От творчеството на Людмил Шишков, Ви представяме картините „Астронавти“, „Кентавър“ и „Медуза“.
Името Людмил Шишков вероятно е непознато дори за много от най-добрите познавачи на българското изобразително изкуство. Потърсете в български източници за „Людмил Шишков, художник“ — няма да намерите нищо, въпреки че го определят като ярка фигура в централноевропейския неоавангардизъм и негови произведения са в колекциите на водещи музеи, че една от картините му е притежание на британското кралско семейство и че е бил представляван от известни галерии във Виена, Лондон и Милано.
Кой е Людмил Шишков?
Търсенето на отговора на този въпрос започна през 2024 г. с каталога на един германска аукционна къща. Картина грабна вниманието ми. Беше поантилистичен образ на Медуза, в загадъчно сфумато. Името на художника звучеше по български, дори и в латинска транскрипция — Ludmil Siskov. Картината бе подписана с едно Ш на кирилица, оформено като корона. Същият аукцион включваше още една картина на Шишков – композиция в стил поп-арт във венецианско червено с еротични нотки, озаглавена „Hot Chick“. Ако не бяха една под друга в каталога и нямаше ясно описание, нямаше да повярвам, че са творби на един и същ автор. Това загатваше за многопластова личност и за творец, който не се страхува да експериментира.
Веднага потърсих в интернет. Резултатите бяха много. Ludmil Siskov беше определян като унгарски, австрийски и дори чешки художник, но повечето сайтове, съдържащи биографична информация за него, отбелязваха, че той е роден в София през 1936 г. Фактът, че търсенето за Людмил Шишков в български източници беше без резултат само подсили любопитството ми.
Според сайтовете, които дават подробности за биографията на художника, през 1958 г. той се премества от България в Унгария (съгласно някои източници като състезател по ски). Преди това в България Шишков завършва консерваторията със специалност пиано и композиция. Започва да следва и в Националната художествена академия в София. В Будапеща, учейки в Академията за изящни изкуства, той си изкарва прехраната като пианист, свирейки с някои от най-големите имена в унгарския джаз от онова време. През 1968 г. е сред основателите и водещи фигури на групата „Iparterv“, която играе централна роля в унгарския неоавангард. Във фундаменталната „История на унгарското изкуство през ХХ век“ (Gábor Pataki et al. Corvina Books, 1999) името му е цитирано поне два пъти.
Изкуството му през този период се свързва с поп арт и елементи на абстракционизъм и сюрнатурализъм, както и със „западни“ теми — астронавти, играчи на ръгби, автомобилни пилоти и джаз музиканти населяват платната му, пренасяйки символи на западната визуална култура в соц реалността на Източна Европа от онова време. От този период са неговите "Астронавти", един вариант от които е в унгарската Национална галерия. Значим е фактът, че в относително затворените тоталитарни общества от онова време той толкова бързо възприема новите течения в световното изкуство.
През 1969 г. Шишков отново се мести — този път в Австрия, където установява ателието си близо до Виена. Изкуството му също еволюира. Наред с графити-подобните образи от поп-арт периода, той започва да използва поантилистични техники. Известно време се асоциира с арт движението суперхуманизъм. През 90-те години на ХХ век се завръща отново към по-ранните си поп арт теми и техники, ре-интерпретирайки ги много по-експресивно, с препратки към творчеството на художника Френсис Бейкън. След 2000 г. започва да експериментира и с компютърна графика, размивайки границите между живопис, фотография и видео. Изявява се като илюстратор (илюстрира едно от италианските издания на Завръщането на Казанова от Артур Шницлер) и портретист (рисува семеен портрет на Петер и Ирене Лудвиг – едни от най-големите европейски колекционери и меценати на изкуството през XX век).
Работи с ексцентричния британски галерист Никълъс (Ник) Тредуел (Nicholas Treadwell). Прави самостоятелни изложби в различни европейски страни, включително в знаковата Galleria del Naviglio в Милано, която открива или първа представя на италианската публика някои от най-значимите имена в изобразителното изкуство на XX век. Три негови творби са включени в голямата изложба „Ludwig Goes Pop+The East Side Story“ на музея Лудвиг в Будапеща (2015), където те са изложени редом с творби на Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн и други от най-големите имена на изкуството на XX век.
През 2018 Treadwell Gallery организира голяма ретроспективна изложба на Шишков във Виена. Няколко негови ретроспективни експозиции са организирани от водещи галерии в Будапеща, последната от които приключи наскоро (Ludmil Siskov: Pop Pulzus, Nemes Galéria, 23 януари-27 февруари 2026). За съжаление Людмил Шишков не може да се порадва на последните си успехи. Той ни напусна през 2024 г., оставайки незаслужено непознат в родината си.