Лачински коридор

Този текст е логическо продължение на предишен анализ, озаглавен: „Конфликтът между Армения и Азербайджан и ситуацията в Закавказието, от която зависим всички” (https://blacksea-caspia.eu/bg/konfliktt-mezhdu-armeniya-i-azerbaydzhan-… ). В края на предишния анализ възникваше въпросът „Как е възможно да се преговаря 26 години и да не се постигне окончателно мирно споразумение?”. Освен всичко друго, в него се отбелязваше:

Според някои източници, основната идея, обсъждана в хода на „Пражкия процес” е бил така нареченият „отложен референдум”. Това е предполагало: извеждане на арменските въоръжени сили от пет от седемте окупирани азербайджански района, граничещи с Нагорни Карабах, а връщането на Карвачар се обвързва със сроковете за провеждане на плебисцита в Нагорни Карабах. Докато плебисцитът не е проведен, Карвачар остава под съвместен контрол на арменските и международните сили. Висящ  остава и въпросът за Лачинския коридор.

Подходът на премиер-министъра на Армения – Никол Пашинян към наследството от преговорите за Карабах, свидетелствува за неговото нежелание сам да поеме отговорност по този въпрос. За това написа на своята страница във Фейсбук, заместник председателят на Републиканската партия на Армения (РПА) – Армен Ашотян.

От арменския съименник на нашия НЮЗ.бг – НЮЗ.ам научаваме за посещението на г-н Валери Симеонов и на г-н Йордан Апостолов в самообявилата се и непризната от никого, дори и от Армения Република Арцах, доста по-известна като Нагорни Карабах. Тук предаваме дословно публикацията в арменския „НЮЗ” от 07 август 2019 година, без каквито и да са редакторски намеси, като при превода са сравнени английската и руската версия на новината: