Престъпленията на Вагит Хачатрян не са стъкмени набързо, както правят в Армения по отношение на заблудилите се азербайджански войници. Престъпленията му отдавна са известни в Азербайджан. На 12 ноември 2013 г. срещу Вагит Черкезович Хачатрян е образувано дело по член 103 (геноцид) и 107 (депортиране или принудително преселване на население) от Наказателния кодекс на Република Азербайджан. Поради неизвестността на местонахождението му, той е обявен за международно издирване.
Задържането на ГКПП "Лачин" на арменския гражданин, живеещ в Ханкенди, бившият боец Вагиф Хачатрян, който е ръководил акцията за унищожаване на цивилното население на азербайджанското село Мешали през декември 1991 година, предизвика буря от емоции сред арменците и техните привърженици. Законното задържане на лице, обвинено в престъпление срещу човечеството, се нарича „отвличане“. Освен това арменски адвокати се заеха със случая, опитвайки се да докажат, че Хачатрян не е военен престъпник и невинните му дела вече са с изтекъл давностен срок.
Но работата е в това, че престъпленията на Вагит Хачатрян не са стъкмени набързо, както правят в Армения по отношение на заблудилите се азербайджански войници. Престъпленията му отдавна са известни в Азербайджан. На 12 ноември 2013 г. срещу Вагит Черкезович Хачатрян е образувано дело по член 103 (геноцид) и 107 (депортиране или принудително преселване на население) от Наказателния кодекс на Република Азербайджан. Поради неизвестността на местонахождението му, той е обявен за международно издирване. Има показания, потвърдени от разследващите органи, снимков материал. Тоест добрият стар Хачатрян не е станал „жертва на етническа омраза“, както се опитва да представи случая арменската страна.
Този човек е извършил конкретни престъпления, определени от международното право като военни престъпления и престъпления срещу човечеството. А такива престъпления нямат и не могат да имат давностен срок, те не се забравят.
Според международното право, военните престъпления и престъпленията срещу човечеството се отнасят към категорията на най-тежките престъпления. Международната правна практика не прилага давност за тези престъпления. Нито една декларация, правен акт или конвенция, свързана с наказателното преследване или с наказването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, не съдържа положения за давностен срок. Ефективното наказание за такива престъпления е важен фактор за предотвратяване на повтарянето им, за защитата на правата на човека и основните свободи, за укрепване на доверието, за насърчаването на сътрудничеството между народите и за гарантиране на международния мир и сигурност.
Може би информацията ще изглежда малко тежка за читателя, но това е случай, когато си струва да се обърнем специално към документите.
На 26 ноември 1968 г. с резолюция 2391 (XXIII) на Общото събрание (Генералната Асамблея) на ООН е приета Конвенцията за неприложимостта на давността към военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Съгласно нея не тече давност за следните престъпления, независимо от времето на извършването им:
a) военни престъпления, както са определени в Устава на Международния Нюрнбергски военен трибунал от 8 август 1945 г. и потвърдени от резолюции 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 95 (I) от 11 декември 1946 г. на Общото събрание на Обединените нации, и по-специално „сериозните нарушения“, изброени в Женевските конвенции за защита на жертвите на войната от 12 август 1949 г.;
b) престъпления срещу човечеството, независимо от това дали са извършени по време на война или в мирно време, както те са определени в Устава на Международния военен трибунал в Нюрнберг от 8 август 1945 г. и потвърдени от Резолюция 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и Резолюция 95 (I) от 11 Декември 1946 г. на Общото събрание (Генералната Асамблея) на Организацията на обединените нации, експулсиране чрез въоръжено нападение или окупация и нечовечни действия в резултат от политиката на апартейд, а също така престъплението геноцид и наказанието за него, както е определено в Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, дори ако тези действия не представляват нарушение на вътрешното законодателство на страната, в която са извършени.
В случай на извършване на някое от горепосочените престъпления, разпоредбите на тази Конвенция се прилагат за представителите на държавните власти и за частни лица, които са извършители на тези престъпления или са съучастници в такива престъпления, или пряко подбуждат други да извършват такива престъпления, или участват в заговор за извършването им, независимо от степента на завършеността им, както и спрямо представители на държавни органи, които допускат извършването им.
Вагит Хачатрян е извършил престъпление, които са и от международно значение.
В съответствие с Хартата на Международния военен трибунал от 1945 г. нарушенията на основните принципи и норми на международното право, особено опасни за човешката цивилизация, са признати за международни престъпления. Те са разделени на три групи:
- престъпления срещу мира;
- военни престъпления;
- престъпления срещу човечеството.
На 1 юли 2002 г. влезе в сила Уставът на Международния наказателен съд (Римският статут), който предвижда международна наказателна отговорност за: 1) престъплението геноцид, 2) престъпления срещу човечеството, 3) военни престъпления и 4) престъплението агресия.
Както виждаме, и в единия и в другия международен документ се разглеждат военните престъпления, под които в международното право се разбират нарушенията на законите и обичаите на войната: убиване, измъчване или отвеждане в робство или за други цели на цивилното население от окупираните територии; убийства и/или изтезания на военнопленници; убийства на заложници, грабеж на публична или частна собственост, безсмислено разрушаване на градове и села, опустошение, което не е оправдано от военна необходимост и други. Член 8 от Римския статут установява юрисдикцията на Международния наказателен съд върху обширен списък от военни престъпления.
Както през Първата война в Карабах, така и по време на войната от 2020 година, Република Армения и нейните въоръжени сили извършиха толкова много военни престъпления, че би било много трудно да се намери забрана в международното хуманитарно право, която те да не са нарушили. След освобождаването на азербайджанските територии, окупирани от Република Армения, целият свят стана свидетел на военните престъпления, извършени от арменците.
Но тяхната вина не се ограничава до военни престъпления. Република Армения извърши агресия срещу Азербайджан, което се потвърждава от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН, документите на Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа, Организацията за ислямско сътрудничество, Движението на неприсъединените страни и други международни организации. Въоръжените сили на Република Армения окупираха 20 процента от територията на Азербайджан. Освен това геноцидът, извършен от въоръжените сили на Република Армения срещу азербайджанския град Ходжали, вече е доказан факт. Азербайджан е събрал всички необходими доказателства по съществуващото наказателно дело. И самият този факт се признава от много държави по света.
За всичко това, Република Армения започва да понася отговорност. Не се съмняваме, че всички виновни ще бъдат наказани. Задържането на Вагит Хачатрян е само началото.
Автор: Намик Алиев, доктор на юридическите науки, професор, извънреден и пълномощен посланик, ръководител на катедрата по международни отношения и външна политика на Академията по публична държавно управление при Президента на Република Азербайджан.