Азербайджан и Казахстан си поставят амбициозни цели за интегриране на възобновяемите енергийни източници в своята енергийна инфраструктура. Трите държави започват заедно да полагат значителни усилия за трансконтинентален внос на възобновяема енергия в Европа. Тази инициатива ще използва значителния зелен производствен капацитет, който се развива в Узбекистан, особено във вятърната и слънчевата енергия, както и капацитета на Казахстан да пренася възобновяема енергия през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и в крайна сметка до Европа през Черно море и Румъния.
Узбекистан, Азербайджан и Казахстан ще създадат съвместно предприятие за осъществяване на проекта за зелен коридор.
Това е заявил заместник-министърът на енергетиката на Узбекистан - Умид Мамадаминов в ексклузивно интервю за агенция „Trend“.
„На COP29 се очаква Узбекистан, Азербайджан и Казахстан да подпишат междуправителствено споразумение, което ще бъде важен жалон за тази инициатива. Това споразумение ще даде тласък на проекта, което ще доведе до неговото бързо изпълнение. Трите страни вече подписаха меморандум за разбирателство по-рано тази година.
Ангажираме консултантската компания CESI (Centro Elettrotecnico Sperimentale Italiano) да направи технико-икономическото проучване на начинанието. Процедурата по изготвяне на това предпроектно проучване ще отнеме около година, след което ще започне строителството.
Няколко международни финансови институции също изразиха интерес да финансират този „зелен“ проект. Очаква се строителството да продължи около 3-4 години. Освен това до 2030 година, инфраструктурата и производствените мощности (вятърна и слънчева генерация) в северозападния регион на Узбекистан ще бъдат напълно готови“, е казал заместник министър Умид Мамадаминов.
Той е отбелязал, че Узбекистан, Азербайджан и Казахстан си поставят амбициозни цели за интегриране на възобновяемите енергийни източници в своята енергийна инфраструктура. Трите държави започват заедно да полагат значителни усилия за трансконтинентален внос на възобновяема енергия в Европа. Тази инициатива ще използва значителния зелен производствен капацитет, който се развива в Узбекистан, особено във вятърната и слънчевата енергия, както и капацитета на Казахстан да пренася възобновяема енергия през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и в крайна сметка до Европа през Черно море и Румъния.
Заместник-министърът е казал, че се очаква проектът за възобновяема енергия, включващ Узбекистан, Азербайджан и Казахстан, да донесе значителни ползи за всички участващи в него страни. Тази инициатива ще им позволи да увеличат доходите си, да създадат работни места и значително да намалят въглеродните емисии.
Интегрирането на електрически мрежи между тези страни оптимизира използването на ресурсите, позволявайки на всяка страна да използва силните си страни в колективна изгода. Узбекистан има значителен потенциал в областта на вятърната и слънчевата енергия, особено поради значителния вятърен капацитет в северния си регион. Развитието на необходимата инфраструктура за пренос на електроенергия към Европа ще позволи ефективното използване на този потенциал.
„Проектът ще използва технология с постоянен ток с високо напрежение (HVDC), която е необходима за ефективно пренасяне на електроенергия на дълги разстояния (над 1000 километра) с ниски енергийни загуби, което ще създаде устойчива инфраструктура за износ на електроенергия. Прогнозира се, че до 2030 година потреблението на електроенергия в Узбекистан ще достигне повече от 130 милиарда kW/h, но очакваният излишък от енергия, генерирана от слънчеви и вятърни ресурси ще осигури достатъчно електроенергия за износ“, е отбелязал заместник министър Умид Мамадаминов.
Умид Мамадаминов е подчертал, че европейските страни, са се ангажирали като част от своите климатични цели, да постигнат нулеви емисии на парникови газове до 2050 година. Доставките на зелена енергия от Средна Азия значително ще намалят зависимостта на Европа от изкопаемите горива и ще улеснят прехода към възобновяеми източници.
Заместник министърът е подчертал, че към инициативата могат да се присъединят и други заинтересувани страни и правителства.
„Нашите съседни страни, включително Киргизстан и Таджикистан, са заинтересувани да участват в инициативата и богатите хидроенергийни ресурси на тези страни ще създадат балансирано, непрекъснато снабдяване с електроенергия за Европейския съюз“, е казал той.
„Узбекистан, Казахстан и Азербайджан инвестират сериозно във възобновяема енергия, за да подобрят своите енергийни системи. Азербайджан предлага значителен опит в развитието на слънчевата и вятърната енергия, което е в съответствие с целта на Узбекистан за значително намаляване на въглеродните емисии, както е посочено в Парижкото споразумение. Узбекистан вече се е ангажирал да постигне 35 процента намаление на емисиите си на парникови газове до 2030 година, като Азербайджан си е поставил сравними цели“, е отбелязал Умид Мамадаминов.
Заместник-министърът е подчертал, че през последните години Узбекистан се е позиционирал като централен играч в сферата на производство на „зелена енергия“ в Средна Азия, като е дал ход на проекти за възобновяема енергия с мощност повече от 20 гигавата, като това включва повече от 12 гигавата вятър и повече от 8 гигавата слънчев капацитет. Очаква се възобновяемият енергиен капацитет на Узбекистан да надхвърли 4000 мегавата до края на тази година и се очаква да се удвои до повече от 7500 мегавата до края на следващата година.
Друг важен момент, който е отбелязал заместник-министър Мамадаминов е, че за успешното интегриране на енергийни източници, които не създават базова / бандова електроенергия (като слънчевата и вятърната) е необходимо да се създаде надеждна инфраструктура. Това включва изграждане на достатъчно електропреносни линии; внедряване на системи за цифрова автоматизация, които да работят с разширено метеорологично прогнозиране на времето; наличие на резервен капацитет (BESS, помпени хидроцентрали, малки газови турбини) за бързо увеличаване и намаляване на производството, за да се балансира мрежата и развиването на капацитет за създаване на квалифициран мениджърски екип.
Важността на тези елементи не може да бъде надценена за страните, които искат да интегрират възобновяеми енергийни източници в своите енергийни системи. Географското разпределение на източниците на производство често изисква създаването на обширни мрежи за пренос на електроенергия, за да се свържат отдалечените съоръжения за производство с центровете на потребление.
„В Узбекистан производството на енергия от възобновяеми източници се намира главно в северозападните и западните региони, включително Навои, Бухара, Кашкадария и Каракалпакстан, докато централните и западните части на страната имат най-високо потребление. Това изисква значителни инвестиции в електропреносни линии, за да се улесни движението на електроенергията от местата на генериране до местата на търсене.
Узбекистан отделя специално внимание на осъществяването на проекти за съхранение на енергия чрез акумулаторни батерии, като вече е подписал споразумения за повече от 2000 мегавата (повече от 4000 MWh капацитет), от които 300 мегавата (повече от 600 MWh капацитет) се очаква да бъдат пуснати в експлоатация до края на този година. Осъществяването на широкомащабни инициативи за съхранение на електроенергия чрез акумулаторни батерии играе критична роля за стабилизиране на електрическата мрежа, осигурявайки надеждно електроснабдяване при отстраняване на колебанията, свързани с възобновяемите енергийни източници“ е заключил заместник-министър Мамадаминов.
Источник: https://www.trend.az/casia/uzbekistan/3965922.html