Територията, намираща се в зоната на временна отговорност на руския миротворчески контингент, а също така територията на Лачинския път представляват суверенна територия на Азербайджанската република. Временното въвеждане на тази територия на руския миротворчески контингент по никакъв начин не променя статута й. Тя си остава суверенна територия на Азербайджан. В текста на документа няма и дума за ограничаване на суверенитета на държавата над Карабахския регион. Всяко фактическо ограничение е нелегитимно, а съответно неговото отстраняване е правомерно.
Точно преди една година, след посещението на Президента Илхам Алиев в Брюксел, на страниците на сайта news.day.az писах, че арменско-азербайджанските отношения и пълното изпълнение на изявленията от 09/10 ноември 2020 година, представляват най-важния елемент на мирното устройство на Кавказ и на установяването на дългосрочен, устойчив мир в южнокавказкия регион. Необходимо е създаване на атмосфера на сътрудничество и доверие с цел да се осигури устойчив мир в региона, подкрепен от всеобхватно мирно споразумение. Всичко това е с обща цел - създаване на сигурен, стабилен и процъфтяващ Южен Кавказ в интерес на благополучието на всички народи, живеещи в региона.
Още тогава бях принуден да се обърна към въпроса за двата „коридора“ (Лачинския и Зангезурския), който беше урегулиран в Тристранното изявление на лидерите на трите държави от 09/10 ноември 2020 година, а в коментарите на нашите опоненти се превърна в предмет на преливане от пусто в празно.
Днес, по силата на ставащото на Лачинския път, (впрочем, понятието „коридор“ по отношение на този път в Азербайджан повече не се използва, независимо от това, как е записано това в Тристранното изявление) ,на мен ми се струва, че осмислянето на този исторически документ си остава актуален проблем на фона на съжденията, които се раздават. И не се съмнявам, че истинският смисъл на казаното в този документ няма да се хареса на нашите съседи.
Но преди да се обърнем към самия документ, бих искал да изразя и своето мнение по повод на ставащото.
В съответствие с подготвената с ръководството на временно разположения в Азербайджан руски миротворчески контингент (РМК) пътна карта, трябваше да бъде извършен оглед на находището на златна руда Гъзълбулаг и на медно-молибденовото находище Демирли. Трябваше да бъдат решени въпросите на организацията на съответните мониторингови и инвентаризационни работи. Тези въпроси станаха актуални защото на суверенната територия на Азербайджанската република е забранено да се извършава разработването на природни ресурси без разрешение на компетентните органи, а също така без заключение за сключване на съответните договори.
Миротворците, намиращи се на тази територия не са компетентни да пресичат подобна незаконна дейност. И затова, това могат и трябва да направят компетентните органи на Азербайджан. Обаче, независимо от това, не бяха създадени необходимите условия за провеждане на огледа на находищата от мониторинговата група, не беше постигнато изпълнение на съгласуваните задачи.
Акцията на азербайджанските еколози, представляващи сами по себе си движение на гражданското общество, беше възприета по много странен начин от претендиращата на „демократичност“ арменска общност. Тази общност по някаква причина лишава азербайджанците от правото да изразяват своето недоволство, своята воля, своите стремежи, своите искания. Но едновременно с това, смятайки за „коренно, законно право, което не може да бъде отнето“ на арменския народ, подобно изразяване на волята му в Република Армения и в Карабах през 1988-1991 година с последвало използване на оръжие за осъществяването на етническо прочистване на азербайджанците в Армения и в Карабахския регион.
Без да се впускаме далече назад в историята, да си спомним осъществяването на това „изключително арменско право“ чрез обсадата на парламента на Армения след 44-дневната война и пребиването на председателя му; чрез нападането на азербайджанските посолства и генерални консулства във Франция и САЩ; чрез пикетиране с искания за безпрепятствено преминаване през територията на Азербайджан, съседна с Гафанския район; чрез възпрепятстване на мониторинговата мисия на еколозите в зоната, намираща се под контрола на РМК; чрез митинга, организиран от Варданян на територията на Азербайджан и така нататък. Именно това, разбира се е „суверенната воля“ на арменския народ. С примес на традиционния тероризъм.
При това, арменците категорично лишават азербайджанския народ от правото на транспортни съобщения с Нахичеван, макар че сам министър-председателят на Армения е подписал съответния международен документ.
Всичко това някак си преминава покрай вниманието и на международната общност. Международните организации чуват само гласа на арменската страна, като игнорират при това аргументите (не воплите и стенанията, а АРГУМЕНТИТЕ) на азербайджанската страна.
И арменците и международните организации вкупом с определена част от международната общност, упорито не забелязват факта, че СРЕД СТОЯЩИТЕ НА ЛАЧИНСКИЯ ПЪТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ СА И ТЕЗИ АЗЕРБАЙДЖАНЦИ, КОИТО БЯХА ИЗГОНЕНИ ОТ ХАНКЕНДИ В НАЧАЛОТО НА 90-те ГОДИНИ, ТЕХНИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ!
Разглеждайки измисления въпрос за „затварянето“ на Лачинския път, в светлината на „страданията“ на арменците, които си живеят в своите домове и квартири в Ханкенди, Съветът за сигурност не си спомня за своите неизпълнени резолюции и за изгонените от този град преди три десетилетия азербайджанци.
За какво право може да се говори в този случай?
В това време, чуждестранните средства за масова информация активно осигуряват пиара на неочаквано появилото се в Карабах лице „вече без руско гражданство“ с фамилия Вартанян, нямащ никакво отношение към региона, но възнамеряващ да го „спасява“ по собствена инициатива и въпреки волята на местната арменска общност. Трябва да се отбележи, че проникването на това лице в зоната на отговорност на руските миротворци е незаконно и нарушава Наказателния кодекс на Азербайджан (незаконно преминаване на държавната граница). Това лице автоматично се превърна в субект на съответния член на Наказателния кодекс и подлежи на наказателно преследване не само на територията на Азербайджан, но и извън границите на страната. Затова, при неговата поява, примерно в Русия, съгласно съответните двустранни споразумения, той трябва да бъде предаден на Азербайджан. Ако разбира се, не бъде обезвреден до тогава на азербайджанска територия.
И на края, няколко думи за изявлението на Пашинян по повод привличането към този въпрос на международните организации. А какво ще кажете за ненамесата във вътрешните работи на суверенна държава? Сам той, в това число и пред вътрешната си аудитория, е признал Карабахския район за територия на Азербайджан и го е изключил от дневния си ред. Така че кой или какво е принудило Пашинян да се върне две крачки назад и фактически да прекъсне преговорния процес? Както вече е установено, главен съветник на премиера на Армения, днес е президентът на Франция. Ние разбираме инструкциите, получени от Макрон с цел сриване на преговорите и последващо изтласкване от района на Русия и поканване на Франция, но Азербайджан няма да позволи това.
Сега за Тристранното изявление и за статута на предвидените в него „коридори“. Ще ми се наложи по-подробно да обясня на неразбиращите, какво е предвидено в точки 3, 6 и 9 на това изявление.
Първо ще отбележа, че територията, намираща се в зоната на временна отговорност на РМК, а също така територията на Лачинския път представляват суверенна територия на Азербайджанската република. Временното въвеждане на тази територия на РМК по никакъв начин не променя статута й. Тя си остава суверенна територия на Азербайджан. В текста на документа няма и дума за ограничаване на суверенитета на държавата над Карабахския регион. Всяко фактическо ограничение е нелегитимно, а съответно неговото отстраняване е правомерно.
Точка 3 от Изявлението гласи: „По протежение на линията на съприкосновение в Нагорни Карабах и по протежение на Лачинския коридор се разгръща миротворчески контингент на Руската федерация от 1960 военнослужещи със стрелково оръжие, 90 бронетранспортьора, 380 единици автомобилна и специална техника“. А в точка 6 е „предвидена бъдещата предислокация на руския миротворчески контингент за охрана на този маршрут“, което сочи изключително охранителната функция на РМК.
В същата тази 6-та точка се казва, че „Азербайджанската република гарантира сигурността на движението по Лачинския път на граждани, транспортни средства и товари в двете посоки“. Всеки, който прочете това, разбира, че без физическо присъствие е невъзможно осигуряването на сигурността на движението по коридора. Затова е очевидно, че присъствието на азербайджанските силови структури на пътя е предвидено от самото изявление. Това е и на свой ред, потвърждение за някои „упорити хора“ на суверенитета на Азербайджан над тази транспортна артерия.
В изявлението не е казана и дума, че участъкът на границата на мястото на преминаване на Лачинския път не се охранява от азербайджанската държава. Азербайджан не се е отказвал и на никого (в това число и на РМК) не е предавал функцията по охраната на границата и митническата функция на държавата. Разбирайки това, ръководството на РМК постоянно се позовава на факта, че те нямат право да контролират внасяните товари от сепаратистите.
И какво? Това трябва ли да означава, че такъв важен участък на държавната граница, от където още не са изведени всички въоръжени сили на държавата-агресор, трябва да остане без контрол? Това е канал за незаконно придвижване на нежелателни за държавата лица (терористи, провокатори), на забранени стоки, на оръжие (в това число на мини и на експлозиви), на наркотици и прочее. Днес това не са просто опасения: тези престъпления се извършват ежедневно в условията на нехайството на руския миротворчески контингент и при отсъствието на контрол от страна на азербайджанските силови структури.
Ако се съпостави приведеното съдържание на точка 6, където Азербайджан гарантира сигурността на движението по Лачинския път, със съдържанието на точка 9 в съответствие с която Република Армения „гарантира сигурността на транспортните съобщения между западните райони на Азербайджанската република и Нахичеванската автономна република с цел организирането на безпрепятствено движение на граждани, транспортни средства и товари в двете направления“, то става ясно, че даването на гаранции за безпрепятствено преминаване от азербайджанска страна, означава и присъствие на границата в района на Лачинския път на азербайджански граничари и митничари.
Аз не разбирам, защо арменската страна постоянно се опитва да докаже на целия свят отсъствието на просто елементарно грамотни юристи в Армения? Въпросът разбира се е риторичен, но все пак е интересно да получим отговор.
Авторът проф. Намък Алиев е доктор на юридическите науки, професор, ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика на Академията за държавно управление при Президента на Азербайджанската Републики, Извънреден и Полномощен посланик.
Источник: https://news.day.az/politics/1523176.html?fbclid=IwAR0OIqPdDwYBuXOfJCsx…;