Теодор Дечев: Азербайджан се превърна в първостепенен доставчик на природен газ и в един от стълбовете на енергийната сигурност в България

Интервю с д-р Теодор Дечев, доцент във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) в град Пловдив, ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион.

Как оценявате нивото на азербайджанско-българските отношения?

В момента състоянието на отношенията между Азербайджан и България е отлично. Всъщност то винаги е било много добро, дори и преди Азербайджанската република да започне да играе толкова повишена роля в енергийната сигурност на България и региона. Отношенията между двете държави винаги са били приятелски от обявяването на независимостта на Азербайджан след рухването на Съветския съюз до сега.

Лично аз смятам, че президентът Илхам Алиев има много положително отношение към България и българите и в личен план. Преди време, първата дама и първи вицепрезидент на Азербайджанската република направи на България подарък, с изключителна емоционална стойност. По нейна инициатива, Азербайджан подари на България музей на хълма Трапезица в старинната средновековна столица на България – град Велико Търново.

За да разберат азербайджанските читатели значението на Велико Търново за българите, може би е най-точно да се направи сравнение с град Шуша. Както днес Шуша е културна столица на Азербайджан, така и Велико Търново е историческа столица на България.

Градът е бил столица на Второто българско царство няколко века - от създаването му до падането му под властта на Султана и на Османовия дом. Велико Търново е бил разположен през средните векове изключително на двата високи и силно укрепени хълма – Царевец и Трапезица. На Царевец са живеели българският цар и патриархът, докато на Трапезица са живеели болярите – феодалната аристокрация на средновековна България.

През годините, усилията на българската наука са били съсредоточени предимно върху Царевец, но Трапезица е останала встрани от интереса на учените и на държавата като цяло. Затова, построяването на музей на хълма Трапезица беше изключително позитивен жест на внимание и на добронамереност, който беше високо оценен, особено във Велико Търново.

Днес разбира се, отношенията ни са на изключително солидна и здрава основа. Азербайджан е много важен фактор в осигуряването на енергийната сигурност на България, а България е от важно значение за разширяването на енергийната експанзия на Баку в Югоизточна, а вече и към Централна Европа.

Доколкото има някаква недоброжелателност в някои среди към Азербайджан, тя е свързана със загубените позиции на „Газпром“ в България и невъзможността Русия да извършва енергиен шантаж над страната ни. Това е позицията на крайните привърженици на Путин и Москва в България. Обратно – ориентираните към Европейския съюз и НАТО българи, които слава Богу са значително мнозинство у нас, са привърженици на азербайджанските енергийни проекти и се отнасят с крайна симпатия към азербайджанците и тяхното пословично трудолюбие.

Какви са, според вас, перспективите за по-нататъшно развитие на отношенията между нашите страни?

Перспективите на нашите отношения могат да бъдат само положителни. България ще партнира на Азербайджан в проектите за „Вертикалния коридор“ и за „Пръстена на солидарността“. Това ще създаде възможности за доставяне на азербайджански газ по тръба до Румъния, Унгария и Словакия в големи количества.

Следващата стъпка ще бъде почти сигурно влизането на азербайджанския газ в Австрия. Виждате, че дори и двете държави – членки на ЕС, отнасящи се с най-голяма търпимост към режима в Москва, бързат да диверсифицират доставките си на природен газ и решението за тях е природният газ от шелфа на Каспийско море.

Впрочем, друг приятел на Москва – Сърбия, вече получава пряко азербайджански газ от България по интерконектора „София – Ниш“, който беше изграден като проект от общ интерес на Европейския съюз.

Достоен е за отбелязване и друг факт, че Молдова вече получава азербайджански природен газ, благодарение на съдействието на България през българската газопреносна мрежа.

Смятам, че и емоционално и прагматично, отношенията между България и Азербайджан само ще набират скорост, още повече, че излизането на Баку на европейския енергиен пазар с нови продукти още повече ще укрепи прагматичния вектор на тези отношения.

Споразумението на Азербайджан с Румъния и Унгария за доставяне на „зелена“ електроенергия, произведена от офшорни вятърни електроцентрали в Каспийско море е изключителен успех на азербайджанската външна политика и на енергийната програма на страната. България, макар и с известно закъснение също се присъедини към това споразумение и това е допълнителна гаранция за доброто бъдеще на нашите взаимоотношения. Още повече, че и Сърбия вече е вперила поглед в азербайджанските доставки на „зелена“ електроенергия по високоволтов кабел през Черно море.

Как оценявате приноса на Азербайджан в изграждането на архитектурата за енергийна сигурност на България?

За човешката памет е свойствено да забравя лощите неща, затова ще се наложи да започнем с напомнянето на един много грозен епизод от най-новата съвременна история. След като предизвика ескалация на войната в Украйна и започна пълномащабно нападение срещу съседката си, Русия започна да разиграва картата на енергийното изнудване срещу страните от Европейския съюз. Те трябваше да бъдат наказани заради неодобрението на руската агресия срещу Украйна.

Многозначителен е фактът, че Русия спря едностранно доставките на природен газ едностранно и без дори да измисли правдоподобно извинение, на България и на Полша. Знаем за историческата вражда на Русия с Полша, но руската пропаганда винаги ни е убеждавала, че руснаците и българите са братя. Има една етнографска група сред българите – така наречените „шопи“, живеещи основно около София, които имат една остроумна, но и малко богохулна поговорка: „Ако е правилно да имаш брат и Господ би имал брат“.

Е, през лятото на 2022 година, ние разбрахме дълбокия смисъл на тази поговорка. Главният удар на енергийното изнудване се стовари върху нас. Завършването и включването в експлоатация на интерконектора „Гърция - България“, по който към този момент в България се доставя изключително азербайджански природен газ, провали замисления в Москва „енергиен апокалипсис“, който трябваше да сполети България.

Особено важен е фактът, че въпреки многобройните препятствия и трудности, които съпътстваха достигането на азербайджанския природен газ до България по тръбопровод, държавното ръководство в Баку спази стриктно първоначалните договорени условия. Така Азербайджан се превърна в първостепенен доставчик на природен газ по тръбопровод и в един от стълбовете на енергийната сигурност в България. 

Какъв процент от търсенето се покрива от доставките на газ от Азербайджан?

Първоначалната договореност за доставка на азербайджански природен газ по тръбопровод беше за 1 милиард кубически метра годишно. Това е фактически една трета от средното годишно потребление в България. Всъщност, в края на 2023 година беше констатирано, че за последната пълна календарна година, България е купила от SOCAR повече от 1 милиард и 200 милиона кубически метра природен газ. Това означава, че каспийският газ вече покрива повече от една трета от нуждите на България.

Тук трябва да се подчертае, че азербайджанската стратегия за излизане на европейските газови пазари е много рационална по няколко причини. От една страна, Азербайджан се ориентира към най-големия енергиен пазар в света, в това число и към най-големия пазар на природен газ.

Освен това, по чисто географски причини, за Азербайджан е по-лесно да доставя природен газ по търбопровод за Европа, отколкото за Китай или за Индия. Имайки определени количества природен газ, Азербайджан привлече големи световни компании в изграждането на Южния газов коридор, в частност на Трансанадолския (TANAP) и на Трансадриатическия газопровод (TAP). Привличайки солидни бизнес партньори, Азербайджан успя да осъществи инфраструктурен проект за който в началото имаше огромен скептицизъм, особено на фона на отказа от NABUCCO.

Сега обаче, когато газопреносната инфраструктура е налична, бизнесът може да се разширява – било с допълнителни количества азербайджански газ от Каспийския шелф, било с туркменски газ, ако бъде построен Транскаспийския газопровод. За последния знаем, че яростно се противопоставят точно Русия и Иран, по съвсем понятни причини. Отделен въпрос е, че преносът на водород по Трансадриатическия газопровод ще направи този тръбопровод още по-ценен за европейския пазар.

От друга страна, азербайджанският газ прониква в Европа през Югоизточна Европа, където относително голяма по площ територия е относително по-малък консуматор на природен газ. България примерно не е голям потребител с нейните малко над 3 милиарда кубически метра годишно. Други държави на Западните Балкани са и по-малки консуматори, но стъпването на азербайджанския газ на тези територии обещава и други бизнес възможности. Примерно, договорено е SOCAR да осъществи газификацията на Албания, където изобщо няма такава.

В случай на нарастване на потреблението в България, няма съмнение, че основната посока в която ще се търси решение, ще бъде увеличаване на обема на вноса от Азербайджан, независимо, че България е и акционер в терминала за втечнен газ в Александруполис.

Ако пък Азербайджан успее да привлече допълнителен поток природен газ от Туркменистан – чрез Транскаспийския газопровод или чрез суапови сделки с Туркменистан и Иран, пропускателната способност на наличната инфраструктура ще трябва да се увеличи. Всъщност, такъв въпрос вече стои, след споразумението подписано от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Президента на Азербайджан - Илхам Алиев.

В кой сектор на българската икономика се използва най-много азербайджанският природен газ?

По-горе споменах, че България е относително по-малък консуматор на природен газ с нейните 3 милиарда кубически метра годишно, но това число има и друга страна. В България, природеният газ е много повече промишлена суровина, отколкото гориво в сравнение с редица други страни.

Природеният газ е основно гориво за топлофикационните компании, но в България не повече от 18 процента от населението използва така нареченото „централно отопление“. В България делът на произвежданата електроенергия от топлоцентрали с гориво природен газ, поне за сега е изключително нисък. Едни от големите потребители на природен газ са предприятията от химическата промишленост – производителите на торове, примерно „Неохим“ – Димитровград. Само по себе си, това е добра новина за азербайджанските износители, защото това е потребление, което ще остане и след изтичането на периода през който природният газ ще играе роля на преходно гориво.

Впрочем, ако на база на това, че ЕС разглежда природния газ като преходно гориво, което ще е актуално поне до 2030 година, в България някои въглищни топлоелектрически централи преминат на природен газ, това лесно може да доведе до удвояване на потребността от азербайджански газ в България. 

Трябва да се отбележи, че освен възможно най-чистото производство на водород – това на „зелен“ водород чрез електролитна дисоциация на водата, има и други начини за производство му, за които природният газ също играе ролята на суровина. В момента с използване на природен газ и други фосилни горива се произвеждат много сериозни количества водород. Ако се постигне по-забележим успех в технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, интересът към производството на водород от природен газ ще се запази и дори ще нарасне. Така че, опозицията със „зелени“ аргументи срещу изграждането на инфраструктура за пренос на природен газ не е до край принципна и логично издържана.

Резюме на интервюто на азербайджански, английски и руски език е поместено в азербайджанското издание report.az :

На азербайджански език: https://report.az

На английски език: https://report.az/en

На руски език: https://report.az/ru