Линда Ауанис
„Това е най-важният проект за мен, защото винаги съм казвала, че образованието е оръжието, което ни защитава от всичко“, казва Линда. Затова идеята й е да помага с всичко възможно, за да имат бежанците достъп до качествено образование във втората си родини – България.
Линда Ауанис е председател на Съвета на жените бежанки в България. Родена е в Ирак, там завършва и своето образование. През 1994 година идва в България. През 2002 година, след много трудности в живота си на бежанка, тя основава Съвета на жените бежанки в България и започва активно да подкрепя хора, принудени да търсят нов, по-добър живот в чужда страна. Линда е вдъхновяващ пример на сила на духа, упоритост и успех.В България е изградила дом, за какъвто е мечтала от години, а наред с това работи и по жизнено важни за обществото каузи.
Линда напуска родината си по политически причини. Децата й израстват в България. Изминала е много дълъг – и успешен – път по интеграция. Преди 17 години дава идеята у нас да бъде създадена организация, която да подкрепя жените бежанки. Съветът на жените бежанки в България (СЖББ) е създаден със съдействието на Върховния комисариат за бежанците към ООН и Българския Червен кръст.
Неправителствената организация ежедневно подкрепя жени и мъже, напуснали родината си. СЖББ предлага различни видове помощ – като консултация за правата и задълженията, придружаване до здравни, образователни или държавни институции, обучения по различни теми (домашно насилие, ранни бракове, права на децата) и други.
Организацията прави и кампании. Най-голямата им гордост е съвместната кауза „Добре дошли в българското училище“, чрез която се събират средства за закупуване на учебни принадлежности за децата бежанци.
„Това е най-важният проект за мен, защото винаги съм казвала, че образованието е оръжието, което ни защитава от всичко“, казва Линда. Затова идеята й е да помага с всичко възможно, за да имат бежанците достъп до качествено образование във втората си родини – България.
По нейните думи, хората тук са щедри откъм дарения и помощи, но остава един голям проблем – този с търсенето на покрив. Една голяма част от собствениците на жилища отказват да ги дават под наем на бежанци.
Има случаи, в които се провеждат огледи, наемателят бива харесан, стига се до съгласие за сделка и след като стане ясно, че личната карта е на бежанец, сделката пропада. Тези случаи са много. Линда дава пример с платежоспособни бежанци, които без проблем могат да плащат месечния си наем, но трудно намират място, където да бъдат приети. Лутането може да продължи с месеци, като след време някои се отказват и търсят подслон в други държави.
Проблемът с липсата на място за живеене се разклонява в много други аспекти. Трудно е започването на работа, а настаняването в детска градина звучи съвсем невъзможно, защото то е обвъзрзано с местоживеенето и начина, по който децата се класират за прием.
Много е трудно и за търсещите работа, които също трябва да се регистрират по настоящ или по постоянен адрес.
И не само с квартирите – има проблем и със закупуването на земя – бежанците нямат това право, докато не получат българско гражданство, освен ако не регистрират фирма и не направят покупката с цел инвестиция.
В първата си квартира Линда живеела при възрастна жена, с която се разбирали много добре. Линда обаче решила да си потърси по-голяма стая, където с двете си деца да имат повече пространство. На изпращане, хазяйката й пратила две големи тави с баница с тиква, за да имат храна през първите си дни в нова квартира и нов квартал. Същата тази хазяйка много й помагала с научаването на български език. По думите на Линда, възрастните жени изключително помагат на бежнките и в тях има много съчувствие.
Линда вече има собствен дом и мечтата й за собствена земя и къща в България се е осъществила. Сдобиването с къщата станало след получаването на българско гражданство през 2015 година. Очаквано, процесът не бил никак лек и не малко спънки се появили, не толкова при купуването на самата земя, колкото при отпускането на заем от банката, както и при всички разрешения за строителство, осигуряване на ток, вода и така нататък.
Казва, че никога и за нищо на света не би продала къщата си, дори да насочат пистоле срещу нея, защото е вложила неимоврено много сили, време, любов и мечти.
На въпроса дали е щастлива тук, Линда отговаря без да се замисля:
„Много съм щастлива в България. Особено сега, когато имам гражданство и свой дом. Почти всички мои приятели са българи, общуваме, подкрепяме се, обичаме се. Заедно сме на всички празници. Моят дом, моята държава е България и винаги, когато пътувам по света, бързам да се върна тук. Дори, когато пътувах до Ливан, за да се видя със сестра си след 23 години. Не е заради това, че имам гражданство. Просто тук е моето място“.
Източник: „Достоен дом за всеки“, Habitat for Humanity – Bulgaria.