„Ашхабад има около шест месеца, докато европейските газови компании са в търсене на алтернативни източници на природен газ и са заинтересувани от преговори. Необходимо е Туркменистан незабавно да се обърне към европейските газови компании и разбира се – към Държавната нефтена компания на Азербайджан - SOCAR, която е очевидният посредник в този грандиозен проект“ е казал Алан Мастард.
В условията на глобална икономическа нестабилност, ролята на Азербайджан за смекчаването на последствията от енергийната криза осезателно нараства. Дотолкова, доколкото Азербайджан и ЕС се договориха за удвояване на доставките на азербайджански газ до 2027 година, очаква се, че износът на природен газ от страната в Европа ще възлезе на 20 милиарда кубически метра годишно, като междувременно през тази година се планира да се доставят не по-малко от 11,6 милиарда кубически метра. Освен това, общият обем на износа на природен газ от страна на Азербайджан през тази година се очаква да е около 24 милиарда кубически метра.
Коментирайки експортния потенциал на енергоресурсите на Азербайджан, Президентът Илхам Алиев заяви, че „опитът от нашата работа с находищата на нефт казва, че запасите значително надвишават първоначалните оценки, направени по сондажен способ; количествата зависят и от прилагането на нови технологии, а газовият отрасъл на Азербайджан ще доставя своите ресурси на световния пазар най-малко 100 година, тоест в зависимост от развитието на технологиите, ще възникнат възможности за добив и на повече. Затова, 2,6 трилиона [кубически метра] – това е минималното доказано ниво на нашия потенциал“.
Едновременно с това, Азербайджан винаги е изразявал готовност да участва в различни перспективни инициативи. Потенциалното удължаване на Южния газов коридор (ЮГК) посредством Транскаспийския газопровод (до Туркменистан) може значително да увеличи доставките на природен газ в Европа, като централно място в тях ще заеме Азербайджан.
Както е отбелязал президентът Илхам Алиев, „за да се направи сметка е необходимо да се направи технико-икономическа обосновка. Към нейната подготовка трябва да бъдат привлечени компаниите. Тоест, тези въпроси не могат да се решат за един ден или за една година. Ако дадем старт на дадения проект днес, то в течение на няколко години, ще трябва просто да се извършват проучвания – геоложки и екологични изследвания, на техническите възможности, на обема на необходимото финансиране – всички тези въпроси остават отворени“. Той е добавил, че „ние винаги сме поддържали този проект, а аз нееднократно съм заявявал, че да – ако се обърнат към нас, ние сме готови да предоставим своите възможности, наличната инфраструктура и да решим останалите необходими въпроси“.
Съучредителят и съпредседател на енергийния стартъп “Trans-Caspian Resources”, бившият посланик на САЩ в Туркменистан – Алан Мастард е казал по този повод, че Туркменистан трябва да се включи в този проект сега, защото възможностите за привличане на чуждестранни инвестиции в проекти, свързани с изкопаеми горива, стават все по-малко.
Според думите му, Европа трябва да намери алтернативен доставчик за около 55 – 70 милиарда кубически метра природен газ годишно, който преди се е доставял от Русия и това може да стане само чрез диверсификация.
„Ашхабад има около шест месеца, докато европейските газови компании са в търсене на алтернативни източници на природен газ и са заинтересувани от преговори. Необходимо е Туркменистан незабавно да се обърне към европейските газови компании и разбира се – към Държавната нефтена компания на Азербайджан - SOCAR, която е очевидният посредник в този грандиозен проект“ е казал Алан Мастард.
Компанията “Trans-Caspian Resources” в този случай може да събере международен консорциум, който да привлече средства за финансиране и строителство на един или няколко свързващи тръбопровода, е добавил бившият посланик.
„В този случай, времето е от решаващо значение – това става ясно от неотдавнашното изявление на Европейската комисия за нуждите на Европа от енергия. С указ на президента, „Туркменгаз“, „Туркменойл“ и операторите на нефтените платформи трябва да бъдат упълномощени да водят преговори със SOCAR за осъществяването на този проект“, подчертал е Алан Мастард.
Бившият посланик е отбелязал, че в същото време, за да може да заработи проектът, Западът е длъжен да вложи инвестиции в размер от няколко милиарда долара в инфраструктура работеща с изкопаемо гориво, като отчита, че тя ще бъде завършена и ще влезе в експлоатация едва след няколко години.
Той е добавил, че като цяло съществува широко поле за сътрудничество на Азербайджан със страните от Средна Азия н областта на енергетиката. Освен очевидните перспективи на сътрудничеството в областта на въглеводородите – казахстанският нефт и туркменския природен газ, съществува голям потенциал за производството на електроенергия от възобновяеми източници.
Очевидно е, че Азербайджан и Туркменистан разполагат с огромен потенциал, за да изведат сътрудничеството си на съвършено ново равнище.
Далновидната стратегия на Президента Илхам Алиев позволи на Азербайджан да бъде смятан за надежден и високо ценен партньор. Сега ЕС е готов да влезе в сериозни преговори с Азербайджан. Времената, когато Южният газов коридор имаше второстепенно значение, отминаха. Днес се признават огромните възможности, които имат Азербайджан и Каспийско море, особено що се отнася до Трансадриатическия тръбопровод (TAP) и Трансанадолския газопровод (TANAP).