Какво представлява "руската общност" на така наречения „Нагорни Карабах“

В средствата за масова информация и в социалните мрежи от името на „Руската общност на Нагорни Карабах“ се разпространяват съобщения за митичните пет хиляди руснаци и граждани на Русия, страдащи от ужким наложената блокада на Лачинския път. Така нареченият „секретар на Събранието на руските съотечественици“ на марионетната „НКР“ Андрей Сергеев прави изявления за „най-тежкото изпитание“, на което са подложени „повече от 5000 руски съотечественици“, живеещи в Карабахския регион на Азербайджан.

Много удивително е, че така наречената „Руска общност в „Нагорни Карабах“ “ като по чудо набра повече от 2500 души през 2021 година, а сега е нараснала до повече от пет хиляди. Откъде са се взели толкова много хора от руска националност в района, откъдето бягат дори самите арменци? Вероятно от същото място, откъдето се взеха повече от 120 хиляди арменци, въпреки че в последните предвоенни години там едвам се събираха 40 хиляди души, а и те се стремяха да напуснат по всякакви начини. А след войната този показател е намалял наполовина.

Faktyoxla Lab се опита да анализира какво представлява „руската общност в Нагорни Карабах“?

Откъде идват данните за над 5000 руснаци в Карабах?

Да започнем с това, че според така нареченото „преброяване на населението“ в окупирания Карабах, извършено през 2015 година, на тази територия са живели 238 души от руска националност и 26 украинци. Според последното съветско преброяване (от 1989 г.) там има 2,5 хиляди представители на славянските националности.

Национален состав на населението на така наречената „Нагорно Карабахска Республика“ според собственото й преброяване от 2015 год.

Народ Численост брой хора Дял от цялото население, %

Арменци 144683 99,74 %

Руснаци 238 0,16 %

Украинци 26 0,02 %

Асирийци 16 0,01 %

Язиди 16 0,01 %

Грузинци 15 0,01 %

Гърци 9 0,01 %

Други 50 0,03 %

Всичко 145053 100 %

Тоест славянското население на Карабах е намаляло катастрофално в резултат не на Втората, а на Първата Карабахска война, а руснаците са избягали, когато техните селища са преминали под контрола не на азербайджанците, а на арменците.

Въпреки прогонването на руското население от Карабах, арменската страна се опитваше да използва „руския фактор“ срещу мирните процеси в Южен Кавказ през годините на окупацията.

В по-голямата част от пропагандните материали за оправдаването на окупацията на азербайджански територии от арменски войски, „Руската общност“ не се споменава. Идеолозите на арменския национализъм не казват нищо за руснаците в Карабах, а само за арменците. Самият проект „Руската общност на Карабах“ се появява в информационното поле само веднъж на няколко години в единични публикации и отново изчезва. Дори привържениците на окупацията на Карабах от Русия, които търсят начини да обяснят престъпното поведение на Ереван на азербайджанска земя, изглежда не са знаели или не знаят нищо за такава „общност“.

Очевидно това е неуспешен проект на някой арменски националист, който те от време на време се опитват да възродят без особен успех. Въпреки това, проявата на подобна активност точно след Втората карабахска война и именно в контекста на призивите за защита на православното наследство в зоната на отговорност на руските миротворци не може да не привлече внимание.

Друга провокация с използване на „руския фактор“ беше провъзгласяването на руския език за втори официален език на територията, контролирана от миротворците. Като се има предвид, че този въпрос не е повдиган 30 години на ред, а руснаци в региона практически няма, решението на карабахските арменци не е отразявало и не отразява реалната ситуация, а преследва далече отиващи геополитически цели.

Всъщност руската общност в Нагорни Карабах беше насилствено прогонена от арменската страна по време на окупацията, казва Анастасия Лаврина, заместник-председател на руската общност в Азербайджан, коментирайки унищожаването на православни храмове в Карабах от Армения.

Окупацията на Карабах от Армения остави без дом не само азербайджанците, но и представителите на други народи, живеещи в Азербайджан. Сред онези, които бяха лишени от подслон в местата на историческо си пребиваване, бяха молоканите от малко селце в Карабах, които живееха в мир и съгласие със своите азербайджански съседи повече от 150 години. През 1993 г. руските староверци, загубили всичко, бяха изгонени от арменците от домовете им. Те никога не са крили факта, че при първа възможност ще се върнат у дома, където ще възстановят своето колективно стопанство, ще засадят лозя. Елена Тимофеева е една от жителките на карабахското село, останала да живее в Азербайджан. В интервю за „Москва-Баку“ тя разказа за мечтата си да види отново родните си места.

Селото се нарича Геярх, то принадлежи към Тертерски района на Азербайджан. Още в съветските години, арменците не даваха мира на руското село. „Те „деляха“ река Тертер с нас. Половината като че ли беше на арменците, другата част беше наша. Дори тогава те враждуваха, не ни пуснаха от тяхната страна“. Хората започнаха да напускат селото още преди началото на конфликта, веднага щом се заговори за предстояща война. Азербайджанската армия спаси от арменското клане през 1993 година, 52-ма молокани, които останаха там. Днес, след победата на Азербайджан, жителите на Геярх искат да се върнат в селото си. Това са 27 семейства от Русия, които искат да се върнат отново в Азербайджан, в своето село в Карабах, с надеждата, че няма да има повече войнr и никой няма да ги изгони от родната им земя, каза тя.

Въпреки твърденията на арменците и на така наречената „Руска общност в Нагорни Карабах“ за някакво преследване и етническо прочистване на руското население от страна на азербайджанците, самите руснаци живеещи в Азербайджан знаят истината. Руснаците живеят в Азербайджан напълно свободно и имат равни права с всички други националности на единния азербайджански народ, те са патриоти на своята страна, руските войници и офицери се биха на фронтовете на Карабахската война наравно с всички останали и постигнаха победа над нашествениците.

Арменската страна твърди, че „руснаците, живеещи в Карабах, нямат проблеми с опазването на националната им култура, традиции и език“. Но за отношението на арменците по време на окупацията към руското духовно наследство говори състоянието на православните храмове, останали в окупираните територии. Както отбеляза покойният епископ на Руската православна църква, архиепископ Бакински и Азербайджански Александър (Ишчеин), „За съжаление има информация за лошото състояние на православните храмове в освободените територии. Външният и вътрешен вид на православната църква на Йоан Кръстител в Шуша е променен. Куполът е премахнат от него, а луковичните куполи (така наречените „маковки“) са премахнати от камбанариите - те са заменени с атрибутите на арменската църква, която от гледна точка на православието е една от сектите на монофизитската ерес. Поарменчената църква е наричена Канач Жам. Когато днес привържениците на окупацията на Карабах изискват защита на християнското наследство в бившата окупационна зона, всъщност те говорят за защита на престъпленията им срещу истинския религиозно-културен образ на Южен Кавказ от разобличаване.

Църквата „Преображение Господне“ в Ходжавенд е в ужасно състояние, въпреки че в съветско време беше красива църква. Сега там има само четири стени, обрасли с бурени и дървета“.

Руската църква в Ходжавенд, построена през 1894 г., е ценна не само като място за религиозно поклонение, но и като архитектурен паметник. Но в началото на 90-те години се озовава на територията, окупирана от Армения, и за 30 години вече е в пълен упадък.

Руската църква в Шуша е построена още по-рано, през 1847 г. След окупацията на Нагорни Карабах през 1992 г. арменците разрушават купола й, издигат свой собствен и я преименуват на „Ханач жам“. Това става естествено без местната епархия на Руската православна църква да е уведомена и да е дала разрешение за това.

Арменският вандализъм обхваща не само историческото, културното и религиозното наследство на етническите азербайджанци в Кавказ, но дори и светилищата на събратята по вяра и политическите съюзници. Като пример можем да посочим руската православна църква „Преображение Господне“ в Геворгаван (Куропаткино).

Това е единственият храм на Руската православна църква на територията на Нагорни Карабах. Намира се на територията на Ходжавендския район, окупиран през февруари 1992 година от въоръжените сили на Армения.

В непосредствена близост до църквата е имало военен обект на въоръжените сили на Армения. Снимки на полуразрушената църква бяха публикувани онлайн от арменския блогър Ваге Мартиросян.

Мартиросян показва снимки на църквата „Преображение Господне“ в Геворгаван от 1988 и 2000 година. От снимката се вижда, че църквата по това време е била в добро състояние. Имала е покрив и решетки на прозорците. Като се има пред вид, че окупацията на района на Ходжавенд става през 1992 година и състоянието на църквата на снимките от 1988 и 2000 година не се е променило, можем да заключим, че църквата не е била повредена по време на първата Карабахска война, т.е. не е станала жертва на боевете. През 2014 година Ваге Мартиросян посещава тази църква и показва снимки на нейното състояние по онова време. Унищожени са покривът и фронтонът. Свалени са железните решетки от прозорците, има сериозни поражения по фасадата от западната страна.

Арменските вандали са оставили своите автографи – Армен, Гарик, Кармен и други.

Изданието отбелязва, че църквата не се е намирала на фронтовата линия и огнестрелните повреди по фасадата от страната, където са били разположени арменските въоръжени сили, не са случайни. Предвид факта, че църквата се е намирала в непосредствена близост до военния обект на арменските въоръжени сили, военно-политическото ръководство на Армения е било добре осведомено за всичко, което е ставало.

Припомняме, че през 2009 г. в Ханкенди се състоя „тържественото полагане“ на първия камък в основите на православния храм „Покров Богородичен и Въздвижение на Кръста Господен“. Дори делегация от Русия пристигна в Карабах, за да участва в церемонията по началото на издигането на храма. Минаха много години, но нещата не стигнаха отвъд „полагането“ на „първия камък“.

И накрая, самото наименование „Руска общност на Нагорни Карабах“ е неправомерно. На територията на Азербайджан няма териториална единица, наречена Нагорни Карабах.

С една дума, организацията, наречена „Руска общност на Нагорни Карабах“ е фалшива структура, използвана от арменската страна за пропагандни цели. Всъщност руското население също пострада от арменската окупация, а духовното наследство на руския народ беше унищожавано от нашествениците. Установихме също така, че арменската страна се опитва да раздуе броя на руснаците в Карабах, докато дори в руската Уикипедия, в чиято модерация арменците участват активно, показва съвсем други числа.

Източник: https://faktyoxla.az/ru