След четвъртата среща в Брюксел, на Председателя на Съвета на ЕС – Шарл Мишел, Президента на Азербайджан – Никол Пашинян и на министър-председателя на Република Армения – Никол Пашинян, състояла се на 31 август 2022 година, Никол Пашинян за пореден път се оказа в цугцвангова ситуация между обещанията, дадени на посредниците и поддържания от определени среди в Руската федерация клан на Кочарян и Саргсян. (Роберт Кочарян и Серж Саргсян са двама бивши президенти на Армения, принадлежащи към така наречения „Карабахски клан“ в арменската политика, бел. прев.). В резултат от това, той публично се отказа от договореностите, постигнати на тази среща.
След провокационните статии на проектния координатор на Представителството на Фондация „Фридрих Еберт“ в Република Армения Нарек Сукиасян и на ръководителя на представителството на фондация „Фридрих Еберт“ Феликс Хетт (Felix Hett), публикувани в списанието на Фондацията “IPJ-jurnal”, (съответно – „Удари по ахилесовата пета“ от 18 ноември 2021 година и „Разцепеният Кавказ. Войната на Русия срещу Украйна разтърси Азербайджан, Армения и Грузия, но не промени пътищата им на развитие“ от 14 март 2022 година) и последвалите след тях мои отговори в сайта blacksea-caspia.eu (К статье Сукиасяна в IPJ-journal (разоблачаем ложь) | BLACKSEA CASPIA (blacksea-caspia.eu) и Фонд Фридриха Эберта на службе Республики Армения (или армянской диаспоры) | BLACKSEA CASPIA (blacksea-caspia.eu)) в рамките на половин година Фондацията престана да сие занимава с провокации и се създаде впечатление, че от дадените отговори са направени изводи.
Но на 14 септември 2022 година, Фондация „Фридрих Еберт“ отново се захвана със старите си занимания и публикува ангажирана статия на същия този Нарес Сукиасян под название „Безпрецедентна ескалация“ (Новая эскалация между Азербайджаном и Арменией – Внешняя политика и безопасность | IPG Journal (ipg-journal.io)). С нея беше продължена тенденциозната необективна политика на Фондацията, предоставяща трибуна на едната страна и държаща на работа лица, които не признават международното право и обективната истина. Няма да бъдем голословни и за пореден път ще покажем до колко далече е отишла Фондация „Фридрих Еберт“ в служба на интересите на Република Армения в Южен Кавказ.
През месец ноември 2020 година по време на 44 дневната Карабахска война, Азербайджан освободи намиралите се под окупацията на Република Армения в течение на 30 години свои признати от международната общност и от ООН територии. При това, освобождаването на окупираните територии се осъществяваше с високоточни оръжия, затова гражданската инфраструктура и мирното население на териториите на Азербайджан, там където живеят граждани на Азербайджан от арменска националност не пострадаха.
Обратно на това, Република Армения нанасяше удари с балистични ракети от своя територия по мирните азербайджански градове, намиращи се на стотици километри от линията на фронта. Имаше многобройни жертви от страна на мирното азербайджанско население. Република Армения грубо наруши нормите на международното хуманитарно право. Да се намерят потвърждения на това твърдение не е трудно: интернет е пълен с проверени фото и видео материали. Тези факти са потвърдени също така и от правозащитни неправителствени организации.
А защо не намираме абсолютно нищо за всичко това на сайта „IPJ-jurnal“ на Фондация „Фридрих Еберт“? Не би било никак лошо, Фондацията да внесе яснота по този въпрос. Иначе трябва да я попитаме, с какво се занимава тя в Южен Кавказ?
След като загуби войната и разбра, че Република Армения ще трябва да опразни окупираните територии, а плюс това разбирайки правото на Азербайджан да доразгроми в съответствие с международното право арменската военна машина (въоръжените сили на агресора) на арменска територия, през нощта на 9-ти срещу 10-ти ноември 202о година, Никол Пашинян подписа заедно с лидерите на Азербайджан и Русия, Тристранно изявление, с което се спаси от пълен разгром. Азербайджан направи това от хуманни съображения, за да се избегнат излишни жертви, макар че войските му бяха на 5 километра от Ханкенди (Степанакерт, както го нарекоха в съветско време в чест на комисаря – болшевик и терорист Степан Шаумян). Само по себе си, Тристранното изявление представлява пътна карта към мира в Южен Кавказ.
След войната стана ясно, че цялата територия, окупирана от Република Армения, откъдето беше прогонено цялото азербайджанско население е напълно разрушена, разграбена и минирана. Не е минирана само територията, където живеят етнически арменци. Азербайджански градове и села, разположени на територия равна по площ на днешен Ливан, бяха изтрити от лицето на Земята, а културното, духовното, религиозното и историческото наследство на този азербайджански регион бяха безсрамно унищожени или сериозно повредени през тридесетте години на окупацията.
Лъжата на тези, които покровителстваха Република Армения в агресията й, която държа под окупация три десетилетия азербайджанските територии, доведе до тоталното разоряване на последните. Сега тази лъжа е насочена към недопускане на мирния процес, на мирния договор, на определянето на границата.
Азербайджан започна работите по разминирането и мащабното възстановяване на тези територии. Азербайджанските инженерно-фортификационни подразделения по последни данни са открили и унищожили общо 7559 противопехотни мини, 2348 противотанкови мини и 10052 невзривили се боеприпаса, поставени от Въоръжените сили на Република Армения. При това, нашата страна предостави на всички възможността да се запознаят с варварството и престъпленията извършени от окупаторите.
Многобройните посещения на освободените територии от страна на дипломати, представители на международните средства за масова информация, политически и държавни деятели, информацията за тях в световните СМИ – всичко това свидетелства за извършените от арменска страна престъпления. Интересно, защо от Фондация „Фридрих Еберт“ не се консултират по тези въпроси със сътрудниците на посолството на Германия в Баку (които посетиха тези територии), ако сами не знаят, какво става в най-голямата държава в Южен Кавказ, където Фондацията работи?
Възстановявайки тези територии, Азербайджан създава в Карабах социална инфраструктура (прокарват се съвременни пътища, строят се електростанции, започва изграждането на предприятия, осъществяват се селскостопански работи и така нататък), създава и населени места с използване на съвременни цифрови технологии според най-добрите тенденции в урбанистиката (строят се „умни“ градове и села). През завършване е строителството на второто международно летище, чието откриване е насрочено за месец октомври 2022 година. Казано на кратко, влагат се огромни средства във възстановяването на региона, разрушен от арменците.
Освен това, Азербайджан изпълни всички условия на Тристранното изявление, в това число осигуряването на безпрепятствено функциониране на Лачинския коридор, осигуряващо комуникациите на Република Армения с азербайджанската територия, където компактно живеят арменци, представляваща зона на отговорност на руския миротворчески контингент. Русия пое отговорността за осигуряване на безопасността на арменците в Карабахския район в съответствие с гореспоменатото изявление.
Срещу това, Република Армения не изпълни своите ангажименти според Тристранното изявление: не са изведени от територията на Карабах арменските въоръжени сили и не е осигурена транспортната връзка между западните райони на Азербайджанската република и Нахичеванската автономна република, за да се организира безпрепятственото движение на граждани, транспортни средства и товари в двете посоки.
Не ми се иска особено да повтарям бълнуванията на Сукиасян в статията му, но ще приведа само един цитат: „безкомпромисните искания на Азербайджан се намират далече зад пределите на „червените линии“ на Армения, а именно: пълен отказ от гаранции за сигурността на арменците в Карабах (без да говорим вече за техния статут), разоръжаване на местните арменски сили в Карабах и предоставяне на суверенни коридори към своя ексклав Нахичеван през територията на Армения (фактически пряка сухопътна връзка с Турция)“.
Но нали това са задълженията, които Република Армения пое в параграфи 4 и 9 на Тристранното изявление! Арменците в Карабах са граждани на Азербайджан и сигурността им се гарантира така, както на всички други граждани, така както и на всички останали 30 – 40 хиляди арменци, живеещи на останалата територия на Азербайджан. За това няма необходимост да се оставят на територията на Азербайджан окупационни войски, които Азербайджан не е унищожил от хуманни съображения, за да се избегнат жертви сред мирното население.
Азербайджан предложи на Република Армения да сключи мирен договор въз основа на пет принципа, които са утвърдени в Устава на ООН и в Заключителния акт от Хелзинки на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 година, а също така да се осъществи делимитация и демаркация на границата. Това е ясен път към мира. Въпреки това, всички инициативи на Азербайджан се блокират с лъжливи обещания, не се подкрепят с конкретни стъпки и не се реализират.
На мен би ми се искало да попитам Фондацията, която се занимава (както е очевидно) не само с хуманитарни въпроси в Южен Кавказ, защо не ги е заинтересувал въпросът за бойкотирането от страна на Република Армения на пътната карта към мира – Тристранното изявление? Какво може да бъде по-хуманно от съдействието на мирния процес в региона, измъчен от войната?
Достатъчно дългото предисловие към отговора ми е свързано с необходимостта читателя да разбере цялата степен на безнравственост на ангажираната позиция на Фондация „Фридрих Еберт“. Да преминем към това, което става.
След четвъртата среща в Брюксел, на Председателя на Съвета на ЕС – Шарл Мишел, Президента на Азербайджан – Никол Пашинян и на министър-председателя на Република Армения – Никол Пашинян, състояла се на 31 август 2022 година, Никол Пашинян за пореден път се оказа в цугцвангова ситуация между обещанията, дадени на посредниците и поддържания от определени среди в Руската федерация клан на Кочарян и Саргсян. (Роберт Кочарян и Серж Саргсян са двама бивши президенти на Армения, принадлежащи към така наречения „Карабахски клан“ в арменската политика, бел. прев.). В резултат от това, той публично се отказа от договореностите, постигнати на тази среща.
Независимо от всичко това, Азербайджан в знак на добра воля предава на арменската страна петима арменски военнослужещи, заловени на азербайджанска територия вече след приключването на 44 дневната война.
През същия период, от момента на завръщането на Пашинян в Иреван (авторът използва азербайджанското название на столицата на Армения, бел. прев.), се активизират ставащите редовно обстрелвания на територията на Азербайджан от страна на Въоръжените сили на Република Армения, особено в Келбаджарския, Лачинския, Дашкесанския и някои други райони. Главната цел на редовното обстрелване от страна на арменците на азербайджанските позиции на посочените места в последно време е забавянето на подписването на мирното споразумение, а също така да се възпрепятстват широкомащабните възстановително-строителни работи на освободените от окупация територии.
Още един въпрос към Фондацията: ще започне ли Азербайджан да провокира артилерийски обстрели от арменска страна, след толкова инвестиции, вложени в освободените и пограничните територии? Ще започне ли да се стреми към продължаване на войната и в същото време да влага ресурси в територии, които ще станат бойно поле? Отговорът е ясен.
Диверсионните групи на Въоръжените сили на Република Армения през нощта на 12 септември 2022 година, минираха снабдителните пътища на подразделенията на въоръжените сили на Азербайджан и територията между позициите. През нощта на 12 срещу 13-ти септември 2022 година, подразделения на въоръжените сили на Република Армения обстреляха позициите на азербайджанската армия, като 80 азербайджански войници и офицери бяха убити, 282-ма бяха ранени и бяха нанесени щети на военната инфраструктура. Насрещните действия на азербайджанската армия на 13 – 14-ти септември, унищожиха военната инфраструктура, позициите на въоръжените сили на Република Армения от които идваше заплахата за пограничните райони на Азербайджан.
Предприетите от азербайджанска страна ответни мерки са насочени към осигуряването на сигурността на подразделенията на ВС на Азербайджан, а също така на цивилните лица, участващи във възстановително-строителните работи на освободените територии. Беше подавена системата за противовъздушна отбрана [на арменците], извадени бяха от строя средствата й за радиоелектронна борба, унищожени бяха десетки единици артилерийски оръдия и друга техника, бяха бомбардирани позициите на 538-ма отделна планинско-стрелкова бригада по посока на село Зод на границата с Келбаджарския район, разгромени бяха пусковите установки на два дивизиона С-300 и също толкова на С-125. За никакви щети на гражданската инфраструктура и на мирното население не може да става дума. Не случайно, арменската страна не можа да покаже нито един потвърден факт в тази посока.
Къде и на кое място Азербайджан пресече границата? Може ли Сукиасян или някой друг представител на Фондацията да покаже това място? За това може да се говори само след делимитацията и демаркацията на границата, които Република Армения избягва да провежда, като сега вече става ясно с каква цел.
Азербайджан е привързан към Тристранното изявление от 9-10-ти ноември 2020 година, заинтересуван и от установяване на доверие в региона със започване на работата по делимитация и демаркация на границите, а също така с подписване на мирен договор между двете страни. Отсрещната страна, напротив, демонстрира поведение, което противоречи на Изявлението, поставя мини на територията на Азербайджан, по снабдителните пътища на подразделенията на Въоръжените сили на Азербайджанската република. И това е нагледно доказателство, че Република Армения заема позицията на военната авантюра и реваншизма.
В момента се спазва режим на прекратяване на огъня и за Република Армения е важно да се въздържа от провокации и да реши въпросите между двете държави по пътя на преговорите. Азербайджан е заинтересуван от нормализацията на отношенията си с република Армения на политико-дипломатическо равнище като страна, прокарваща мирния дневен ред и осъществяваща възстановителните работи в региона.
Публикуването на подобни материали (като цитираните публикации на Фондация „Фридрих Еберт“ в началото на статията, бел. прев.), свидетелстват за съществуването на сили, които пречат на установяването на дълготраен мир в Южен Кавказ. Не би било зле, ръководителите на Фондацията да си изяснят, как е възможно да държат като представител на Фондацията в страната човек, който прокарва според разбиранията си своите етнически интереси, в ущърб на имиджа на Фондацията, от която получава заплата.