Жаждата да се преправя географията чрез фалшифициране на историята, да се присвояват чужди територии, винаги завършва плачевно. И арменците в близко време ще успеят да се убедят в това за пореден път.
Лейла Таривердиева: В какво се състои днес принципната разлика между Република Армения и Азербайджанската Република?
Проф. Намък Алиев: Цялата арменска идеология и политика са построени върху митична история и върху идеята за „велика Армения от море до море”, както и на основаващите се на тях териториални претенции към всички съседи. Политиката на Азербайджан е миролюбива и се основава на нормите на международното право, тя е насочена към мирно съвместно съществуване и сътрудничество със съседите и другите страни. Азербайджан не заплашва никого, не претендира за ничии земи. Страната желае само освобождаването на своите, признати от световната общност и окупирани от арменския агресор територии.
Жаждата да се преправя географията чрез фалшифициране на историята, да се присвояват чужди територии, винаги завършва плачевно. И арменците в близко време ще успеят да се убедят в това за пореден път.
Преди всичко, трябва строго да се разграничат историята и международното право, да бъдат разделени един от друг при изработването на окончателното решение за урегулиране на конфликта. Единствено и само на основата на всестранно, пълно, изчерпателно изучаване на причините и корените на конфликта, на оценката на създалата се към момента на изработване на решението ситуация е възможно достигането на следните основни цели: приемане на справедливо решение от страните (с участието на посредниците); юридически правилно и резултатно прилагане на общопризнати международно-правни норми; осигуряване на стабилен, дългосрочен, гарантиран от международната общност мир.
Лейла Таривердиева: Дейността на Минската група на ОССЕ се превърна в „притча во язицах” и кой ли не я критикува.
Проф. Намък Алиев: Трябва да се каже, че това не е без основание. Създадена за разрешаването на конфликта, Минската група се занимаваше с въпроси около конфликта, като остави на страна същността на конфликта и международното право (и преди всичко принципите на ОССЕ), от които тя трябваше да се ръководи в своята дейност.
Създава се впечатление, че Минската група се занимава не с разрешаването на конфликта, а с това, което вече се определя с термин, здраво влязъл в политологическия речник, благодарение на техните пътувания – „дипломатически туризъм”.
За повече от 20 годишния срок на съществуване на Минската група, ние нямаме нито един аналитичен документ, съставен от съпредседателите и внесен за обсъждане от другите членове на Минската група (!) за съгласуване на единна позиция по обективната политико-правна оценка на конфликта за неговото разрешаване в перспектива. Общоизвестно е, че без да се постави диагноза на болестта е невъзможно тя да се лекува. Как съпредседателите са се готвели и се готвят да разрешат конфликта, без да кажат, какво става, какво се е случило?
Отсъствието на обективна политическо-правна оценка, води също така, както и до сега, до затягане на конфликта, до създаване на илюзии у определени сили, че по подобен начин може да се престъпи през международно-правните норми, да се окупира международно призната територия на суверенна държава и да се получат желаните дивиденти след свършеното в преговорния процес.
От името на световната общност са призвани да вземат позиция такива авторитетни международни структури като ООН, ОССЕ, Европейския съюз, Съветът на Европа, НАТО и други, чието пряко задължение е поддържането и възстановяването на мира и стабилността, както по целия свят, така и в неговите отделни части, прилагането на санкции спрямо страната-агресор. Съпредседателите на Минската група на ОССЕ без основание са монополизирали всички права върху разрешаването на конфликта и по този начин блокират неговото разрешаване. Те не само не съгласуват своите действия с останалите членове на Минската група, но и ревниво реагират, когато други изброени по-горе организации просто изказват мнение за конфликта.
Днес, стана модерно да се говори за мерки за укрепване на доверието (като че ли има такова). Най-добрият механизъм на доверието – това е извеждането на окупационните войски на Република Армения от територията на Азербайджан извън международно признатите й граници. За какво доверие може да става дума, ако на територията на Азербайджанската република присъстват арменски окупационни войски, а съпредседателите си затварят очите за принципите и нормите на ОССЕ, за устава на ООН и не изискват тяхното извеждане?
Хайде да се обърнем към мандата на съпредседателите на Минската група на ОССЕ. Преди всичко, да обърнем внимание на названието му – Мандат на съпредседателите на конференцията по Нагорни Карабах под егидата на ОССЕ (на „Минската конференция”). Това е Мандатът на съпредседателите, а не Минската конференция. Това е много важно, защото с цел да се заблуждава обществеността, много често тези понятия се подменят.
Ако нещо излиза извън рамките на пълномощията на съпредседателите, то е в компетенциите на Минската конференция, която е призвана да разреши конфликта в съответствие с международното право в лицето на Устава на ООН, на Заключителния Акт от Хелзинки от 1975 година и на други документи. И съпредседателите са длъжни, в интерес на постигането на поставените пред тях задачи, да се обръщат за помощ към Минската конференция, към другите органи на ОССЕ, а при необходимост и към ООН.
Кой може да си спомни, кога за последен път се е събирала Минската конференция в пълен състав? В самото начало на текста на мандата е казано, че „в своята дейност, съпредседателите ще се ръководят от принципите и нормите на ОССЕ, Устава на ООН, решенията на съвещанията на ОССЕ, включително и на постановлението от заседанието на Съвета на Министрите на ОССЕ от 24 март 1992 година и особено от решенията на Будапещенската среща на най-високо равнище на ОССЕ, а също така и на съответните резолюции на Съвета за Сигурност на ООН”.
Би ми се искало да науча, изпълнението на коя съответна резолюция на ООН са постигнали съпредседателите и кои принципи и норми на ОССЕ, отнасящи се до конфликта са били осъществени в тяхната дейност?
В съответствие с параграф 11 от Мандата на съпредседателите, след консултации с действуващия председател на ОССЕ, съпредседателите са длъжни „заедно да информират председателя на Съвета за Сигурност и Генералния секретар на ООН, за хода на Минския процес, за всички аспекти на ситуацията в зоната на конфликта, за хода на изпълнението на съответните резолюции на Съвета за Сигурност на ООН, както и за сегашното и бедещо сътрудничество между ОССЕ и ООН в тази област.
Когато това е необходимо и след съответните консултации с действуващия Председател на ОССЕ, да представят за разглеждане на ООН своите съображения и предложения относно новите резолюции, които биха могли да бъдат приети от Съвета за Сигурност на ООН в интерес на мирното урегулиране на конфликта”.
Защо съпредседателите възпрепятстват след 1993 година, разглеждането на въпросите, свързани с конфликта в структурите на ООН?
По-нататък, в текста на Мандата е казано:
„В своята работа, Съпредседателите ще се ръководят от задачите на Минската конференция, а именно да спомагат за разрешаването на конфликта без прилагането на сила и в частност да съдействуват на преговорите за мирното и всеобхватно урегулиране в съответствие с процедурните правила, както те са определени в решенията на десетата среща на Комитета на старшите длъжностни лица (КСДЛ) на ОССЕ”.
И ето тук можем да проследим противоречието между задачите, поставени пред съпредседателите в съответствие с принципите и нормите на международното право и пълномощията на съпредседателите. Безусловно, необходимо е да се стремим да разрешим конфликта с мирни средства. Но при невъзможността той да бъде разрешен по мирен начин в течение на четвърт век, наличието на Минската конференция и на нейните съпредседатели не спират действието на тези членове от Устава на ООН, които предвиждат правото на подложената на агресия държава да освободи със сила своята територия и правото на международната общност да приложи сила спрямо агресора. Нито ОССЕ, нито Минската конференция не притежават компетенциите да спират действието на Устава на ООН или да пречат на неговото прилагане. За това впрочем, тези дни говори Президентът Илхам Алиев, посочвайки че Минската група на ОССЕ не стои по-високо от ООН.
За съжаление, има опити да се подмени Устава на ООН. Ето тук се крие нежеланието на съпредседателите на Минската група да дадат политко-правна оценка на конфликта, защото ако назаоват една страна (а в дадения случай – това е Република Армения) агресор, ще е необходимо да задействуват съответните членове на Устава на ООН.
Същността на въпроса е в това, че Минската група не е способна да урегулира конфликта, защото не се опира на принципите на международното право и на решенията на международните организации при неговото разрешаване, а прикривайки се с Мандата на съпредседателите, се ръководи от геополитическите интереси на своите държави, които са във взаимно противоречие. Докато, като всяка дипломатическа дейност и дейността по урегулиране на конфликтите, трябва преди всичко да се опира на нормите на международното право.
Няма да се спираме на 4-те неизпълнени резолюции на Съвета за Сигурност на ООН, за които Минската група така и не си спомни, макар че три от тях (с изключение на първата), бяха приети на основа на докладите не на Генералния секретар на ООН, а на Председателя на Минската група на ОССЕ. Тове е изключителен случай в историята.
Приемането от страна на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа на 25 януари 2005 година на резолюцция 1416 (2005) „Конфликтът в нагорно –карабахския регион, с чието разрешаване се занимава Минската конференция на ОССЕ” (с докладчик Дейвид Аткинсон), в която се признава окупацията на значителна част от територията на Азербайджан от войските на Република Армения, а също така се подчертава, че „окупирането на чуждестранна територия от която и да е държава-членка, представлява само по себе си сериозно нарушение на задълженията на тази държава като член на Съвета на Европа”, представлява макар и закъсняла но не последна крачка в тази посока.
Приемането в средата на месец варт 2008 година на 62-рата сесия на Генералната Асамблея (Общото събрание) на ООН на резолюцията „За ситуацията в окупираните територии на Азербайджан”, която фактически дава политико-правна оценка на нагорно-карабахския конфликт, трябва да послужи като тласък към приемането на подобни решения и от други международни организации и преди всичко от ОССЕ, в рамките на която засега безуспешно се осъществява минският преговорен процес. За тези документи нищо не се говори в многочислените изявления на представителите на страните-съпредседателки на Минската група.
Струва си да се напомни на представителите на страните-съпредседателки на Минската група на ОССЕ, че Азербайджанската република и Република Армения са подписали заключителния акт от Хелзинки, като по този начин са признали в съответствие със своите конституции: 1) висшата юридическа сила на нормите на въпросния акт, както във вътрешните, така и във външните правоотношения; 2) принципите на нерушимостта на границите и териториалната цялост на държавите.
Тук биха били на място думите на заместник държавния секретар от времето на втория мандат на Клинтън – Роналд Д. Асмус, за това, че „по-важно е това, че верността към основните принципи на Парижката Харта – правото на териториална цялост, правото на суверенитет, правото на равна сигурност и правото на избор на собствените си съюзници, трябва да стане основа за системата на сигурността на новия сетовен ред след Студената война. Тези принципи са безусловни, независими са от индивидуалността на президента или от ефективността на вътрешните реформи, както и от външната политика на страната. Тези принципи бяха приети за това, за да защитят малките държави от хищническото поведение на по-силните държави. Тези принципи трябва да бъдат защитавани, когато им се отправят предизвикателства, за да бъде състоянието на света след Студената война надеждно”, каза Асмус.
Обективната позиция на международната общност, може да позволи да се изведат въоръжените сили на Армения от зоната на конфликта и той да бъде разрешен по мирен път, без въоръжен натиск и на основата на принципите на международното право. Всеки опит да бъде заставен Азербайджан под натиска на международната общност, да подпише споразумение за отстъпване на територии при наличието на арменски окупационни войски на негова територия, ще го направи юридически нищожно и няма да осигури стабилен и дългосрочен мир в региона.
Дългосрочният и устойчив мир е невъзможен без справедливост и е необходимо да се сложи край на безнаказаността за извършване на възможно най-сериозни международни престъпления не само за да се установи индивидуалната наказателна отговорност, но и в интерес на дългосрония мир, на установяването на истината, на помирението и защитата на правата на потърпевшите.
В международната практика има правни решения, от които следва, че всеки договор за отсъпване на територии, съгласно който държавата – агресор смята да получи законен титул над територия в резултат на придобиването й с помощта на незаконна сила, е нищожен ab initio. Мнозинството от учените, цитирайки член 2 (4) от Устава на ООН, поставят ударение на думите „срещу териториалната неприкосновеност или политическата независимост на която и да е държава”.
Невъзможно е да се постигне дългосрочен мир по пътя, по който върви Минската група на ОССЕ. По мое мнение, съпредседателите на Минската група на ОССЕ са прекрасно запознати, както с нормите на международното право, така и с международно-съдебната практика. Те прекрасно разбират, че даже и да принудят Азербайджан към отстъпване на свои територии (което априори е невъзможно де юре и де факто), те няма да получат дългосрочен и надежден мир. Тогава, какво искат те и с какво се занимават? Въпросът делече не е риторичен и иска отговор.