Може да се каже, че по принцип основната част на преговорите е завършена. Мога да кажа, че внесените предложения като цяло, с известни неголеми изключения, осигуряват интересите на Азербайджан, неговата териториална цялост, връщането на всички окупирани райони под контрола на Азербайджан. По този начин, ние смятаме, че ако отсрещната страна прояви конструктивност и се съгласи с предложения вариант, то ние ще успеем още по-бързо да се придвижим в процеса на решаване на въпроса”. [37]
Това свое изявление, президентът Алиев прави по време на тържествата по повод любимия на азербайджанците празник - Новруз байрамъ, на 20 март 2010 година. Оценката му за състоянието на преговорите е оптимистично:
„Най-важният, най-основният проблем, който стои пред нас – това е урегулирането на арменско – азербаджанския, на Нагорно – Карабахския конфликт. По това направление са предприети определени стъпки и днес позицията на Азербайджан в преговорния процес са още по-силни. За укрепването на тези позиции своята роля разбира се, изиграха нашите дипломатически усилия. В същото време, протичащите в Азербайджан процеси на съзидание и развитие, усилването на страната, в много голяма степен засилиха нашие позиции в процеса на преговорите. Днес, ние сме икономически най-развитата страна от региона, нашето развитие изобщо не може да се сравнява с развитието на останалите страни.
Всички тези фактори, засилват нашите позиции на преговорите и докато ние възлагаме надежди на преговорния процес, ние сме длъжни да продължаваме тези усилия. Днес, ние се намираме в решаващия етап на урегулиране на конфликта ...”. [37]
Президентът Алиев ясно показва, че Мадридските принципи не противоречат на категоричната позиция на Азербайджан, да не прави компромиси с териториалната си цялост, като едновременно с това, анонсира статута на „висока автономия” За Нагорни Карабах:
„В хода на преговорите, ние нито на крачка не отстъпихме от своята принципна позиция. Каквото заявявахме преди няколко години, към същата позиция се придържаме и днес. Териториалната цялост на Азербайджан никога не е била и няма да бъде тема за преговори.
Териториалната цялост на Азербайджан трябва да бъде възстановена. Окупационните сили трябва да бъдат изведени от всички завзети територии, където трябва да бъдат върнати гражданите на Азербайджан. Трябва да се отворят всички комуникации. Живеещите в Нагорни Карабах арменци и азербайджанци, които обезателно ще се върнат в Нагорни Карабах, трябва да живеят в условията на статут на висока автономия”. [37]
На 8 юни 2010 година, Президентът Илхам Алиев отново коментира обновените Мадридски принципи, този път в Истанбул. Според агенция „Азер Тадж” той е заявил:
„Азербайджан по принцип е съгласен с обновените Мадридски принципи. Наистина, в тези предложения (обновените Мадридски принципи) има определени моменти, които не могат да ни задоволят. Но те имат преди всичко технически и редакционен характер”, казва Алиев, като отбелязва при това, че като цяло обновените Мадридски принципи отразяват въпросите на възстановяването на териториалната цялост на Азербайджан и връщането на принудително преселените по местата на постоянното им местоживеене. [39]
Илхам Алиев изрично подчертава, че обновените Мадридски принципи са предложение на страните – съпредседателки на Минската група на ОССЕ, а не на Азербайджан. Той изразява надежда, че „тези страни ще се отнесат с уважение към своите предложения и на Армения, която води през последните месеци разрушителна дейност в хода на преговорите, ще трябва да бъдат изпратени сериозни сигнали”. [39]
По думите му, ако не бъдат предприети мерки по посока на продължаване на преговорите, и ако Армения продължава да се придържа към тактиката на протакане или не приеме официално обновените принципи, Азербайджан сериозно ще помисли за своето участие в преговорите и в процеса на урегулиране на конфликта с Армения.
„Ние разглеждаме различни варианти и ще се постараем да възстановим териториалната цялост на Азербайджан по всякакъв път” е казал Илхам Алиев. Той е отбелязал също така, че при запазване на положението, и така възникналата ситуация, не остава голям избор за продължаване на преговорния процес. [39]
„Или въпросът ще остане в сегашното висящо състояние, тоест status quo-то ще се запази, което ние не можем да приемем по никакъв начин. Status quo-то трябва да се промени. Или преговорите ще продължат с имитационна цел, с което Азербайджан никога няма да се съгласи. Аз не веднъж съм казвал, че ние няма да взимаме участие в преговорите заради тяхното имитиране. Ние ще участваме в тях, докато има надежда да се постигнат резултати. Или пък въпросът ще премине от замразено състояние в друга плоскост. И не е тайна, че това е военният вариант. Той никога не е изключен и ние винаги трябва да сме готови за този вариант”, е казал Алиев, като е подчертал, че „именно затова сегашният период [в урегулирането на конфликта] има своята логика и своето значение”. [39]
„На сегашния етап, именно стъпките, които ще се предприемат от Армения, както и от съпредседателите, ще определят, по какъв път ще бъде разрешен този въпрос [конфликтът между Азербайджан и Армения]. Ние много искаме, страните – съпредседатели, като използват своето влияние, възможности за въздействие, изпращайки на Армения сериозни сигнали, да направят така, че тя да признае обновените Мадридски принципи и на тази основа да започнем работа над мирния договор”, заявява президентът на Азербайджанската република.
На 17 юни 2010 година в Санкт Петербург беше проведена тристранна среща на президентите на Русия, Азербайджан и Армения, с участието на министрите на външните работи на трите страни. [40], [41], [42]
Според съобщението на прес-службата на президента на Армения, срещата е започнала с участието на тримата президенти, след което към тях са се присъединили министрите на външните работи. След срещата е последвал работен обяд, даден от името на президента на Руската федерация, с участието на президентите и министрите на външните работи.
След срещата, министърът на външните работи на Армения – Едуард Налбандян е съобщил, че в хода на срещата е било установено, какво са постигнали страните в резултат на проведените преговори. Била е постигната договореност, преговорите да продължат въз основа на тези резултати. Президентите възлагат на министрите на външните работи да продължат преговорите активно.
Обобщавайки резултатите от тристранната среща, министърът на външните работи на Армения заявява на брифинга:
„Преговорният процес продължава с подкрепата на съпредседателите на Минската група на ОССЕ – Русия, Франция и САЩ. Смятам, че днешната среща беше полезна. Това беше важен етап в процеса на урегулиране на Нагорно-Карабахския конфликт”. [41]
Като охарактеризира срещата в Санкт-Петербург, като важен етап в процеса на карабахското урегулиране, Налбандян заявява дословно:
„Срещата премина в конструктивна атмосфера, страните зафиксираха това, което са достигнали до момента в резултат от преговорите и се договориха да продължат преговорите именно на тази основа. Президентите възложиха на министрите да продължат контактите. Активни контакти ще се поддържат и със съпредседателите”. [41]
„Русия, като страна – съпредседател на Минската група, играе важна роля в процеса на урегулиране на карабахския конфликт. Срещите с участието на президента Медведев дават възможност да се сближат позициите на страните, а по тези въпроси около които не е постигнато споразумение, страните могат да уточнят подходите си, което ще позволи преговорите да продължат и да се движим напред” е заявил министърът на външните работи на Армения. [41]
Според съобщението на управлението по печата и информация на Министерството на външните работи на Армения, отговаряйки на въпрос за Мадридските предложения, Едуард Налбандян е отбелязал, че от месец ноември 2007 година нататък, на масата на преговорите е имало един документ – предложените от съпредседателите Мадридски принципи, които са регистрирани в секретариата на ОССЕ във Виена като официално предложение. Всички предложения, направени след това са имали работен характер. [41]
Министърът на външните работи на Армения също така съобщил, че тогавашният президент Серж Саргсян се е срещнал с посредниците. Освен това, според Налбандян, по това време съпредседателите са планирали да посетят региона в началото на месец юли 2010 година.
Позицията на Армения по отношение на обновените Мадридски принципи е повторена още един път от прес секретаря на МВнР на Армения – Тигран Балаян. Той заявява:
„Армения прие Мадридските принципи в качеството на основа на преговорите още преди две години. Всички останали предложения имаха работен характер”, заявява Тигран Балаян пред „Интерфакс”, цитиран от радио „Азадлък”. [42]
Балаян е принуден да повтори тази позиция, която съвпада дословно с казаното от арменския министър на външните работи, поради отправената междувременно реплика на министъра на външните работи на Азербайджан – Елмар Мамедъяров, който заявява, че на последната тристранна среща в Санкт Петербург, арменската страна отново не е дала определен отговор по Мадридските принципи.
„Много е трудно да се работи в такива условия, защото арменската страна от една страна говори, че е съгласна с Мадридските принципи, а от друга заявява, че не може да се съгласи с някои точки от тях”, е казал Елмар Мамедъяров. [42]
В съобщението, разпространено от кремълската прес служба по повод на срещата, се казва, че президентите са обсъдили ключови въпроси на урегулирането на нагорно-карабахския конфликт.
„Беше отбелязано сближаване на позициите на страните по редица спорни положения на основните принципи на урегулирането”, се отбелязва в съобщението, поместено на официалния сайт на Кремъл. „Президентите на Армения и Азербайджан потвърдиха готовността си да продължат диалога, насочен към завършване на работата над този документ с посредничеството на Русия, САЩ и Франция в качеството им на съпредседатели на Минската група на ОССЕ”. [41]
В интервю за интернет изданието 1news.az, коментирайки състоялата се в Санкт Петербург среща на президентите, официалният представител на Министерството на външните работи на Азербайджан – Елхан Полухов заявява:
„Азербайджанската страна би искала, Армения да се отнася по-отговорно към преговорния процес по карабахското урегулиране”. Според неговите думи е дошло време, арменската страна да осъзнае необходимостта от превръщане на количеството на срещите по този проблеми в качество. [41]
Като е посочил, че по време на тристранната сеща в Санкт Петербург е имало интензивна размяна на мнения, Елхан Полухов е заявил:
„Ние смятаме, че всяка среща на равнището на държавните глави, особено с участието на президента на Руската Федерация, е важна за намирането на пътища за решаването на Нагорно-Карабахския конфликт.
Според думите на азербайджанския дипломат, подобни срещи вдъхват надежда за намиране на пътища, водещи до взаимно приемливо решение на конфликта.
„Позицията на си остава предишната: ние смятаме, че документът, представен на арменската и азербайджанската страна, позволява да се излезе на ново равнище на преговорния процес”, е заявил представителя на МВнР на Азербайджан. [41]
Според съобщенията на средствата за масова информация, съпредседателите на Минската група на ОССЕ са се намирали в Санкт Петербург в деня на тристранната среща, но са отказали да отговарят на въпросите на журналистите. Според азербайджански източници (информационната агенция „Тренд”), съпредседателите на Минската група на ОССИ са били приети от президента на Азербайджан – Илхам Алиев и са обсъдили с него състоянието на процеса на урегулирането на Карабахския конфликт. [41]
Мадридските принципи са огласени отново на 26 юни 2010 година в канадския град Мускок в съвместно изявление на президента на Руската федерация – Дмитрий Медведев, президента на САЩ – Барак Обама и президента на Франция – Никола Саркози. [43]:
„Ние, президентите на Руската федерация, Съединените щати и Франция, в качеството си на ръководители на държавите – съпредседателки на Минската група на ОССЕ, потвърждаваме своя ангажимент да поддържаме ръководителите на Азербайджан и Армения в приключването на съгласуването от тяхна страна на Основните принципи на урегулирането на Нагорно-Карабхаския конфликт.
Ние приветстваме и разглеждаме като важна крачка напред, признаването от двете страни на факта, че трайното урегулиране трябва да стъпва върху принципите, съдържащи се в Заключителния Акт от Хелзинки и на тези постановки, които ние предложихме във връзка с нашето изявление на срещата на високо равнище на „Групата на осемте” в Акуила на 10 юли 2009 година.
Сред тях са: връщането на териториите около Нагорни Карабах; междинен статут на Нагорни Карабах, осигуряващ гаранции за безопасността и самоуправлението му; коридор, свързващ Армения с Нагорни Карабах; определяне на бъдещия окончателен правен статут на Нагорни Карабах чрез волеизявление на населението му, имащо задължителна правна сила; право на всички вътрешно преселени лица и бежанци да се върнат по местата на предишното им местоживеене; международни гаранции за безопасността, включително и мироопазваща операция.
В днешно време, президентите на Армения и Азербайджан трябва да направят още една крачка и да завършат работата над Основните принципи, за да може да се пристъпи към разработването на проекта на Мирното споразумение. Ние възлагаме на нашите министри и на съпредседателите да продължат да оказват активно съдействие на страните за преодоляване на съществуващите разногласия в хода на подготовката на съвместна среща на полето на неформалния министерски форум на ОССЕ в Алма-Ата”. [43]
На 17 юли 2010 година, ръководителите на делегациите на страните – съпредседателки на Минската група на ОССЕ: министърът на външните работи на Русия – Сергей Лавров, министърът на външните работи на Франция – Бернар Кушнер и заместник държавният секретар на САЩ – Джеймс Стайнберг, публикуват съвместно изявление относно Нагорно-Карабахския конфликт, в което призовават противостоящите страни да стигнат до мирно урегулиране.
Външните министри на Русия и Франция, заедно със заместник държавния секретар на САЩ са провели преговори с министрите на външните работи на Азербайджан – Елмар Мамедъяров и на Армения – Едуард Налбандян по време на неофициалните консултации на Срещата на високо равнище на министрите на външните работи на страните от ОССЕ в Алма-Ата.
„Ръководителите на делегациите на страните – съпредседателки, припомниха съвместното изявление относно Нагорни Карабах от 1-ви декември 2009 година, прието на срещата на министрите на външните работи на страните от ОССЕ в Атина и напомниха на страните за техния ангажимент да стигнат до мирно урегулиране на Нагорно-Карабахския конфликт въз основа на принципите на Заключителния Акт от Хелзинки, в частност – въздържане от заплахи със сила или прилагането й, териториална цялост на държавите, а също така – равни права и самоопределение на народите”, се казва в изявлението (https://ria.ru/20100717/255734396.html ).
Авторите му потвърждават, че в основите на каквото и да е справедливо и трайно урегулиране на конфликта, трябва да залегнат Мадридските принципи, както са заявили президентите на Русия, Франция и САЩ – Дмитрий Медведев, Никола Саркози и Барак Обама на срещата на високо равнище на „Голямата осморка” през 2009 година в италианския град Л’Акуила и през 2010 година в канадския град Мускок.
Тези принципи включват в частност отваряне на „коридор” между Армения и Карабах, даване на временен статут на Нагорни Карабах и определяне в бъдеще на окончателния му правен статут въз основа на юридически обвързващо волеизявление на населението.
„Предлаганите елементи представляват единно цяло и всеки опит да бъдат отделени няколко елемента от него ще направи невъзможно достигането на балансирано решение”, се казва в изявлението. (https://ria.ru/20100717/255734396.html ).
Кушнер и Стайнберг тогава изразяват признателност за усилията на Дмитрий Медведев и Сергей Лавров за преодоляване на разногласията между противостоящите страни, имайки пред вид обсъжданията на срещите в Сочи (на 25 януари 2010 година) и в Санкт Петербург (на 17 юни 2010 година).
В Алма-Ата, министрите на външните работи на Русия и Франция, заедно със заместник държавния секретар на САЩ изрично подчертават, че усилията на двете противостоящи страни за преодоляване на съществуващите различия са се оказали недостатъчни. Те изразяват съжаление по повод възникналите инциденти – въоръжени сблъсъци на 18 – 19 юли 2010 година. Министрите предупреждават, че тази ситуация е резултат от прилагането на сила и повторното й прилагане може да доведе само до страдания, разруха и задълбочаване на конфликта и враждата.
Въоръжените сблъсъци от 18 – 19 юли 2010 година, довели до гибелта на петима военнослужещи, става на североизточната част на линията на съприкосновение на карабахските сепартисти и азербайджанските въоръжени сили, близо до село Чайлъ в Мардакертски район. Завързва се сражение, в резултат на което от арменска страна загиват четирима души, а азербайджанците загубват един войник.
На 27 октомври 2010 година, в Астрахан се провежда седмата по ред тристранна среща на най-високо равнище между президентите на Азербайджан, Армения и Русия. Тя е и третата по ред за 2010 година. Вижда се, че през 2010 година, наистина има много сериозна динамика в преговорите около Нагорно Карабахският конфликт. В хода на преговорите, страните в тях успяват да съгласуват съвместно изявление:
„Президентите на Азербайджанската Република, Република Армения и на Руската Федерация се срещнаха на 27 октомври 2010 година в Астрахан по покана на Президента на Руската Федерация и подробно обсъдиха хода и перспективите на нагорно-карабахското урегулиране.
Като потвърдиха постановките на съвместната декларация, подписана в Москва на 2-ри ноември 2008 година, Президентите подчертаха, че урегулирането на конфликта с политико-дипломатически средства изисква по-нататъшни усилия за заздравяване на режима на прекратяване на огъня и на мерките за доверие във военната област.
С тази цел, Президентите на Азербайджанската Република и Република Армения се договориха, като първа крачка без отлагане да се извърши размяна на военнопленниците и връщане на телата на загиналите със съдействието на съпредседателите на Минската група на ОССЕ и на Международния комитет на Червения Кръст, а също така да се ръководят от тези подходи и в бъдеще, изхождайки от изключително хуманитарния характер на подобни въпроси”. [44]
„Вие знаете, че аз вече за седми път провеждам такова мероприятие и като цяло, независимо от това, че става дума за срещи, които никак не са леки - те протичат с доста твърда полемика, понякога с емоции, това не е лесно нито за посредничещата страна, за Минската група, за Русия като съпредседателка на Минската група, аз смятам тези срещи за много полезни.
Първо, защото във всеки случай преговорите са винаги по-добро нещо от активната фаза на конфликта.
Второ, и може би това е най-главното – това не са само преговори, това е и движение напред. Бих искал да Ви информирам за това, че страните съгласуваха съвместно изявление, което има хуманитарен характер, но са и много важни с оглед на различните трудности, които днес наблюдаваме във взаимоотношенията между Армения и Азербайджан по въпросите на Нагорни Карабах.
Става дума за специална декларация, насочена към укрепване на мерките за доверие, за това щото без отлагане да се извърши размяната на военнопленниците и да се върнат телата на загиналите. Това изглежда като достатъчно драматична, но и частна тема. Само че тя е много важна, защото двете страни действително отдавна не са в пряко и открито противопоставяне, но има проблеми, има изстрели, загиват хора. И в някакъв момент става необходими, както се казва, да се погледне открито на ситуацията и да се направят стъпки един към друг, да се положат усилия да се разблокират макар и не толкова големи, но много важни проблеми.
И още една тема, с която ние днес се занимахме – ние всеки път се занимаваме с тази тема, - естествено това е темата за мирния договор и общото урегулиране. Тази тема присъства на всяка наша среща от момента на провеждането на срещата в „Майендорф” в Подмосковието, когато беше прието съвместно изявление (така наречената „Майндорфска декларация”).
И днес ние се занимавахме с тази тема и се договорихме за следното. Сега остават въпросите около така наречените общи принципи на урегулирането, които впоследствие трябва да бъдат заложени в основите на мирния договор. Но все пак, ние извървяхме определен път, който ни дава основание да се надяваме, че в случай, че страните поработят добре през следващия месец, а ние ще дадем такова поръчение на нашите министри на външните работи, то към датата на провеждането на срещата на най-високо равнище на ОССЕ в Казахстан на 1 и 2 декември 2010 година, ние ще успеем да стигнем до съгласуван вариант на общите принципи на урегулирането.
Бих искал специално са подчертая, че все още има достатъчно нерешени въпроси, но има и стремеж на страните да постигнат съгласие по все още не урегулираните разногласия в текстуален порядък. Русия ще продължава своите усилия. Аз смятам, че резултат може да бъде достигнат. Това внушава определен, умерен оптимизъм. Основната част от работата, разбира се, тепърва предстои”. [45]
На 1-ви декември 2010 година на срещата на високо равнище в Астана, е прието изявление по Нагорно-Карабахския конфликт, под които поставят подписите си ръководителите на делегациите на страните – съпредседателки на Минската група на ОССЕ: президентът на Русия – Дмитрий Медведев, държавният секретар на САЩ – Хилари Клинтън и министър-председателя на Франция – Франсоа Фийон, заедно с президентите на Азербайджан – Илхам Алиев и на Армения – Серж Саргсян.
В текста на изявлението изрично се посочва, че подписалите са се „съгласили, че е дошло време за по-решителни крачки по посока на урегулирането на Нагорно – Карабахския конфликт”.
Също така, в изявлението още един път се посочва привързаността на страните към урегулиране на конфликта въз основа на принципите и нормите на международното право, Устава на ООН, Заключителния Акт от Хелзинки, а също така и въз основа на съвместните изявления на президентите на САЩ, Русия и Франция, направени от тях на 10 юли 2009 година в Л’Акуила и на 26 юни 2010 година в Мускок. [46]
Срещата на високо равнище в Астана е събитие с особена важност, защото такова събиране на лидерите на страните – членки на ОССЕ не е имало цели 11 години преди това. В Астана се събират държавните глави и министър-председателите на всички страни – членки на ОССЕ.
На 5 март 2011 година, на среща в Сочи, в курорта „Красная поляна”, президентът на РФ - Дмитрий Медведев, президентът на Азербайджан – Илхам Алиев и президента на Армения – Серж Саргсян, обсъждат актуалните за момента въпроси на конфликта в Нагорни – Карабах. Разменят се мнения за хода на осъществяването на намеренията в документа, подписан през 2010 година в Астрахан. След това, преговорите продължават по време на работен обяд. (Кремъл, 5 март 2011, http://kremlin.ru/events/president/news/10529 ). Тримата президенти приемат съвместно изявление:
„Президентите на Азербайджанската република, Република Армения и Руската Федерация се срещнаха на 5 март 2011 година в Сочи по покана на Президента на Руската Федерация и подробно обсъдиха хода и перспективите на нагорно-карабахското урегулиране.
Като разгледаха въпросите на практическото осъществяване на тристранното изявление, прието в Астрахан на 27 октомври 2010 година, президентите договориха следните стъпки към по-нататъшното усилване на доверието, като допълнение към предвидените [в Астрахан] мерки.
1. В най-кратък срок да се завърши размяната на военнопленниците.
2. Страните да се стремят да решават всички спорни въпроси с мирни средства и да се провежда разследване на възможните инциденти по линията на прекратяване на огъня с участието на страните под егидата на съпредседателите на Минската група на ОССЕ и със съдействието на специалния представител на действащия председател на ОССЕ.
Президентите са отбелязали важното значение на своите редовни контакти по въпросите на нагорно-карабахското урегулирани и се договориха да ги продължат в същия формат като допълнение към работата на съпредседателите на Минската група на ОССЕ”. (Кремъл, 5 март 2011 година, http://kremlin.ru/supplement/882 ).
След деловата работа на срещата, Дмитрий Медведев, Серж Саргсян и Илхам Алиев посещават един от ски курортите в Красная поляна. (Кремъл, 5 март 2011, http://kremlin.ru/events/president/news/10529 ).
На 24 юни 2011 година, се провежда тристранна среща на президентите на Армения, Азербайджан и Русия в столицата на Татарстан – Казан. Тримата държавни глави разглеждат хода на работата, извършвана по тяхно поръчение за съгласуването на проекта на Основните принципи на урегулирането на конфликта в Нагорни – Карабах. На срещата от руска страна участват още министърът на външните работи Сергей Лавров и помощникът на Президента на Руската федерация – Сергей Приходко. В края на срещата, тримата президенти приемат съвместно изявление, в което се казва:
„Президентите на Азербайджан, Армения и Руската федерация се срещнаха на 24 юни 2011 година в Казан и разгледаха хода на работата, извършвана по тяхно поръчение за съгласуването на проекта на Основните принципи на нагорно-карабахското урегулиране.
Държавните глави констатираха постигането на взаимно разбиране по редица въпроси, решаването на които способства за създаването на условия за одобряване на Основните принципи.
Президентите на Азербайджан и Армения изразиха признателност на лидерите на Русия, САЩ и Франция в качеството им на страни – съпредседателки на Минската група на ОССЕ за тяхното постоянно внимание към проблема на нагорно-карабахското урегулиране и високо оцениха личните усилия на Президента на Руската федерация да съдейства на достигането на споразумения”. (Кремъл, 24 юни 2011 година, http://kremlin.ru/supplement/977 ).
След срещата, Дмитрий Медведев и Серж Саргсян отиват да наблюдават конните надбягвания за купата на Президента на Русия на конно-спортния комплекс „Казан”, а журналистите и анализаторите се захващат да преброят всички изказвания и изявления, свързани със срещата в Казан и с Нагорни Карабах.
Оказва се, че срещата в тристранен формат „Азербайджан – Армения - Русия” е вече девета (!) по ред. С нея са били свързани големи очаквания. Наблюдателите са смятали, че тя ще донесе „пробив”, като не се е изключвала и възможността на нея да бъде подписан съгласуван вариант на Мадридските принципи на урегулирането на Нагорно-Карабахския конфликт.
Тон за такива очаквания задава МВнР на Русия, което в навечерието на срещата изразява надежда, че тристранната среща на високо равнище ще изиграе ролята на своеобразен Рубикон (руската формулировка е „сыграет рубежню роль”) в преговорния процес, който тогава вече наброява 17 години. МВнР на Русия изразява надежда, че документът, който се предлага на лидерите на Азербайджан и Армения, ще положи „реална основа за по-нататъшната подготовка на всеобхватно мирно споразумение”. (Президенты Армении, Азербайджана и России приняли совместное заявление, Радио „Азатутюн”, Июнь 24, 2011, https://rus.azatutyun.am/a/24245680.html ).
Преди срещата в Казан, посредниците – съпредседатели на Минската група на ОССЕ също излизат с оптимистични изявления, като не изключват възможността, по време на срещата да бъде подписан документ за съгласуване на основополагащите Мадридски принципи.
В навечерието на срещата, американският председател на Минската група на ОССЕ – Робърт Брадтке, по-специално заявява, че от 2001 до 2011 година, това е „може би най-важният етап” в преговорния процес.
През дните преди срещата в Казан, за необходимостта от стигане до окончателно съгласие по основните принципи на урегулиране на конфликта, говорят и излизат с призиви към противостоящите страни в конфликта президентът на САЩ – Барак Обама, президентът на Франция – Никола Саркози, председателят на Европейския съвет (по смисъла на Лисабонския договор) – Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия – Жозе Мануел Барозу.
На 22 юни 2011 година, докато говори на пленарното заседание на ПАСЕ в Страсбург, президентът на Армения – Серж Саргсян говори и за срещата в Казан, като заявява, че отива на нея „преизпълнен с оптимизъм”. Той е посочил че поставеният на масата на преговорите документ, „разбира се, не е онзи документ, за който арменската страна е мечтала, но той дава възможност да се премине към разработването и подписването на основното споразумение”.
Едновременно с това, президентът Саргсян не пропуска да подложи на критика Азербайджан за едва ли не нарушаване на Мадридските принципи и за тяхната едностранчива интерпретация:
„Те мислят другояче и казват, че приемат правото на самоопределение, но в конкретния случай приемат осъществяването на самоопределението на Нагорни Карабах в рамките на териториалната цялост на Азербайджан. Ние казваме, че тук става дума за окастрено самоопределение, а самоопределението на нациите трябва да бъде такова, че то да дава възможност на дадения народ свободно да се разпорежда със съдбата си”, заявява тогавашният лидер на Армения. (Президенты Армении, Азербайджана и России приняли совместное заявление, Радио „Азатутюн”, Июнь 24, 2011, https://rus.azatutyun.am/a/24245680.html ).
Два дни по-рано, в интервю за телевизионния канал “Euronews”, президентът на Азербайджан – Илхам Алиев, заявява говорейки за очакванията си за тристранната среща, че неговата страна няма намерение да предлага нищо срещу извеждането на арменските войски от прилежащите на Нагорни Карабах територии, дотолкова доколкото Нагорни Карабах, според него „от пам ти века е принадлежал на Азербайджан, това е международно призната азербайджанска територия”. При това, той отново заявява, че Азербайджан е готов да предостави на Нагорни Карабах възможно най-широка автономия.
В това време, опозиционните (по това време) политически сили в Армения, продължават да критикуват поставените на масата на преговорите Мадридски принципи. Тогавашните опозиционни партии – Арменската революционна федерация „Дашнакцутюн” и партията „Наследство” даже заплашват с протестни акции, в случай, че в Казан бъде подписан документ одобряващ Мадридските принципи. (Президенты Армении, Азербайджана и России приняли совместное заявление, Радио „Азатутюн”, Июнь 24, 2011, https://rus.azatutyun.am/a/24245680.html )
За съжаление, надеждите за това, че участвалите в срещата на най-високо равнище президенти на Азербайджан и на Армения ще продължат преговорите и ще постигнат напредък в урегулирането на конфликта не се оправдават. [47]
И така, под термина „Мадридски принципи” се разбира условното наименование на основните принципи за урегулиране на Нагорно-Карабахския конфликт, предложени от Минската група на ОССЕ на противостоящите страни (Азербайджан и Армения) в Мадрид през месец ноември 2007 година. Основните положения на обновената версия на Мадридските принципи са обнародвани на 10 юли 2009 година в изявлението на държавните глави на страните – съпредседателки на Минската група на ОССЕ, направено в италианския град Л’Акуила. [31]
Независимо от това, че през следващите години не е достигнат съществен напредък при урегулирането на конфликта, изработените предложения не загубват актуалност. Така например, на 1 март 2016 година, Върховната представителка на Европейския съюз по международните въпроси и по политиката за сигурност, заместник председателката на Европейската комисия – Федерика Могерини заяви, че Карабахският конфликт трябва да бъде урегулиран въз основа на мадридските принципи. [49]
В качеството си на Върховна представителка на Европейския съюз по международните въпроси и по политиката за сигурност, Федерика Могерини пристига на 1-ви март 2016 година на официално посещение в Армения. Посещението е осъществено в рамките на поредица от пътувания на Могерини в страните – членки на програмата за „Източното партньорство” на Европейския съюз.
Още същия ден, тя се среща с министъра на външните работи на Армения – Едуард Налбандян, с тогавашния президент – Серж Саркисян, както и с фракциите на представените в парламента политически партии.
На срещата със Серж Саргсян се поставя на обсъждане и въпросът за преговорния процес по Нагорни Карабах в рамките на Минската група на ОССЕ. Федерика Могерини потвърждава, че ЕС продължава да поддържа посредническата мисия на Минската група на ОССЕ и поддържа три принципа в основата на преговорите: правото на народите на самоопределение, НЕприлагането на сила и териториалната цялост.
Същият ден, по време на срещата на Могерини с ръководствата на парламентарните фракции на двете управляващи по това време партии – Републиканската партия на Армения (РПА) и АРФ „Дашнакцутюн”, въпросите свързани с Карабахския конфликт са обсъдени отново. Това е потвърдено от тогавашния ръководител на фракцията на РПА – Ваграм Багдасарян.
По време на официалния брифинг, на който Федерика Могерини обобщава резултатите от посещението си в Ереван, тя подчертава, че урегулирането на Нагорно – карабахския конфликт има първостепенно значение за Европейския съюз. Според думите й, “status quo”-то не може да бъде запазено, както и не може да има военно решение на проблема. Тя подчертава важността на мирното урегулиране в съответствие с международното право и въз основа на Мадридските принципи. [49] Едновременно с това, Федерика Могерини подчертава и важността на продължаването на диалога на високо равнище.
„Необходимо е въздържане от милитаристична риторика и от нарастване на насилието, които вредят на мирния процес”, заявява Могерини.
Тогава тя посочва, че ЕС ще съдейства на инициативата за създаване на механизъм за разследване на инцидентите по границата и по линията на разграничение. По думите й, тя е изразила от името на ЕС, готовност да съдейства за създаване на лични контакти между азербайджанци и арменци. Последното стана факт в края на 2019 – началото на 2020 година, когато започват първите посещения на журналисти от Армения в Азербайджан и обратно.
Както се вижда, зад „Мадридските принципи” има дълга история и най-важното – по тях е постигнато съгласието на страните – посреднички и съпредседателки на Минската група, които са три от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Азербайджан и Армения също са изказали неколкократно съгласието си с „Мадридските принципи”, колкото и да сме резервирани към искреността на тези изявления, особено що се отнася до арменската страна.
Несъмнено, Никол Пашинян пое голям риск, отивайки на публични дебати с Илхам Алиев пред публика, която е изключително добре подготвена по проблемите на сигурността и международното право. Пред такава публиката, приказването на общи приказки или на стандартни пропагандни клишета просто не върви, а всяка по-откровена реплика е натоварена с голям политически риск.
Всъщност, трудно може да се намери по-подготвена аудитория в тази област от участниците в Мюнхенската конференция по сигурността. Освен това, ерудицията, опитът и не на последно място – езиковата подготовка на опонента му, също създаваха много сериозен риск за премиера на Армения. Но той несъмнено е бил „пришпорен” от обстоятелствата около свръхочакванията сред значителна част от арменското общество, на която й се иска, настъпилата политическа промяна с идването на власт на „Моята стъпка” и Пашинян, да донесе радост на арменците поне в международен план.
Само че, освен да се справи някак си с дебатите с президента на Азербайджан, министър-председателят Пашинян трябваше да се пребори и с други съпътстващи проблеми у дома. На първо място, това беше изключително негативният фон, създаден от опозицията в Армения и особено от Републиканската партия. Пашинян има неблагоразумието да се изкаже в отрицателен контекст за постигнатото от опонентите му на арменската политическа сцена от „Карабахския клан” – Роберт Кочарян и Серж Саргсян.
За всеки, който следи хода на продължаващото от 1992 година до сега „урегулиране” на конфликта в Нагорни Карабах и на „умиротворяването” на враждебните отношения между Армения и Азербайджан, достигнали вече до положението на това, което на времето си Оливър Кромуел е нарекъл „провиденциални врагове”, е ясно, че пространството за маневриране на който и да е арменски (или пък азербайджански) политик е малко по-голямо от луксозните копринени носни кърпички на дипломатите от кариерата. Не е лесно да танцуваш върху носна кърпичка с буре барут в ръцете, от което виси тлеещ огнепроводен шнур.
Оливър Кромуел е нарекъл Испания „провиденциален враг” на Англия, като повече от век по-късно, си е запазил специално място в творчеството на Карл Шмидт с тези си думи. За него, самото Провидение – Всевишният и Съдбата са предопределили Испания и Англия да са врагове и нищо не е можело да промени това положение. По-късно, думите на Кромуел са подхванати и превърнати в стройна научна теория от Карл Шмидт, чиято формула „кажи ми кой е врагът ти, за да ти кажа кой си”, допада на безброй радикали – от Хитлеровите националсоциалисти, до днешните радикални леви, които са готови да го признаят за „радикален демократ”, само заради първенстващото място на враждата в неговите анализи.
Ако Карл Шмидт беше имал възможността да наблюдава и изследва последния етап на враждата между арменци и азербайджанци, провокирана по безскрупулен начин още през 1906 година от царската „Охранка”, предизвикала така наречената „Армяно-татарская резня” („Арменско-татарското клане”), той вероятно би изпаднал във възторг от това, че е намерил нов пример за „провиденциални врагове”, който може да мине почти за „идеален тип”, според разбирането на Макс Вебер за това понятие.
Едва ли можем да подозираме Никол Пашинян, че не си дава сметка, колко чувствително е общественото мнение в собствената му страна по отношение на преговорите с „провиденциалния враг” – азербайджанския съсед. Той несъмнено е имал възможността на живо да проследи всички баталии, около обсъждането на така наречените „Мадридски принципи” в Армения и е видял, какво многообразие от желаещи да демонстрират крайни позиции се „въди” в страната му.
Всъщност, противопоставянето между Армения и Азербайджан по всички показатели изпреварва опозицията между „Англия и Испания” в категорията „провиденциални врагове”, особено в нейния съвременен и днешен контекст. И точно тук Пашинян „стъпи на гнила дъска”, поддавайки се на изкушението да критикува предшествениците си и да ги обвинява в безпринципни споразумения с Азербайджан.
Ако обвиненията му бяха основателни, това щеше да е много добра новина за международната общност и за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които вече 28 години се мъчат да умиротворят региона. В тези си усилия, те постигат удивително нисък коефициент на полезно действие. Проблемът е точно в това, че в продължаващите вече 28 години, страните в конфликта никак не са склонни да направят някакви решителни компромиси.
Това в особена степен се отнася за Армения, по няколко причини. От една страна, арменските въоръжени сили контролират Нагорни Карабах и няколко негови съседни района. От Баку редовно напомнят и подчертават, че са арменците са окупирани практически 20 на сто от територията на Азербайджан. От друга страна, освен по причина на националистическите емоции и на военно-стратегическите съображения, Армения прави всичко възможно да задържи окупираните територии, заради експлоатацията на находища на злато и паладий там.
Главната разменна монета на Армения в преговорите с Армения са окупираните азербайджански райони, които не са част от някогашната Нагорно Карабахска Автономна област (НКАО). В контекста на „Мадридските принципи”, точно тези граничещи с Нагорни Карабах райони, подлежат на връщане на Азербайджан, с условието да бъде осигурена безпрепятствена транспортна връзка от Нагорни Карабах до Република Армения, през така наречения „Лачински коридор”. Окупираните райони, граничещи с Нагорни Карабах са това, което арменските управници, които и да са те, биха могли да „търгуват” срещу ответни отстъпки от страна на азербайджанците.
Да, но се оказва, че тази перспектива среща яростна съпротива и в Армения и в още по-голяма степен – в самия Нагорни Карабах. И ако в Армения причините за отказа да се приеме тезиса, че чуждото подлежи на връщане, са в интервала от емоционално – националистически, до рационално – сметкаджийски, с оглед на експлоатацията на полезните изкопаеми там, то в самия Нагорни Карабах, местните сепаратисти, както и цялото арменско население, изпитват панически ужас при мисълта, че ще трябва да отстъпят от укрепените позиции, които са изградили на територията на съседните на бившата НКАО азербайджански райони.
Предвидените в рамките на „Мадридските принципи” защитни мерки – разполагането на миротворци, провеждането на мироопазваща операция и прочее, просто не се приемат от арменците в Нагорни Карабах, поради откровен страх, че могат да загубят сегашните си предимства в чисто военен план.
По тези причини, политиката на Армения през всичките години на „урегулирането” на конфликта и особено след формулирането на „Мадридските принципи” е да печелят време и да отлагат даването на ход на каквито и да са реални действия по прилагането на „Мадридските принципи”. Това се прави по повече или по-малко елегантен начин непрекъснато, като всеки арменски политик, който спомене нещо за промяната на „status quo“-то, рискува не просто кариерата си, а може би и главата си.
За разлика от Азербайджан, където години на ред „Мадридските принципи” се приемат по принцип, а забележките на Баку изобщо не са от фатален характер, арменската страна има пред очите си и още едно обстоятелство – оглушителният провал на политическата кариера на Левон Тер-Петросян – единственият арменски политик, позволил си лукса да заяви публично, че е готов на компромиси с азербайджанците. Тази смелост му струва президентския пост и довежда на власт „Карабахския клан” в арменската политика – президентите Роберт Кочарян и Серж Саргсян.
В този смисъл, Никол Пашинян хвърли не един, а два камъка в гнездо на оси и не би трябвало да се оплаква, че незабавно беше нажилен. От една страна, той започна кампания, в която обвиняваше предшествениците си, едва ли не в съглашателство и в скрити договорки с Азербайджан – нещо което очевидно не отговаря на истината. Опонентите му се почувстваха свободни да го разкъсат от критики, действащи в положение на „неизбежна самоотбрана“.
От друга страна, арменският министър-председател се опита да си направи реклама, участвайки в публични политически дебати по темата за Нагорни Карабах, без да се замисли над възможността, че отзивите за участието му, могат и да не са особено позитивни, дори и сред привържениците му. Така той се оказа между два воденични камъка – този на несправедливо набедените опозиционери и този на много по-широката категория на недоволните от представянето му в дебатите с Илхам Алиев.
Всъщност, публиката се оказа „подгряна“ още преди Никол Пашинян да седне да спори с Президента на Азербайджан пред очите на участниците в Мюнхенската конференция по сигурността. Сред арменската общественост не липсваше напрежение, включително и поради усещането за неяснота по отношение на преговорите за Нагорни Карабах. Определяният от арменските медии, като политически технолог Вигeн Акопян, беше един от първите, които идентифицираха този проблем. Той заяви открито пред „Sputnik Armenia“, че отсъствието на информация за хода на преговорите по Карабах ражда множество подозрения в обществото. Своят принос за такава оценка има и самият министър-председател на Армения. [51]
На съвместно заседание на Съветите за сигурност на Армения и на самообявилата се „Нагорно-Карабахската република”, министър-председателят на Армения – Никол Пашинян заяви, че има разлика между това как осмислят „Мадридските принципи“ съпредседателите на Минската група на ОССЕ и как коментират този документ в Азербайджан и че това дава известен повод за оптимизъм по отношение на преговорния процес по карабахското регулиране. Опитният „политтехнолог“ обаче веднага е усетил опита на Пашинян да каже нещо успокоително за арменското обществено мнение, без да има особен повод за това – най-малкото, защото разминаванията в тълкуването на „Мадридските принципи“, между официален Ереван и съпредседателите на Минската група са в пъти повече, отколкото са противоречията на последната с Баку.
„По всяка вероятност, въпросното изявление беше насочено към вътрешната аудитория. В последно време, по отношение на преговорния процес се чуват много оценки, има много подозрения, свързани с недостига на информация”, е отбелязал Акопян. [51]
Според думите на политтехнолога, по време на управлението на Никол Пашинян, преговорният процес протича при по-затворен режим. Практически няма планирани изтичания на информация, които в по-стари времена от време на време са се използвали за успокояване на обществото или за проверка на отношението му към едни или други програми.
„Сега се излиза толкова много противоречива информация, че появата на многочислени и различни подозрения е напълно естествено. Това е нормално, след като практически има абсолютна липса на информация”, е казал Акопян. [51]
Според него, тези подозрения се усилват от това, че Баку представя своя версия на разговорите, а Ереван – своя. Относно така наречените „Мадридски принципи“, Азербайджан е представил своя версия, а арменската страна – своя, при това твърде приблизителна.
„В същия този процес, не смятам, че има някакви кой знае колко значителни промени. Дори и само това, че Армения и Азербайджан коментират по различен начин това, което става с тяхно участие, показва че страните по никакъв начин не са сближили позициите си по работата върху основния документ”, е казал Акопян. [51]
Според Вигун Акопян в момента (става дума за последните дни на 2019 година), всяка от двете страни работи върху вътрешната си аудитория, като се опитва да се представи като по-ефективна.
Разбира се, винаги трябва да сме резервирани и към обективността на „безпристрастните анализатори“. Така е и в случая с Вигун Акопян. След като обективно и аналитично критикува премиера на Армения, политтехнологът не пропуска да похвали тогавашния лидер на арменските сепаратисти в Нагорни Карабах – Бако Саакян, когото политическите анализатори не слагат между членовете на лични „фен клуб“ на Никол Пашинян.
Известно е, че при срещата си със Саакян в средата на месец октомври 2019 година, Никол Пашинян се обърна към него с „уважаеми марзпет“, титулувайки го по този начин с арменската дума за областен управител. До този момент, официален Ереван винаги назоваваше лидерите на самообявилата се „Нагорно Карабахска република“ (от известно време – преименувана от арменците на Република Арцах) с титлата „президент на Нагорни Карабах“.
Това веднага породи вълна от спекулации, дали пък Ереван не смята да анексира Нагорни Карабах, щом министър-председателят на Армения се обръща към президента на самообявилата се „република“ по този начин. Още повече, че наблюдателните анализатори и журналисти бяха забелязали „незначителния факт“, че зад гърба на двамата лидери стои само знамето на Република Армения, а знамето на „Република Арцах липсва“. Общо взето, основателно или не, се създаде впечатлението, че Никол Пашинян просто е направил демонстрация пред Бако Саакян, „кой кара влака“ и кой е истински държавен ръководител, а кой – „марзпет“ в най-добрия случай.
В този смисъл, всяка похвала за Бако Саакян през декември 2019 година се тълкуваше като скрита нападка срещу Никол Пашинян. И в този случай, след като разкритикува министър-председателя на Армения за липсата на информация за преговорите около Нагорни Карабах и за тяхната непрозрачност, Вигун Акопян отправи доста акцентирана похвала към тогавашния лидер на арменците в Нагорни Карабах. Той отдели специално внимание на „капана“, заложен от азербайджанците – заявената възможност да бъде привлечена към преговорите азербайджанската община на Нагорни Карабах.
Акопян подчертава, че Стапанакерт веднага е начертал „червена линия“. Карабахският лидер Бако Саакян е заявил, че не трябва да се дава даже и надежда на Баку, че в случай на завръщане на Карабах на масата на преговорите към него ще се присъедини азербайджанската община. [51]
Само по себе си, изказването на Бако Саакян не блести с остроумие, по две причини. Първата е, че представителите на арменците от Нагорни Карабах бяха изключени от преговорите, точно от техните бивши водачи и военни командири – Роберт Кочарян и Серж Саргсян. Двата представители на „Карабахския клан“ в арменската политика бяха президенти на Република Армения един след друг и изобщо не се посвениха или притесниха да изключат Степанакерт от преговорите. Многозначителен е фактът, че в самото начало на преговорния процес, в това число и при подписването на „Бишкекският протокол“, с който се установява примирието между арменските и азербайджанските сили, участват и представители на арменците от Нагорни Карабах. Само че, точно политиците от „Карабахския клан“ отлично знаят, че по това време, неизменен член на азербайджанската делегация на всякакви мирни преговори е намиращият се в изгнание както всички свои сънародници – азербайджанци от Нагорни Карабах, кмет на окупирания град Шуша.
Втората причина, да смятаме заетата от Бако Саакян поза да е по-претенциозна, отколкото би трябвало да бъде е фактът, че предвожданата по онова време от него „Нагорно Карабахска република“ или „Република Арцах“, както биха предпочели да я наричаме в Степанакерт, не е призната от абсолютно никого. Бутафорните държави Южна Осетия и Абхазия, които са рожби на други „замразени конфликти“ в Закавказието са признати поне от пет държави – членки на ООН - Русия, Никарагуа, Венецуела, Науру и Сирия. (Между другото, Вануату и Тувалу също признават Абхазия (за Южна Осетия нямаме точни данни), но после се отказват от стореното).
Арменските сепаратисти в Нагорни Карабах се чувстват изключително неуютно не само от факта, че за разлика от подобията си на грузинска територия не са признати от Русия (да не говорим за Науру). Те не са признати от самата Република Армения. Дори и Ереван не признава самообявилото се „държавно формирование“ в Нагорни Карабах, защото там има достатъчно грамотни специалисти по международно право, които знаят, че няма абсолютно никакви законни основания за признаването на „Нагорно Карабахската република“ или на „Република Арцах“. Не че за Абхазия и за Южна Осетия има някакво международно правно основание, но случаят на Степанакерт си остава абсолютно непризнат. (Това е и причината, навсякъде в този текст „Нагорно Карабахска Република“ и „Република Арцах“ да се изписват в кавички. Кавичките не са израз на някакво отрицателно отношение към арменското население в Нагорни Карабах (пази Боже!), нито пък са белег, че авторът не знае, чии въоръжени сили контролират Нагорни Карабах. Но международното право си е международно право и в неговия контекст, независима държава в Нагорни Карабах просто няма).
Така че, изявлението на Бако Саакян, вероятно предизвиква у арменските власти само кисели усмивки – един път арменците в Нагорни Карабах са отстранени от преговорите с Азербайджан от самата Родина-Майка – Република Армения (в лицето на двама нейни поредни президенти) и второ – „президентът на Нагорни Карабах“ е лидер на държава, която се радва на пълна и абсолютна липса на международно признание. По тази причина, точно на него не му прилича да прокарва „червени линии“ и каквито и да са други подобни ограничения, защото те имат стойност само на някакви заклинателни и магически чертежи. От международно-правна гледна точка, мнението на Бако Саакян няма стойността дори и на вчерашен вестник.
Пак в контекста на горните обяснения се разбира, защо похвалата от еревански политически технолог за красноречието на г-н Бако Саакян е просто камък в градината на министър-председателя на Армения – г-н Никол Пашинян.
След като е обвинен в непрозрачност, Пашинян е обвинен и в безотговорност или по-точно в нежелание да поема отговорност за делата на Нагорни Карабах. Това обвинение му е отправено вече не от неутрален политически технолог, а от заместник председателя на Републиканската партия на Армения (РПА) – Армен Ашотян.
Според него, подходът на премиер-министъра Никол Пашинян към наследството от преговорите за Карабах, свидетелства за неговото нежелание сам да поеме отговорност по този въпрос. За това, Армен Ашотян написва на собствената си страница във Фейсбук на 25 януари 2020 година. [52]
На пресконференция, проведена на 25 януари 2020 година, Пашинян заявява, че кандидатите за президенти на „Нагорно Карабахската Република“ (кавичките са на автора), трябва да отговорят на въпроса: желаят ли да продължат преговорите с „наследството“, получено от третия президент на Армения – Серж Саргсян. В отговор на тази неприкрита нападка към бившите управляващи, заместник-председателят на Републиканската партия, го обявява за безотговорен и направо за страхливец.
„Той се бои до такава степен, че цитирайки документа се позовава на публикациите в средствата за масова информация, независимо, че има на разположение пълния пакет от документи, които е получил с работната преписка“, написва във Фейсбук, заместник-председателят на РПА. [52]
В поста си, Армен Ашотян добавя, че стълбът на пакета, около който е водил преговори Серж Саргсян – това е международното признание на правото на народите на самоопределение, а също така – окончателното определение на статуса на Карабах чрез международно признат референдум.
Заместник-председателят на Републиканската партия, призовава Пашинян да отговори на няколко въпроса: имало ли е в Армения макар и един лидер, който да не е говорил за разрешаване на конфликта чрез взаимни отстъпки? Чие наследство фиксира международното признаване на Арцах? На база на кой документ води преговорите той?
„Нас се осмели да ни обвинява човек, който се гордее със своя тезис, че решаването на въпроса трябва да бъде приемливо за народа на Азербайджан. Както сам той е признал в тесен кръг, за да скрива своето нелепо поведение по време на преговорите, той понякога принудително се прави на луд. А сега кого изкарваш луд? Нас или себе си, или може би народа?“, е написал републиканецът. [52]
Веднъж „набрал скорост“ с обвиненията си срещу Пашинян, който както вече беше казано е стъпил на „много гнила дъска“, Армен Ашотян обръща внимание за „опасността от популизма при решаването на толкова важен въпрос“.
В същия ден, в пряк телевизионен ефир, Никол Пашинян е прочел няколко абзаца от публикация, която според неговите думи не е била опровергана от бившите власти. Съгласно прочетения от него текст, на масата на преговорите по време на предишния президент – Серж Саргсян е лежал документ, според който арменската страна е трябвало да предаде на Азербайджан седем (окупирани, бел. авт.) района, запазвайки си коридор, който да свързва Карабах с Армения. Освен това, се е обсъждало провеждането на референдум (в текста от “Sputnik Armenia”има явна печатна грешка, като е записано „меморандум“, а очевидно става дума за допитване до населението) с всички възможни варианти за определяне на статуса на Карабах.
Също така, според текста, който е прочел Пашинян, по всички граници на Карабах, освен в Лачин (така нареченият „Лачински коридор“ е сухопътната връзка между Нагорни Карабах и територията на Армения) и в Карвачар се е предвиждало разполагане на миротворчески сили. По думите на Пашинян, във всеки един момент, в който Армения поиска да продължи преговорите от тази точка (на която е оставил преговорите Серж Саргсян, бел. Sputnik Armenia), международната общност няма да създава никакви препятствия. [52]
В дадения случай, министър-председателят Пашинян не заблуждава никого, защото цитираните от него формули не са нищо друго, освен формулираните четиринадесет години по-рано „Мадридски принципи“. Веднага обаче възниква въпросът: ако Никол Пашинян критикува предшествениците си, заради склонност да се придържат към „Мадридските принципи“, (както беше изяснено по-горе, всякакви твърдения, че властите в Ереван са прегърнали „Мадридските принципи“ са силно преувеличени, дори в някаква степен са измамни и подвеждащи), то тогава, какво е неговото собствено отношение към тях? Както ще видим от по-нататъшния анализ, Пашинян наистина е склонен да се опитва да лансира алтернатива на „Мадридските принципи“, без изобщо да си дава сметка, колко контрапродуктивно е това за самата Армения.
(Продължението следва)
Забележка: В предложената на читателите трета част от монографичното изследване „От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати”, са цитирани шестнадесет (16) източника от общо шестдесет и пет (65), приведени в монографията. Тук те са приведени с оригиналната им номерация от общия списък на използваните източници.
Използувани източници:
[31] Statement by the OSCE Minsk Group Co-Chair countries, L’Aquila, 10 July 2009, https://www.osce.org/mg/51152
[35] Барсегян, Лусине, Потребовали три района, граничащие с Ираном, ИНОСМИ.ру, 25 января 2010 года, https://inosmi.ru/caucasus/20100125/157783819.html
[36] Сопредседатели пообещали интенсифицировать обсуждения с армянской стороной, 06. 03. 2010, 14:52, Vesti.az, https://web.archive.org/web/20100307174251/http://www.vesti.az/news.php…;
[37] Президент Ильхам Алиев: „Можно сказать, что в принципе основная часть переговоров по армяно-азербайджанскому нагорно-карабахскому конфликту завершена”, 20 марта 2010, 23:45, Day.Az, https://news.day.az/politics/200494.html
[39] Дадашев, Герай, Обновленные Мадридские принципы содержат технические огрехи – Алиев, 09. 06. 2010, 13:50, РИА Новости, https://ria.ru/20100609/244297340.html
[40] Встреча с президентами Азербайджана и Армении, Санкт-Петербург, Официальный сайт Президента России, 17 июня 2010, 19:45, http://kremlin.ru/events/president/news/8081
[41] Ирина Ованисян, Президенты России, Армении и Азербайджана встретились в Санкт-Петербурге, 18 июня 2010, Радио Азатутюн, https://www.azatutyun.am/a/2075066.html
[42] МИД Армении: „Ереван принял Мадридские принципы более двух лет назад”, 23 июнь 2010, Azadliq Radiosu, https://www.azadliq.org/a/2080224.html
[43] Полный текст заявления президентов России, США и Франции по Нагорному Карабаху, 26 июня 2010, 22:27, Регнум.ру, https://regnum.ru/news/polit/1298313.html
[44] Совместное заявление Президентов Азербайджанской Республики, Республики Армении и Российской Федерации по нагорно-карабахскому урегулированию, Астрахань, Официальный сайт Президента России, 27 октября 2010, http://kremlin.ru/supplement/749
[45] Ответы на вопросы журналистов по итогам встречи с президентами Азербайджана и Армении, Астрахань, Официальный сайт Президента России, 27 октября 2010, 18:15, http://kremlin.ru/events/president/transcripts/9351
[46] В Астане принято заявление по Карабаху, Декабрь 01, 2010, Радио Азатутюн, https://rus.azatutyun.am/a/2235908.html
[47] Nichol, Jim, Armenia, Azerbaijan and Georgia: Political Developments and Implications for U.S. Interests, April 2, 2014, CRS Report – Prepared for Members and Committees of Congress, Congressional Research Service, Informing the legislative debate since 1914, pp. 19 – 23, https://fas.org/sgp/crs/row/RL33453.pdf
[49] Могерини: партнерство ЕС с Арменией положительно скажется на всем регионе, 1 марта 2016, 20:01, Регнум.ру, https://regnum.ru/news/polit/2089824.html
[51] Есть подозрения: переговорный процес по Карабаху закрыт как никогда, Sputnik Armenia, 28. 12. 2019, 21:13, https://ru.armeniasputnik.am/politics/20191228/21570230/Est-mnogo-podoz… ; на български език в blacksea-caspia.eu : https://blacksea-caspia.eu/bg/%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B…;
[52] Пашинян не хочет брать на себя оветственность в карабахском вопросе – зампред РПА, Sputnik Armenia, 25. 01. 2020, 16:25, https://ru.armeniasputnik.am/politics/20200125/21830373/Pashinyan-ne-kh… ; на български език в blacksea-caspia.eu : https://blacksea-caspia.eu/bg/%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B…;
Ключови думи:
Азербайджан, Армения, Нагорни Карабах, Минска група на ОССЕ, Минската група, ОССЕ, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, OSCE, Робърт Брадтке, Роберт Кочарян, Серж Саргсян, Мадридски принципи, обновени Мадридски принципи, Лусине Барсегян, Арменска революционна федерация Дашнакцутюн, Арменска революционна федерация, Дашнакцутюн, АРФД, АНК, Арменски национален конгрес, Левон Тер Петросян, Левон Зурабян, Манучехр Моттаки, Виктор Согомонян, Елмар Мамедъяров, Жан Давид Левит, Илхам Алиев, Нагорно Карабахски конфликт, висока автономия, Едуард Налбандян, Тигран Балаян, Елхан Полухов, Мускок, Дмитрий Медведев, Барак Обама, Никола Саркози, Група на осемте, Акуила, Сергей Лавров, Бернар Кушнер, Джеймс Стайнберг, Мардакертски район, Майндорфска декларация, Хилари Клинтън, Франсоа Фийон, Сергей Приходко, Федерика Могерини, Републиканска партия на Армения, РПА, Никол Пашинян, Моята стъпка, провиденциален враг, Карл Шмидт, Нагорно Карабахска Автономна област, НКАО, Лачински коридор, Вигун Акопян, Нагорно Карабахска република, Бако Саакян, марзпет, Република Арцах, Стапанакерт, Бишкекски протокол, Шуша, Южна Осетия, Абхазия, Армен Ашотян, Арцах, Лачин, Карвачар, Мюнхенски дебати
ЧАСТ ПЪРВА ЧАСТ ВТОРА ЧАСТ ТРЕТА ЧАСТ ЧЕТВЪРТА