Преди почти три години, приключи Втората Карабахска война, известна още като „44 дневната война“, която в Азербайджан съвсем не без основание наричат „Отечествена“. Войната завърши с победа за Азербайджан, с поражение за Армения и с … придобивки за Русия.
Ситуацията, която беше създадена с ескалацията на военните действия в Украйна и въвличането на Руската федерация в пълномащабна война с Киев, отключи верига от последващи събития. Някои от тях имаха предистория и бяха част от вече протичащи процеси, но като цяло войната в Украйна рязко ускори комплекс от процеси, който би могъл да бъде наречен „втори етап на деколонизацията“ на бившите територии на Руската империя и Съветския съюз в Южен Кавказ (Закавказието) и Средна Азия.
Изминаха 31 години от най-кървавото клане, извършено от въоръжените сили на Армения, в хода на конфликта между Армения и Азербайджан относно Карабахския регион на Азербайджан. Унищожаването на някогашния процъфтяващ град Ходжали и геноцидът срещу мирното население е едно от най-тежките престъпления, извършвани някога срещу беззащитни цивилни граждани.
„Ние ще изнесем нашата революция в целия свят“, каза покойният аятолах Хомейни, чиято иранска революция официално чества своята 44-та годишнина тази седмица. Тъй като вниманието на света беше насочено основно към Украйна, повечето хора пропуснаха скорошната реч на настоящия ирански президент и хакерската атака срещу режима по време на прякото интернет излъчване на неговото обръщение.
Преди години, всички в Средна Азия бяха скарани по някакъв начин. Узбекистан и Туркменистан бяха скарани, защото узбеките смятаха, че туркмените са виновни за това че нямат излаз на Каспийско море. Туркмените пък подозираха узбеките, че искат да им „пренесат“ ислямистката съпротива, която дълго време беше много активна в Узбекистан.
Точно преди една година, след посещението на Президента Илхам Алиев в Брюксел, на страниците на сайта news.day.az писах, че арменско-азербайджанските отношения и пълното изпълнение на изявленията от 09/10 ноември 2020 година, представляват най-важния елемент на мирното устройство на Кавказ и на установяването на дългосрочен, устойчив мир в южнокавказкия регион. Необходимо е създаване на атмосфера на сътрудничество и доверие с цел да се осигури устойчив мир в региона, подкрепен от всеобхватно мирно споразумение.
След провокационните статии на проектния координатор на Представителството на Фондация „Фридрих Еберт“ в Република Армения Нарек Сукиасян и на ръководителя на представителството на фондация „Фридрих Еберт“ Феликс Хетт (Felix Hett), публикувани в списанието на Фондацията “IPJ-jurnal”, (съответно – „Удари по ахилесовата пета“ от 18 ноември 2021 година и „Разцепеният Кавказ.
Средният коридор може да стане по-конкурентоспособен в сравнение със Северния коридор.
Това е казал пред “Trend” Иън Роулинсън, търговски директор на компанията “APM Terminals Poti”, която управлява грузинското пристанище Поти.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев изтъкна, на срещата с членовете на правителството, че международните организации осъзнават новите реалности в региона след войната с Армения през 2020 г., в резултат на която бяха освободени окупираните територии на Азербайджан. Контактите между Азербайджан и Европейския съюз се засилиха след войната. Европейският съюз прие реалностите на пост-конфликтния период. Този месец, по инициатива на председателя на Европейския съвет, г-н Шарл Мишел, се проведоха тристранни срещи.
Азербайджан е най-важният търговски партньор на Германия в Южен Кавказ.
Това е написал в своя Twitter профил, ръководителят на офиса на МВнР на Германия за Източна Европа, Кавказ и Средна Азия – Матиас Лютенберг.
