Бизнесът е против идеите за национализиране на личните партиди от втората пенсия


 2025_03_16_protiv_natzionalizatziyata_na_vtoriya_stalb.jpg

През 2024 г. приключи дългият процес на анализ на системата и нейната стабилност от страна на Икономическия и социален съвет (ИСС), чийто доклад даде положителна атестация за състоянието на тристълбовия модел. ИСС, както и ОИСР, направи препоръки за усъвършенстването му чрез въвеждането на мултифондов модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица и позволяващ стабилно постигане на по-висока доходност. Като се има предвид, че България се стреми да стане член на еврозоната и пълноправен член на ОИСР, то не би следвало да се предприемат действия, които да дискредитират съществуващия модел. Бизнесът напомня негативния пример с Унгария, която единствена в ЕС преустанови осигуряването във втори стълб на пенсионната система. 

Бизнесът се обяви против предложенията през бюджета да бъдат национализирани постъпленията по личните партиди във втория стълб на пенсионната система. Пренасрочването на средствата към първия стълб не би запълнило дефицита в него, алармират национални и браншови организации в становище в защита интересите на 4,5 млн. осигурени лица.

То беше изпратено до партиите в 51-ото Народно събрание и е подписано от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и Българската предприемаческа асоциация.

Индустрията напомня, че средствата по личните партиди се наследяват и закриването им би ощетило наследниците на осигурените лица. Също така предлаганата промяна по един антипазарен начин ще лиши гражданите от възможността да изберат как и къде да се осигуряват – в избраното от тях частно пенсионно дружество или в държавното обществено осигуряване с пълния размер на осигурителната си вноска. И в момента съществува законова възможност пенсионноосигурителните дружества, така както се конкурират помежду си, да бъдат конкурирани и от НОИ, но това е допустимо само в условията на доброволност, при запазено право на избор на потребителите, пишат до политиците национални и браншови организации.

В становището се напомня също за успешно преминалия преглед на ОИСР, констатираната сигурност и надеждност на пенсионните дружества, постигнали положителна средна доходност за целия период от въвеждането на тристълбовия модел.

„Вторият стълб е неразделна част от модела и е създаден именно да смекчи дефицитите в солидарния първи стълб, чието финансово състояние продължава да се влошава, особено в България. Дефицитът става хроничен и все по-голям, като в същото време държавният трансфер се увеличава главоломно над 11 млрд. лева за изплащане на нарастващите пенсии от първия стълб. Пренасочването на осигурителни вноски в размер на 2,7 млрд. лева няма да реши проблема със задълбочаващия се дисбаланс в приходно-разходната част на ДОО и дори да намали нарастващия дефицит временно, в дългосрочен план ще задълбочи проблема“, се казва в позицията на индустрията. И се напомня, че пенсионните дружества са най-контролираният и прозрачен бизнес, тъй като всеки ден докладват сделките си в Комисията за финансов надзор и също така публикуват стойностите на дяловете на фондовете на страниците си в интернет.

Предлаганата промяна ще засегне негативно както осигурените в пенсионните фондове лица, така и капиталовия пазар, инвеститорите на него и държавата. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в български финансови инструменти възлизат общо на 5 292 584 594,97 лева, от които в ДЦК - 2 341 019 249,25 лева, в корпоративни облигации - 880 353 198,85 лева, в акции - 1 297 360 739,42 лева, във взаимни фондове - 754 976 550,35 лева и в алтернативни инвестиционни фондове - 18 874 857,10 лева.

„Реална е опасността от „fire sale“ осребряване и/или преструктуриране на портфейлите на пенсионните фондове - от една страна, за да изпълнят политическото решение и, от друга, да отговорят на количествените регулаторни изисквания. „Цената“ или крайният ефект от прилагането на подобна мярка се понася пряко от осигурените в пенсионните фондове лица, които по силата на действащото законодателство в значителна степен носят инвестиционния риск, така и от страна на държавата от гледна точка на поетите задължения“, се казва в становището.

През 2024 г. приключи дългият процес на анализ на системата и нейната стабилност от страна на Икономическия и социален съвет (ИСС), чийто доклад даде положителна атестация за състоянието на тристълбовия модел. ИСС, както и ОИСР, направи препоръки за усъвършенстването му чрез въвеждането на мултифондов модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица и позволяващ стабилно постигане на по-висока доходност. Като се има предвид, че България се стреми да стане член на еврозоната и пълноправен член на ОИСР, то не би следвало да се предприемат действия, които да дискредитират съществуващия модел. Бизнесът напомня негативния пример с Унгария, която единствена в ЕС преустанови осигуряването във втори стълб на пенсионната система.

Бележка на редакцията:

Работодателските организации и бизнес асоциациите, обяснили толкова добре в писмена форма, защо предложението за де факто национализация на втория стълб на пенсионната система е налудничаво, вредно и дори опасно за националната сигурност, деликатно са пропуснали да споменат чия е въпросната гениална инициатива.

Всеки по-осведомен човек би се досетил, че такова предложение на първо място ще дойде от едни „възрожденци“, които нямат нищо общо с нашето истинско национално Възраждане, останало в историята с толкова добри думи и сентименти. Всъщност, те са неговото пълно отрицание, но това не е тема на тази бележка. 

Работодателските организации и бизнес асоциациите имат практика да не се заяждат със самите политически партии, а да се противопоставят на техни вредни предложения и начинания.

В случая обаче, можем да допуснем, че авторите на описания и анализиран по-горе откровен опит за кражба, са подминати и името на крадливата им „политическа сила“ не е увековечено, защото БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и Българската предприемаческа асоциация нямат предвидени в бюджетите си средства за чистене на фасадите им от червена боя, нито за възстановяване на поражения от умишлени палежи.

Опитът от незаконните протести пред сградата на Делегацията на Европейската комисия сочат, че тези суми са твърде големи и най-вероятно няма да бъдат удържани от субсидията на партията на въпросните вандали.

В текста е цитиран друг известен благодетел на човечеството и в частност на Европа – г-н Орбан, на когото не му трепна окото да открадне парите на осигурените лица, направо от поименните им партиди. Можем да добавим и светлия пример на Аржентина, където едни от предишните власти също откраднаха личните партиди на хората, събирани на капиталопокривен принцип. След този им акт се наложи да дойде „президентът с резачката“ …

Така че, ако Илф и Петров бяха писали за „Омир, Милтон и Паниковски“, сега става дума за „Унгария, Аржентина и едно възраждане, които си е живо доубиване“. Поради това, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) си има своите сложности и специфика, хората не се заглеждат много в процедурата по приемането му и приемат за сведение само най-крайните резултати. Но случаят с „късото“ предложение за национализация показва, че трябва да се чете от по-рано …