Дискусия за обръщението на Президента на Казахстан - „Икономическият курс на справедлив Казахстан“
Става дума за огромна геополитическа трансформация, която Казахстан не е поръчвал, но реагира на нея по крайно адекватен начин. Можем с чиста съвест да кажем, че в момента оста Казахстан – Азербайджан е двигател на тази геополитическа и геоикономическа промяна.
В битността си на директор „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и на редовен доцент във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ), което е горд член на АИКБ, имах възможността да участвам в дискусия, посветена на Обръщението на Президента на Република Казахстан - Касъм-Жомарт Токаев до народа на страната - „Икономическият курс на справедлив Казахстан“ .
Дискусията беше организирана от посолството на Република Казахстан в София. Н. Пр. Посланик Виктор Темирбаев се срещна с представители на научните, академичните и бизнес средите при присъствие и на медиите. Може да се каже, че дискусията се водеше изключително между хора, които познават проблемите на Казахстан, Средна Азия и Каспийския регион, както и геополитическите и геоикономическите реалности на търговските маршути „Изток - Запад“, „Китай - Европа“.
Ако трябва да сме обективни, обръщението на Президента Токаев изобщо не е някакъв церемониален документ, а си е реакция и отговор на шеметните геополитически промени, които протичат в региона. (От моя гледна точка, става дума за трета вълна на деколонизацията в Средна Азия и Южен Кавказ).
Преди 5-10 години светът не отдаваше особено внимание, нито пък оценяваше по подобаващ начин Транскаспийския международен транспортен маршрут (ТМТМ), или тъй нареченият „Среден коридор“. В същото време последните геополитически събития, предизвикани от конфликта в Украйна, наложиха преосмисляне на транспортната политика на повечето държави, които участват в търговията и икономическото сътрудничество по оста Изток – Запад, Китай - Европа.
Ако трябва да сме обективни, обръщението на Президента Токаев изобщо не е някакъв церемониален документ, а си е реакция и отговор на шеметните геополитически промени, които протичат в региона. (От моя гледна точка, става дума за трета вълна на деколонизацията в Средна Азия и Южен Кавказ).
Преди 5-10 години светът не отдаваше особено внимание, нито пък оценяваше по подобаващ начин Транскаспийския международен транспортен маршрут (ТМТМ), или тъй нареченият „Среден коридор“. В същото време последните геополитически събития, предизвикани от конфликта в Украйна, наложиха преосмисляне на транспортната политика на повечето държави, които участват в търговията и икономическото сътрудничество по оста Изток – Запад, Китай - Европа.
Всъщност, ще повторя, че става дума за огромна геополитическа трансформация, която Казахстан не е поръчвал, но реагира на нея по крайно адекватен начин. Можем с чиста съвест да кажем, че в момента оста Казахстан – Азербайджан е двигател на тази геополитическа и геоикономическа промяна.
В този контекст отделянето на специално внимание от страна на президента на Казахстан – Касъм-Жомарт Токаев на развитието на Средния коридор и стремежа към съвместна работа с Азербайджан и Грузия по разширяването му, потвърждава намерението на страната да е в крак с геополитическите реалности. Тя ще стане транспортен хъб в търговската верига между Китай и ЕС, а и самата тя ще се възползва от „Средния коридор“, защото стокообменът й както с Китай, така и със страните от ЕС расте постоянно. В момента Казахстан вече е най-големият доставчик на уранов концентрат и уран в света, а и не само.
След „самоизключването“ на „Северния коридор“, значението на Средния коридор не просто нарасна рязко, той просто остана единствен. Всъщност, възможностите на „Средния коридор“ бяха изпитани още по време на пандемията, когато „каспийският триъгълник“ между пристанищата Актау (Казахстан), Баку (Азербайджан) и Туркменбаши (Туркменистан) не спря да работи и за миг и допринесе в огромна степен за запазването на веригите на доставките в глобален план.
В своето обръщение президентът Касъм-Жомарт Токаев специално отбеляза развитието на сферата на транспортната логистика на Казахстан, в това число максимално използване на потенциала на Транскаспийския маршрут. Едновременно с това, продължава развитието и на коридора „Север – Юг“, което поставя страната на един от глобалните търговски кръстопъти. Изпълнението на заявените в Обръщението идеи и планове ще позволи на Казахстан да стане един от най-големите транспортни хъбове и в регионален и в глобален план.