Последствията от окупацията и въпросите на гражданството

Последствията от окупацията и въпросите на гражданството

Автор
ПРОФ. НАМЪК АЛИЕВ

Карта на „Лачинския коридор“, според договореното в тристранното споразумение между Илхам Алиев, Никол Пашинян и Владимир Путин, с което се прекратяват бойните действия след 44 дневната война. С лилава линия е отбелязана държавната граница между Азербайджан и Армения. Със зелена линия е отбелязана границата на разположението на руските миротворци в „Лачинския коридор“. С кафява линия е отбелязан пътят Горис – Ханкенди (Степанакерт). Вижда се разположението на селата Забух и Сус, както и на град Лачин.

Карта: Министерство на отбраната на РФ.

През последните дни както в азербайджанските, така и в арменските средства за масова информация усилено се обсъжда изявлението на министър-председателя на Република Армения – Никол Пашинян за това, че етническите арменци, живеещи незаконно в селата Забух и Сус в Лачинския район на Азербайджанската република, а също и в самия град Лачин, ще бъдат преселени след завършването на строителството на алтернативния път на „Лачинския коридор“. Обаче, незаконон заселилилте се на азербайджанска територия арменци отказват да се преселят и заплашват да окажат въоръжена съпротива.

Лачинският район на Азербайджан беше окупиран от Република Армения през месец май 1992 година. След окупирането им, селата Забух и Сус, също както много други окупирани азербайджански градове и села, в противоречие с член 53 от IV Женевска конвенция от 12 август 1949 година „За защитата на гражданското население по време на война“ бяха опожарени и разрушени.

От страна на арменците, извършили действията, изброени в член 32 на посочената Конвенция, беше извършено етническо прочистване на тези села по отношение на тамошното цивилно население. С това в процеса на окупацията от Република Армения беше нарушен също така и член 44 от въпросната конвенция, който забранява „да се отнасят с бежанците, които фактически не се ползват от покровителството на никое правителство, като с чужденци, които са граждани на противника, по силата само на тяхната принадлежност към неприятелската Държава“.

По-късно за сметка на дарения от арменската диаспора в тези села бяха построени нови къщи, в които в противоречие на точка шеста от член 49-ти от IV-тата Женевска конвенция, бяха заселени намиращите се в Република Армения бежанци, пристигнали преди това най-вече от Сирия и от Ливан. След 44 дневната война, според наличните сведения, само в село Забух в момента живеят около 200 етнически арменци. Всичко това е станало, независимо от това, че нормите на международното хуманитарно право категорично забраняват преселването на окупирани територии на население, което не е живяло там преди това.

Арменците, преселили се на територията на Азербайджан през 90-те години на ХХ-ия век и през последвалия период на окупацията, независимо от периода от време през който са живели там, не придобиват азербайджанско гражданство и се намират на тези територии като нарушители в противоречие с азербайджанските закони. В съответствие с азербайджанското миграционно законодателство, тези хора могат да бъдат депортирани в страните от които са пристигнали или в страните на които са граждани.

Съвсем друго нещо са етническите арменци, които са живели в Карабахския регион на Азербайджан, преди началото на войната в края на 80-те – началото на 90-те години на миналия век. По това време те са били граждани на Азербайджанската съветска социалистическа република.

След възстановяването на териториалната цялост на Азербайджанската република в хода на 44-дневната освободителна война, възникна въпросът за уреждането на мирния живот на освободените територии, в това число и в тези райони, където е останало местно арменско малцинство. Както заяви Президентът Илхам Алиев, Азербайджан води война не с арменския народ, а с окупаторите и с престъпниците, които бяха окупирали азербайджански територии. В бъдеще, арменците ще могат да живеят в Карабах в условия на сигурност и с достойнство, така както сега живеят в други региони на страната. Под юрисдикцията на Азербайджан те ще живеят добре, ще се избавят от бедността и ще получат житейска перспектива.

Въпросът за интегрирането на арменците от Карабах в азербайджанското общество е може би един от най-сложните. Агресивният национализъм, ксенофобията развъждани в арменските среди столетия наред, оказаха разрушително въздействие на начина на мислене на арменския народ. До такава степен разрушително, че даже след като бяха живели много години в интернационалното и мултикултурно семейство на народите на Азербайджан, гражданите – етнически арменци лесно се поддадоха на националистическата пропаганда.

Днес, когато на окупацията е сложен край, пред арменците от Карабах се откри възможността да станат част от единна, нормална, стабилна и процъфтяваща страна. Но за сега, за съжаление няма ясни признаци, че арменците от Карабах осъзнават този факт. Ние вече не говорим за масираната пропаганда на реваншистки настроения, идваща от Република Армения. В някаква степен реалностите се замъгляват в очите на карабахските арменци и от присъствието на руските миротворци, по отношение на които жителите на бившето терористично образувание имат определени илюзии. Примерно, илюзии за възможността да останат извън юрисдикцията на Азербайджан, по-специално да не приемат азербайджанско гражданство, а да си запазят гражданството на Армения, което карабахските арменци масово приеха в периода на окупацията или даже да приемат руско гражданство.

На арменците – граждани на Азербайджанската ССР, живели в Карабахския регион още преди конфликта и признаващи законите на Азербайджан, се признава правото да възстановят азербайджанското си гражданство, гарантира се възможността сигурно и свободно да живеят при равни условия с всички други национални малцинства в Азербайджан. Азербайджан гарантира тези права на всички национални малцинства, втова число и на арменците. Азербайджан им гарантира това право и им признава правото на азербайджанско гражданство в съответствие с Конституцията и другите закони на страната.

В същото време, за да се избегнат разнопосочни тълкувания трябва да се разяснят някои положения от азербайджанското законодателство в сферата на гражданството.

В съответствие със Закона на Азербайджанската република от 30 септември 1998 година № 527-IQ „За гражданството на Азербайджанската република“ и внесените в него изменения и допълнения, всички физически лица, в това число и арменците, които са живели в Карабахския район и в други райони на Азербайджан, напуснали границите на страната с постоянно местожителство извън нея и придобили чуждестранно гражданство се смята, че са загубили гражданството си в Азербайджан.

Освен това, населението на Карабахския район в периода на окупацията на азербайджанските територии от страна на Република Армения се отказа от азербайджанската юрисдикция, което практически означава доброволен отказ от гражданството на Азербайджан. Всички тези лица са приели гражданството на Република Армения или на други държави.

В съответствие с член 10 от посочения по-горе закон, Азербайджанската република не признава двойното гражданство. Освен това, чуждестранните граждани не притежават правото да живеят постоянно на територията на Азербайджан, като сроковете на пребиваването им са ограничени от нормите на вътрешно държавното законодателство и от двустранните междуправителствени споразумения. Затова, всички чужденци, които нямат законни основания да живеят на освободените от окупацията азербайджански територии, трябва да напуснат територията на Азербайджан.

Трябва да се отбележи, че нормите на азербайджанското законодателство в сферата на гражданството съответстват на международните стандарти и на международната практика в сферата на изключенията в случаите на липса на гражданство и на двойно гражданство.

По този начин, всички карабахски арменци, имащи право да възстановят азербайджанското си гражданство, трябва официално да се откажат от арменското си и каквото и да е друго гражданство, каквото имат в настоящия момент и едва след това те могат да получат азербайджанско гражданство и правото да живеят на азербайджанска територия.

Показателен е един интересен прецедент от практиката на азербайджанско-руските отношения. На 3 септември 2010 година, президентите на Руската федерация – Д. А. Медведев и на Азербайджанската република – И. Х. Алиев подписаха Договор за държавната граница, който установяваше преминаването на линията на сухопътната граница между двете държави, която съответства на бившата административна граница между Дагестанската АССР и Азербайджанската ССР.

В миналото, територията на Азербайджан е включвала два руски ексклава – Храх-Уба (Палыдлы (Palıdlı), Хачмазски район, село разположено на левия бряг на река Гусарчай) и Урян-Уба (Урьяноба (Üryanoba), Хачмазски район), населени с етнически лезгини и преди обкръжени от всякъде от територията на Азербайджан. Общо там са живеели 600 лезгини – граждани на Руската федерация.

В съответствие с постигнатите договорености с руската страна, азербайджанската държава предостави на жителите на двете села, все още запазващи руското си гражданство, възможността да направят избор и при желание да приемат гражданството на Азербайджан по опростена схема. Част от жителите на Урян-Уба се възползваха от това предложение, приеха азербайджанско гражданство и останаха да живеят в селото (Виж:  Переселение жителей села Храх-Уба и Урьян-Уба в Дагестан завершится до конца года. РИА Дагестан. 25 июня 2018 г.).

На 26 декември 2012 година, правителството на Дагестан се задължи да пресели останалите 400 жители на Урят-Уба и Храх-Уба на територията на Дагестан и да им осигури жилища (См. статью: "Дагестану понадобилось 900 миллионов на переселение лезгин из Азербайджана" на сайте lenta.ru). За преселването на тези хора бяха създадени всички необходими условия.

Подобна практика позволява на етническите малцинства да направят свободен избор на своето постоянно местожителство и на страната на чиято юрисдикция са готови да се подчиняват. Такъв подход позволява също така да се избягват ненужните ексцеси в областта на междунационалните отношения, да се укрепва държавният суверенитет, а също така да се ограничат възможностите за намеса във вътрешните работи на съседни държави.

Професор Намък Алиев е ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика в Академията по държавно управление при Президента на Азербайджанската Републики, доктор на юридическите науки, професор, Извънреден и Пълномощен Посланик.

Статията е написана специално за Blacksea-Caspia.