Старши научният сътрудник от Центъра за политика на Новия Юг (PCNS, Рабат) и френския Институт за международни и стратегически отношения (IRIS, Париж) Франсис Перрен: „Този процес трябва да се разглежда в глобален план, а именно: диверсификацията на страните – доставчици, на компаниите – доставчици, на маршрутите на внос, а също така на природния газ транспортиран по газопроводи и на втечнения природен газ (LPG), който се транспортира с танкери. „Южният газов коридор“, който позволява на Европа да внася азербайджански газ през Грузия и Турция, представлява част от тази глобална визия и внася важен принос в сигурността на доставките на природен газ за ЕС“.
От началото на месец септември, цените на природния газ в Европа нараснаха повече от три пъти, а в сравнение с началото на годината – девет пъти.
Рекордно високите цени на природния газ в Европа са предизвикани от повишеното търсене (във връзка с възстановяването на икономиката и метеорологични фактори), конкуренцията с Азия за втечнения природен газ (LNG) и ограниченото предлагане от страна на „Газпром“ – най-големи доставчик на континента, който осигурява около една трета от обема на доставките.
Наблюдаваната днес газова криза в Европа още един път показва важността на диверсификацията на маршрутите и източниците за доставка на синьото гориво. При сегашните обстоятелства, въпросът за разширяването на „Южния газов коридор“, по който в края на 2020 година започна да се транспортира природен газ от гигантското азербайджанско находище „Шах Дениз“, става все по-актуален.
Както е заявил пред агенция „Тренд“ съсобственикът на нидерландската консултантска компания “VEROCY”, експерт по въпросите на политическите рискове и енергетиката Сирил Виддеркховен, разширяването на „Южния газов коридор“ се приветства, защото Европа се нуждае крайно от увеличаване на доставките.
„Даже допълнителните доставки на природен газ по тръбопроводите от Алжир и Норвегия или вносът на втечнен природен газ от Егиепт не задоволяват напълно търсенето. Основният принос на „Южния газов коридор“ е диверсификацията на доставките на природен газ в Европа, което съответства на стратегията на ЕС за осигуряване на енергийна сигурност.
„Южният газов коридор“ може и трябва да играе важна роля в този аспект. Трябва да се съсредоточим над увеличаването на доставките по „Южния газов коридор“, дотолкова доколкото, каквото и да се прави в рамките на Споразумението за зелената енергия или друга енергийна стратегия на ЕС, в течение на десетилетия природният газ ще играе важна роля не само за енергоснабдяването и сигурността на ЕС, но и като суровина за промишлеността.
Доставките на природен газ са предназначени не само за производството на топлоенергия или на електрическа енергия, но и за основни отрасли, като производството на торове, химикали и пластмаси“, е заявил експертът.
Старши научният сътрудник от Центъра за политика на Новия Юг (PCNS, Рабат) и френския Институт за международни и стратегически отношения (IRIS, Париж) Франсис Перрен е заявил също пред „Тренд“, че разширяването на „Южния газов коридор“ е интересен вариант за Европа, но има ключово предварително условие. Според него, европейските страни трябва да заемат ясна позиция по отношение на средносрочното и дългосрочното бъдеще на природния газ в европейския енергиен баланс.
„В Европейския съюз се водят дебати върху използването на природния газ. Някои политици смятат, че това е изкопаемо (фосилно) гориво и ЕС трябва да намали неговото потребление, а в дългосрочна перспектива – да спре използването на този енергоносител.
Други пък твърдят, че природният газ отделя [при изгаряне] по-малко въглероден диоксид, отколкото нефтът и разбира се – въглищата и затова Европа трябва да използва повече природен газ в хода на прехода към чистата енергия.
Каквито и да бъдат заключенията на тези дебати в ЕС и в страните – членки на Съюза, днес природният газ важен източник на енергия. Европа се сблъсква с ограниченост на доставките и с по-високи цени. Растежът на цените на синьото гориво е обусловен от много силния икономически ръст след рецесията от 2020 година, от необходимостта да се допълнят запасите в Европа до зимата, от намаляването на руските доставки и от привлекателността на азиатските пазари за втечнения природен газ (LPG)“, е обяснил Франсис Перрен.
Това положение ясно показва, че е много важно да се осигури диверсификация на доставките на газ за ЕС, добавил е експертът.
„Този процес трябва да се разглежда в глобален план, а именно: диверсификацията на страните – доставчици, на компаниите – доставчици, на маршрутите на внос, а също така на природния газ транспортиран по газопроводи и на втечнения природен газ (LPG), който се транспортира с танкери. „Южният газов коридор“, който позволява на Европа да внася азербайджански газ през Грузия и Турция, представлява част от тази глобална визия и внася важен принос в сигурността на доставките на природен газ за ЕС“ е заключил Франсис Перрен.
Неотдавна членът на управителния съвет на Регулационния орган на Италия в областта на енергетиката, мрежите за пренос и околната среда (ARERA) Стефано Саля е заявил, че увеличаването на вноса през „Южния газов коридор“ ще направи Европа по-малко уязвима при възникване на ситуации с прекъсвания на доставките. По думите му, сегашната газова криза в Европа ясно показва, че строителството на Трансадриатическия газопровод е било правилен избор.
Доставките на азербайджански газ в Европа започна в края на 2020 година с пускането в експлоатация на „Южния газов коридор“. По TAP ежегодно ще се доставят осем милиарда кубически метра газ в Италия и по един милиард кубически метра газ – в Гърция и в България. Към днешна дата, доставките на газ по TAP са надхвърлили пет милиарда кубически метра. Пропускателната способност на газопровода може да бъде увеличена до 20 милиарда кубически метра годишно.
Решението за разширяване на пропускателната способност на TAP се взима в зависимост от резултатите на пазарен тест, който се провежда на всеки две години. На 12 юли 2021 година, консорциумът TAP обяви пазарен тест. Това е регламентиран процес, посредством който доставчиците могат да внасят свои предложения за разширяване на пропускателната способност на газопровода до 20 милиарда кубически метра годишно.
Географията на износа на Трансадриатическия газопровод може да бъде значително разширена с помощта на интерконектори.
Интерконекторът Гърция – България (IGB)
Проектът IGB предвижда транспортиране на азербайджански газ в България. Дебитът на тръбопровода ще бъде три милиарда кубически метра годишно, с възможност за увеличение до пет милиарда кубически метра.
Йонийско – Адриатическият тръбопровод (IAP)
IAP може да бъде свързан с Трансадриатическия газопровод (TAP) за пренос на природен газ в много страни от Югоизточна Европа. Тръбопроводът с дължина 516 километра ще мине през Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, като негова крайна точка ще стане Хърватско. Дебитът на IAP ще бъде пет милиарда кубически метра годишно.
BRUA (България – Румъния – Унгария - Австрия)
BRUA заедно с интерконектора „Румъния - България“ ще представлява важно свързващо звено между „Южния газов коридор“, централна Европа и Балканите. Тръбопроводът ще създаде нов маршрут за транспортиране на природен газ на регионално равнище от различни източници за доставка, в това число и от Каспийския регион.
Газопроводът Сърбия – България (Ниш – Димитровград)
През тази година, Сърбия ще пристъпи към строителството на газопровод към България, пускането в експлоатация на който се очаква през 2023 година. Благодарение на този интерконектор, Сърбия ще може да се свърже с други потенциални доставчици, включително и „Южният газов коридор“.
Интерконекторът „Северна Македония - Гърция“
Тръбопроводът ще бъде постраен от района на Неа Месимврия, Солунско до Щип, което предполага дължина на трасето от около 11 километра. От газоразпределителната станция, намираща се недалече от границата при Гевгели (Евзони), газопроводът ще бъде свързан с TAP.