Иран все повече погазва човешките права на азербайджанците в северозападната част на Ислямската република

Иран все повече погазва човешките права на азербайджанците в северозападната част на Ислямската република

Автор
Доц. д-р Теодор Дечев

Не е тайна, а това се подчертава от правозащитниците, че типичната реакция на иранските власти на всякакви протести в Иран е незабавно да изпращат специални части в азербайджанските провинции. След избухването на протестите в Карадж през септември 2022 година, които бяха с голям размах, иранските власти незабавно изпратиха своите сили в … населените с азербайджанци градове Тебриз, Урмия, Зенджан и Ардабил.

Карта: Wikimedia Commons

В България часовете по география в средното училище намаляват прогресивно. Изглежда образователното ни министерство и властите като цяло не смятат този предмет за приоритетен. Вероятната причина за този подход можем да търсим в обстоятелството, че в световен план се смята, че даден човек не може да управлява без да има задълбочени познания по физическа и политическа география, както и по производните им дисциплини – геополитика и геоикономика. Тъй като броят на управляващите спрямо целокупното население е относително малък, вероятно от МОН предпочитат подготовката на бъдещите управляващи да не започва от средното училище.

Благодарение на намаляващите часове по география, до хората не достига базова информация, която би им помогнала да се ориентират в много от световните събития. Сред тази информация вероятно е и обстоятелството, че преобладаващата част от населението на Северозападен Иран е азербайджанско. Колкото и невероятно да звучи, това обстоятелство може да породи развития, които да имат пряко отражение върху нашето българско битие, но да спи зло под камък.

В по-далечното минало, днешната територия на Азербайджанската република е била владение на Персийската империя, сиреч на Иран. Има безброй азербайджански интелектуалци, които са смятани от иранците за техни големи умове, поради факта, че са писали и на персийски (фарси) и на азербайджански. Има даже и цяла управляваща династия в Персия – Каджарската династия, която е с откровено азербайджански произход. (На тези любители на безсмислените спорове, които ще опонират, че името Азербайджан се е появило едва ли не чак след Октомврийския преврат от 1917 година, просто ще напомня че има достатъчно свидетелства, особено карти на които тези земи са назовани именно така или пък със сходното „Адребиджан“). Болшинството от вярващите в Азербайджан са мюсюлмани – шиити, така както е в съседен Иран.

Азербайджанските земи са разделени между две съседни държави, чак през двадесетте години на ХІХ-ия век, когато след Туркменчайския договор (подписан на 10 (22) февруари 1828 година в село Туркменчай, близо до Тебриз) между Руската империя и Иран, управляван от Каджарската династия (!), към територията на „Третия Рим“ преминават Иреванското и Нахичеванското ханство. Потвърдени са и завоеванията на Русия, постигнати с Гюлистанския договор от 1813 година, с което империята на Романови, начело с Николай І-ви, окончателно завладява земите на днешната Азербайджанска република.

Както не веднъж е ставало в световната история, от двете страни на границата остава едно и също население – азербайджанско. И живеещите на север от границата в Русия и живеещите на юг от границата в Иран азербайджанци, като цяло се държат като лоялни поданици на тази от двете империи, която им се е „паднала“. Разбира се, не липсват сътресения, но те са с по-специфичен произход.

Примерно, по време на Втората Световна война, Съветският съюз окупира северната част на Иран, а Великобритания – южната част. Двете велики сили сменят и текущия владетел на Иран, като така идва на трона Шах Мохамад Реза Пахлави, същият който беше любим гост на Тодор Живков и който беше свален от Ислямската революция, довела в крайна сметка аятоласите на власт.

Точно в този период, Йосиф Висарионович Сталин се опитва да оркестрира азербайджанско сепаратистко движение в северозападните земи на Иран, които и до днес са населени с азербайджанци. Опитва се да „струпа“ и една кюрдска държавица пак там, но не получава почти никаква подкрепа от населението. Дали от лоялност към Шаха, дали от нежелание да бъде „съветизирано“, местното население от иранци и кюрди отхвърля изкушението на национална независимост „а ла Сталин“. Под натиска на останалите велики сили, Йосиф Висарионович в крайна сметка изтегля частите на съветската армия, без да придобие нещо в Иран. Този епизод обаче е добре запомнен от всички, които се оказват управляващи в Техеран, без значение на политическата им философия.

Падането на Берлинската стена се отразява по неочакван (за някои) начин на положението по съветско – иранската граница. През месец декември 1989 година, населението в Нахичеван (анклав на тогавашната Азербайджанска ССР, намиращ се между Арменската ССР и Иран) запретва ръкави и намотава на рула бодливата тел от пограничната ограда между СССР и Иран, така нареченият „кльон“. Хората от двете страни на границата се срещат на нея, прегръщат се и се черпят, без да издигат някакви лозунги за териториални промени – те искат само свобода на придвижване и възможност да пътуват при роднините си от другата страна от освободената от бодлива тел граница.

Това събитие, както и сигурната информация, че КПСС няма да успее да надделее над Народния фронт в СССР и да спечели предстоящите законодателни избори, става причина за безумната заповед на министъра на отбраната на СССР по това време – маршал Язов, да се щурмува столицата на Азербайджанската ССР – Баку, по суша, въздух и вода. Произлязлото от тази заповед клане остава в историята като „Черният януари“, а в центъра на Баку се появява съвсем ново гробище - „Алеята на шахидите“. Данните за жертвите варират, но са убити над 170 души и са тежко ранени над 740 души. Няма данни за умрелите от раните си.

Това събитие по думите на мнозина наблюдатели заедно с политическата свобода в Азербайджанската ССР, илюзия за която се е появила с „перестройката“, „разстрелва и вярата в съветската идеология“. За един ден над 40 000 души напускат КПСС. След около година, Азербайджан ще напусне разпадналия се и закрит в Беловежката гора СССР, без да се присъедини към ОНД.

Независимостта на Азербайджан не успокоява Техеран. Въпреки че вече техен съсед не е суперсилата СССР, а младата Азербайджанска република, в Техеран не са никак уверени, че съседите им на север от река Араз нямат претенции за земите на юг от нея. За това допринася в някаква степен и едно изявление в полза на автономията на азербайджанците в Северозападен Азербайджан на избрания през юни 1992 година за президент на Азербайджан лидер на Народния фронт - Абулфаз Елчибей.

Възниква доста абсурдна ситуация в която Ислямска република Иран става най-верният съюзник на християнска Армения срещу все пак мюсюлмански Азербайджан. Периодически напрежението между Иран и Азербайджан ескалира, като последният такъв случай беше през месец януари 2023 година, когато азербайджанското посолство в Техеран стана обект на терористично нападение, което струва живота на един от сътрудниците на посолството, а още двама са ранени.

Враждебното и на моменти параноично отношение на Иран към независим Азербайджан неминуемо намира отражение в отношението към азербайджанското население в Северозападен Иран. Според правозащитната организация Асоциация за защита на правата на човека и демократичните/културни искания на азербайджанско-иранския народ - “ARC” (Association pour la defense des droits de l'homme et des revendications democratiques/culturelles du peuple Azerbaidjanais-Iran – „ARC“) - неправителствена организация със специален консултативен статут към Съвета по човешките права при Организацията на обединените нации (ООН) това враждебно отношение става съвсем неприкрито по време на последните големи протести в Иран, които между другото не бяха инициирани от етническите малцинства, а преминаха през цялото иранско общество.

Според ARC, „както жените, така и децата са уязвими в Ислямска република Иран, но уязвимите групи включват също младежите, бедните и малцинствените народности в Иран“. (Виж: Ролята на азербайджанските жертви в последните протести в Иран, blacksea-caspia, 30. 05. 2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/rolyata-na-azerbaydzhanskite-zhertvi-v-poslednite-protesti-v-iran ).

Правозащитниците смятат, че въпреки че протестите са били в цялата страна, малцинствените народности в лицето на белуджи, азербайджанци, араби, кюрди, лури, кашкайци, туркмени и други нации са показали – всеки по свой начин нагласите си към централната власт и средствата за постигане на целите си – „свои тенденции, характерни черти и „червени линии“.

Пред ООН е изнесена информация, според която веднага след избухването на протестите в Карадж, първата мишена на „иранската репресивна машина“ са били жителите ва азербайджанските провинции. Списъкът на мерките на властта срещу всякакво надигане на свободното мнение в Ирански Азербайджан е внушителен:

Властите налагат необявен комендантски час в азербайджанските градове (Тебриз, Урмия, Ардабил и Зенджан) през нощта след протестите на Карадж. Те хвърлят в азербайджанските населени места специални части, паравоенни формации и цивилни агенти. Правозащитниците смятат, че избухването на протести в азербайджанските градове по това време е било почти невъзможно, но агентите на службите за сигурност са арестували по домовете им (!) около 1700 души през първите дни на протестите само в Тебриз.

Оценката за общия брой на арестуваните от началото на протестите азербайджанци в Иран възлиза на около 3000 души. От Асоциация за защита на правата на човека и демократичните/културни искания на азербайджанско-иранския народ - “ARC” събират информация на база на сведенията дадени от 761 души, които са били репресирани от иранските власти по един или друг начин.

Оказва се, че 45 души са осъдени сумарно на около 114 години затвор. По-лошото е, че 16 души са под пряката заплаха да получат смъртно наказание, а 40 азербайджанци са убити от силите за сигурност по време на протестите изобщо без съд и присъда. „Черешката на тортата“ е преследването заради дейността им на седем адвокати – ирански азербайджанци. На други хора е забранено да упражняват професиите си или са спрени водените от тях университетски курсове. На мнозина от същите хора е забранено да публикуват в социалните мрежи. (Виж: Ролята на азербайджанските жертви в последните протести в Иран, blacksea-caspia, 30. 05. 2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/rolyata-na-azerbaydzhanskite-zhertvi-v-poslednite-protesti-v-iran ).

Хората които са бяха осакатени от преки огнестрелни попадения, са избягвали да постъпват на болнично лечение от страх да не бъдат арестувани в болниците. Много жени и девойки са били подложени на непристойни действия или са били изнасилвани целенасочено от хора от силите за сигурност.

Присъдите на значителен брой от осъдените във връзка с протестите често включват специално обозначаване като неблагонадеждни, забрана за пътуване в чужбина и изселване в отдалечени части на страната извън азербайджанските провинции на Иран, където климатичните условия са много тежки. Междувременно, властите пресяват и фалшифицират досиетата на задържаните, както и на смъртните случаи без присъда.

От ARC протестират срещу обстоятелството, че семействата на жертвите са принудени да дават неверни показания, а телата на убитите се връщат на семействата им само чрез плащане на откуп на властите или при изпълняване с исканията на иранските власти за отричане на ролята им в убийството на техните близки. От неправителствената организация констатират:

„Има много цинични действия от страна на иранските власти в азербайджанските провинции, но тяхното използване на „дилемата на затворника“ е най-ужасното от тях, целящо всяване на страх, подозрение и недоверие между азербайджанските активисти. Иранските власти също така сключват сделки с по-малко информирани активисти да бъдат освободени, ако се задължат писмено да не бъдат активни и да не участват в протести в бъдеще. По този начин властите се подиграват с Всеобщата декларация за правата на човека, като нарушават най-основните човешки права на азербайджанците [живеещи в Иран]“. (Виж: Ролята на азербайджанските жертви в последните протести в Иран, blacksea-caspia, 30. 05. 2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/rolyata-na-azerbaydzhanskite-zhertvi-v-poslednite-protesti-v-iran ). 



 

Тук трябва да поясним, в теорията на игрите, дилемата на затворника се нарича вид игра от отворен тип, т.е. игра, в която един участник може да спечели/загуби, може всички да спечелят, а може и всички да загубят (при затворения тип сборът от резултатите на участниците е константен). Дилемата на затворника е психологически модел на поведение, намиращ отражение и в икономиката.

Самата „дилема на затворника“ най-често се описва по следния начин: „Двама души, извършили престъпление, са заподозрени и биват разпитвани в отделни помещения. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат осъдени, т.е. ще спечелят. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: „Ако аз си мълча, а другият си признае, то той ще получи по-малка присъда, защото съдейства на правосъдието, аз аз ще имам по-тежка присъда, защото не съм признал.“ Има обаче и трети вариант – ако и двамата признаят, и двамата ще бъдат осъдени“. Всеки от двамата може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с мълчание.

Пред ООН е изнесена информация и за крайно обезпокоителните събития, свързани с отравяния ва ученички в училищата. Според ARC, това са действия целящи отказването на ученичките от посещаване на училище и съответно от образование. Те са целели запазването на практиката на носене на хиджаб и „налагане на идеологическата им догма, че мястото на жените е техният дом, а не училищата или офисите“.

Според правозащитниците, първият подобен акт на отравяне става в Кум на 30 ноември 2022 година и до началото на март 2023 година, това явление е широко разпространено до такава степен, че Министерството на здравеопазването се вижда принудено да признае, че до въпросния момент са били лекувани 13 000 ученички.

Иранските власти се опитват да заглушат разпространяването на тази информация и налагат ограничения върху новините, но социалните медии изпълняват ролята си на последен останал източник на информация. Разкрития за отравяния в азербайджанските провинции са съобщавани широко в социалните медии и включват на първо място градовете Ардабил, Занджан, Марага, Урмия, Хой, Ушнов и Тебриз. От своя страна, иранските власти не отричат станалото, но обвиняват други в извършването на тези деяния.

Според ARC, „това обвинение е абсурдно, иранските власти не са направили нищо ефективно, за да открият виновните“. (Виж: Ролята на азербайджанските жертви в последните протести в Иран, blacksea-caspia, 30. 05. 2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/rolyata-na-azerbaydzhanskite-zhertvi-v-poslednite-protesti-v-iran ).

Не е тайна, а това се подчертава от правозащитниците, че типичната реакция на иранските власти на всякакви протести в Иран е незабавно да изпращат специални части в азербайджанските провинции. След избухването на протестите в Карадж през септември 2022 година, които бяха с голям размах, иранските власти незабавно изпратиха своите сили в … населените с азербайджанци градове Тебриз, Урмия, Зенджан и Ардабил.

Азербайджанците в Иран остават на позицията да водят борба без човешки жертви. Техните протести се основават на човешките права на личността и на националните права на азербайджанската народност в Иран.

В отговор на азербайджанските протести, иранските власти налагат комендантски час в азербайджанските градове, без да го оповестяват с официална заповед. Особено сурови са мерките срещу хора, които се придвижват през нощта. Иранските власти сеят по този начин страх сред азербайджанците.

Азербайджанските градове са залети от военни още в средата на септември 2022 година. Там присъстват специални части, паравоенни формирования и агенти в цивилни дрехи, които преследват и арестуват културни и екологични активисти излезли на протест.

Пак според правозащитните организации, агенти от службите за сигурност в цивилни дрехи организират провокационни палежи, за да създават основания за арестуване на активисти и протестиращи. Иранските власти извършват убийства без съд и присъда, задържане без основание азербайджански активисти и не спират да фалшифицират досиетата на задържаните и на убитите без съд и присъда.

Иранските власти бързо прекъсват интернет и преследват не само протестиращите по улиците, но и активистите, които пишат в социалните медии. Арестите по улиците обикновено са брутални и насилнически, за да сплашват протестиращите. Стреля се по цивилни граждани, за да се всява страх и да ес създава хаос, в който всеки да може да бъде обвинен във всичко.

Арестът на азербайджански активисти обикновено се извършва в къщите им, където претърсванията са свързани с разрушаване на къщата, побои и сплашване на членове на семейството, особено на децата и възрастните хора. По време на арестите се краде под формата на „конфискуване на лични вещи“. Тези набези на службите за сигурност и на паравоенните формирования обикновено са били извършвани без каквато и да е съдебна заповед и влизането в къщите е извършвано принудително през стените (!) и рядко през вратите, отново за да се всяват страх и паника. Арестуваните лица по принцип не са имали право на адвокат, да не говорим за адвокат по свой собствен избор.

Когато се стига до освобождаване от ареста на задържани граждани в азербайджанските провинции на Иран, почти всички те биват освободени под гаранция. Според ARC, „това разкрива обичайната практика, устата на активистите да се запушват със специално стъкмени присъди“. (Виж: Ролята на азербайджанските жертви в последните протести в Иран, blacksea-caspia, 30. 05. 2023, https://blacksea-caspia.eu/bg/rolyata-na-azerbaydzhanskite-zhertvi-v-poslednite-protesti-v-iran ).

Ужасяващата и за съжаление – изобилна информация за жени, арестувани в училищата, които са отведени на отдалечени места и са подложени на меко казано непристойни действия, а много често и на групови изнасилвания, потъва в общественото мълчание, въпреки че това е довело и до смъртта на някои от тях. От ARC обобщават, че „голяма част от семействата на такива жертви запазиха мълчание, за да защитят семейната чест или се страхуваха от отмъщението на агентите от службите за сигурност“.

Правозащитниците поставят акцент върху факта че е задвижена машина за дезинформация и заблуди, която е насочена срещу азербайджанската народност в Иран. Тази дезинформационна машина не спира да работи и действа по всички възможни начини. По време на последните протести, иранските власти са избрали за предпочитана мишена защитниците на човешките права на азербайджанците и се стремят да ги накарат да замълчат.

Междувременно в Иран е изпратена Независима международна мисия за установяване на факти (Fact Finding Mission - FFM) от Съвета по правата на човека (HRC) на ООН (ООН), която се съсредоточава върху обстоятелствата, свързани със сравнително скорошните протести от септември 2022 година до началото на 2023 година. Но докато трае мисията, Работата в иранските „кенгурови съдилища“ продължава. (Терминът „Кенгуров съд“ е използван от правозащитниците в смисъл на неофициален съд, организиран от група хора, за да съди някого, смятан, макар и без достатъчно доказателства, за виновен в престъпление или простъпка).

Разбира се, мащабът на правителствените насилия в Иран е плашещ, но не по-малко обезпокоителна е непредсказуемостта на поведението на Иран в международен план. По принцип, Иран е силно заинтересуван от добри отношения с Азербайджан, защото страната е зависима от хидротехнически проекти по река Араз, които могат да решат проблемите с напояването в Северозападен Иран и да доведат до голям ръст на производството на зърнени храни, в това число и на ориз.

Едновременно с това, Иран се държи провокационно, нарушава Виенската конвенция за неприкосновеността на дипломатическите мисии и демонстративно насилничи над азербайджанското население в Северозападен Иран. Особено безпокойство извиква хипотезата, че Техеран търси повод за конфликт с Баку, при който би имал пълната и публична подкрепа на Армения и прикритата но искрена и най-вероятно ефективна подкрепа на Руската федерация.

Изявленията на иранската дипломация не могат да служат в тази ситуация за никакъв ориентир, защото в Техеран буквално говорят едно и правят съвсем друго. Едновременно с това, иранският режим има мотиви за враждебност към Азербайджан, защото Баку е най-големият доставчик на нефт за „малкия Сатана“ (според иранските стандарти) – Държавата Израел. Добрите отношения на Азербайджан с Турция, също са трън в очите на режима на моллите, заради регионалното им съперничество с Анкара.

Всичко това ни задължава да наблюдаваме изключително внимателно ситуацията в Южен Кавказ, защото от нея зависи енергийната сигурност на Гърция, Италия и България от страните от ЕС, а също така и на Турция като членка на НАТО. Добре е да се разбере, че Азербайджан не ни е просто търговски партньор, а и стратегически съюзник.