Някои аспекти на инвестиционната активност в Каспийския регион и „меката сила” на Европейския съюз в навечерието и по време на пандемията COVID-19

Интересът към протичащите на територията на Каспийския регион процеси - в частност – на територията на Азербайджан и Туркменистан, произхожда от все повече налагащото се разбиране, че в момента там се решава въпросът за диверсификацията на доставките на енергоносители за Югоизточна и Южна Европа. Това се съчетава с отварянето на региона на Средна Азия към световната икономика и с включването на региона в конкуренцията за участие в превоза на товари между Европа и Китай. Този комплекс от много динамични процеси с голямо значение за глобалната икономика, заслужава да бъде изследван и анализиран.

Опростена схема на газопроводите и нефтопроводите в района на Кспийско, Черно и Адриатическо море.

Използване на данните и източниците

Настъплението на „Южния газов коридор“ на запад.

Пускането в експлоатация на Южния газов коридор, който реално осъществява доставки на азербайджански газ в Турция, в Гърция и Албания на Балканския полуостров и в Италия, отдавна вече не е новина. Газопроводът, състоящ се от Южно Кавказкият газопровод (South Caucasia Pipeline - SCP), Транс-Анадолския газопровод (Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline - TANAP) и Транс Адриатическия газопровод (Trans Adriatic Pipeline - TAP) вече подава промишлени количества природен газ за Турция, Гърция, Албания и Италия.

Окончателното приключване на изпитанията и подаването на първите индустриални количества газ за Албания и Италия беше факт на 15 ноември 2020 година. (TAP AG, 2020). Технически това е осъществено през точката на свързване с гръцката газоразпределителна мрежа DESFA при Неа Месимвриа за Гърция и за България и през точката на свързване с италианската газоразпределителна мрежа SNAM Rete Gas (SRG) при Melendugno за Италия.

Схема на Транс Адриатическия газопровод с разположение на компресорните станции по трасето му.

 

 

Очаква се чрез почти завършената интерконекторна връзка IGB (Interconnector Greece Bulgaria) между Гърция и България, страната ни да може да задоволява 33 % от общите си потребности от природен газ. Началото на търговската експлоатация на IGB за сега е насрочено за второто тримесечие на 2021 година. (Zeynalova, 2020).

В този контекст, Мария Савова, търговски директор на TAP AG заяви:

„Началото на доставките на газ е важен „километричен камък“ за европейския газов пазар. Докато гледаме напред за да осигуряваме транспортни услуги за доставчиците през предстоящите месеци и години, ние също така вече гледаме напред и към започването на втората фаза на нашите пазарни тестове през лятото, които ще ни позволят да осигурим по-нататъшното разширяване на TAP, като удвоим капацитета на газопровода до 20 милиарда кубически метра природен газ годишно“. (TAP AG, 2020).

На 28 януари 2021 година, стана ясно, че окончателните резултати от пазарните тестове за удвояване на капацитета на TAP ще са готови през октомври 2021 година. (Trend.az (f), 2021).

Междувременно е оповестено, че консорциумът занимаващ се със строителството на TAP планира да разработи технико-икономическа обосновка за транспортирането на водород по Транс Адриатическия газопровод. Това е заявено от управляващия директор на TAP – Лука Шипати. Той заявява в интервю пред италианското списание “Energia Oltre”, цитирано от „Нефть капитал“ и „Интерфакс-Азербайджан“:

„Ние смятаме водорода за един от новите хоризонти, върху които трябва да се концентрираме. Затова се готвим да подготвим технико-икономическа обосновка, за да проверим, какво процентно съдържание на водород в природния газ би могло да се транспортира по нашата инфраструктура“. (Нефть капитал, 2020)

Според Шипати, държавната нефтена компания на Азербайджан – SOCAR, и италианската компания “Snam” ще проведат съвместни изследвания в областта на пренасянето по тръбопроводи на водорода.

„На темата за водорода се отделя голямо внимание на двата края на „Южния газов коридор“. По специално, преди няколко месеца, SOCAR и “Snam” подписаха меморандум за съвместно провеждане на изследвания и експерименти в тази област, в частност за смесването на метан с водород и съвместното им транспортиране. Ще видим, какво точно ще се получи от това, но е ясно, че TAP отделя особено внимание на водорода“, обобщава управляващият директор на TAP. (Нефть капитал 2020).

На дневен ред е вече изграждането на Йонийско Адриатическия газопровод (Ionian Adriatic Pipeline - IAP), с който Южният газов коридор ще бъде разширен в посока към Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватско. (Energy Community, 2020). Хърватско дори оповести количествата природен газ, които очаква да получи чрез Йонийско Адриатическия газопровод – 2,5 милиарда кубически метра годишно, а Албания смята да реши въпроса с газификацията си за сметка на количествата газ, постъпващи по TAP и по IAP. (Zeynalova (a), 2019).

 

Окончателното проектно трасе на Йонийско Адриатическия газопровод - IAP, който трябва да продължи Южния газов коридор от Албания към Черна Гора, Босна и Херцеговина и Хърватско.

Румъния (Garajayev, 2020), Северна Македония (Zeynalova (b), 2019), Унгария (Кропман, 2019) и Украйна (Inetrfax-Ukraine, 2018) също проявяват официален интерес към продължаването на Южния газов коридор и свързването му с техните газопреносни мрежи.

 

Йонийско Адриатическият газопровод (IAP) в рамките на генералната схема на Южния газов коридор, заедно с TANAP, TAP и IGB.

На 15 януари 2021 година, комисарката по международната енергетика в Министерството на външните работи и търговията на Унгария – Дора Зомбори, е заявила, че Унгария е заинтересувана да включи в своя бъдещ енергиен баланс доставки на азербайджански газ.

„Диверсификацията на маршрутите и източниците за внос на енергоносители е наш стратегически интерес. Ние сме заинтересувани от това, в нашия бъдещ баланс на енергоносителите да се включат доставките на азербайджански газ. На 15 ноември 2020 година, консорциумът на Транс Адриатическия тръбопровод (TAP AG) обяви за готовността на газопровода за търговска експлоатация- Що се отгнася до маршрутите, осъществяването на проекта за Вертикалния коридор също е достигнала важни показатели, защото е завършена разработката на първата фаза на проекта BRUA в Румъния, който ще позволи да се транспортира алтернативен природен газ през румънската газопреносна мрежа в Унгария. Ние, както преди сме уверени, че след необходимото развитие на мрежата в Гърция и България, физическото съединяване на газопреносните мрежи в Централна Европа и Азербайджан ще се осъществи през 2022 - 2023 година“, е заявила Зомбори. (Москва-Баку.RU, 2021).

Също така, тя е отбелязала, че Унгария поддържа изграждането на Йонийско Адриатическия газопровод, който все още се намира на стадия на планиране и подготовка и предвижда доставянето на азербайджански природен газ от Южния газов коридор в балканските страни:

„Унгарската система за транспортиране на природен газ е готова да приема азербайджански природен газ от тези юни направления“. (Москва-Баку.RU, 2021).

 

Карта на разширения вариант на вече изградения до Албания и Италия, Южен газов коридор. Вижда се интерконекторната връзка между Гързция и България - IGB (в лилав цвят). В жълт пунктир се вижда и така наречения "Вертикален коридор", който се планира да свърже Южния газов коридор с Румъния и Унгария. Вижда се и проектираното отклонение към Украйна (пак с жълт пунктир).

На 2 февруари 2021 година, Министерството на външните работи на Австрия също заяви интереса на страната си към възможностите за сътрудничество с Азербайджан, като доставчик на природен газ. Като подчертават много добре развиващото се сътрудничество в областта на доставката на енергоносители между Австрия и Азербайджан, он австрийското външно министерство заявяват:

„Макар че проектът „Nabucco“ не се осъществи така, както на нас ни се искаше, в момента Азербайджан е важна част от диверсификацията на снабдяването с енергоносители на Европа. Ние виждаме, че Азербайджан става доставчик на газ през Балканите и праз Италия. Първите газови обеми неотдавна бяха транспортирани от Каспийско море да Европа. За Австрия, това е дългоочаквана новина. Ние по-специално ставаме свидетели на разширяването на присъствието на азербайджанската държавна газова компания SOCAR в Австрия. В Щирия и в други части на Австрия вече има няколко бензиностанции и газостанции на SOCAR“. (Кочнева, 2021).

 

Възможности да транзит на природен газ през територията на Хърватско. Интересът на Австрия към Южния газов коридор е напълно обясним.

Удължаването на Южния газов коридор на изток.

Жаждата за „алтернативен“ (на доставяния от „Газпром“) природен газ на запад расте. Естествено, възниква въпроса за осигуряването на все по-големи количества природен газ за „жадните“ икономики в Югоизточна и Южна Европа (особено за Италия), както и за проявяващите все по силен интерес към алтернативни на руските доставки, страни от Централна Европа.

В Москва до някъде се успокояват с мисълта, че едва ли в момента Азербайджан разполага с достатъчно проучени и разработени газови полета, от които да добие търсените количества природен газ. В Баку обаче имат контрааргумент – възможността да включат в доставките находищата на Туркменистан – държавата с четвъртите по големина в света запаси на природен газ.

Вече от години, на дневен ред е въпросът за осъществяването на доставки от огромните запаси на Туркменистан, чрез проектирания Транс-Каспийски газопровод. Многобройните детайли около загубата на туркменския газов пазар от страна на Русия; преориентирането на Туркменистан към износ на газ в Китай, Пакистан и Индия (Дечев (a), 2021); решението на Туркменистан да излезе и на европейските газови пазари (Дечев (b), 2021); свързаните с това решение борби за прокарване на Транс-Каспийския газопровод (Дечев (c), 2021) са изключително интересни, но и твърде обемисти и не могат да се вместят в зададените количесствени рамки на този текст. За тях могат да се прочетат подробности в монографичното изследване „Азербайджан и Турменистан на газовата шахматна дъска”. (Дечев, 2020). (Журналният вариант на монографията „Азербайджан и Турменистан на газовата шахматна дъска” е публикуван в седем поредни части в сайта „Икономически живот” - https://ikj.bg/category/glasove-mneniya/ , някои от които са включени в библиографията на този текст).

Тук най-важното е да се отбележи, че около Транс-Каспийският газопровод възникна сложно геополитическо противопоставяне, в което се сблъскват интересите на Азербайджан и Туркменистан от една страна, на Русия от втора и на Иран от трета. (Дечев, (d), 2021). В Баку и в Ашхабад са много силно заинтересувани да изградят Транс-Каспийския газопровод. Азербайджан има много силен интерес да натовари максимално изградената газопроводна инфраструктура и дори да повиши значително капацитета й.

Свързването на Южния газов коридор с находищата на Туркменистан, чрез Транс-Каспийския газопровод ще изведе страната с четвъртите по големина газови запаси в света на европейските пазари.

Интересът на Русия е туркменският газ под никакъв предлог да не се появява на европейските газови пазари. В Москва нямат нищо против Туркменистан да захранва безкрайната необходимост на китайския енергиен пазар от природен газ, но изобщо не помислят, че могат да допуснат конкуренция на „Газпром” в Европа.

Иран е тактически съюзник в противопоставянето срещу Транс-Каспийския газопровод, но мотивите и целите на Техеран са принципно различни от тези на Москва. Докато Русия не желае туркменският газ да се продава в Европа, Иран просто иска трасето на бъдещия газопровод да минава не по дъното на Каспийско море, а по сухопътен маршрут през територията на Иран. По този начин, иранците биха си осигурили и добри приходи от транзитни такси, значително ще повишат тежестта на Иран пред европейските държави и така ще подобрят положението си в чисто геополитически план и ще улеснят борбата си с международните санкции. (Дечев, 2020), (Дечев, (d), 2021).

Някъде към 2014 година, Турция и Иран бяха постигнали съгласие за общи действия за доставяне на туркменски газ на европейските пазари. Техническите трудности и най-вече войната в Сирия провалиха този план. Тук бихме могли да се замислим над руското поведение в Сирия и да си отговорим на въпроса, дали коалирането на Русия с Иран срещу вътрешните противници на Башар Асад и Турция като главен външно политически опонент на режима в Дамаск не е била и умело разпалване на противоречията между Анкара и Техеран. С тези противоречия, руската страна виртуозно премахна опасната за нея перспектива да се изгради сухопътен газопровод Туркенистан – Иран – Турция – Европа. Алтернативата на Транс-Каспийския газопровод обаче остана на дневен ред.

„Меката сила” на Европейския съюз.

През лятото на 2019 година, възникна съвсем не случайно съвпадение между засилилите се прения за бъдещето на Транс-Каспийския газопровод и започанлото осъществяване на новата политика на съседтво на Европейския съюз по отношение на страните от Средна Азия. Точно по време на Първия Каспийски Енергиен форум, проведен под домакинството на Президента на Туркменистан, стават две събития от особена важност.

От една страна, по време на сесията „Енергийният потенциал на Каспийско море”, състояла се на 11 – 12 август 2019 година, консорциум от първокласни европейски компании като “Edison Technologies GmbH”, “MMEC Mannesmann GmbH”, “Air Liquide Global E&C Solutions”, съюзили се с китайската държавна компания “SINOPEC Engineering Group”, заявява готовността си да осъществи проекта на Транскаспийския газопровод. На 16 август 2019 година, гръмва новината, че представителите на консорциума са обсъждали това си намерение на среща със заместник председателя на Министерския съвет на Туркменистан – Миратгелди Мередов и със съветника на Президента на Тукменистан по нефтените и газовите въпроси – Ягшигелди Илясович Какаев. Предложението на консорциума е да изгради 300 километровия газопровод „до ключ” (Business Turkmenistan(b), 2019), както и алтерантивно предложение да изгради завод за метанол в случай, че геополитическите опоненти на газопровода надделеят. (Business Turkmenistan (a)).

Едновременно с това, от друга страна На 6 юли 2019 година, знамето на ЕС е развято официално в Ашхабад – създадена е Делегация на ЕС в Туркменистан. На същия ден се провежда среща между Върховния Представител на Европейския съюз по външните работи и политиката по сигурността и Вицепрезидент на Европейската комисия – Федерика Могерини и Министъра на външните работи на Туркменистан – Рашид Мередов. В рамките на преговорите, страните подписват „Споразумение между Правителството на Туркменистан и Европейския Съюз, Европейската общност по атомна енергия за създаването и привилегиите и имунитета на Делегацията на Европейския съюз в Туркменистан“. Това е ключов момент в развитието на отношенията между Туркменистан и ЕС (Caspian Energy Newspaper, 2019).

Шест дни по-късно, на 12 август 2019 година, Европейският съюз (ЕС) оповестява, че е възобновил преговорите с Туркменистан за своето участие във финансирането на строителството на Транскаспийския газопровод до Азербайджан. За това съобщава специалният представител на ЕС в Средна Азия – Петер Буриан по време на Каспийския икономически форум:

„През 2019 година, ЕС възобнови и се старае да интензифицира преговорите за възможното си участие във финансирането на строителството на газопровода през Каспийско море“. Според него „Европейският съюз и Туркменистан обсъждат как да доставят туркменския газ в Европа“ [33].

Естествено, негативната реакция на Русия и Иран не закъснява. (Подробности виж в: (Дечев, 2020). Така се оформя „мъртво вълнение“ в региона на Каспийско море, при което Русия и Иран спъват усилията на Азербайджан и Туркменистан, които пък са подкрепяни от ЕС и САЩ.

В случая, подкрепата на „меката сила“ на ЕС е от особено значение, защото тя има ясно изразено практическо измерение. Достатъчно е да се напомни, че за изграждането на Транс-Анадолския газопровод, около 1 милиард евро бяха предоставени от Европейската инвестиционна банка (EIB) на компанията BOTAŞ срещу гаранции, дадени от така наречения “Undersecretariat of the Treasury” на турското Министерство на държавната съкровищница и финансите. (Daily Sabah, 2017).

Готовността на ЕС да подкрепи подобен възлов инфраструктурен проект, въпреки противопоставянето на една велика сила като Русия и на една регионална сила като Иран, има определено насърчаващ характер. Илюстрация на това е подписаният Меморандум за разбирателство между Азербайджан и Туркменистан за проучването и експлоатацията на нефтеното находище „Достлуг”. Меморандумът е подписан от министрите на външните работи на 21 януари 2021 година. (Trend.az(a), 2021).

В исторически план, години на ред Азербайджан и Туркменистан имаха остри противоречия, относно експлоатацията на някои нефтени и газови полета в Каспийско море. За това в особена степен допринасяха политиката на предишния президент на Туркменистан – Ниязов и умелата дипломация на съседните регионални сили. Когато проектът за Транс-Каспийския газопровод придоби реални очертания, един път поради ясно осъзнатия общ интерес на двете страни и на второ, но не по значение място – поради заявената готовност на ЕС да финансира проекта, настъпи продължителен период на затопляне на взаимоотношенията и на сътрудничество.

Реакцията на експертите и познавачите на проблемите на Каспийския регион са светкавични и крайно положителни. Бившият член на съпредседателството на Минската група на ОССЕ и бивш посланик на САЩ в Азербайджан – Matthew Bryza, отбелязва както голямата взаимна изгода за двете страни да експлоатират съвместно находището „Достлуг“, така и сериозната перспектива за разрастване на нефтохимическата промишленост в Азербайджан. (Zeynalova (a), 2021). С изявлението си, той изпреварва дори двамата президенти на Азербайджан и Туркменистан, които оценяват събитието малко по-късно същия ден. (Trend.az (b), 2021), (Trend.az (c), 2021).

Президентът на Азербайджан - Илхам Алиев в разговор с президента на Туркменистан - Гурбангулъ Бердимухамедов. (Снимка: ТАСС).

На следващия ден, министърът на външните работи на Азербайджан е приет от Президента на Туркменистан и провежда поредица от срещи, включително и още една с колегата си от Туркменистан. (Trend.az (d), 2021).

Подписването на меморандума за разбирателство за експлоатация на нефтенвото находище „Достлуг“ е коментирано от Francis Perrin от Центъра за политики за Новия Юг (Policy Center for the New South – PCNS, Rabat) и Френския институт за международни и стратегически въпроси (French Institute for International and Strategic Affairs – IRIS, Paris). (Zeynalova (b), 2021).

Той изтъква, че на първо място това ще доведе до сериозното разработване на ново находище на въглеводороди в Каспийско море.

„На второ място, меморандумът ще допринесе за напредъка на проекта за Транс-Каспийски газопровод. Извън експлоатацията на „Достлуг“, основната полза от този тръбопровод ще бъде свързването на Туркменистан с неговите огромни запаси на природен газ с европейските пазари през Азербайджан. ЕС се опитва да диверсифицира газовите си доставки и регионът на Каспийско море е част от неговата стратегия. Европа започна да внася азербайджански природен газ в промишлени количества от три седмици (към 22.01.2021 г.) по Южния газов коридор“. (Zeynalova (b), 2021).

„На трето място, това ще е добър тест на приложимостта на Конвенцията за правния статус на Каспийско море, която беше подписана през месец август 2018 година, от петте държави, граничещи с Каспийско море (петте литорални държави) – Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан“, заявява Francis Perrin. (Zeynalova (b), 2021).

Според Francis Perrin, четвъртата голяма полза от подписването на меморандума ще бъде развиването на енергийното и икономическо сътрудничество между Азербайджан и Туркменистан. Според нея „има голям потенциал за енергийно партньорство между двете страни и „Достлуг“ е една възможност да се материализира част от този потенциал“. (Zeynalova (b), 2021).

Нефтеното находище "Достлуг" в Каспийско море беше едно от трите оспорвани между Азербайджан и Туркменистан. Двете държави дори го наричаха с различни имена. Находището беше преименувано на "Достлуг" - "Приятелство" точно в навечерието на постигнатото споразумение за съвместната му експлоатация. (Снимка: Reuters).

В същата посока са и разсъжденията на представител на компанията “Rystad Energy” – експертът смята, че проектът „Достлуг“ може да вдъхнови нови преговори за Транскаспийския газопровод. (Zeynalova (c), 2021). Не закъсняват и от изследователската и консултантска енергийна компания “Wood Mackenzie”, откъдето обявяват проекта за добив на нефт от находището „Достлуг“ за „привлекателно от търговска и техническа гледна точка“. (Trend.az (e), 2021).

Подробно изявление за значението на Меморандума за разбирателство между Азербайджан и Туркменистан по повод находището „Диостлуг“, прави Джошгун Маммадов, научен секретар на Президиума на Азербайджанската национална академия на науките (АНАН). Според него, постигнатото съгласие за проучването и разработването на находището на въглеводороди „Достлуг“ в Каспийско море, отново връща на дневен ред въпроса за изграждането на Транс-Каспийския газопровод, който да осигури доставката на енергийни ресурси от Средна Азия на европейските пазари. (Isabalayeva, 2021). Той заявява:

„Това ще доведе до нови големи промени на енергийната карта на региона, до прилив на големи инвестиции, до развитие на икономиките на страните от региона, до създаването на нови работни места и като последствие – до повишаване на стандарта на живот. В този смисъл, разработването на находището „Достлуг“ обещава големи перспективи за бъдещо развитие не само на Азербайджан и Туркменистан, но и на целия регион“. (Isabalayeva, 2021).

„Меморандумът е началото на нов етап в организирането на съвместни проекти в областта на енергетиката, транспорта и комуникациите в Каспийско море между две братски държави с обща история, етнически и религиозни традиции и също така ще направи голям принос за по-нататъшното разширяване и развитие на икономическите, политическите и културните връзки между двете страни“, заявява Джошгун Маммадов.

„Подписването на Меморандума е историческо събитие, документът е от изключително значение от икономическа гледна точка. Находището „Достлуг“ разполага с твърде големи енергийни ресдурси. Според първоначалните оценки, нефтените запаси в находището достигат около 60 милиона тона, а запасите на природен газ – 100 милиарда кубически метра. В съответствие с икономическите оценки, тези числа се очаква да нараснат след допълнителна, разширена проучвателна работа. Това ще доведе и до голямо повишение на приходите в бюджетите на двете страни“. (Isabalayeva, 2021).

Според Маммадов, като се вземе пред вид всичко, изложено по-горе, „туркменският газ може да бъде доставен до Европа по международните нефтопроводи и газопроводи през Азербайджан в близко бъдеще“.

„За Туркменистан, който до момента изнасяше своите енергийни ресурси през Русия, Иран и Китай, този алтернативен и икономически изгоден експортен маршрут е изключително изкусителен“, казва Маммадов. (Isabalayeva, 2021).

Заключения:

Пандемията COVID-19 изобщо не се отрази на процесите на отваряне на икономиките и на глобализация в Закавказието и в Средна Азия. Нещо повече, редовната работа на пристанищата на Каспийско море в Казахстан, Туркменистан и Азербайджан, заедно със съответните фериботни връзки, осигуриха нормалното функциониране на един от световните търговски пътища, свързващи Европа и Китай. (blacksea-caspia.eu, 2020), (Садъхова, 2020). Същата роля изигра и продължава да играе новооткритата железопътна линия Баку – Тбилиси – Карс (БТК).

Схема на фериботните вързки в Каспийско море между пристанищата Актау (в Казахстан), Туркменбаши (бившето Красноводск в Туркменистан) и Алят (в Азербайджан до Баку). По време на пролбетния пик на пандемията през 2020 година, непрекъснатат работа на пристанищата и фериботните връзки позволи да не се прекъсне търговската връзка между Европа и Китай.

Азербайджан се превърна в най-големия еднократен инвеститор в Турция, като азербайджанската държавна петролна компания SOCAR построи петролната рафинерия STAR в Измир и едновременно с това се превърна и във водещ доставчик на енергоносители за Турция и за Италия.

Баку торпилира газовия монопол на Русия в Югоизточна Европа, но с виртуозна дипломация и сътрудничество с „Роснефт“ в областта на нефтопреработването, успя да тушира поне на този етап назряващия конфликт. (Дечев (e), 2021), (Дечев, 2020).

Въпреки геополитическото и геоикономическо противопоставяне в региона, интензивните инвестиционни процеси в добива на енергоносители, в химическата промишленост и в транспорта, превръщат региона на Закавказието и на Средна Азия в зона на изключителен интерес за страните от Европейския съюз, включително и за България.

Европейският стил на работа – прилагането на така наречената „мека сила“ има много сериозно поле за приложение в региона, особено по отношение на защитата на проекта на Транс-Каспийския газопровод и на развитието на доставката на енергоносители от Азербайджан и Туркменистан в страните от Европейския съюз.

В тази посока трябва да работи и българската политика в рамките на ЕС. Поради географското си разположение, България може да се окаже в положението на важен участник в осигуряването на алтернативни доставки на природен газ от Азербайджан и Туркменистан за Румъния, Унгария, Австрия и Украйна. В тази посока работи и като цяло много положителното отношение на управляващите елити в Азербайджан и Туркменистан към България и българите.

Последното налага много внимателно осмисляне на поведението на българската страна по отношение на газовата си политика в рамките на ЕС и в рамките на партньорството със страните от Закавказието и Средна Азия.

 

(Публикацията е направена на база на научен доклад, който ще бъде представен от автора на 16-тата Международна конференция на младите учени, организирана от УНСС, ВУЗФ и други партньори, през месец февруари 2021 година).

 

Библиография:

 

blacksea-caspia.eu, Гурбангулъ Бердимухамедов: Благодарение на координираните съвместни усилия на Тукменистан и Азербайджан, паромната връзка между пристанищата Туркменбаши и Баку продължава да действува, 11 април 2020 г., blacksea-caspia.eu, Рубрика „Региони”.

Дечев, Т., Азербайджан и Турменистан на газовата шахматна дъска, Научни трудове на ВУСИ, том VІ, гр. Пловдив, 2020 г.

Дечев, Т.(a), Туркенският урок за руската газова дипломация, „Икономически живот”, 14.01.2021 г., 12:13, https://ikj.bg/glasove-mneniya/turkmenskiat-urok-za-ruskata-gazova-dipl…

Дечев, Т.(b), Южният газов коридор и Лев Толстой, „Икономически живот”, 18.01.2021 г., 14:00, https://ikj.bg/glasove-mneniya/yuzhniat-gazov-koridor-i-lev-tolstoy/

Дечев, Т.(c), За газовата тръба – „гордиев възел” в Капийския регион, 21.01.2021 г., 12:21, https://ikj.bg/glasove-mneniya/za-gazovata-traba-gordiev-vazel-v-kaspiy…

Дечев, Т.(d), Иранските газови амбиции – нова грижа за Москва, 25.01.2021 г., 16:16, https://ikj.bg/glasove-mneniya/iranskite-gazovi-ambitsii-nova-grizha-za…

Дечев, Т.(e), Азербайджанският „нефтен мехлем“ върху „газовата рана“ на Русия, 01.02.2021 г., 17:17, https://ikj.bg/glasove-mneniya/azerskiat-neften-mehlem-varhu-gazovata-r…

Кочнева, Н., Азербайджан является важной частью диверсификации энергоснабжения Европы – МИД Австрии, Trend.az, 2 февраля 2021, 15:01, (UTC+04:00), https://www.trend.az/business/energy/3374332.html?accept=true

(Kochneva, N., Azrbaijan yavlyaetsa vazhnoy chast’yu diversifikatzii energosnabzheniya Evropyi – MID Avstrii, Trend.az, February 2-nd, 2021, 15:01, (UTC+04:00), https://www.trend.az/business/energy/3374332.html?accept=true )

Кропман, В., Венгрия рассчитывает на поставки газа из Азербайджана с 2021 года, DW, 30.03.2019, https://p.dw.com/p/3Fwk2

(Kropman, B., Vengriya rasschityivaet na postavki gaza iz Azerbaijana s 2021 goda, DW. 30.03. 2019, https://p.dw.com/p/3Fwk2)

Москва-Баку.RU, МИД Венгрии: Венгерская система транспортировки готова к приему азербайджанского природного газа, 15.01.2021, 08:37, https://moscow-baku.ru/news/economy/mid_vengrii_vengerskaya_sistema_tra…

(Moskva-Baku.RU, MID Vengrii: Vengerskaya Sistema transportirovki gotova k priemu azerbaydzhanskogo prirodnogo gaza, 15.01.2021, 08:37, https://moscow-baku.ru/news/economy/mid_vengrii_vengerskaya_sistema_tra… )

Нефть капитал, Водород хотят транспортировать и по TAP, 9 декабря 2020, 11:17, https://oilcapital.ru/news/markets/09-12-2020/vodorod-hotyat-transporti…

(Neft’ kapital, Vodorod hotyat transportirovat’ i po TAP, December 9-th, 2020, 11:17, https://oilcapital.ru/news/markets/09-12-2020/vodorod-hotyat-transporti… )

Садъхова, Н., Каспийското пристанище Актау в Казахстан продължава обработка на товарите, независимо от заплахата от коронавируса, 08 април 2020 г., blacksea-caspia.eu, Рубрика „Региони”.

Business Turkmenistan (a), European Consortium Offers to Build Methanol Plant in Turlmenistan, 18.08.2019, 13:04, https://business.com.tm/post/4276/evropeiskii-konsorcium-predlagaet-pos…

Business Turkmenistan (b), Trans-Caspian Pipeline: From Idea Toward Reality, 19.08.2019, 09:51, https://business.com.tm/post/4278/transcaspian-pipeline-from-idea-towar…

Caspian Energy Newspaper, В Ашхабаде создана делегация Европейского Союза в Туркменистане, 06 Июль 2019, 14:10, http://caspianenergy.net/ru/neft-i-qaz/46378-deloitte-tap

(Caspian Energy Newspaper, V Ashhabade sozdana delegatziya Evropeyskogo Soyuza v Turkmenistane, July 6-th, 2019, 14:10, http://caspianenergy.net/ru/neft-i-qaz/46378-deloitte-tap)

Daily Sabah, Anadolu Agency, $ 2.15 billion in external finance secured for TANAP, Ankara, 14.02.2017, 21:03, https://www.dailysabah.com/energy/2017/02/15/215-billion-in-external-fi…

Energy Community, Gas_16 / Ionian Adriatic Pipeline (Fier, AL – Split, HR), Brief project description, 2020, https://www.energy-community.org/regionalinitiatives/infrastructure/PLI…

Garajayev. T., Azerbaijan Discusses Possibility of Romania,s Joining Southern Gas Corridor, blacksea-caspia.eu, February 27-th, 2020, https://blacksea-caspia.eu/en/azerbaijan-discusses-possibility-romania%…

Interfax-Ukraine, Ukraine hopes to receive gas via TANAP in future – Poroshenko, 12.06.2018, 19:20, https://en.interfax.com.ua/news/economic/511588.html

Isabalayeva, I., Azerbaijan-Turkmenistan MoU boosts relevancy of Trans-Caspian gas pipeline, 27 January 2021, 21:04, (UTC+04:00), https://en.trend.az/business/3371297.html

Minval.az, Евросоюз возобновил переговоры с Туркменистаном о строительстве газопровода в Азербайджан, 12.08.2019, 12:20:42, https://minval.az/news/123912299

(Minval.az, Evrosoyuz vozobnovil peregovoryi s Turkmenistanom o stroitel’stve gazoprovoda v Azerbaijan, 12.08.2019, 12:20:42, https://minval.az/news/123912299)

TAP AG, TAP Starts Transporting First Gas, 31 December 2020, https://www.tap-ag.com/news/news-stories/tap-starts-transporting-first-…

Trend.az (a), Azerbaijan, Turkmenistan sign memorandum on joint development of Dostlug field, 21 January 2021, 15:01, (UTC+04:00), https://en.trend.az/azerbaijan/politics/3368054.html

Trend.az (b), Azerbaijan, Turkmenistan starting joint work on development of field in Caspian Sea for first time – President Aliyev, 21 January 2021, 21:32, (UTC+04:00), https://en.trend.az/azerbaijan/politics/3368189.html

Trend.az (c), For many years, Turkmenistan and Azerbaijan consistently developing relations in widest range of directions – President of Turkmenistan, 21 January 2021, 22:22, (UTC+04:00), https://en.trend.az/azerbaijan/politics/3368219.html

Trend.az (d), President of Turkmenistan receives Azrbaijani Foreign Minister, 22 January 2021, 09:14, (UTC+04:00), https://en.trend.az/azerbaijan/politics/3368301.html

Trend.az (e), Joint development of Dostlug field to be commercially, technically attractive – Wood Mackenzie, 23 January 2021, 10:50, (UTC+04:00), https://en.trend.az/business/energy/3369032.html

Trend.az (f), Final results of market test to double TAP’s capacity due in October, 28 January 2021, 11:04, (UTC+04:00), https://en.trend.az/business/energy/3371556.html

Zeynalova, L. (a), Croatia has Announced the Expected Quantities of Azerbaijani Gas to Receive Under the IAP, blacksea-caspia.eu, December 13-th, 2019, https://blacksea-caspia.eu/en/croatia-has-announced-expected-quantities…

Zeynalova, L. (b), Northern Macedonia to Build Another Pipeline to Transport Azerbaijani Gas, blacksea-caspia.eu, December 20-th, 2019, https://blacksea-caspia.eu/en/northern-macedonia-build-another-pipeline…

Zeynalova, L., IGB’s Commercial Operation Announced, blacksea-caspia.eu, March 9-th, 2020, https://blacksea-caspia.eu/en/igb%E2%80%99s-commercial-operation-date-a…

Zeynalova, L. (a), Dostlug field to help develop Azerbaijan’s petrochemical industry – Bryza, Trend.az, 21 January 2021, 16:16 (UTC+04:00), https://en.trend.az/business/energy/3368123.html

Zeynalova, L. (b), Four advantages of Dostlug oil and gas project, Trend.az, 22 January 2021, 09:33 (UTC+04:00), https://en.trend.az/business/energy/3368364.html?accept=true

Zeynalova, L. (c), Dostlug project may inspire fresh talks on Trans Caspian pipeline – Rystad Energy, Trend.az, 22 January 2021, 10:06 (UTC+04:00), https://en.trend.az/business/energy/3368388.html