„За да се осигурят допълнителни обеми газ от източното крайбрежие на Каспийско море, е необходимо, първо, да се прокара Транскаспийския газопровод по дъното му, и второ, да се изгради нещо като Южния газов коридор от Баку в посока на Европа. Основният въпрос е кой ще финансира тези важни проекти? Ние нямаме отговор на него“, каза президентът на Азербайджан Илхам Алиев по време на речта си на 21 юли на Глобалния медиен форум в Шуша.
Азербайджан продължава да демонстрира готовността си да увеличава доставките на газ и да оказва помощ на Европа по време на криза. Благодарение на добре дефинираната енергийна стратегия на президента Илхам Алиев, страната се утвърди като надежден енергиен партньор за Европа. Страните от ЕС постепенно укрепват своите енергийни съюзи с Азербайджан и активно подкрепят всички свързани с това инициативи.
Като се има пред вид глобалната енергийна криза и спешната необходимост от диверсификация на газовите находища [от които се осъществяват доставките] и транспортните маршрути, страните от ЕС проявяват интерес към увеличаване на вноса на [природен] газ от Азербайджан. В момента акцентът е върху разширяването на капацитета на Южния газов коридор.
През 2021 година доставките на газ от Азербайджан за Европа възлязоха на 8 милиарда кубически метра. Към 2022 година това число е нараснало до 11 милиарда кубически метра. Целта на страната за тази година е да увеличи износа на газ за региона до 12 милиарда кубически метра [годишно]. За първите 7 месеца на тази година, Азербайджан вече е доставил на европейските си партньори 6,6 милиарда кубически метра газ. Като цяло, според прогнозите, през 2023 година на световния пазар ще бъдат доставени 24,5 милиарда кубически метра азербайджански газ.
Осъществяването на проекта за Южен газов коридор стана възможно благодарение на политическата решителност и външната политика на президента Илхам Алиев. От самото начало проектът, иницииран от Азербайджан, беше разработен с акцент върху дългосрочните перспективи, което стана очевидно още в самото начало, когато започнаха дискусиите за неговото разширяване.
Във връзка с това, Транскаспийският газопровод, който е предназначен да свърже Туркменбаши и Баку чрез подводен тръбопровод, е амбициозен проект, насочен към транспортиране на природен газ от Туркменистан и Казахстан до страните от ЕС, заобикаляйки Русия и Иран. Чрез свързване с Южния газов коридор газопроводът може да задейства [експлоатацията на] значителни туркменски газови резерви и да снабдява Турция и Европа, което го прави много интригуваща инициатива.
До ден днешен, Туркменистан не сваля от дневния си ред въпроса за строителството на този газопровод. Преди няколко дни външният министър на Туркменистан Рашид Мередов заяви, че Туркменистан е готов да продължи сътрудничеството с европейските партньори по проекта за Транскаспийски газопровод.
„Туркменистан, бидейки привърженик на стратегията за диверсификация на енергийните потоци, изразява готовността си да продължи сътрудничеството си с европейските партньори за осъществяване на проекта за транскаспийския газопровод. Идеята за изграждането му, инициирана от Туркменистан, първоначално беше разгледана от нас не само като икономически и търговски жизнеспособен проект, но и като ключово условие за осигуряване на глобална енергийна сигурност и устойчивост, основано на еднакво отчитане на интересите и ползите на производителите на енергоносители, транзитните страни и потребителите на енергия“, каза той.
Излишно е да се казва, че проектът включва пряко активно сътрудничество с Азербайджан, но както президентът Илхам Алиев многократно е заявявал по-рано, този проект като идея се основава на газовите ресурси на Туркменистан, следователно не е работа на Азербайджан да го инициира или да инвестира в него
„За да се осигурят допълнителни обеми газ от източното крайбрежие на Каспийско море, е необходимо, първо, да се прокара Транскаспийския газопровод по дъното му, и второ, да се изгради нещо като Южния газов коридор от Баку в посока на Европа. Основният въпрос е кой ще финансира тези важни проекти? Ние нямаме отговор на него“, каза президентът на Азербайджан Илхам Алиев по време на речта си на 21 юли на Глобалния медиен форум в Шуша.
Както каза пред „Trend“ Джон Робъртс, специалист по енергийна сигурност и старши сътрудник в Центъра за глобална енергия “Atlantic Council”, полагането на Транскаспийския тръбопровод наистина донякъде прилича на изграждането на нов Южен газов коридор.
„При сегашните обстоятелства е невъзможно да си представим, че международните финансови институции биха били готови да финансират такъв проект. Първоначалната инфраструктура на Южния газов коридор – тръбопроводите TANAP и TAP и техните компресорни станции – струваха приблизително 18 милиарда щатски долара за първоначалната система, проектирана да доставя 16 милиарда кубически метра годишно на Турция и 10 милиарда кубически метра годишно на Италия. Цената за възпроизвеждане на такава система днес, като се има предвид, че тя ще бъде два пъти по-голяма от оригиналния Южен газов коридор и че тя ще включва Транскаспийския тръбопровод с капацитет 30 милиарда кубични метра годишно, ще бъде много повече от това. Бих предположил за поне 30 милиарда долара, а вероятно и много повече“, каза той.
Както предполага експертът, всъщност има много по-ограничен вариант за осъществяване на този проект, включващ използването на съществуващата енергийна инфраструктура в района на Каспийско море.
„Това ще изисква изграждането на 78 километров свързващ тръбопровод между експлоатираното от „Petronas“ находище „Makhtumkuli“ във водите на Туркменистан и експлоатираните от „bp“ („Бритиш петролеум“) съоръжения за добив на нефт и газ в находището „Azeri-Chirag-Guneshli“ (ACG) във водите на Азербайджан. Такава система може да доставя около 5 милиарда кубически метра газ годишно на съществуващите газопреработвателни съоръжения в Азербайджан в Сангачал на стойност около 400 - 600 милиона долара. Освен това в момента изглежда има около 4 милиарда кубически метра свободен капацитет годишно в тръбопроводите, свързващи Азербайджан с Турция“, добави Робъртс.
Туркменистан е твърдо убеден, че няма политически, икономически или финансови пречки пред изграждането на този газопровод. Обратно, Транскаспийският газопровод е наистина жизнеспособно предприятие, икономически обосновано и способно значително да подобри енергийната сигурност в Евразийския регион. Защо досега не са направени никакви съществени стъпки, въпреки че обсъждането на проекта започнала още през 2007 г.?
Ашхабад заяви, че изграждането на Транскаспийския газопровод е пряко свързано с разграничаването на морското дъно между Туркменистан и Азербайджан.
Въпреки това, всички мнения се свеждат до това, че Туркменистан няма много време, за да направи Транскаспийския проект жизнеспособен и трябва да действа изключително бързо, за да въведе този тръбопровод в експлоатация. Туркменистан трябва незабавно да се възползва от тази възможност, тъй като потенциалният прозорец за привличане на чуждестранни инвестиции в проекти за изкопаеми горива, независимо колко големи са те, постепенно се стеснява. В същото време, тъй като ЕС все още е принуден да заменя количествата руски газ, които вече не получава, алиансът вероятно ще обмисли подкрепата на тези инвестиции. Преходът от въглеводороди към възобновяеми източници обаче значително се отразява на подкрепата от международните финансови институции. Понастоящем всяко финансиране за конектор трябва да идва или от частния сектор, или от участващите правителства.
Азербайджан на свой ред изрази твърдо позицията си по проекта, като подчерта, че въпреки че не е основен спонсор на изграждането на газопровода, той остава неизменно готов да предложи своята територия и да съдейства за транзита на газ. Благодарение на своята далновидна петролна и газова стратегия Азербайджан утвърди позицията си на надежден енергиен партньор, признат в целия свят. Тъй като страната продължава да следва този подход, нейната позиция ще става все по-силна.
Източник: https://www.trend.az/azerbaijan/business/3784435.html