Един мой много упорит опонент с фундаментално военно образование и отявлен защитник на агресията на Путин и с-ие в Украйна ме упрекна, че напоследък съм станал много раздразнителен към "иначемислещите". Опитвам се да съм максимално сдържан към повечето "иначемислещи", макар че при повечето от тях изобщо не може да става дума за "мислене".
Чудя им се на хората, застанали на страната на Путин.
При едни от тях, позицията им е въпрос на възпитание и на наслоения през целия им живот. Сама по себе си, тази тема може да напълни книга, като за „голяма докторска дисертация“, но на всеки му е ясно за какво става дума и в момента тук многото думи са излишни.
При други е въпрос на зависимост и на "благодарност" за някакво облагодетелстване в близкото минало. Тези хора съм по-склонен да ги разбера, макар че няма нищо нравствено в това да оправдаваш заличаването на Мариупол с деловите си ангажименти. Но тук все пак, става дума за зависимост, а не за изцяло свободно волеизявление.
При трети си е откровено агентурна дейност. Това май е и „съставомерно“, за него има текстове в Наказателния кодекс, ама "институциите" в държавата, на които им плащат за да се занимават с тези неща сякаш не са се „преработили“, с цялото ми уважение към служителите им, които комай в много случаи са с вързани ръце.
Има една категория хора (към нея отнасям и моя опонент, който ме упреква в нетолерантност и в нежелание да вникна в дълбоката душевност на агресорите), при които става дума както на възпитание и наслоения, така и на типично българската опозиция срещу всеки наш официален съюзник в даден момент. (Сигурен съм, че в съветско време тези хора са разправяли вицове за Брежнев на поразия ...). Всичко разбирам, но има две неща, които не мога да приема по никакъв начин.
Първото нещо е бруталната лъжа. Не може да се лъже така безогледно, безочливо и безцеремонно. Нападнал си съседна държава с цялата си военна мощ, "полираш" градовете й един по един и продължаваш да твърдиш, че не водиш война и хич, ама хич не стреляш по цивилни. Вярно е, че по време на война първа умира истината, ама тук истината е умряла още преди войната.
Впрочем, да си спомним многократните изявления на Путин от преди 2014 година (в момента из нета обикаля един такъв цитат от 2008 година), че границите на Украйна са международно признати, в това число и от Русия и никакъв Кримски въпрос не съществува.
Второто нещо е нахалството и безочието, с което се демонизират украинците, украинската държава, политическите им лидери. Сравнението между Република Северна Македония и Украйна, тезата за "несъществуващата" украинска нация лично мен ме "озверява". Това е толкова гнусна "опорка", че може да бъде измислена само от соловьевците и подобните им пропагандисти - изроди, които са може би по-виновни от Путин за сегашната ситуация.
Всички тези лъжи, инсинуации, лъжи с десет процента истина, отровни лъжи с деветдесет процента истина - всичко това ми идва в повече. Ставам на 60 тази година и лъжата и измамата са все по-непоносими за мен. А ужким минавам за търпелив човек и мога да понеса много нещо.
Честна дума - повече мога да разбера хората, които имат някаква пряка материална изгода от Русия, в сравнение с тези, които напълно безплатно се „самозомбират“ и работят ли работят в полза на триумфа на злото. Защото нашествието на Путин в Украйна е "марш на злото" в най-чист вид.
Тук обаче искам да добавя още нещо и това е въпросът за перспективата на разделеното ни общество. На други места в съвсем научен, а не публицистичен и полемичен план, съм изписал доста мастило, за да обясня, че България е „страна на разлома“, според класификацията на знаменития Самюел Хънтингтън. В книгата си „Сблъсъкът на цивилизациите“, той защитава тезата, че в бъдеще конфликтите и противоречията ще са най-вече на цивилизационна основа. Пак там той прокарва границите между отделните цивилизации и въвежда понятието „държава на разлома“.
Като примери за „държави на разлома“, Хънтингтън посочва Украйна и Турция. Сега, трябва да сме наясно, че книгата на Хънтингтън (той за съжаление е покойник, иначе щеше да има какво да каже днес) е писана в края на двадесетия век. Тогава Украйна наистина изглеждаше „цивилизационно разделена“, било по религиозен, било по езиков принцип. Днес, виждаме, че под грижите на Владимир Влад0имирович Путин, и страната и нацията им са повече от консолидирани. Сигурно Хънтингтън без всякакво съжаление ще да приеме, че и в цивилизационната принадлежност има динамика.
Проблемът обаче не е Украйна, а България. За разлика от консолидираната и мобилизирана да защити физическото съществуване на народа си Украйна, България е толкова разделена, че се е превърнала в христоматиен пример на „държава на разлома“. Българите сме разделени на про-украинци и про-руснаци; на глобалисти и анти-глобалисти; на привърженици на европейската интеграция и на нейни противници; на про-американисти и на анти-американисти.
И колкото повече разделителни линии да изчертавам, толкова повече се вижда, че става дума за две едни и същи „общности“, които по забележителен начин съвпадат, каквито и „кливиджи“ (разломи, според терминологията на Стейн Рокан) да прокарваме. Има ясен конфликт между тези две общности,:
От едната страна са тези, които харесват най-общо казано западните ценности (с цялата условност на това понятие), свободата като ценност (пак с цялата й условност) и забележете – рационализма. Хората, които отричат науката, за които ваксините са „експериментални течности“, рядко стоят на демократични или на евроинтеграционни позиции. Те наричат мракобесието си – „патриотизъм“.
От другата страна са хората, които искат да построят милион берлински стени, които крият омразата си към европейската интеграция зад голисткия етикет „Европа на Отечествата“, които смятат глобализацията за световно зло, че и за световна конспирация. Към тази група по естествен път се присъединява и по-голямата част на анти-ваксърите (анти-ваксъри в България имаше и преди да сме чували за Ковида), на привържениците на ирационалното – от пишман православна мистика (ключовата дума е „пишман“) до „кемтрейсиз“ и плоскоземие. В очите на тези хора, Западът е враг освен всичко друго и защото там науката е уважавана и са по-напред в повечето изследователски предметни области Има и по-умерени хора, които просто се плашат от настъпващите промени и биха предпочели всичко да си стои така, както е. Тези хора също лесно се мобилизират срещу разни „Истанбулски конвенции“ и други подобни.
Разделението на нашето общество е много сериозно и за мое съжаление – твърде трайно. Противоречията се трупаха дълго време и продължават да се трупат по експоненциална зависимост. Изгледи за спиране на конфронтацията няма. Напротив, нещата отиват към още по-лошо.
Възниква въпросът, какво ни чака при различните сценарии за развитие на сегашната ситуация.
Единият сценарий, крайно песимистичен е победа на Путин в Украйна и продължаващо развитие на успеха му в югозападно (за него) направление – през Молдова към Румъния и България. Тук е много лесно да се предскаже, какво ще стане ако бъдем отново „освободени“ за не знам си кой път. Ще излязат от дупките си куп хора, които до този момент са се „снишавали“ по тодорживковски и са писали списъци. В тези списъци, вероятно ще попаднат и доста русофили и дори путинофили – най-вече защото не са били достатъчно яростни в отстояването на убежденията си или пък защото пишещите списъците ще видят в тях конкуренция за постовете за които лелеят радужни мечти.
След това ще станем свидетели на нещо, което вече е било. Първо, разбира се ще има „безотчетни“ месец-два, през които ще се разчистват най-вече лични сметки, а също така ще се „елиминират“ хора, които трудно могат да бъдат обвинени в каквото и да е, дори в псуване на Путин, но са някакъв проблем за представителите на новоналагащия се елит.
След това вероятно ще има трибунал над „враговете на човечеството“, които са имали нахалството да не боготворят Путин, че са му и прекословили по най-безотговорен начин. Позицията по отношение на войната тук ще има решаващ характер за присъдите, като можем да не се съмняваме, че междувременно смъртното наказание ще бъде възстановено.
След това ще започне „превъзпитание“ на широките маси, която ще се съпровожда задължително с преразпределение на собствеността. Мнозина русофили и дори путинофили от по-заможните прослойки изведнъж ще научат, че са врагове на правата вяра, защото имуществото им е незаконно придобито (не са необходими доказателства за това – работата ще става с посочване) и то трябва да стане достояние на новите „праведни хора“. Белене естествено ще се пръсне по шевовете си, а на каменната кариера в Ловеч няма да остане камък върху камък от възпитателна дейност.
Да се напише прогноза, какво би станало при поредното ни освобождаване изобщо не е трудно. Много по-трудно е да си отговорим, какво ще стане в случай на поражение на Путин и на отблъскване на войските, изпратени да „денацифицират“ – днес Украйна, утре и други държави.
Разделението няма да изчезне. Напротив, у привържениците на Путин ще останат всички възможни нюанси на реваншистките настроения. Мнозина (по-подлите) ще се снишат, някои дори може да се покаят, но те ще са единици. Останалите ще си останат на здравите си позиции и ще чакат следващия месия. Или пък ще търсят упование в тълкуванието на Библията, което предсказва, че китайците ще завладеят света. Тези хора ще продължават да чакат, някой да ги освободи от тегобата да бъдат свободни и да започне да им казва с „прави едно, прави две“, как точно да се държат и как да си подреждат живота.
Тези хора ще продължат да живеят с убеждението, че всъщност те са мнозинство, че те са правите, а около тях има едно малцинство от дегенерати, които се кланят на прогнилия Запад и на Антихриста. Тези хора ще обясняват, че походът на „освободителите“ не е успял не защото обективните обстоятелства са били срещу тях, а защото някой е предал каузата. Нищо чудно да се появи и някоя особено радикална политическа „секта“, която да обяви Путин за предател, така както беше обявен за предател Горбачов. Всъщност, тези хора биха имали много по-голямо основание, но мотивите с които ще обявят Путин в предателство няма да са в посока на това, че е разсипал държавата и я е изправил срещу кажи-речи целия свят, а защото американците са му платили да загуби войната.
Привържениците на демокрацията, Западните ценности, свободата в разните й форми, естествено ще си останат на позициите. Те ще имам един кратък период от време, в който да се порадват на победата си, но след това ще се изправят отново пред разделението на българското общество в цялата му прелест.
Много бързо „осеферилите се“ бивши путинофили, които междувременно ще са станали някакви други „фили“, ще отворят уста два пъти по-големи от преди и пак ще обясняват, как някой иска да ни изличи от повърхността на Земята; че сме жертва на заговор на рептилиите; че свързаността на света е бедствие, измислено от сионските мъдреци, йезуитите или от Бил Гейтс и екипа му (подходящото се попълва по желание).
Репресии над путинофилите няма да има, поради простата причина, че техните опоненти никога няма да станат като тях. Много добре си спомняме, че след Десети ноември, най-малко крещяха за възмездие тези, които бяха „студирали“ по концлагерите и затворите. Още повече, че при разиграването на описания, Божем благоприятен сценарий, путинофилите няма да са извършили престъпленията, които биха извършили в условията на неблагоприятния сценарий. Така де, кой ще наказва някого заради личното му мнение?
И така просто ще влезем в нов цикъл на противопоставянето в „държавата на разлома“. Авторитарните режими няма да са се разпаднали – поне Китай винаги ще е под ръка за вдъхновение на любителите на силната ръка и синхронното маршируване. Русия ще е претърпяла поражение, ще е с „разкървавен нос“, но до повече най-вероятно няма да се стигне. Най-малкото, защото едва ли на някого в демократичния свят ще му допадне перспективата, Китай да „придобие“ половин Сибир и излаз на Северния ледовит океан. В този благоприятен сценарий, Русия просто временно ще бъде отказана от претенциите си да бъде велика глобална сила и ще бъде оставена да бъде фактор от регионално значение.
Ако руснаците успеят да произведат някаква нова фасадна демокрация с по-изискана фасада, най-вероятно ще й се оставят и допълнителни церемониални функции от рода на Г-8, Г-20 и дявол знае още какво. Каквото и да говорят нашите путинофили, Западът и американците в частност, изобщо не са унижавали Русия след имплозията и разпадането на СССР. Напротив, те направиха куп неща в обратната посока, но в момента в Москва е на мода да се казва на бялото – черно.
Така че, в нашето българско „общество на разлома“ ще съществуват всички ментални, политически и геополитически условия за да продължи разделението. Боя се, че въображението ми не достига, за да прогнозирам, какво форми на съжителство би могло да роди това противопоставяне в „държавата на разлома“.
Сигурно ще станем свидетели на възникване на паралелни субкултури, като най-вероятно новия – стар кливидж ще бъде „патриоти“ срещу глобализатори и евроинтегратори. Ако тогава има Фейсбук, българското знаменце на аватара сигурно пак ще е символ на омразата, към западните ценности и рационалността, а не на обич към Отечеството. То милото Отечество е чудесно като територия и заслужава всякаква обич, но проблемът с обитателите на територията ще продължи.
Всъщност, ако Хънтингтън беше жив, щеше с интерес да проследи, че това от неговата теория, което може би ще бъде опровергано в Украйна, а вероятно и в Турция, ще бъде блестящо компенсирано с блестящия пример на България. България – страна на разлома. Сто процента Хънтингтън.
Така че, съжителството на двете „племена“, на двете субкултури, най-вероятно ще роди невероятни последствия. Нищо чудно да възникне и неофициална сегрегация. Заведения с надписи: „За глобалисти и неолиберали вход забранен“. Или обратното: „Матрьошки не се допускат в заведението“. Вероятно, днешните путинофили, които са хора с вкус към ритуализираната мелодрама, ще проверяват хората, които искат да влизат в техните кръчми било с целуване на актуалното тогава знаме на Русия, било на портрета на председателя на Китайската комунистическа партия. Последното – в зависимост от геополитическия уклон на заведението.
Излишно е да се казва, че би било истинско щастие ако тази спонтанна сегрегация се осъществи само в кръчмите и кафенетата. Ще научим някак си къде да ходим и къде да не ходим. Но проблемът е, че това положение вероятно ще се разпространи и в образованието и в цялата културна сфера.
Няма да е невъзможно, с известно старание и от двете страни, но естествено с по-голям ентусиазъм от привържениците на източната псевдо мистика, пишман православието, плоската Земя и дълбоката душевност на Шойгу, в по-далечно бъдеще да се радваме на две паралелни образователни системи, най-вече във висшето образование. В едните висши учебни заведения ще се говори за демокрация, за пазарна икономика, за преодоляване на проблемите породени от Четвъртата индустриална революция и тути кванти, а в другите – за „партикуларизъм“, за защита на идентичността, за славянската взаимност и най-вече за безспорния факт, че слънцето изгрява от изток, но в никакъв случай от Япония и Южна Корея…
Горното не е черен хумор. Дори и да ни споходи благоприятния сценарий, при който Путин е изпратен при онзи кораб от военноморския си флот и ние не сме обект на заплаха от нечии геополитически замашки поне известно време, ние пак ще останем неимоверно заангажирани с вътрешното си разделение.
За жалост, не мога да дам особени препоръки за преодоляването на такова разделение в „държавата на разлома“ – аз съм само политолог и социолог. Ако можех да дам тутакси идея как поне малко да се тушира разделението, което продължава да се отваря година след година, сигурно щях да съм пророк, а не учен със скромни претенции.