„Неслучайно с екипа на ICGB казваме през годините, че този интерконектор е „game-changer“. Това е първият проект в България, който носи реална диверсификация на източниците на природен газ и осигурява енергийна независимост; първият напълно автоматизиран газопровод в страната, а за изграждането му изпълнихме третия по мащаб хоризонтално насочен сондаж в цяла Европа. IGB ще бъде и единствената пряка връзка на България с TAP и ще направи страната част от Южния газов коридор“, подчерта изпълнителният директор на ICGB Теодора Георгиева.
Председателят на ЕК и редица държавни глави приветстваха приемането на първите количества природен газ по IGB по време на официално събитие в София.
Междусистемната газова връзка Гърция-България започна търговска експлоатация в 7:00 ч. на 1-ви октомври. Въвеждането на ключовия газопровод в експлоатация съвпадна с първия ден на новата газова година и на отоплителния сезон.
Първите количества газ по интерконектора постъпиха в началото на газовия ден от Трансадриатическия газопровод (ТАР). IGB свърза успешно националните газопреносни мрежи на Гърция и България в точките Комотини и Стара Загора. Общият капацитет, с който газопроводът стартира работа, е 3 милиарда кубични метра годишно.
Председателят на ЕК и редица държавни глави приветстваха приемането на първите количества природен газ по IGB по време на официално събитие, което се проведе по-късно през деня в София. Знаковото събитие по случай пускането на IGB в експлоатация беше уважено от министър-председателя на България Гълъб Донев, президента на страната Румен Радев, президента на Азербайджан Илхам Алиев, президента на Сърбия Александър Вучич, президента на Северна Македония Стево Пендаровски, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис и министър-председателя на Румъния Николае Чука.
„Днешният ден е от огромно значение за нас - отбелязваме търговския старт на един стратегически енергиен проект, чиято важност надхвърля националните граници на Гърция и България. С пускането на IGB в експлоатация навлизаме в ключов етап от развитието на енергийната система на региона и правим огромна крачка напред към по-силна, по-свързана и независима Европа“, заяви изпълнителният директор на ICGB Теодора Георгиева.
Тя благодари на всички страни, допринесли за реализацията на проекта - акционерите на ICGB, екипа на компанията, националните правителства на Гърция и България през годините, Европейската комисия и международните партньори от редица страни като Азербайджан и САЩ, както и енергийните регулатори на двете държави, развиващи IGB.
„Неслучайно с екипа на ICGB казваме през годините, че този интерконектор е „game-changer“. Това е първият проект в България, който носи реална диверсификация на източниците на природен газ и осигурява енергийна независимост; първият напълно автоматизиран газопровод в страната, а за изграждането му изпълнихме третия по мащаб хоризонтално насочен сондаж в цяла Европа. IGB ще бъде и единствената пряка връзка на България с TAP и ще направи страната част от Южния газов коридор“, подчерта Георгиева.
„Днешният старт на търговска експлоатация на интерконектора бележи нов етап от развитието на този знаков проект между Гърция и България. Днес е началото на новата газова година и началото на отоплителния сезон - сигурен съм, че бизнес и битовите потребители в родните ни страни ще почувстват осезаемо ефекта от функционирането на IGB. Това означава сигурни, диверсифицирани доставки на природен газ и повишена конкуренция на енергийния пазар. Неминуемо това ще се отрази положително и на крайните цени“, заяви Георгиос Сатлас, изпълнителен директор на ICGB.
Той изтъкна, че IGB има стратегическо значение за региона още от момента, в който е планиран. „В новата реалност обаче - продължаващата война в Украйна, нарастващата нужда в цяла Европа от диверсифицирани, сигурни енергийни доставки, IGB поема още по-значима роля, която ще предефинира позициите, които нашите страни имат. Сътрудничеството между Гърция и България в енергийния сектор, синергията и силната връзка, които имаме, се превръщат в знаков пример за пътя на Европа към енергийна независимост и свързаност“, заяви Сатлас.
В първия работен ден на IGB се очаква по газопровода да постъпят над 29 171 MWh, а за целия месец октомври прогнозата е за 888 801 MWh. Половината от целия капацитет на газоповода вече е резервиран по дългосрочни договори до 25 г., а останалият свободен капацитет се предлага на две независими европейски платформи считано от 30 септември. По интерконектора постъпват пълните количества по договора на България с Азербайджан за 1 млрд. куб. м. годишно.
Междусистемната газова връзка между Гърция и България има възможност за увеличаване на капацитета до 5 млрд. куб. м. годишно, което ще позволи и реверсивен поток в посока Стара Загора – Комотини. За целта се планира изграждане на компресорна станция в Комотини, която да е готова през 2024 г., едновременно с въвеждането на експлоатация на терминала за природен газ до гръцкия град Александруполис.
IGB е от ключово значение за повишаване на сигурността на доставките и за осигуряване на диверсификация на източниците на природен газ за България, Гърция и региона на Югоизточна Европа. Проектът ще позволи осъществяването на сигурни доставки от разнообразни източници до редица страни в Централна и Югоизточна Европа и Западните Балкани, с възможност за доставки включително до Молдова и Украйна.
Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).
В съответствие с устава си, „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД е собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България.
В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с допълнително изграждане на компресорна станция.
Източник: Диана Зайкова, 0885/074 422, 0885/614 131, Росица Донкова, 0888/343 661