Тофик Зулфугаров: В светлината на така подредилата се ситуация, а именно с оглед на тезисите, огласени от Илхам Алиев на мюнхенските дебати е съвсем на място да си спомним думите на Левон Тер-Петросян, казани от него през ноември 1997 година: „За сега, ние не се съгласяваме с тези условия, които са на масата на преговорите. Но после, когато Азербайджан се засили, ние ще молим за всичко това”. Е, точно този момент е настъпил.
Нашият събеседник е бившият министър на външните работи на Азербайджан – Тофик Зулфугаров.
Лидерите на Азербайджан и на Армения за първи път проведоха дебати. Как оценявате като цяло протеклите дебати и какво може да се очаква от резултатите на мюнхенската конференция?
Мюнхенската конференция, несъмнено е едно много важно политическо събитие, резултатите от което следи целият свят. Тя е знаменателна с цял ред знакови изказвания, оказващи влияние на хода на по-нататъшните политически събития. Аз бих искал да откроя два елемента на така протеклата дискусия. Първият елемент е свързан с това, че Илхам Алиев продемонстрира политическо превъзходство над своя опонент от гледна точка на политическия опит, на познаването на историята, на предмета на дискусията, на дипломатическото майсторство, на знаенето на езика и така нататък.
Критиката, прозвучала по отношение на Пашинян, в това число и в Армения, беше свързана именно с това обстоятелство.
Вторият елемент, който бих искал да откроя, това е фактът, че президентът Алиев представи позицията на Азербайджан, стъпваща на нормите на международното право. На Пашинян му беше много трудно и защото той искаше да представи позицията на Армения, представляваща сама по себе си просто верига от нарушения на нормите на международното право. На Пашинян му се налагаше да защитава въоръжената агресия на Армения срещу Азербайджан; тоталното етническо прочистване, съпроводено с поредица от престъпления на окупираните територии; анексионистичната политика; опитът да бъдат присъединени всички окупирани територии към Армения. Мисля си, че дори на мястото на Пашинян да беше някой друг – много по-значим и по-грамотен политик, то на никого не би му се удало да изпълни такава задача.
Аз внимателно наблюдавах реакцията на арменските средства за масова информация и ще отбележа, че на първото обстоятелство всички обърнаха внимание. Но бях разочарован, че никой не подложи на критичен анализ самата позиция, излагана от Пашинян. И това доказва, че политическата атмосфера в Армения е далече от това, реално да се оценяват ситуацията и политиката на своята страна. И което е най-интересно, малко беше казано в коментарите по отношение на тези изявления, които направи президентът Илхам Алиев.
Бих искал да ги напомня: президентът отбеляза, че целта на политиката на Азербайджан е възстановяването на териториалната цялост и суверенитета, на арменската страна няма да и се удаде да задържи окупираните територии. Вторият елемент от изявленията на президента на Азербайджан е особено важен: Илхам Алиев заяви, че арменците могат да получат, като граждани на Азербайджан, същите права, както и всички други национални малцинства в страната.
Това обстоятелство говори, че е даден достоен и точен отговор на неотклонната радикализация на позицията на Армения, на което бяхме свидетели в Пашиняновския период. Това се отнася и до изявления от типа „Карабах – това е Армения и точка”. И по време на Мюнхенските дебати, Илхам Алиев заяви, че никакви особени права за арменците в азербайджанската държава, освен тези, които имат другите национални малцинства, няма да има. Логиката е в следното: ако Вие искате някакви особени права, Вие трябва да дадете същите права и на азербайджанците, които трябва да се върнат в Армения.
Както виждаме и Азербайджан демонстрира твърда позиция и се оттегли от своята предишна версия за „висока автономия” и така нататък. Смятам, че резултатът от тази среща е точно във всичко това. А Пашинян все така продължава да криви политическата си линия. Но за това ми се иска да кажа отделно: „мюнхенските принципи” трябва изцяло да неутрализират „мадридските принципи”.
Лично аз смятам, че така наречените „мюнхенски принципи” на Пашинян сами по себе си са бълнуване: нелогично и явно говорещи за това, в какво ужасно състояние се намира политическата мисъл в Армения. Може би, това е авторски текст на Пашинян, не знам, но във всеки случай, такива понятия като „мини-революции” и така нататък, които се опитваха да прокарат като основа на тези принципи ...
Във всеки случай, да се анализира, разбира се има смисъл, защото обсъждайки това политическо бълнуване ние сме длъжни да разберем, че тенденцията на „мадридските принципи” (така е записано в текста, вероятно интервюираният има пред вид „мюнхенските принципи” на Никол Пашинян и е направил грешка на езика, бел. прев.) ще бъде продължена, а следователно и подриването на преговорния процес и линията, която е поел Пашинян от момента на идването си на власт – всичко това ще има продължение.
Мюнхенските дебати станаха още едно потвърждание, че Азербайджан преминава в дипломатическо настъпление. Лидерът на Азербайджан беше настроен много решително и даде да се разбере: повече няма да се церемоним! Така че, да има или да няма война? Повярвайте, сега страшно много хора се вълнуват точно от този въпрос.
Преди всичко, искам да отбележа: опитът за политическо регулиране на конфликта по правило се осъществява по пътя на преговорите. Така че, ако една от страните е изцяло ориентирана към проваляне на преговорите, то става актуална друга политика, която се регулира от член 51-ви от Устава на ООН – правото на всяка страна да даде отпор на агресора.
Тоест, Вие смятате за реално използването на този член в днешните геополитически условия?
Разбира се, смятам го за реално и даже да си кажем – напълно логически обосновано. Защото, ако се тръгне от логиката на мирния процес или на процеса на политическо урегулиране, то струва си още един път да сенапомни за това, какво представлява Минската група. Минската група беше образувана през месец юни 1992 година след окупирането на Шушинския и на Лачинския район, а ООН предаде решаването на този въпрос на ОССЕ. И ОССЕ, в резултат от това споразумение, беше длъжна да осъществи посредничество от гледна точка на осигуряване на освобождаването на окупираните територии и връщането на положението към момента на началото на военните действия.
Дайте сега да анализираме: Пашинян казва – няма а обсъждаме териториите, няма да обсъждаме „мадридските принципи”. Така ли е? Какво всъщност направи той? Той просто уби преговорния процес, а следователно лиши от мандат Минската група. По-нататък, решението на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН предава пълномощията за посредническо решаване на въпроса на ОССЕ. И се получава, че действията на работната група на ОССЕ са напълно дезавуирани от Пашинян.
Затова възниква своеобразна дилема: ако няма преговори, то заплахата от война съответно нараства, още повече, че президентът еднозначно заяви, че ние нямаме намерение да се примиряваме с окупирането на нашите територии и не се надявайте, че ще успеете да ги задържите.
Сега за геополитическата ситуация: кое е в основата на радикализма в позицията на арменския министър-председател? Това е „чадърът за сигурност”, който Русия дава на Армения. Но доколко днес този „чадър за сигурност” е устойчив, надежден и здрав? Толкова ли са добри отношенията между Русия и Армения? И вторият момент: Пашинян провъзгласява своя път на Запад. А „чадър за сигурност” той иска от Русия. Ето го и главното противоречие в политиката на Пашинян. Все още, никой на света не е успял да получи „чадър за сигурност” от някого и едновременно с това да се ориентира в политическо отношение към друга световна политическа сила. Ясно е, че Пашинян няма да успее да държи две дини под една мишница, това още никой не е успял, както вече отбелязах. И много скоро ще има съвсем истински взрив.
В светлината на така подредилата се ситуация, а именно с оглед на тезисите, огласени от Илхам Алиев на мюнхенските дебати е съвсем на място да си спомним думите на Левон Тер-Петросян, казани от него през ноември 1997 година:
„За сега, ние не се съгласяваме с тези условия, които са на масата на преговорите. Но после, когато Азербайджан се засили, ние ще молим за всичко това”. Е, точно този момент е настъпил.
Разговора води Яна Мадатова
Източник: https://minval.az/news/123961620