Фондация „Фридрих Еберт” в служба на Република Армения (или на арменската диаспора)

Автор
НАМЪК ХАСАН ОГЛУ АЛИЕВ

Фондация „Фридрих Еберт” в служба на Република Армения (или на арменската диаспора)

Проф. Намък Алиев: Аз само се удивявам, как лице, представляващо Фондация „Фридрих Еберт” в Южен Кавказ, може да пише толкова непрофесионални, безотговорни и предубедени материали. Според мен, в дадения случай азербайджанофобията излиза извън нормалните мащаби.

Снимка: Архив на автора

През месец ноември миналата година в blacksea-caspia.eu излезе отговорът ми (https://blacksea-caspia.eu/bg/po-vprosa-za-statiyata-na-narek-sukiasyan… ) по повод публикуваната в „IPJ-journal” на Фондация „Фридрих Еберт” статия на Нарек Сукиасян, който е проектен координатор на Представителството на Фондацията в Република Армения (Сукиасян, Нарек, Удары по ахиллесовой пяте, https://www.ipg-journal.io/rubriki/vneshnjaja-politika-i-bezopasnost/ud… , 18.11.2021).

За съжаление, тази много пристрастна и необоснована статия на г-н Нарек Сукиасян  не е единствената причина за критики към Фондация „Фридрих Еберт”. На 14 март 2022 година, Феликс Хет (Felix Hett), който от януари 2017 година оглавява представителството на Фондация „Фридрих Еберт” за Южен Кавказ, публикува статията „Разцепеният Кавказ. Войната на Русия срещу Украйна разтърси Азербайджан, Армения и Грузия, но не измени пътищата им на развитие” (https://www.ipg-journal.io/regiony/evropa/raskolotyi-kavkaz-1469/ , в рубриката – Европа: Южен Кавказ между курса към ЕС и зависимостта от Русия, IPG Journal).

Няма да давам оценка на цялата статия, дотолкова доколкото не си поставям такава задача, но не мога да замълча по повод излъчващата се от тази фондация азербайджанофобия, защото появата на втора статия вече представлява тенденция. Като разглежда ситуацията в Южен Кавказ в светлината на украинските събития, авторът напълно естествено засяга положението и политиката на Азербайджан. Той изказва своята гледна точка за балансираната политика на Азербайджан в региона:

„Азербайджан официално заема неутрална позиция, до което собствено се домогва Кремъл от Украйна. Президентът Илхам Алиев в момента дори председателства движението на неприсъединилите се страни. Но в реалната политика Баку се опитва да постигне баланс между отдавна доминиращата в този регион Русия и Турция. Стратегическият съюз, който Баку сключи с Москва в навечерието на войната, в много моменти представлява огледално отражение на декларацията от Шуша за съюзнически отношения с Анкара, приета през 2021 година. По този начин Азербайджан се престраши да поеме риск: да координира външната си политика с често съперничещи помежду си, а понякога сътрудничещи си регионални свръхдържави”.

Ще приемем казаното като мнение на автора на статията, като само ще отбележа, че политиката на Азербайджан се осъществява не в съответствие с желанията на Москва, а в интерес на Азербайджан, на народа на страната и с отчитане на геополитическата ситуация.

Но, след това следва напълно невероятен изблик на „гениалната политологическа мисъл” на автора:

„Авторитарната власт в Баку смята, че благодарение на войната от 2020 година е успяла да „реши” конфликта около Нагорни Карабах: след 44 дни ожесточени боеве, по-голямата част от територията, по-рано контролирана от Армения, премина към Азербайджан. Независимо от грубото нарушаване на международното право, поддържаната от Турция завоевателна война не стана обект на международни санкции. Възможността за прекратяване на доставките на енергоносители от Азербайджан за ЕС не се разглеждаше даже в периода на активните бойни действия. Вносът на нефт от тази страна в ЕС възлиза на почти пет процента. Трансадриатическият газопровод, по който може да се доставя газ от Азербайджан в Италия, беше построен по време на войната. Това вероятно е укрепило вярата на Москва в това, че международната общност ще се примири с изменението на съществуващото статус-кво по военен път”.

Като оставям на съвестта и на личното мнение на автора тезата за „авторитарната власт в Баку”, нека се опитаме да се ориентираме в този опус.

1. Авторът се съмнява, че благодарение на 44-дневната война, в Баку са успели да решат Карабахския конфликт. Т.е. той иска да каже, че конфликтът продължава. Това той казва при положение, че и Азербайджан и Република Армения, подписвайки Тристранното изявление от 9/10 ноември 2020 година, говорят за делимитацията и демаркацията на границата, а също така за подготвянето на мирен договор. Арменската страна в нито едно от своите изявления не споменава прословутата „Нагорно-Карабахска република”. Започва работа по въстановяването на Зангезурския коридор. Намеквайки, че конфликтът не е приключил, авторът подхранва с илюзии реваншистките кръгове в Република Армения, тези които игнорирайки международното право, продължават да живеят с териториални претенции към съседите си. Очевидно, представителят на Фондация „Фридрих Еберт” изпълнява поръчка на „партията на войната”, което противоречи на първоначално обявените задачи на тази „фондация”.

2. Забележителна е и друга фраза на автора: „след 44 дневни ожесточени боеве, по-голямата част от територията, по-рано контролирана от Армения, премина към Азербайджан”. От нея излиза, че авторът не признава териториалната цялост на Азербайджан, която е призната от международната общност, от Организацията на обединените нации (ООН), а също така и от Германия като самостоятелна държава, в която е регистрирана тази фондация.

И Азербайджан и Република Армения станаха членове на ООН в тези граници, в които се намираха в състава на СССР. В този контекст, би било уместно да напомним на господин Хет, Декларацията на Европейската Общност от 16 декември 1991 година за ръководните принципи за признаване на новите държави от Източна Европа и от Съветския Съюз, които между другото потвърждават „уважаване на неприкосновеността на всички граници, които могат да бъдат изменени само с мирни средства и по взаимно съгласие” [Виж: International Legal Materials, 1992, № 31, pp. 1486-1487, at p. 1487].

Не пречи да се напомни на представителя на Фондация „Фридрих Еберт” за заседанието на [Съвета на] ЕС на ниво министри на външните работи, състояло се на 23 декември 1991 година в Брюксел, на което беше обсъдено положението в СССР и в някои стран от Източна Европа. В приетото на това заседание Изявление на „Дванадесетте” за бъдещия статут на Русия и другите бивши [съюзни] републики беше подчертано, че няма да бъдат признавани държави, възникнали в резултат на агресия [Виж: http://law7.ru/base48/part4/d48ru4108.htm; Действующее международное право. В 3-х томах. Составители Ю.М.Колосов и Э.С.Кривчикова. Том 1. – Москва: Издательство Московского независимого института международного права, 1996, с.159-161]. С това Изявление беше призната и потвърдена легитимността на границата между Азербайджан и Република Армения. Сред „Дванадесетте” беше и министърът на външните работи на Германия.

Докладчикът на ПАСЕ – Дейвид Аткинсън отбелязва, че „границите на Азербайджан бяха признати от международната общност в този момент, когато страната беше призната за независима държава през 1991 година”, „територията [на която] включваше нагорно-карабахския регион”. [Виж: The conflict over the Nagorno-Karabakh region dealt with by the OSCE Minsk Conference, Doc. 10364, 29 November 2004, Report, Political Affairs Committee, Rapporteur: Mr David Atkinson, United Kingdom, European Democrat Group, III. Explanatory memorandum by the Rapporteur, Introduction, item 5., https://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/X2H-Xref-ViewHTML.asp?FileID=10733… ].

Би ми се искало да узнаем, от какво се ръководи представителят на фондацията в тази своя „мисъл” и от кого се финансира тази „мисъл”.

3. Следващият опус на автора заслужва той да бъде обявен за персона „нон-грата” в Азербайджан.

Само вникнете в съдържанието му (!): „Независимо от грубото нарушаване на международното право, поддържаната от Турция завоевателна война не стана обект на международни санкции”. Авторът смята, че Азербайджан, освобождавайки своите признати от международната общност територии в съответствие с Устава на ООН и изпълнявайки четири резолюции на Съвета за сигурност на ООН, е „нарушил грубо международното право”!? Но това не стига! Той е нарекъл свещената за народа на Азербайджан война за освобождение на своите територии „завоевателна война”! Този термин ние няма да срещнем дори и сред реваншистките кръгове в Република Армения и сред арменската диаспора.

Това е пряко оскърбление на азербайджанския народ, сред синовете на когото не беше регистриран нито един дезертьор, докато Република Армения призна за десетки хиляди дезертьори от арменските въоръжени сили.

4. Следващата фраза свидетелства за това, че авторът въобще е далаче от това, което става не само в Южен Кавказ, но и в Европа:

„Трансадриатическият газопровод, по който може да се доставя газ от Азербайджан в Италия, беше построен по време на войната”. За 44 дни? Надявам се, авторът не е от „Клуба на веселите и находчивите”? Нямаше да му навреди да се запознае с 30-годишната история на титаничната работа на Азербайджан над транснационалните проекти, с последователността и целенасочеността на този процес, с позициите на много европейски държави, които възпрепятстваха тези проекти, въпреки интересите на народите от Европа.

Аз само се удивявам, как лице, представляващо Фондация „Фридрих Еберт” в Южен Кавказ, може да пише толкова непрофесионални, безотговорни и предубедени материали. Според мен, в дадения случай азербайджанофобията излиза извън нормалните мащаби.

Връщайки се към началото на моя материал, бих искал да отбележа, че след статията на Сукиасян това е вторият откровено антиазербайджански, азербайджанофобски материал, попаднал пред очите ми в “IPJ-journal” на Фондация „Фридрих Еберт”. Аз не съм редовен читател на това „жълто” издание. Но за всеки читател са достатъчни тези два материала, за да прецени за това, на кого служат това тенденциозно издние и издаващата го Фондация.

Днес, Азербайджан е лидер сред трите страни от Южен Кавказ по всички показатели: и от гледна точка на нивото на икономическо развитие (повече от 70 % от икономиката на Южен Кавказ се пада на Азербайджан) и от политическа гледна точка. Азербайджан е лидер на Движението на неприсъединилите се страни, по чиято инициатива в последно време Общото събрание (Генералната асамблея) на ООН обсъди жизнено важни за човечеството проблеми.

Въпреки това, Вие няма да срещнете нито един положителен материал за нашата страна в това издание.

На мен ми се струва, че съответните структури в Азербайджан трябва да обърнат внимание на нееднозначната дейност на Фондация „Фридрих Еберт” и на нейното представителство за Южен Кавказ, а Феликс Хетт безспорно трябва да бъде включен в „черния списък” на Министерството на външните работи.

Намък Хасан оглу Алиев е Извънреден и Пълномощен Посланик, доктор на юридическите науки, професор, ръководителн на катедрата по международни отношения и външна политика на Академията за държавно управление при Президента на Азербайджанската република.