СЕРЖ САРГСЯН

На 20 февруари 2020 година, министър-председателят на Армения – Никол Пашинян, решава да вземе рекламата на политическите си действия в собствените си ръце и дава интервю, излъчвано на живо по Обществената телевизия на Армения (H1). Ключовата фраза в изявлението на Пашинян е, че смята неотдавнашната си среща в Мюнхен с президента на Азербайджан – Илхам Алиев за „преломна”.

В същия ден, в който се провежда срещата в Сочи – на 25 януари 2010 година, руският сайта ИНОСМИ.ру, разпространява превод на коментар на арменското издание „Айкакан жаманак”, в което се лансира тезата, че се водят интензивни задкулисни преговори за изтегляне на арменските въоръжени сили от някои от окупираните райони, по-специално от три района на Азербайджан, граничещи с Иран. Очевидно, оригиналната публикация в арменското издание е излязла непосредствено преди срещата в Сочи. Авторката Лусине Барсегян пише дословно:

Тяхната външна политика предизвикваше гордост. От тях се бояха баща и син Алиеви и цялата им нация. Роберт Кочерян и Серж Саргсян се отличаваха с такива изказвания от международните трибуни, че когато ги слушах всеки път изпитвах гордост за това, че съм арменка и че моята страна я представят на такова високо равнище.

А днес съм готова да се проваля в дън земя от срам, защото заради някакъв си уклонист трябва да наведа глава …

Подходът на премиер-министъра на Армения – Никол Пашинян към наследството от преговорите за Карабах, свидетелствува за неговото нежелание сам да поеме отговорност по този въпрос. За това написа на своята страница във Фейсбук, заместник председателят на Републиканската партия на Армения (РПА) – Армен Ашотян.

В навечерието на 75-тата годишнина от края на Втората световна война в Европа и на победата над нацистка Германия, на международно равнище отново пламнаха исторически дискусии относно трактовката и оценката на историческата роля на някои „проблемни“ участници във войната. Тези исторически дискусии, често получават силно продължение в политическото пространство. Така се стигна и до приетата от Третия комитет на Общото събрание (Генералната асамблея) на ООН по социалните и хуманитарните въпроси резолюция за борбата с героизацията на нацизма.