Ако Туркменистанско-Афганистанско-Пакистанско-Индийският газопровод (TAPI) бъде построен някога, той ще доставя 33 милиарда кубически метра природен газ всяка година от находището в Галкънъш в южен туркменистан до "гладните" за енергоносители пазари на Пакистан и Индия. Също така, газопроводът ще доставя известни количества и за Афганистан, като даде на Кабул рядка възможност да развие собствената си икономика. Но TAPI е отлаган и отлаган след предлагането му през 1995 година.
Близо 15 години след подписването на споразумение за изграждане на газопровода, TAPI все още е далече от осъществяването си, независимо, че от време на време се постига някакво движение напред. Четирите държави, които стоят зад проекта - насрочен да бъде завършен през 2022 година вече с четири години закъснение спрямо предварителните намерения, проведоха церемония по откриване на работата по него в Туркменистан през декември 2015 година. Най-сериозният фактор, който минира напредъка по газопровода е талибанската въоръжена съпротива, независимо, че самите талибани вече на няколко пъти през изминалите години са заявили своята подкрепа за проекта. (Виж също: A Pipeline Project Stuck in Neutral, Stratfor, Media Center, December 16-th 2016, 20:39 GMT, https://www.stratfor.com/image/pipeline-project-stuck-neutral , както и: TAPI: A Transnational Pipe Dream, Stratfor, Analysis, December 15-th 2016, 09:30 GMT, https://www.stratfor.com/analysis/tapi-transnational-pipe-dream ).
На 29 ноември 2016 година, афганистанските талибани (трябва да се прави сериозна разлика между афганистанските и пакистанските талибани) обявиха публично, че са готови да охраняват TAPI, като правят това усилие, за да могат да бъдат прокарани и други подобни проекти в съзвучие с афганистанските национални интереси. Все пак, за да има напредък, петнадесетгодишната война на талибаните с Афганистанската национална армия трябва да приключи. Съдейки по поредицата от нападения, извършени от талибаните по цялата територия на страната от септември насам, мирът изглежда да е доста далечна перспектива. Появата на „пледставителство“ на Ислямска държава в региона също не благоприятствува помирението в Афганистан.
Дори и боевете да спрат и газопроводът да се изгради, транзитните такси няма да са достатъчни за да тласнат икономическото развитие на Афганистан напред. Като се абстрахираме от проблемите със сигурността, Кабул се бори с ширещата се корупция. Масовото рушветчийство, завладяло изпълнителната власт меко казано разстройва обществото и на свой ред захранва захранва кампаниите на талибаните за набиране на бойци.
Всъщност, проблемите в Афганистан не са единственият фактор, който спира прогреса около гаопровода TAPI. Независимо от общия им интерес от проекта, Индия и Пакистан не са близо до преодоляване на различията си, сред които най-тежкият въпрос е спорният рагион – Кашмир. Докато този спор остава неразрешен, враждебността между Исламабад и Ню Делхи ще се отразява и върху международни проекти като TAPI. Страните, ангажирани в проекта ще трябва да се обърнат с лице към проблемите, които го задържат, ако наистина се надяват да го осъществят до 2022 година. Иначе, TAPI ще си остане просто една амбициозна идея.