„Към момента сме подали над 95% от всички изискуеми документи към ДНСК за предварителен преглед и съгласуване, така че да спомогнем за бързо свикване на комисия за издаване на Акт 16 за България и съответно Разрешително за ползване. Потребителите и бизнесът разчитат да заработим от 1-ви октомври и да спомогнем за облекчението на цените през отоплителния сезон, така че за нас няма по-голям приоритет от това“, заяви изпълнителният директор на ICGB от българска страна Теодора Георгиева.
Довършителните дейности, необходими за въвеждането на междусистемната газова връзка Гърция-България, напредват спрямо заложения график.
„Всички съоръжения са завършени и изправни, очакваме строителят да завърши системата за управление на газопровода в следващите десет дни, така че от 1-ви октомври България да посрещне първите количества природен газ по IGB. Предстои да закупим още количества природен газ, с които да тестваме целия интерконектор при още по-високо налягане, надвишаващо обичайното, в синхрон с най-високите стандарти в бранша“, заявиха Теодора Георгиева и Георгиос Сатлас, изпълнителни директори на ICGB, след среща на терен с гръцката строителна фирма AVAX. На срещата присъстваха и министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков и началникът на ДНСК Деляна Панайотова.
Паралелно с довършителните дейности, които се изпълняват от строителя, ICGB продължава координацията на административните процедури в България и Гърция, необходими за издаване на всички разрешителни за ползване на инфраструктурата и законовото й въвеждане в експлоатация.
„Към момента сме подали над 95% от всички изискуеми документи към ДНСК за предварителен преглед и съгласуване, така че да спомогнем за бързо свикване на комисия за издаване на Акт 16 за България и съответно Разрешително за ползване. Потребителите и бизнесът разчитат да заработим от 1-ви октомври и да спомогнем за облекчението на цените през отоплителния сезон, така че за нас няма по-голям приоритет от това“, заяви изпълнителният директор на ICGB от българска страна Теодора Георгиева.
„Гръцката страна полага активни усилия IGB да бъде готов в срок, тъй като това е от значение не само за двете държави, но и за целия регион предвид усложнената международна обстановка и последователните усилия на Европа да диверсифицира изцяло доставките си на природен газ“, изтъкна изпълнителният директор на ICGB от гръцка страна Георгиос Сатлас. По думите му се очаква до средата на септември да се издадат необходимите разрешителни за експлоатация на газопровода на територията на Гърция.
IGB е от ключово значение за повишаване на сигурността на доставките и за осигуряване на диверсификация на източниците на природен газ за България и региона на Югоизточна Европа. Проектът свързва България с Южния газов коридор и ще позволи осъществяването на сигурни доставки от разнообразни източници до редица страни в Централна и Югоизточна Европа, включително до Молдова и Украйна.
Източник: Диана Зайкова, 0885/074 422, 0885/614 131
Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).
В съответствие с устава си, „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД следва да бъде собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ.
Газопроводът IGB е проектиран за свързване с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32’’ - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с допълнително изграждане на компресорна станция.