Героизацията на личността на Нжде започна по време на управлението на предишните властници в Армения. Работата е в това, че предишните лидери на Армения – Роберт Кочерян и Серж Саркисян нееднократно са изказвали своята симпатия към философията на „Цегакронизма“, създадена от Гарегин Нжде. Тази идея събира в себе си редица авторитарни, расистки и дори нацистки идеи, характерни за Европа през 30-те години.
В навечерието на 75-тата годишнина от края на Втората световна война в Европа и на победата над нацистка Германия, на международно равнище отново пламнаха исторически дискусии относно трактовката и оценката на историческата роля на някои „проблемни“ участници във войната. Тези исторически дискусии, често получават силно продължение в политическото пространство. Така се стигна и до приетата от Третия комитет на Общото събрание (Генералната асамблея) на ООН по социалните и хуманитарните въпроси резолюция за борбата с героизацията на нацизма.
Историята на Втората световна война, отнесла в небитието живота на десетки милиони хора по целия свят и до ден днешен продължава да човърка старите рани. Дори и приятелски страни като Украйна и Полша, в продължение на много години имат силни противоречия, стигащи до конфликти, заради нееднозначните оценки на двете страни на украинския националист Степан Бандера.
Днес пък, все по-голяма актуалност буквално в глобален план придобива въпросът за оценката на арменския националист Гарегин Нжде. Проблемът около героизирането на личността на Нжде за първи път се повдигнат на международно равнище от президента на Азербайджан, а днес той се намира вече и във фокуса на вниманието на световната еврейска общност.
Въпросът за отношението към Нжде беше обсъждан на 13 ноември 2019 година на срещата на президента Илхам Алиев със заместник изпълнителния председател на Конфедерацията на президентите на водещите американски еврейски организации – Малкълм Хонлайн (Malcolm Hoenlein). Водещите средства за масова информация в Русия също подхванаха темата по понятни исторически причини – няма съмнение, че Русия е страна, която е изключително чувствителна към въпросите за героизацията на съюзниците на национал-социалистите.
Макар че Азербайджан може да бъде заподозрян в наличие на политически подтекст по повдигнатия въпрос, дори и само заради окупацията на Нагорни Карабах и прилежащите му области от арменска страна, то позицията на президента на Азербайджан, изложена на 11 септември 2019 година на заседанието на Съвета на държавните глави на държавите от ОНД в Ашхабад беше твърде балансирана. Илхам Алиев подчерта, че не отъждествява Гарегин Нжде с арменския народ, който има голям принос към победата над германския национал-социализъм.
Героизацията на личността на Нжде започна по време на управлението на предишните властници в Армения. Работата е в това, че предишните лидери на Армения – Роберт Кочерян и Серж Саркисян нееднократно са изказвали своята симпатия към философията на „Цегакронизма“, създадена от Гарегин Нжде. Тази идея събира в себе си редица авторитарни, расистки и дори нацистки идеи, характерни за Европа през 30-те години. Близостта между расовата идеология на Хитлер и философските произведения на Нжде се посочва в трудовете на мнозина съвременни европейски експерти в областта на политическите идеи, между които и политолозите Фолкер Якоби и Томас де Ваал.
Една от последните критически статии по въпроса за търпимостта към идеологическото наследство на Нжде, идва точно от Германия, от немския лингвист Матиас Волф. В своята статия от 13 ноември 2019 година той разказва за проблема с паметника на Гарегин Нжде в старата ни столица Плиска. Всъщност, инициативата за паметник на Нжде в България, за която пише Волф е съмнителна от различни гледни точки. Става дума не аз някакво общонационално движение на арменската диаспора, което да се стреми да увековечи действията на Нжде на обществено място, а за инициативата да се построи паметник в частна собственост – в така наречения „Двор на Кирилицата“ в Плиска.
У мнозина експерти възниква въпросът, дали Нжде е подходящ персонаж за „Двора на Кирилицата“. Трудовете на Нжде са написани най-вече на арменски език, а кирилицата по никакъв начин не е арменската азбука. Арменците си имат свои, много интересни графични знаци и се гордеят с това. Към кирилицата, арменските букви нямат дори косвено отношение …
Освен това, докато националните герои на други народи имат в своя актив не малко заслуги и постижения, изтъкваните в последно време арменски герои като Гарегин Нжде, генерал Андраник и Дро Канаян имат на съвестта си твърде много човешка кръв, особено в периода на двадесетте години на миналия век.
В статията на Матиас Волф, Гарегин Нжде откровено е поставен в реда на съюзниците на нацисткия режим във войната срещу Съветския съюз. Действително, по време на Втората световна война Нжде наистина е бил в пряко сътрудничество и взаимодействие с нацистите.
Освен това, Волф не е пропуснал и факта за нападенията на въоръжените арменски формирования над мирното азербайджанско население в Нагорни Карабах и Зангезур в началото на 20-ия век. Матиас Волф посочва Гарегин Нжде като вдъхновител и ръководител на редица погроми над азербайджанците в периода 1918 – 1920 година. Разказвайки за стремежа на днешното ръководство на Армения да увековечи образа на Нжде, Волф окачествява този факт като демонстрация на власт на чужда територия, а също така като „позорна злоупотреба с търпимостта, гостоприемството и солидарността на народите на други страни“. Той напомня, че преклонението пред личности – нацисти и пред нацистки символи, дълго време е било предмет на критика в различни резолюции на ООН.
Независимо от изложените до тук факти, сред наблюдателите – специалисти по проблемите на Закавказието и по тоталитарните идеологии, е сериозно застъпено мнението, че отношението към личността на Гарегин Нжде може да бъде повратна точка за днешната власт в Армения. Това може да се окаже добър шанс за министър-председателя Никол Пашинян да се откаже от позициите на радикалния национализъм на своите предшественици и на дело да се покаже като демократ в най-новата история на Армения.
Естествено, за да се постигне такава цел ще е необходима политическата воля на лидера на арменците, който да не се уплаши да се разграничи от изгражданите с десетилетия символи на национализма. Завоят на Никол Пашинян в тази посока би могъл да има „приложен характер“ по отношение на процеса на урегулиране на Нагорно-Карабахския конфликт. В противен случай, привързаността към философията на „Цегакронизма“ на Нжде, няма да позволят на Никол Пашинян да подготви арменското общество за компромисите, които са така необходими за излизането на Армения от конфликта с Азербайджанската република.