Кой ще отговори на Мария Захарова и руското външно министерство?


analizi_83.jpg

Въпросът към Захарова идва в самия край на огромния й брифинг и то след питане за Сирия, което ядосва много говорителя на руското Външно, карайки я да тропа по време на отговора. Тя дори в първия момент не чува въпроса, тъй като си гледа телефона, а после дава набързо, лаконично, но доста пиперливо цитирания вече отговор.

Снимка: NESSEBAR-NEWS.com

Нова искрица припламва между Москва и София. За момента е ограничена в триъгълника Бойко Борисов – Мария Захарова – Екатерина Захариева и е на ниво изказване – реплика – дуплика (ако се придържаме към стандартите на любимото ни Народно събрание).

Преди време – в характерния си и неподражаем стил, премиерът Борисов подхвърли умотворението, че „в света има две неща, които не се избират – родителите и президента на Русия“. Едва ли има разум на нашата планета, който да успее по принцип да прозре какво иска да каже българският министър-председател, когато се шегува. Някой скучноват политолог сигурно ще разтълкува, че Борисов е намекнал за липсата на интрига и предопределеността на президентските избори в Руската Федерация. Ако е така, това е лош дипломатически гаф (независимо, че е близо до истината). Но както казахме, „неведоми са пътищата Господни“ в някои от изказванията на премиера ни.

Репликата дойде от официалния представител на руското външно министерство – Мария Захарова – по време на редовния й брифинг, в отговор на въпрос, зададен от журналист. Тук е мястото да отбележим лошата осведоменост на българския външен министър Захариева, която изрази учудване защо чак сега Захарова повдига въпроса, което показва, че не се е информирала в какъв контекст представителят на руското външно министерство „хвърля“ репликата, цитираме точно – „Той [Борисов] има шанс да получи руско гражданство и да гласува за президент на Русия. Мечтите се сбъдват“.

А репликата наистина е „хвърлена“, тъй като въпросът към Захарова идва в самия край на огромния й брифинг и то след питане за Сирия, което ядосва много говорителя на руското Външно, карайки я да тропа по време на отговора. Тя дори в първия момент не чува въпроса, тъй като си гледа телефона, а после дава набързо, лаконично, но доста пиперливо цитирания вече отговор.

Ще подминем недопустимото пренебрежение от нейна страна към институцията български министър-председател. Защото, или трябваше да обяви умотворението му като „неуместна шега“, приключвайки въпроса, или да отговори по-сериозно, макар и с известната ни вече назидателност спрямо страната ни, обяснявайки колко редовни и демократични са изборите в Русия.

Но не, тя подхвърля махленското заяждане за руското гражданство, след което идва и изречението за мечтите (внушение може би, че мечтата на Борисов е да гласува за президент на Русия).

Именно затова българският външен министър Захариева не е права, че това е „нелепа шега“. Подобна категория не може да съществува в изказване на висш служител на Министерството на външните работи на Русия, който персонално коментира българския премиер. Така че родната дипломация трябва да намери начин да реагира на позицията на руската страна (защото Захарова говори в качество, изразяващо официална позиция на Москва).

Иначе напълно вярно е заявеното от Екатерина Захариева, че не е работа на външен министър да отговаря на говорител. Това трябва да направи някой друг – на съответното ниво. Но задължително и по начин, че искрата да не предизвика взрив.