Поддръжката на окупатора, на страната извършила агресия, това са отгласи от колониалното съзнание в поведението на френските политици, подкрепени от корупционната среда и забъркани с азербайджанофобия, тюркофобия и ислямофобия.
Приемането на антиазербайджанската резолюция от френския Сенат на 15 ноември 2022 година, сама по себе си представлява саморазобличаване на тази страна, като „безпристрастен, обективен посредник“, както официален Париж иска да представи своята страна.
Ще подчертая веднага, че аз не бъркам прекрасния народ на Франция с нейния президент и с частта от политическия елит, за която говорим. Обзет от идеята – фикс да се представи пред човечеството като успешен миротворец, президентът на Франция се разпилява между най-различни конфликти: в Украйна, Сирия и други страни от Близкия Изток, намесва се в отношенията между Турция и Гърция. Но навсякъде, където и да се появи, конфликтите само се разгарят още повече.
Да се обърнем към нашата ситуация. След краха на Минската група, който някои „посредници“ не искаха да признаят, Макрон с всички сили се опитва да се набърка в мирния преговорен процес между Азербайджан и Армения, макар че никой не го моли за това.
Без да скриват своята проарменска позиция в периода на 44 дневната война и през последващия период, Макрон и подопечния му френски парламент приеха две проарменски резолюции. На 25 ноември 2020 година, френският Сенат гласува резолюция, призоваваща да се признае „независимостта“ на така наречената „НКР“ („Нагорно Карабахска република“, бел. прев.), а на 3-ти декември 2020 година, Националното събрание - долната камара на парламента прие още една антиазербайджанска резолюция.
Ние прекрасно разбираме, че държавните дейци на такова равнище безусловно имат достатъчно обективна фактическа информация за същността на съществуващия арменско-азербайджански конфликт, за процесите на двеста годишното преселване на арменците по земите на Южен Кавказ и Азербайджан, както и за причините за териториалните претенции и агресивната политика на Република Армения. Обаче президентътна Франция прави откровени изявления в подкрепа на Република Армения, а след това нарича казаното за конфликта в интервю – свое лично мнение. Точно посъщия начин, малко преди приемането от страна на Сената на въпросната резолюция, Макрон се обажда по телефона на Президента на Азербайджан и го уверява в искреното си намерение да съдейства на мирния процес, да участва като неутрален посредник, а след два дни дава зелена светлина за приемането на антиазербайджанска резолюция.
Тук трябва да се отбележи, че франската бюрокрация е построена по такъв начин, че документите, свързани с въпросите на отбраната, сигурността и външната политика не се разглеждат от парламента без одобрението на президента. Освен това, резолюцията не представлява нормативен акт, не е закон задължителен за изпълнение. Тя е препоръчителен документ, в който президентът на Франция може да се вслуша, а може и да не се вслуша.
Затова аз правя убеден извод, че въпросната резолюция е било приета като предполагаем лост за оказване на натиск върху Азербайджан и неговия Президент.
Ние всички мислехме, че колониалното минало на Франция вече е история. История в която тя е колонизирала и окупирала около 50 страни, занимавала се е с тяхното ограбване и експлоатация, извършвала е геноцид над коренните народи. Ние се надявахме, че тя се е разкаяла. Обаче политиката на президента Макрон и на парламента на Франция свидетелства за това, че политиците на тази страна не са забравили „вкуса на грабителската печалба“. Лаврите на Саркози, извършил корупционни престъпления в отношенията си с ръководството на Либия, а след това разправил се с него, очевидно не дават покой на Макрон.
Поддръжката на окупатора, на страната извършила агресия, това са отгласи от колониалното съзнание в поведението на френските политици, подкрепени от корупционната среда и забъркани с азербайджанофобия, тюркофобия и ислямофобия.
Цялото поведение на френските политици е пронизано от духа на корупцията. Френския избирател и правосъдие трябва да обърнат внимание на това.
Авторът, проф. Намък Алиев е доктор на юридическите науки, професор, ръководител на катедрата по Международни отношения и вънешна политика на Академията по държавно управления при Президента на Азербайджанската Република, Извънреден и Пълномощен посланик.