НАГОРНИ КАРАБАХ

Три години след последната война между Армения и сепаратистите в азербайджанския регион Нагорни Карабах, населен с мнозинство от арменци, Азербайджан нанесе нови военни удари. Баку заявява, че намерението му е било да атакува военна инфраструктура, като част от „антитерористична операция“ и да щади цивилното население, но наблюдатели на място съобщават за големи човешки жертви: най-малко 32 цивилни смъртни случая в рамките на 24 часа. (Бел. ред.

Преди почти три години, приключи Втората Карабахска война, известна още като „44 дневната война“, която в Азербайджан съвсем не без основание наричат „Отечествена“. Войната завърши с победа за Азербайджан, с поражение за Армения и с … придобивки за Русия.

Фондация „Фридрих Еберт“, многократно отличила се с тенденциозни, ангажирани, азербайджаномразки материали в „IPJ–jurnal“, продължава да се занимава с провокации. Независимо от отрицателната реакция на азербайджанската страна, можеше да се очаква, че тази структура ще позабави малко темповете на антиазербайджанската си пропаганда, но надеждите се оказаха напразни.

В средствата за масова информация и в социалните мрежи от името на „Руската общност на Нагорни Карабах“ се разпространяват съобщения за митичните пет хиляди руснаци и граждани на Русия, страдащи от ужким наложената блокада на Лачинския път. Така нареченият „секретар на Събранието на руските съотечественици“ на марионетната „НКР“ Андрей Сергеев прави изявления за „най-тежкото изпитание“, на което са подложени „повече от 5000 руски съотечественици“, живеещи в Карабахския регион на Азербайджан.

Точно преди една година, след посещението на Президента Илхам Алиев в Брюксел, на страниците на сайта news.day.az писах, че арменско-азербайджанските отношения и пълното изпълнение на изявленията от 09/10 ноември 2020 година, представляват най-важния елемент на мирното устройство на Кавказ и на установяването на дългосрочен, устойчив мир в южнокавказкия регион. Необходимо е създаване на атмосфера на сътрудничество и доверие с цел да се осигури устойчив мир в региона, подкрепен от всеобхватно мирно споразумение.

Продължава незаконната експлоатация и разграбване на азербайджанските природните ресурси в региона Карабах в Азербайджан, където понастоящем са разположени миротворците на Руската федерация.  

Фактите за незаконната експлоатация на минерали, метали, дървесина, питейна вода и други водни ресурси са отразени в докладите и резолюциите, приети от ОССЕ, Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Програмата за околна среда (ПОСООН) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

След провокационните статии на проектния координатор на Представителството на Фондация „Фридрих Еберт“ в Република Армения Нарек Сукиасян и на ръководителя на представителството на фондация „Фридрих Еберт“ Феликс Хетт (Felix Hett), публикувани в списанието на Фондацията “IPJ-jurnal”, (съответно – „Удари по ахилесовата пета“ от 18 ноември 2021 година и „Разцепеният Кавказ.

Миналия месец първата група вътрешно преместени азербайджанци – хора, насилствено изселени от окупираните територии на Азербайджан в началото на 90-те години, потеглиха обрaтно към своята родна земя в азербайджанския район Зангилан. Азербайджанските изселници се отправиха към отдавна изгубената си родина, за да си я възвърнат, с надеждата, че и други вътрешно преместени лица ще последват примера на тези първи завърнали се пионери.

През последните дни както в азербайджанските, така и в арменските средства за масова информация усилено се обсъжда изявлението на министър-председателя на Република Армения – Никол Пашинян за това, че етническите арменци, живеещи незаконно в селата Забух и Сус в Лачинския район на Азербайджанската република, а също и в самия град Лачин, ще бъдат преселени след завършването на строителството на алтернативния път на „Лачинския коридор“.

На 20 януари 2022 г. се отбелязват 32 години от военното нахлуване и жестоките убийства на цивилни граждани в град Баку, Азербайджан, извършени от силите на Съветската армия на 20 януари 1990 г. В отговор на надигащото се движение за национална независимост, съветското ръководство изпраща близо 26 000 войници с тежка военна техника да щурмуват град Баку в операция, наречена „Удар“.