На 02 август 2024 година, 50-тото Народно събрание прие на второ четене ЗАКОНА за допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Така един от най-краткосрочните парламенти в историята на Република България сложи край на „френската безработица“. За да се стигне до тази развръзка, беше необходима дълга, продължителна няколко годишна борба. В огромна степен тя беше изнесена от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), от браншови организации като Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) и редица потърпевши от „френската безработица“ предприятия от Гоце Делчев, Кюстендил, Мизия и други населени места в страната. Това е изстрадана победа, която минава през дълга комуникация и спорове с българските и европейските институции.
І. Законопроектът, неговите вносители, мотиви и оценка на въздействието му.
Законопроектът за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който трябва да сложи край на порочните практики около така наречената „френска безработица“ е внесен на 11 юли 2024 година (Вх. № 50-454-01-29 / 11.07.2024 г.) от народните представители: Деница Сачева, Илиана Жекова, Галя Василева и Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС.
Законопроектът в първоначалния си вид се състои от един единствен параграф, който гласи:
„В чл. 54б [на Кодекса за социално осигуряване (КСО)] се създава ал. 8:
(8) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сиг2урност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се взимат предвид:
1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;
2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването“.
За разлика от много други случаи, когато мотивите към законопроекта просто го преразказват, в случая нещата стоят съвсем другояче. Законопроектът е мотивиран сериозно и повече от изчерпателно, така че никой не би могъл да претендира, че намеренията на законодателя не са обосновани:
„Основна цел на законопроекта е да се осигури справедливост при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България и в държава членка на ЕС, както и намаляване на злоупотребите при отпускането на ПОБ“.
През последните години се наблюдава увеличаване на следните случаи:
- След заетост в България с продължителност, осигуряваща придобиването на право на ПОБ, с осигурителен доход обикновено около минималната работна заплата, лицата упражняват трудова дейност в друга държава – членка [на Европейския съюз] с краткотрайна продължителност (от няколко дни до няколко седмици), с висок осигурителен доход от който се определя размера на ПОБ.
- след упражняване на трудова дейност в друга държава – членка лицата са наемани за кратък период от време с висок (обикновено максимален или близък до него) осигурителен доход от български осигурители, след прекратяване на правоотношението с които размерът на ПОБ се определя само и единствено от този доход, получен за този последен завършен осигурителен период в България.
Данните на НОИ за изплатените парични обезщетения за безработица показват, че средният дневен размер на ПОБ, отпуснати при посочените хипотези, е в пъти по-висок от този, определен на лица с осигуряване само в България и е близък до максималния, а референтния период, от който е определен размерът на ПОБ, е около 3 пъти по-кратък.
През 2023 г. повече от 80% от обезщетенията за безработица с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС са отпуснати в максимален дневен размер – 85,71 лв., а останалите – в размер, близък до максималния.
През 2023 г. броят на лицата с изплатено ПОБ при краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 7,73% от общия брой лица с изплатено ПОБ. Тези лица са получили 26,33% от общо изплатените ПОБ. Средномесечният размер на ПОБ на лицата, чийто размер е определен по българското законодателство е 538,07 лв., а на лицата с краткосрочна заетост в държава членка на ЕС – 1365,74 лв.
Със законопроекта се предлага еднакъв ред за определяне размера на ПОБ за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България и в държава членка на ЕС. При изчисляването на размера на ПОБ за лицата с осигуряване в България, и в държава членка на ЕС няма да се вземат предвид единствено и само доходите от последната работа.
Към законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието. В нея мотивите на законопроекта са потвърдени като основание за законодателната инициатива и е констатирано, че заинтересувани страни по него са общо 2 868 125 осигурени лица, по данни на НОИ за 2023 година. Констатирано е, че приемането на Законопроекта не е свързано с допълнителни финансови или други разходи, както и че предложеното допълнение на КСО не налага административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси. Декларирано е, че няма да възникне допълнителна административна тежест за осигурените лица.
Приемането на Законопроекта не налага промяна в други закони, но може да окаже въздействие върху Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.
ІІ. Разглеждане на Законопроекта на първо заседание на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание.
Дебатите от заседанието на Комисията по труда и социалната политика върху Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024г., внесен от Деница Сачева и народни представители са отразени в доклада на същата комисия по въпроса.
На свое заседание, проведено на 24 юли 2024 г., Комисията по труда и социалната политика е разгледала посочения законопроект. На заседанието са присъствали от Министерство на труда и социалната политика - зам. министър Лазар Лазаров, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, Ненко Салчев и Петя Малакова – началник отдели в същата дирекция, Весела Караиванова – Начева – подуправител на Националния осигурителен институт. (Доклад по Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., от заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) проведено на 24.07.2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18467 )
На заседанието на Комисията са присъствали и представители на социалните партньори – г-н Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и г-жа Росица Стелиянова, директор в АИКБ. Присъствала е и г-жа Мария Минчева – зам. председател на Българската стопанска камара.
Вносителите са защитили пред Комисията мотивите на Законопроекта, целта на предложените промени е да се осигури справедливост при определяне на размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава - членка на ЕС, както и да се ограничат злоупотребите при отпускането на тези обезщетения. Това се постига като при изчисляването на размера на обезщетенията за лицата с осигуряване в България, и в държава - членка на ЕС няма да се вземат предвид единствено и само доходите от последната работа, каквато е практиката до сега.
От името на вносителите законопроектът е представен от народната представителка Деница Сачева, която изтъква, че предложеното допълнение на Кодекса за социално осигуряване е в отговор на съществен проблем на пазара на труда и обезщетенията за безработица, който многократно е поставян в медиите и от социалните партньори, но не е намерил решение. (Доклад по Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., от заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) проведено на 24.07.2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18467 )
Много безработни след краткосрочна нискоквалифицирана работа в друга страна - членка на ЕС, напоследък това е Франция, получават в пъти по-високи обезщетения за безработица от тези на безработните от страната. Такива практики са налице по отношение на много регистрирани безработни в района на Гоце Делчев, Разлог, Мадан и на други места.
Освен нарушаването на принципите на нашата осигурителна система и демотивиране на заетите да се осигуряват и работят в страната, НОИ е изразходвал значителни средства. Безработните, получаващи обезщетения за безработица след кратка заетост в чужбина през 2023 г. са 7,73% от всички получаващи обезщетения безработни, но са получили 26,33% от всички средства, защото обезщетението им е на максимума. Максималното обезщетение в България получават безработни, които са висококвалифицирани, с високи възнаграждения най-малко за две години.
Според Годишния отчет на НОИ за изпълнението на Бюджета на ДОО за 2023 г., Фонд Безработица е с дефицит от почти 4 милиона лева. Данните за изплатените от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване показват, че през 2023 г. са изплатени парични обезщетения за безработица (ПОБ) в размер общо на 517 570 303 лв. или средномесечно по 43 130 859 лв. За първото тримесечие на 2024 г. са изплатени съответно 151 084 435 лева и 50 361 479 лева месечно. (Доклад по Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., от заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) проведено на 24.07.2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18467 )
През 2023 г. броят на лицата с изплатено ПОБ при краткосрочна заетост в държава членка на ЕС е 56 958 (7,73 %) от общия брой лица с изплатено ПОБ - 736 514 . Тези лица са получили общо 136 292 630,48 лева (26,33 %) от общо изплатените ПОБ – 517570303,34 лв.
Деница Сачева обобщава, че с предложения Законопроект не само ще се внесе по-голяма справедливост в осигурителната система, но и ще се подпомогнат работодателите в условията на недостиг на работна сила. (Доклад по Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., от заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) проведено на 24.07.2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18467 )
Становището на Министерството на труда и социалната политика е в подкрепа на законопроекта и е представено от заместник министър Лазаров, който допълва, че с предложените промени се осигурява равнопоставеност между осигурените лица и обвързване на получаваното обезщетение с техния осигурителен принос.
Становището на Националния осигурителен институт също е в подкрепа на промените, като г-жа Караиванова уточнява, че е налице недостатъчен осигурителен принос на лицата, работили в друга страна – членка на ЕС и спрямо законодателството на страната. (Доклад по Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., от заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) проведено на 24.07.2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18467 )
Представителите на социалните партньори в лицето на АИКБ подкрепят законопроекта енергично. Г-н Васил Велев от АИКБ посочва, че проблемът е от няколко години и е обсъждан с институциите многократно, създава условия за корупционни практики и влияе негативно върху инвеститорите и пазара на труда.
Предложеното допълнение в Кодекса за социално осигуряване е обсъдено и подкрепено от народните представители от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“, ПГ на „Възраждане“, ПГ на „БСП за България“, ПГ на ГЕРБ-СДС и от ПГ на „Има такъв народ“. (Доклад по Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., от заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) проведено на 24.07.2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18467 )
В своето изказване, народната представителка Венеция Ангова от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“ поставя ударението върху вече проведени обсъждания на проблема, ощетяването на осигурителната система и опасността от корупционни практики.
Народният представител Георги Георгиев от ПГ на „Възраждане“ подчертава, че проблемът е трябвало да бъде решен отдавна.
Народната представителка Илиана Жекова от ПГ на ГЕРБ-СДС пояснява от своя страна, че механизмът е определен в КСО и с допълнението се уеднаквява начина на изчисляване на обезщетенията за безработица.
От ПГ на „Движението за права и свободи“ народният представител Шендоан Халит изразява опасения, че с допълнението на КСО се противопоставят едни групи български граждани на други и пита дали 50-тото народно събрание следва да направи тези промени след като средствата за изплащането на обезщетенията са заложени в бюджета. Той смята , че е необходимо да се проучи как Регламента за обезщетенията за безработица се прилага в другите страни. По този начин ПГ на ДПС се оказва единствената парламентарна група, която не подкрепя предложения Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО). (Доклад по Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., от заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) проведено на 24.07.2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18467 )
От своя страна, народният представител Александър Вълчев от ПГ на „Има такъв народ“ заявява, че е налице злоупотреба с права и поради това следва промените да се приемат бързо.
Въз основа на проведеното обсъждане по трета точка от дневния ред на въпросното заседание, с 13 гласа “за”, 2 гласа „против“ и 0 гласа “въздържал се”, Комисията по труда и социалната политика (КТСП) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024г., внесен от Деница Сачева и народни представители. (Доклад по Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., от заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) проведено на 24.07.2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18467 )
ІІІ. Гласуване на Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване на първо четене в пленарна зала от 50-тото Народно събрание.
На 25 юли 2024 година, Законопроектът е разгледан на пленарно заседание от Народното събрание, като е точка № 2 от първоначалния дневния ред. Народната представителка Деница Сачева представя доклада на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) по законопроекта, след което думата е дадена на народните представители за изказване на позиция. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
Един след друг заявяват подкрепа за законопроекта: Венеция Нецова – Ангова (ПП-ДБ) и Александър Вълчев (ИТН), които декларират и подкрепата на съответните парламентарни групи към които принадлежат. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
След това реплика прави независимият депутат Севим Али, който нарича мотивите на вносителите „добри“ и „държавнически“, но с половин уста пита дали пък допълненията в КСО не противоречат на европейското законодателство. Завършекът на репликата му, която си е изказване по същество е толкова засукан“, че е най-добре да бъде цитиран дословно:
„Оттук следва въпросът: регламентите на Европейския съюз са задължителни за страните членки, но вносителите на Законопроекта с очевидно добри, държавнически аргументи в мотивите ни дават отговор на въпроса може ли страните членки да дописват в своето национално законодателство текстове, които не са приети в европейските институции. Оттук, разбира се, е вярно, че всяка една държава членка има право на автономно социално законодателство в социалната сфера и затова е важно наистина да има конкретен отговор на този въпрос. Благодаря за вниманието“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917)
Народният представител Севим Али е репликиран от депутата от ИТН Станислав Богдански, който потвърждава, че групата на ИТН ще гладува за Законопроекта и заявява, че не приема съображенията на предишния оратор. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917) От своят страна, народният представител Севим Али продължава да се опитва да се измъкне от деликатното положение в което е попаднал. Той признава основателността на мотивите на Законопроекта, като казва дословно:
„Аз съм запознат с проблема, тъй като наистина в бюрата по труда в районите, където има 4000 души, регистрирани в бюрата по труда, а в същото време бизнесът не може да намери работна ръка, тъй като тези хора наистина получават, подчертавам, по европейски регламент това парично обезщетение“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
Едновременно с това, той продължава да се опитва да спечели време, като повтаря питането си, дали законопроектът не е в колизия с европейското законодателство и дали страната ни няма да бъде евентуално санкционирана.
Доста по-ясен и недвусмислен е Шендоан Халит от ПГ на ДПС, който заявява:
„От групата на „Движение за права и свободи“ днес също няма да подкрепим Законопроекта и ще гласуваме „въздържал се“, като между първо и второ четене ще направим нашите предложения за изменения“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
Той е репликиран от народната представителка от ПГ на „Възраждане“ Звезделина Каравелова, която го пита: „… според Вас една порочна практика трябва ли да бъде продължена само защото едни пари така или иначе са отделени от бюджета? Това ли точно искате да ни кажете в този момент?“.
Реплика отправя и народният представител от ПП-ДБ Андрей Цеков, който дава следната оценка на практиката на френската безработица, която в неговия избирателен район (Благоевградски) е наричана „френска борса“:
„Това, което разбирам от срещи с избирателите, е, че всъщност огромна част от ползвателите на така наречената услуга френска борса, са преди всичко хората от смесените райони – българомохамеданите, в тази област. Ако това е грижата за тези хора, която им се предоставя в разрез с действащото законодателство или по-скоро чрез заобикаляне на действащото законодателство, това е огромна щета за бизнесите в този район. Това е огромна щета, тъй като не може да се намери работна ръка, при положение че хората получават по 2000 лв. без да работят. Това генерира заетост единствено и само чрез сивата икономика, чрез черната икономика и средства, чрез които по никакъв начин не се ползва бюджетът“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
От правото на трета реплика се възползва Андрей Чорбанов от ИТН, който под формата на реплика пита Шендоан Халит:
„Моят въпрос към Вас е като реплика – дали имате данни каква е точно структурата на хората, получаващи тези помощи, като говорим за противопоставяне. Колко лекари, учители, инженери са се възползвали от тази схема и какъв е социалният профил на хората, които получават тази максимална помощ?“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
В отговор на трите реплики, народният представител Шендоан Халит, произнася една кратка витиевата дуплика, оценка на която всеки читател сам може да си направи. В нея той заключва:
„Това, което го има като пропуск в законодателството, не е в разрез нито с Европейския регламент, нито с българското законодателство, и в този ред на мисли вчера в моето изказване в Комисията също поискахме да се дадат практики от другите държави – членки на Европейския съюз, как там функционират социалните системи.
От социалните партньори бе споменато, че специално с френската държава, където е популярно да се говори за френската безработица, няма осъществена среща и такава информация липсва. В този ред на мисли, опитвайки са да коригираме един закон, ние не бива да казваме на една група български граждани, че те са виновни за това, че са се възползвали от законното си право да получават тези обезщетения като български граждани и като граждани на Европейския съюз“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
Народният представител Александър Иванов от ПГ на ГЕРБ-СДС, защитава Законопроекта и между другото отбелязва:
„С приемането на този законопроект ще премахнем възможността за спекулации. Не казвам, че всички хора, тези над 50 хиляди работници, които са използвали тези обезщетения като работещи в Европейския съюз, извън пределите на България, са закононарушители или са целели нарочно да заобиколят закона и да използват това, тоест по-ниско квалифицирани хора, кадри, работещи известно време най-често в рамките на два-три до четири дни извън пределите на България – именно във Франция или в Испания, също да получават обезщетение в размерите на максимално осигурителния доход, тоест ще ги приравним. Мисля, че това е една справедливост, която ние ще решим днес“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
Георги Георгиев от „Възраждане“ не пропуска да „ухапе“ и двете фракции на ДПС, говорили в лицето на Севим Али и на Шендаон Халит и призовава за бързо влизане в сила на Законопроекта:
„Надявам се и призовавам този законопроект да мине максимално бързо, защото е изключително важен и ще запуши една огромна дупка в бюджета на НОИ – 100 милиона. 100 милиона, които се източваха досега с обръчите от фирми на ДПС, които с този начин на действие контролираха цели региони в нашата държава. Като крепостни селяни хората ги принуждаваха и ги държаха, и ги принуждаваха да гласуват за тях по тази схема. Това е една от многото схеми…“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
Следва пререкание между Айтен Сабри (ДПС) и Георги Георгиев (Възраждане), дали действително практиката на „френската безработица“ е специалитет на ДПС. Няма да предаваме възникналия диалог, защото той няма отношение към самия положителен факт на предприети действия за пресичане на тази практика. Факт е обаче, че АИКБ разполага с данни за използване на схемата на „френската безработица“ и в други градове като примерно Мизия и Кюстендил, където ДПС определено не е политически фактор.
Думата взима Искра Михайлова – Копарова от ПГ на ДПС. От една страна тя признава основателността на мотивите на законопроекта:
„Предложението за Законопроекта е направено с много сериозни основания, подкрепено е от Министерството на труда и социалната политика, от Националния осигурителен институт, защото това предложение на практика решава проблема на Националния осигурителен институт и решава проблем с някакви непълноти, както казваме ние тук“. ( Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
След това обаче, тя насочва дискусията напълно встрани от предмета на Законопроекта:
„Това, което липсва в законодателното предложение според мен, е какво е задължението на институциите да защитят правата – трудовите права и правата за осигуряване, и да защитят системата не само с рестрикции за плащанията, но с контрол, с проверки, с идентифициране на това колко хора са злоупотребили. Ние говорим с твърде големи числа, без да имаме абсолютно никаква информация кой е злоупотребил, как е злоупотребил, какви проверки са направени и какви последващи действия са предприети, защото категорично заявявам, че ние от Движението за права и свободи няма да подкрепим злоупотреби и не ги подкрепяме, първо, и второ обаче, ние държим правата на българските граждани като европейски граждани да бъдат защитени и в българското законодателство, в това число и в този законопроект“. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
Излишно е да се обяснява, че Законопроектът не предвижда никакви рестрикции на плащанията, а въвежда общ начин на изчисляване на обезщетението при безработица, което е в сила за всички, без значение къде са натрупали осигурителен стаж. Едновременно с това, са поправя несправедливостта, с няколкоседмична работа да можеш да получиш максималното обезщетение.
Следва дълго изказване на Цончо Ганчев от ПГ на „Възраждане“, в което той обвинява останалите парламентарни групи и най-вече тази на ПП-ДБ, че били оставили ДПС да открадне 150 милиона лева, за да минат промените в Конституцията.
Повече желаещи да обсъждат Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване няма и Народното събрание гласува. След гласуване и прегласуване, става ясно, че при общо гласували 167 народни представители, законопроектът е подкрепен на първо четене от 145 депутати, които са гласували „за“. Гласували „против“ …няма. Шестима са се въздържали.
Тук председателката на Комисията по труда и социалната политика (КТСП) – Деница Сачева, позовавайки се на член 79, алинея 1 от Правилника на Народното събрание, предлага срокът за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване да бъде намален на три дни. Гласуват 171 народни представители. Гласуват „за“ 165 души, против няма, а са се въздържали 6 депутати. (Петдесето народно събрание, шестнадесето заседание, София, 25 юли 2024 г., Открито в 9:02 часа, https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/55/ID/10917 )
ІV. Разглеждане на Законопроекта на второ заседание на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание.
На 31 юли 2024 г., се провежда второто заседание на Комисията по труда и социалната политика (КТСП), на което отново се гледа Законопроектът за допълнение на КСО с № 50-454-01-29 от 11.07.2024 г., който вече е гласуван по принцип (с подавляващо мнозинство) на 24 юли 2024 г. от самата Комисия, а на 25 юли 2024 г., пак с подавлаващо мнозинство е гласувано и на първо четене в пленарна зала.
На заседанието са разгледани направените между първо и второ четене предложения от страна на народни представители. Първото предложение е направено от Шендоан Ремзи Халит, Айтен Байрям Сабри, Искра Михайлова – Копарова, Надя Йорданова Петрова, Цветан Иванов Енчев, Фатима Исмаил Йълдъс, Неждет Джевдет Шабан, Халил Реджепов Летифов, Елван Бехчет Гюркаш, Ертен Белгинова Анисова, Станислав Димитров Анастасов и Атидже Алиева – Вели от ПГ на ДПС. (Предложение с Вх. № 50-454-04-13 от 26 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165615 ) Противно на очакванията, предложението има донякъде редакционен, донякъде допълващ характер но не е в разрез с духа и смисъла на Законопроекта.
Второто предложение е на Венеция Нецова – Ангова и на Любен Иванов от ПГ на ПП-ДБ. (Предложение с Вх. № 50-454-04-14 от 26 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165615) Предложението прецизира текста на Законопроекта, без да противоречи на смисъла и на духа му.
Третото предложение е на групата депутати, избрани с бюлетината на ДПС, но изключени от парламентарната група или пък напуснали по свое желание. Списъкът на депутатите внесли предложението се води от Джевдет Ибрям Чакъров като следват още 15 души. В определен смисъл, предложението цели да обезсили Законопроекта, ако народните представители го приемат без да помислят за какво гласуват. (Предложение с Вх. № 50-454-04-21 от 29 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165615)
На заседанието си на 31 юли 2024 г., Комисията първо утвърждава наименованието на Законопроекта. То става:
ЗАКОН за допълнение на Кодекса за социално осигуряване
(обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 58 и 62 от 2022 г., бр. 8, 53, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г. и бр. 2, 16 и 27 от 2024 г.). (Доклад относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29, внесен от Деница Сачев и група народни представители на 11 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2024 г., Доклад от заседание на Комисията по труд и социална политика, проведено на 31 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18634)
След това са разгледани предложенията между първо и второ четене.
Предложение на н.п. Шендоан Халит и група народни представители:
1. В чл. 33, ал. 5:
а) в т. 8 след думите „международни договори“ се добавя „и прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“.
б) се създава нова т. 10а:
„10а. поддържа информационна система за получените парични обезщетения за безработица на база придобит осигурителен стаж по законодателство на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност,“.
Комисията подкрепя предложението. (Доклад относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29, внесен от Деница Сачев и група народни представители на 11 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2024 г., Доклад от заседание на Комисията по труд и социална политика, проведено на 31 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18634)
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
§ 1. В чл. 33, ал. 5 се правят следните допълнения:
1. В т. 8 след думите „международни договори“ се добавя „и прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност“.
2. Създава се т. 10а:
„10а. поддържа информационна система за получените парични обезщетения за безработица на база придобит осигурителен стаж по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;“. (Доклад относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29, внесен от Деница Сачев и група народни представители на 11 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2024 г., Доклад от заседание на Комисията по труд и социална политика, проведено на 31 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18634)
Параграф единствен. В чл. 54б се създава ал. 8:
„(8) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:
1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;
2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването“. (Доклад относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29, внесен от Деница Сачев и група народни представители на 11 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2024 г., Доклад от заседание на Комисията по труд и социална политика, проведено на 31 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18634)
Предложение на н.п. Венеция Нецова-Ангова и Любен Иванов:
1. В § 1, в новосъздадената (8) се прави следното допълнение:
След думите „Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход“ се добавя „или в месеца, в който е прекратено осигуряването“.
Комисията подкрепя предложението. (Доклад относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29, внесен от Деница Сачев и група народни представители на 11 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2024 г., Доклад от заседание на Комисията по труд и социална политика, проведено на 31 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18634)
Предложение на н.п. Джевдет Чакъров и група народни представители:
В чл. 54б, ал. 8, т. 1 се изменя така:
„1. доходите, получавани от лицето към датата на последното прекратяване на осигуряването;“
Комисията не подкрепя предложението. (Доклад относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29, внесен от Деница Сачев и група народни представители на 11 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2024 г., Доклад от заседание на Комисията по труд и социална политика, проведено на 31 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18634)
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 2:
§ 2. В чл. 54б се създава ал. 8:
„(8) Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:
1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;
2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването“. (Доклад относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване с № 50-454-01-29, внесен от Деница Сачев и група народни представители на 11 юли 2024 г., приет на първо гласуване на 25 юли 2024 г., Доклад от заседание на Комисията по труд и социална политика, проведено на 31 юли 2024 г., https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/3393/reports/18634)
На 02 август 2024 година, 50-тото Народно събрание прие на второ четене ЗАКОНА за допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Така един от най-краткосрочните парламенти в историята на Република България сложи край на „френската безработица“.
За да се стигне до тази развръзка, беше необходима дълга, продължителна няколко годишна борба. В огромна степен тя беше изнесена от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), от браншови организации като Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК) и редица потърпевши от „френската безработица“ предприятия от Гоце Делчев, Кюстендил, Мизия и други населени места в страната.
Това е изстрадана победа, която минава през дълга комуникация и спорове с българските и европейските институции. У нас АИКБ изпрати сигнали до Агенцията по заетостта (АЗ), Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Министерския съвет (МС) и Главната прокуратура. На европейско равнище Асоциацията влезе в комуникация по този въпрос с Европейската комисия и представи пред ръководителя на Европейския орган по труда в пряк диалог естеството на проблема.
След приемането на Закона за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, АИКБ се обърна с открито писмо до своите десетки хиляди членове, в което описа перипетиите, довели в крайна сметка до крайния успех. (Отворено писмо за важна победа на АИКБ: 50-тото Народно събрание прие законодателство, слагащо край на лошата практика на т.нар. „френска безработица“, 08 август 2024 г., https://bica-bg.org/bg/article-22486-otvoreno-pismo-za-vajna-pobeda-na-aikb-50-toto-narodno-sybranie-prie.htm ).
Подробните обстоятелства около тази „сага“ заслужават да бъдат проследени подробно, защото тя е блестяща илюстрация на това каква е мисията на социалните партньори и в частност – на работодателските организации за подобряване на бизнес средата, за премахване на нормативни недомислия и за противопоставяне на „сивата икономика“. В крайна сметка и за защита на това което разбираме като „общоприет морал“.